forum.lex.bg

Здравейте, колеги!

Отговаря ли държавата по ЗОДОВ когато е образувано наказателно производство (стигнало на ниво прокурорска преписка), но по него не са извършвани действия от надлежните органи през опраделения период от време и наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената давност? Ако да - по кой текст от ЗОДОВ?
Ако не - може ли при това положение да се търси обезщетение по общия ред (при положение, че въпросната давност по НК е по-голяма от тази по ЗЗД) и кой би бил началния момент на изискуемост на обезщетението? Какви са възможностите за защита пред ЕСПЧ?

Предварително благодаря на всички, които дадат мнение! Моля, бъдете обосновани!

В посоченият случай, за да е допустим иска, следва да не е налице висящо производство. Ако "преписката" бъде прекратена поради изтичане на сроковете за наказателно преследване, можете да опитате да предявите претенцията. Ще следва обаче да доказвате, че са били налице достатъчно доказателства за извършено престъпление и неговият извършител, както и обстоятелството, че извършителя е останал ненаказан, поради бездествие на разследващите органи. Доста сложно става, но това е положението.
Поздрави и успех!!! :wink:

Благодаря за отговора. Но явно не съм формулирал достатъчно прецизно въпроса си. Казусът е следният:
Срещу лицето Х е образувано накавателно поизводство, наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража". След известен период от време Х моли мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-лека. Определена му е парична гаранция, която той внася и е освободен. След този акт на прокуратурата не са извършени никакви действия на надлежните органи. Производството остава на досъдебната си фаза (не е внесен обвинителен акт). В момента давността е изтекла и предвид чл. 24, ал. 1, т.3 наказателната отговорност е погасена и образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено. Х иска да съди държавата за причинените му от това производство вреди. Въпросът е каква би била квалификацията на този иска и може ли той да бъде квалифициран като такъв по чл. 2 ЗОДОВ?
Самият аз смятам, че това е иск по чл. 2, т. 1 ЗОДОВ (въпреки, че имам съмнения). Моля и за други мнения.
Моля и за мнения относно това отговаря ли държавата по ЗОДОВ ако наложената мярка не е била "задържане под стража", а по-лека, и ако да, то на какво основание?

И при направеното разяснение нещата не се променят съществено. :lol:

Отново: За да е допустим иска, следва да не е налице висящо производство. Ако "преписката" бъде прекратена поради изтичане на сроковете за наказателно преследване, можете да предявите претенцията. Ще трябва обаче да доказвате всички посочени в предният ми пост моменти с обратен знак, като добавите и доказателства за претърпени вреди.
Поздрави!!!

Отново благодаря за отговора. Заинтригуван съм поради следното:
В първия си пост казвате:

Ще следва обаче да доказвате, че са били налице достатъчно доказателства за извършено престъпление и неговият извършител, както и обстоятелството, че извършителя е останал ненаказан, поради бездествие на разследващите органи.

а във втория:

Ще трябва обаче да доказвате всички посочени в предният ми пост моменти с обратен знак, като добавите и доказателства за претърпени вреди.

Твърдите ли, че ще се наложи да доказвам, че относно Х не са били на лице достатъчно доказателства за извършено престъпление? Аз мисля, че предвид презумцията за невинност в наказателното право не следва да доказвам такова нещо.
И също нещо важно за мен - как ще квалифицирате иска?

Не си губи времето и силите ,закона не е добър..................... и спечелените дела по него са единици;ще се изправиш пред всички прокурори,следователи/ за жалост и съдии/ ,които приемат ЛИЧНО иска , като че ли е насочен срещу тях ..........
Опитай , ако имаш доказателства по общият ред за вреди, пропуснати ползи и т.н.... Все пак те поздравявам за ентусиазма :lol:

Успех !

Презумпцията за невинност няма връзка в случая. По скоро ще става въпрос за основателност на наложените мерки за процесуална принуда, във връзка с крайният резултат от действията по разследването. :wink:

За точна квалификация на иска са необходими повече подробности от изнесените. В момента мога да правя само предположения - чл.2 т.1 или 2 от ЗОДОВ.

Поздрави!!!

Мисля, че в случая презумцията за невинност има връзка. Тя е следната:
Липсва законно основание при налагането на мерки за неотклонение ако те се налагат на невинен. В този смисъл са и разсъжденията в книжката на Васил Гоцев "Отговорност на държавата за вреди причинени на граждани":

Не е налице законно основание, когато ..... е било задържано лица, за което впоследствие се установи, че не е извършило престъпление..... В този случай законно основание за задържането под стража не е налице, защото гражданинът не е извършил престъпление."

