forum.lex.bg

Може ли да се прилага 2 пъти чл. 78а? Води се следствено дело за документна измама. Датата на извършване на престъплението е 02.2002г. и до сега не е приключило. За подобно деяние обвиняемият е съден и е получил присъда по чл. 78а- глоба, която влиза в сила 07.08.2002. Въпроса ми е , мога ли да се позова пак на чл .78а, къй като към момента на извършване на престъплението, обвиняемият не е бил осъждан?

че за документната измама наказанието не е ли над 3 години

алекс написа:Може ли да се прилага 2 пъти чл. 78а? Води се следствено дело за документна измама. Датата на извършване на престъплението е 02.2002г. и до сега не е приключило. За подобно деяние обвиняемият е съден и е получил присъда по чл. 78а- глоба, която влиза в сила 07.08.2002. Въпроса ми е , мога ли да се позова пак на чл .78а, къй като към момента на извършване на престъплението, обвиняемият не е бил осъждан?

Да ама освен, че не е осъждан следва и да не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред - виж. б "б" на ал. 1, чл.78а, пр.ІІ. Но има нещо друго, много пъти съм спорила с колеги, които считат, че може да се освободи и втори път , ако за първото е изтекла предвидената в НК давност. Не споделлям това становище, тъй като каква давност по НК за наложеното адм. наказание?

Anonymous написа:че за документната измама наказанието не е ли над 3 години

И то следва да е не по- малко от 2, защото док. измама е УМИШЛЕНО престъпление, а там наказанието е много над тези 2 г.

престъплението е по чл. 314 от НК.Защо да се позовавам на давност, като за второто престъпление има присъда-глоба. В момента се разследва още първото престъпление и към момента на извършване на деянието, обвиняемия не е бил осъждан.

Чл. 78а все пак си е вид санкция - не е административна (въпреки употребените думи в кодекса), защото ако беше административна щеше да бъде уредена в устройствения за административното наказване закон - ЗАНН! А тя е в НК!
Следователно за нея се прилагат общите разпоредби за давността от НК! От там следва извода, че наказанието по чл. 78а може да се приложи повече от 1 път, стига давността за предишното предсътпление, за което е приложен 78а, да е изтекла!

Раздел IV
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
(разд.нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
Чл.78а. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.21 от 2000 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до хиляда лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) (изм.,ДВ,бр.86 от 2005 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
(2) (отм.,ДВ,бр.21 от 2000 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.21 от 2000 г.)
(4) Съдът, който налага глобата по ал.1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(6) (нова,ДВ,бр.86 от 2005 г.) Когато са налице основанията по ал.1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години.

Чл.212. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.92 от 2002 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) В маловажни случаи по ал.1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.
(7) (пред.ал.6,ДВ,бр.92 от 2002 г.) В случаите на ал.1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, т.6 и 7, а в случаите на ал.3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, т.6 и 7.

Чл.314. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който [size=24]умишлено[/size] стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Съгласно ППВС № 7/85 г. чл.86 т.3 от НК се прилага и за наложените наказания по чл.78а от НК - това е безспорно и в теорията, и в практиката.Въпросът в този казус е другаде - от данните е видно, че деянието по неприключилото дело е извършено ПРЕДИ да влезе в сила акта, с който за първи път е освободен от наказателна отговорност.Това означава, че и по второто дело може да се иска освобождаване от наказателна отговорност, тъй като към момента на това деяние - м.02.2002 г., деецът нито е бил осъждан, нито е бил освобождаван от наказателна отговорност.Поради това, няма пречка за ново прилагане на чл.78а от НК.

все още съм студент и моля да бъдете снизходителни, но имам следното виждане по този въпрос:

съдът трябва да се съобразява с конкретния момент на вземането на решението дали е възможно да се приложи чл. 78а , а не с момента, когато е извършено деянието - поне аз така тълкувам тази разпоредба.

тази норма е благоприятна за виновния, но идеята на законодателя не е да се толелира извършването на многобройни престъпления с невисока степен на обществена опасност - смисълът е да се кредитира деецът, държавата признава, че престъплението има случаен характер в неговия живот и не е необходимо да се изтърпява наказанието, предвидено в закона. Държавата се отказва да третира като престъпник лице, което е извършило престъпление.

но само при определените условия - в случая говорим за точка б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. Това означава, че деецът не е общественоопасна личност, не проявява склонност към престъпления и заслужава поощрение.

чл.78а е специален относно общите правила за наказателната отговорност и трябва да се прилага винаги при наличие на положителните предпоставки и липсата на отрицателните. този текст се явява специален по отношение на Чл.2. (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. чл. 2 е гаранцията, че държавата може да привлече под наказателна отговорност някого и да му наложи наказание, само когато той е нарушил действащ закон, а с чл. 78а държавата изобщо се отказва да осъществи своите правомощия.

Ето защо считам, че когато съдът решава дали деецът не е освобождаван от наказателна отговорност той трябва да се съобрази единствено с факта дали през годината, предхождаща датата на извършеното престъпление, деецът е бил освобождаван вече от наказателна отговорност и дали е извършил друго престъпление от общ характер - т.е да извърши проверка дали е настъпила реабилитацията по право по силата на чл.86 т.3 от НК.

Идеята ми е, че преди да настъпи тази реабилитация съдът трябва да третира дееца като освобождаван от наказателна отговорност и да не прилага чл. 78а. Няма значение кога е извършено деянието, то се явява още едно престъпление, извършено от дееца. Съответно това го характеризира като общественоопасна личност и е необходимо да се потърси от него наказателна отговорност.

в подкрепа логиката ми мога да кажа, че невиждам противоречие с факта, че при прилагането на редица други институти - рецидив, изпитателен срок, реабилитация, основният момент е обратното - кога именно е извършено престъплението.

Не сте прав, колега.Релевантният момент за преценка на наличието на основанията по чл.78а от НК е момента на извършване на деянието, и това е безспорно, както в теорията, така и в практиката.В тази насока може да видите Решение № 499/04 г. по нд 79/04 г. на ІІ но на ВКС.Вашето становище би означавало, ако деецът е непълнолетен към момента на деянието и в хода на досъдебното производство навърши пълнолетие, то да може да бъде освободен от НО по чл.78а от НК, което е недопустимо.В този смисъл вижте новата ал.6 на чл.78а от НК, приета с новия НПК-"деянието е извършено".А от друга страна, цитираният от Вас чл.2 от НК посочва точно това, че се прилага закона, към момента на извършване на деянието - т.е. предпоставките за налагане на наказание винаги се преценят към момента на деянието и чл.78а от НК не е изключение от това правило.

реабилитацията на адм. наказание по чл.78а е една година