начало

Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ Адвокатка е била задържана, докато защитава ЧСИ

Има ли пояснение от страна на ВКС

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Има ли пояснение от страна на ВКС

Мнениеот stef.nikolova » 16 Юли 2007, 18:51

Знае ли някой дали вече има тълкувателно решение от ВКС по въпроса за член 78А и какво гласи то
stef.nikolova
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 28 Юни 2007, 12:01

Мнениеот karanedeff » 16 Юли 2007, 19:06

Тълкувателно решение № 88 от 17.ХII.1982 г. по н. д. № 73/82 г., ОСНК
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1982 г.
чл. 78а, ал. 3 НК
Пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност съгласно чл. 78а, ал. 3 НК и да му се наложи административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК, когато е възстановил всички установени по размер имуществени вреди или е обезпечил доказаните по основание, а неустановени по размер имуществени вреди.
----------------------------

Главният прокурор на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 78а, ал. 3 НК. В предложението се сочи, че при тълкуването и прилагането му има две становища. С едното се приема, че следва да се възстановят или обезпечат само имуществените вреди, които са елемент от състава на престъплението, а според другото да се възстановят или обезпечат всички реално причинени имуществени вреди от престъплението.


Прокурорът поддържа първото становище.


Върховният съд на НРБ, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:


В чл. 78а, ал. 3 НК не е направено разграничение на видовете имуществени вреди, момент на възникване, начин на определяне и доказване. Следователно законът има пред вид всички вреди, които са реално причинени и са пряка и непосредствена последица на престъплението. В едни случаи те са елемент от състава на имуществените престъпления кражба, грабеж, присвояване, длъжностно присвояване, измама, документна измяна и др. Те са установени по вид и размер със завършване на престъплението. В други случаи, каквито, са престъпленията против личността - телесни повреди, убийства, изнасилване, обида, клевета и др., имуществените вреди не са елемент от състава на престъплението, но са резултат на същото. Те могат да бъдат установени по основание, но размерът им да не е точно установен. В закона затова е предвидено, че освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба може да се постанови не само когато имуществените вреди са възстановени, но и когато тяхното възстановяване е обезпечено. Когато имуществените вреди са елемент от състава на престъплението и са установени по размер, за да се приложи чл. 78а, ал. 3 НК, те трябва да бъдат възстановени напълно. Когато размерът на имуществените вреди не е установен, възстановяването им трябва да бъде обезпечено.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот karanedeff » 16 Юли 2007, 19:07

Тълкувателно решение № 2 от 30.08.2005 г. на ВКС по т. н. д. № 1/2005 г., ОСНК, докладчик съдия Гроздан Илиев
Бюлетин на Върховния касационен съд, бр. 1/2005 г., стр. 3
чл. 84 ЗСВ,

чл. 304, ал. 1 НПК

Решението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по жалба или протест против определение по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, подлежи на касационен контрол. Въззивните решения, постановени по жалба или протест против определения по чл. 304, ал. 1, т. 4 - 5 НПК не подлежат на касационен контрол.
------------------------

Председателят на ВКС на Република България на основание чл. 86, ал. 1, във вр. чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт е направил предложение пред ОСНК за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 349 във вр. чл. 344, ал. 1 и ал. 3 и чл. 304, ал. 1 НПК, като се произнесе по въпроса:


Допустимо ли е касационно обжалване на решенията на въззивната инстанция, постановени по жалба или протест против определенията по чл. 304, ал. 1 НПК.


Общото събрание на наказателната колегия, за да се произнесе, съобрази следното:


Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) е единство от принципи и правила, развити с оглед осъществяване задачите на наказателния процес, чиято крайна цел е правилното приложение на закона. Затова тълкуването на всяка една процесуална разпоредба, определяща реда, по който се извършва наказателното производство, не е самоцел, а следва да обхване точния смисъл и на всяка друга норма, имаща отношение към конкретната материя на регулиране. Отговорът на поставения с предложението въпрос налага чрез способите на тълкуване на нормата на чл. 304, ал. 1 НПК и съпоставката й с другите процесуални норми, уреждащи същата или сходна материя - за отговорността и наказанието, да се разкрие действителното й съдържание, а чрез него - характера и режима на актовете, които съдът постановява на това основание. Анализът на систематичното място на чл. 304, ал. 1 НПК в раздел VI - "Постановяване на присъдата" и съпоставянето му с предходните разпоредби от този раздел показват сходство в предмета на регулиране, включващ едни и същи материалноправни въпроси, по които съдът поначало се произнася при постановяване на присъдата. Следователно за отговорността и общото наказание при съвкупности, общия и специалния рецидив и изтърпяването на наказанието определението на съда по чл. 304, ал. 1 НПК има същото основание и правни последици, каквито има и присъдата по чл. 299, ал. 1, т. 3, предл. второ, т. 6, 8 и 9 НПК. Императивният характер на нормата на чл. 299, ал. 1 НПК изисква решаването на тези въпроси още при постановяване на присъдата. Това не винаги е възможно или поради пропуск на решаващия съд, или защото към момента на произнасяне, съдът не е разполагал с необходимите доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 299, ал. 1, т. 3, 6, 8 и 9 НПК. Липсата на произнасяне или непълното произнасяне по тях не позволява да се формира материалната задължителна сила на присъдата в съответната й част.


