forum.lex.bg

Имам следния казус:
Свидетел - доктор - съставил документ с невярно съдържание, може ли в съдебното следствие да се откаже от показанията си дадени пред следовател, където признава че е съставил документ с невярно съдържание?
Кой вариант е по - добър за него
1. Да каже че не си спомня или 2. Че не желае да свидетелства поради възможността да уличи себе си в извършване на престъпление
Преварително благодаря.

странен казус!? недопостимо е да се разпитва като свидетел лице ,което е консумирало състав на престъпление,по фактите свързани с това престъпление.
Ако това,което пишете е истина,то за сетен път показва колко зле са с подготовката преобладаващата част от следователите.

Не са зле с подготовката следователите. Просто производството е било образувано срещу неизвестен извършител и тогава лицето е разпитано като свидетел, а не като обвиняем /нямало е повдигнато обвинени, но се е водело разследване/. По този начин се избягва теченето на срок по чл. 239а НПК, даващ право на обвиняемия да иска делото да се внесе в съда /макар че следствието може да не е приключило/. Така следователите си "дават" малко повече време.

Трябваше да уточня че делото се води срещу друго - трето лице и обвинението е за подправка на парични знаци. Това трето лице е искало от доктора документ че в този ден е бил на преглед за да го използва за алиби. Държа да подчертая че докторът към момента на съставяне на документа не е знаел предварително за какво ще бъде използван документа, едва след като го викат на разпит разбира. И така коя позиция е по - изгодна за него?

а на този свидетел, като е разпитван да са му разяснявани правата?

По принцип, при условията на чл. 279, ал. 1 НПК /съществено противоречие на показанията на досъдебното и съдебното производство, свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня и пр./, свидетелските показания от досъдебното производство могат да се ползват в съдебната фаза, АКО СА ДАДЕНИ ПРЕД СЪДИЯ /по реда на чл. 210а НПК/. Обаче има още една възможност - СЪГЛАСИЕ НА СТРАНИТЕ /т.е. прокурора и подсъдимия/. При това положение, дори да не са дадени пред съдия, показания от досъдебното производство могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата /чл. 279, ал. 3 НПК/. Затова, независимо дали свидетелят пред съда откаже да даде показания или твърди, че не си спомня, неговите показания могат да се ползват, но САМО АКО СТРАНИТЕ СА СЪГЛАСНИ. И в двата случая, не зависи от него дали ще се ползват показанията му от досъдебното производство или не. В крайна сметка, СВИДЕТЕЛЯТ НЕ Е СТРАНА В ПРОЦЕСА.
Има обаче и нещо друго. Свидетелят носи отговорност за казване на неистина или затаявяне на истина пред орган на наказателното производство. Затова, може би, е по-добре свидетелят да се позове на правото си да не дава показания, поради възможност да уличи себе си в престъпление /"да свидетелства срещу себе си"/.

Сигурен съм,че при разпита на доктора следователя го е предупредил за отгово
рността по чл.290 НК без да го уведоми за правото му да не дава показание ,ако счете че те могат да го уличат в престъпление.Такива показания са дадени в нарушение на процесуалните правила и не могат да ползват обвинението.Вашия свидетел е разпитван в нарушение на закона.Недопустимо е също да се получават свидсетелски показания и чрез изнудване,принуда и прочие начини.А предупреждението по чл.290 НК си е чиста заплаха и принуда в случая.

И откъде сте така сигурен, колега? Повечето следователи ползват образци на протоколи за разпит /които са си изработили в практиката/. В тях задължително има записани правата на свидетеля, срещу които той се подписва - да е прочел срещу какво се подписва!

Mona, Вашият доктор идиот ли е?Бягайте по тъча-лицето е било на преглед, но не си спомня за точното време на деня...Не си спомня НЕЩО.Ако НИЩО не си спомня-лошо, а отказът да свидетелства заради възможността да свидетелства срещу себе си, си е живо самопризнание...Дано се отърве поради недоглеждане на органите и евентуалното им удовлетворение от разкриването на другото престъпление....И да се научи какво, как, защо, пред кого и за кого се прави....

Достатъчно ли ще бъде обвиняемият да се противопостави на прочитането на показанията при условие че прокуратурата поиска да бъдат прочетени?
Благодаря на всички, които се включиха да помогнат

при повдигането на обвинението да откаже да даде обяснения

Както отбелязах по-горе, в съдебното производство показанията на свидетел от досъдебното производство могат да се ползват, ако са дадени пред съдия. Ако са дадени пред следователя - тогава могат да се ползват само при съгласие на страните, т.е. на всички страни в процеса, а това са: прокурорът, подсъдимият, неговият защитник, частният обвинител /ако има такъв/ и неговият повереник, гражданският ищец и гражданският ответник /само доколкото засяга техните права/. Следователно, ако подсъдимият или неговият защитник се противопоставят, показанията на свидетеля от досъдебното производство НЕ МОГАТ да се прочетат и да се ползват при постановяване на присъдата. Обратното важи за показания, дадени пред съдия. Разбира се, това се отнася до случаите, когато свидетелят откаже да даде показания, твърди, че не си спомня, има съществено противоречие между показанията пред съда и пред следователя. Изцяло важи казаното по-горе.

Колегата Тонев е изцяло прав, но има и един случай, при който без да се цени тежестта на св. показания пред следователя, съдията може просто да зададе следните въпроси на свидетяля - На еди коя си дата лицето "Х" беше ли на преглед при Вас, отбелязан ли е прегледа в документацията Ви и доктора да каже "Да беше на преглед", след което съдията просто да попита: "А Вие дадохте ли показания пред следователя в същия смисъл и лекаря да каже: "Не си спомням". Тогава се молете прокурора да не изиска документацията

"Гамбит" може би все още не е учил НП и НПП!!!!!!! Когато няма достатъчно доказателства, че определено лице е извършител на престъпление, то той може да бъде разпитан първоначално и в качеството на СВИДЕТЕЛ!!!!!!!!

Точно така, колега. И освен, че може, това е и най-честата практика - следователите не бързат да повдигат обвинение, а разпитват "потенциалния" обвиняем като свидетел. Освен всичко друго, така не тече срокът по чл. 239а НПК /новата идея на законодателя за бързина на разследването/.