стр. 91
Аз споделям това разбиране.
В конкретния случай лицето Х е невинно, тъй като НПК казва, че "Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда."
Следователно: тъй като осъдителна присъда няма, то Х е невинен. Мерките за неотклонение са приложени спрямо невинен. Държавата отговаря за това.
Мисля относно въпроса, ще може ли в процеса, в който Х търси обезщетение, прокуратурата да се защити с възражение, че Х е виновен и да установи това в рамките на гражданския процес по реда на ГПК?
Не мисля обаче, че Х трябва да доказва невинноста си в гражданския процес.

Още веднъж благодаря за мненията!

Случаят (срещу лицето еобразувано наказателно производство, било е задържано под стража) според мен не попада сред казуистично изброените основания по чл. 2 ЗОДОВ.
- по т. 1 няма отменена поради липса на основание МНО-
- по т. 2 няма повдигано обвинение.

В литературата се поддържа, че би могло да се повдигне иск и направо по общия конституционен текст 7.

Има и едно нескопосано ТР 3/ 04, частично загубило значението си.

8. Процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата.
Ако наказателното производство продължи по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. т. 2 и 3 НПК и чл. 288, ал. 2 НПК, или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, право на обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава съответният правозащитен орган отговаря за вреди ако наказателното производство е било образувано преди наказателното преследване да е било погасено по давност или деянието амнистирано.

9. Прекратяване на наказателното производство поради смъртта на наказателноотговорното лице, не е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата. Ако наследниците на лицето, срещу което наказателното производство е било образувано и е било прекратено поради смъртта му, предявят искове за обезщетяване на вреди на основание презумпцията за невинност на техния наследодател, правозащитният орган може да се брани като установи, че починалият е извършил деянието, представляващо престъпление с установителен иск по чл. 97, ал. 4 ГПК.
Ако наказателното производство е прекратено поради изтекла давност или амнистия и на това основание обвиняемият предяви иск за обезщетение, разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗОДВПГ не се прилага по аналогия, защото това са самостоятелни основания за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ. В тези случаи държавата не може да установява, че извършеното деяние е престъпление. Само в случаите по чл. 21, ал. 2 НПК, когато производството е продължило по искане на подсъдимия или по предложение на прокурора, за оправдателна присъда и съдът се произнесе с присъда, по реда на чл. 303, ал. 5 НПК във вр. с чл. 21, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК, признаваща подсъдимия за виновен, макар че е изтекла давността и деянието е амнистирано, държавата няма да отговаря за вредите.

Освен книжката на Гоцев имаше една много по-хубава на баща и син. ([22] Терзийски, Стоян и Андрей. ОДВПГ (Теория и практика). С: Сиела, 2002.)

kontrol, благодаря ти за мнението. Книжката ще я потърся и ще прегледам ТР. ТР съм го чел, но явно забравям... :shock:

Един практически въпрос: колко е максималното обезщетение по ЗОДОВ (ЗОДВПГ), присъдено от български съд (моля № дело и съд)? Имате ли представя за някакъв среден размер на обезщетениата, присъждани от български съд?
10х!

Нормалният размер на подобно обезщетение е 1000 лв за месец противозаконно задържане под стража

AIN6TAIN написа:Не си губи времето и силите ,закона не е добър..................... и спечелените дела по него са единици;ще се изправиш пред всички прокурори,следователи/ за жалост и съдии/ ,които приемат ЛИЧНО иска , като че ли е насочен срещу тях ..........
Опитай , ако имаш доказателства по общият ред за вреди, пропуснати ползи и т.н.... Все пак те поздравявам за ентусиазма Успех !

Ами да, и трябва да го приемат лично, защото наличието на условия за предявяването на подобни искове говорят за зле свършена работа, в резултат на което има нанесени щети на физически или юридически лица. В правовото общество всеки носи отговорност за своите действия и бездействия - във вашия случай - дознател/следовател, наблюдаващ прокурор и т.н. нагоре по веригата на НПК, защото съответните държавни служители са длъжни да търсят обективната и субективна истина. За тяхната лична отговорност сочи Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г., изм. доп. ДВ бр 67 '99 г. , изм. ДВ бр. 30/2006 г.) (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. доп. ДВ бр. 92/2000г., изм. ДВ бр. 105/2005 г., бр. 33/2006 г.) Длъжностните лица по чл. 2 органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.

Разбира се, малко вероятно е да се стигне до реални последствия според горния чл.
От един случай за заведен иск с/у прокуратурата по този закон за лице, което е било обвинено по чл.198 НК, с мярка подписка за 6 месеца, при което първоинстационния съд го оправда и оневини, пак първоинстационният съд по иска присъди 3000лв. за нематериални щети и адвокатските хонорари и транспортни разходи като материални в пълен размер. Прокуратурата обжалва решението и сега се чака решение на втората инстанция, но имайте в предвид, е досега и дете инстанции просрочиха двойно срока за излизане с решение.

forum.lex.bg

Въпрос по ЗОДОВ (преди ЗОДВПГ)

Въпрос по ЗОДОВ (преди ЗОДВПГ)