forum.lex.bg

Злоупотреба на доверие
Чл. 217. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който съзнателно ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) Със същото наказание се наказва представител или пълномощник, който съзнателно действа против законните интереси на представлявания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) С наказанието по ал. 1 се наказва и този, който се разпореди със запорирана или заложена вещ, оставена му за пазене.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако от горните деяния са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до триста лева.
...
Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Значи вероятно аз съм много сляп, но не мога да открия разликата.

В решението на КС по чл. 217 се говори за някаква последователност в наказателната политика...

Единствено ми хрумва, че може да има нещо в субективната страна: в единия случай иска да прецака другарчето, в другия - СИ.
Не вярвам "разпореди" да и юридическо и фактическо, а "разпорежда" да е само фактическо.

Иначе ясно, че 217 може и заложена вещ. Но там не е казано изрично, че е само за чужди вещи, така че може да е и собственикът деец, както и в 277.
----------
Редакция: Сега гледах при Стойнов за Престъпленията против собствеността, 2003 г., стр. 244, който казва, че това е още една от няколкото причини 217, ал. 3 да бъде отменена.

Следователно си променям въпроса: Как би квалифицирал съдът деянието?
----
Следваща редакция: поправена година на изданието на Стойнов.
****
И още нещо (въпрос 2): Как мислите, има ли престъпен резултат при всяка от двете хипотези на разпореждане?

1. Различен обект на престъпленията? /то и затова залога го има само в 217/ При квалификация -идеална съвкупност?

2.Късно стана ... утре ще мислим за резултат/и/

Мани го залога.
А non bis in idem?

А за обекта: с чие доверие злоупотребява пазачът? Кой го е назначил за пазач?

217 е в престъпление п/в собствеността, 277 против реда на управлението. С първото накърняваш ОО свързани с евентуалното удовлеторяване на гражданска претенция. Като се разпоредиш - кредитора духа супата /или може да духне/. при 277 накърняваш ОО свързани с упражняване на правомощията на ДО /или друг на който са възложени/ т.е. някой ти казва "Ето това е запорирано, не го барай" пък ти му викаш 'оди си легни"

няма да има нон бис ин идем - това си е идеална съвкупсност

Фактическият състав е един и същ в двата случая.

Какъв е смисълът да има идеална съвкупност, когато няма (?) случай, в който да може да бъде осъществен съставът само на едното престъпление (ако приемем, че са 2).

Какъв е, по-сетне, смисълът да разграничаваме ОО по обезпечението и имущесвеното ОО, когато обезпечителното така или иначе е създадено, за да обслужва другото?

И още нещо, предпоставка от ОС за 277 е разпореждането на СИ/ съд/ адм. орган, с което се задължава лицето да пази вещта. Именно това задължение то престъпва и затова е наказателната отговорност. Странното е, че по 217 предпоставката е абсолютно същата: без тови акт лицето не би имало задължението да не се разпорежда със своята/ чуждата вещ. (стига да не осъществява друго престъпление. впрочем, тогава, що дане му лепнем още нещо в идеална съвкупност, когато е за чужда вещ?)
--------
Аз това за непосредствения обект го коментирах по-горе през призмата на

kontrol написа:субективната страна: в единия случай иска да прецака другарчето, в другия - СИ.

---------
ОК. Оди си легни, а сабале ще ми кажеш за резултат/ите.

Е смисъл... при нашия законодател... к'ъв беше смисъла блудството при опасен рецидив да е по-тежко наказауемо от изнасилването при опасен рецидив?!

Това за различните обекти и респ. ИС е единственото, което ми хрумна ... Все пак законът си е закон... такъв е... намираш му някакъв смисъл какъвто никога никой не си е и помислял като го прави /теория на актуалния законодател ли беше?/ и си свиркаш...

за ОО кое кое обслужва ... не съм много съгласен... едно си е собствеността и интереса на частноправния субект, а друго си е "реда на управлението" и да те бият през пръстите като "неглижираш" съдебния изпълнител например

А за призмата - да усетих го ама нещо не ми се видя много защитимо, че е субективна страна това.

forum.lex.bg

277, ал. 2 vs. 217, ал. 3, пр. 1

277, ал. 2 vs. 217, ал. 3, пр. 1