forum.lex.bg

Моля да ми разтълкувате разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР и по-конкретно ал.1 и ал.4. Не е ли налице взаимно изключване на тези два текста? Началниците ни задържат с часове, всеки ден, без да има някаква наложителна работа, като се позовават именно на ал.4. В същото време не се зачита извънреден труд.

І. Имате 3 въпроса:

1. Има ли противоречие?
2. Какво се прави в тези случаи?
3. Какво можете да направите Вие?

ІІ. Най-вероятно по чл. 170 ЗМВР Вие сте държавен служител. Така ли е или имате трудов договор?


ІІІ. Видно от текста на чл. 211 са налице 3 категории държавни служители в МВР:

Чл. 211. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното работно време се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.
(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

А) служещи на смени
Б) служещи при тежки условия
В) други

Вие към коя категория спадате?

ІV. Има разлика между ненормирано работно време и извънреден труд.
Закон за държавния служител

Продължителност на работното време
Чл. 49. Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Ненормирано работно време
Чл. 50. (1) При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка.
(2) За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни.
(3) Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването.

Определяне и разпределение на работното време
Чл. 51. (1) Работното време се определя в работни дни.
(2) Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация.

Почивки по време на работния ден
Чл. 52. (1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.
(2) Почивката не се включва в работното време.

Междудневна почивка
Чл. 53. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

Седмична почивка
Чл. 54. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Това означава, че работата може да не свършва или не почва точно навреме. Заради задължението за такова служене се полага допълнителен отпуск.

Извънредният труд е нещо друго. Означава, че в конкретен случай реално сте работили повече отколкото е ограничението на работното време. Може да се компенсира чрез: 1) не-работене (за удълженото работно време), 2) възнаграждение както следва
според Кодекса на труда

Отчитане
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

Заплащане на извънреден труд
Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

Заплащане на извънредния труд
Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден
Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

според Наредбата за служебното положение на държавните служители

Чл. 19. (Изм., ДВ, бр. 18 от 2004 г.)
(1) За положения извънреден труд на държавния служител се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официални празници.
(2) Държавните служители, които получават допълнителен отпуск за ненормирано работно време, не получават допълнително възнаграждение за положения извънреден труд през работните дни.
(3) При полагането на извънреден труд се спазва правото на непрекъснатата междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

V. По въпросите

1. Няма противоречие. По-скоро изключение.
Има определено по размер работно време. В същото време е налице уговорката, че то може да не започва и да не завършва в точно фиксиран час, както и че са възможни компенсации.

2. От текста на чл. 211 излиза, че на ненормирано работно време могат да работят само служителите по буква "В" (моя) на т. ІІІ.
За съжаление, в много ведомства се работи извън работното време, докато в друго си пипат шапката. А пари няма.

3. На този въпрос няма да отговоря.

Благодаря, за изчерпателния отговор.

На скоро получих предложение за работа в друга структура на МВР. Изготвих заявление за преместване, което предоставих на началника на РПУ-то в което работя, но той просто го скри и блокира придвижването му към другата служба. Какво мога да направя в този случай?

Пиши ново, заведи го в деловодството и искай да си го получиш на ръка от секретарката на началника.

Напиши искането си в два екземпляра и когато го занесеш да го подадеш в деловодството поискай да ти сложат датата, печат и входящ номер върху твоя екземпляр!