Непълнотата на присъдата по изчерпателно посочените от закона материалноправни основания, включително по чл. 299, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 6, 8 и 9 НПК, поначало води до съществено нарушение на процесуалните правила. Процесуално неоправдано е отстраняването на допуснатото нарушение да се извършва чрез отмяната на присъдата по реда на обжалването или на възобновяването по чл. 359 и сл. НПК. Това води до усложнения и значително забавяне на процеса при повторно разглеждане на делото. Ръководен от принципа за процесуална икономия и бързина, законодателят е приел разрешението по чл. 304, ал. 1 НПК, като е предоставил на съда правомощието да се произнесе по тези въпроси отделно от присъдата - с определение.


В тази насока, историческият преглед на измененията в съдържанието на нормата на чл. 304, ал. 1 НПК показва тенденция за разширяване предмета на производството с предоставяне възможност на съда допълнително да се произнесе с определение по въпроси от съществото на делото съгласно измененията, обнародвани в ДВ, бр. 28/1982 г. и ДВ, бр. 89/1986 г., както и изменението на § 90 ЗИДНК, ДВ, бр. 92/2002 г., с § 44 ЗИДНК, ДВ, бр. 103/2004 г.


Възприетият от законодателя подход на идентичност на част от материалноправния предмет на разглеждане и решаване с двата акта, дава основание да се приеме, че определението по чл. 304, ал. 1 НПК има значение на акт, допълващ присъдата. Следователно по действие и правни последици то има същата материална сила като присъдата. В този смисъл са мотивите към т. 1 на Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/1981 г.


На следващо място, налице е сходство и в процесуално-правен аспект в реда на постановяване на присъдата и определението по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Отчитайки значението на определението и систематичното му място в раздела за постановяване на присъдата, разпоредбата на чл. 304, ал. 2 НПК предвижда решаването на въпросите по съществото на делото да се извърши в съдебно заседание при изисквания, задължително и за постановяване на присъдата.


Еднаквият подход на законодателя спрямо реда на постановяване на двата акта е последователен и по отношение на техния инстанционен контрол. След като постанови определението по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, първоинстанционният съд не може сам да го отменява или изменява. Съдът не може да определя и функционалната (инстанционната) подсъдност на обжалвания акт, защото според чл. 344, ал. 1 НПК определението по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК подлежи на проверка по реда на глава XV НПК, по който се разглежда и правилността на присъдата. Този ред на обжалване е предвиден само за определенията, с които съдът се произнася по въпроси, свързани с отговорността и наказанието. Това е така, защото преди да направи изводите за определяне на наказанието, съдът задължително извършва преценка на обстоятелствата, водещи до основанията за наказателната отговорност, включително и за деянията при множество престъпления, изразени в съвкупности, общ или специален рецидив. Затова, произнасянето по материалноправните предпоставки на чл. 23 - 25, чл. 27, чл. 28 НК винаги предхожда определянето на наказанието и неговото изтърпяване.


Определенията по чл. 304, ал. 1, т. 4 и 5 НПК са изключени от режима на постановяване и проверка, приложим за определенията по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Те се проверяват по друг ред за въззивен контрол, уреден в глава XVI НПК, съгласно чл. 344, ал. 3 НПК. Нещо повече, с разпоредбата на чл. 347 НПК е предоставена и възможност при жалба или протест съдът, постановил определението, сам да го отмени или измени. С постановяване на въззивното решение в производството по глава XVI НПК то влиза в сила, защото за тези контролни актове на въззивния съд не е предвиден последващ контрол както чрез касационна проверка по чл. 349 и сл. НПК, така и по реда на възобновяването съгласно чл. 359 и сл. НПК.


По основателността на жалбата/протеста срещу определенията, постановени по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, в производството по глава XV НПК въззивната инстанция се произнася с решение. Този извод следва от чл. 40, ал. 1, т. 1 - 2 НПК и чл. 337, ал. 1 НПК. При недопустимост на жалбата или протеста, съдът се произнася с определение.


След като определението по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК и присъдата са приравнени по материалноправни последици и при въззивното обжалване е налице еднакъв ред за тяхната проверка, не може да има различен ред за последваща инстанционна проверка на постановените по тях въззивни решения.


Триинстанционното производство по всички наказателни дела е принципно положение в НПК и се основава на чл. 119, ал. 1 от Конституцията. В този смисъл са мотивирани решения № 16/1998 г. и № 27/1998 г. на Конституционния съд. Затова следва да се приеме, че и контролните актове на въззивната инстанция по проверка на определенията по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК са включени от законодателя в предмета на касационно обжалване (протестиране), доколкото са налице за всеки конкретен случай кумулативно посочените в чл. 349, т. 1 - 2 НПК положителни предпоставки за обжалването им, отнасящи се до: характера на обвинението (престъпление от общ характер или частен характер, когато престъплението е тежко); предвиденото наказание (лишаване от свобода или друго по-тежка наказание) и вида на въззивния акт - дали съдът се произнася по отговорността и наказанието или по основателността на жалбата (протеста), т. е. постановените въззивни актове да са присъда или решение.


От друга страна, законодателят е изключил изрично от предмета на касационно обжалване въззивните решения за престъпления, за които деецът е освободен от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК и въззивните решения по чл. 332, т. 1 и 5 НПК. По аргумент за противното, от касационен контрол са изключени въззивните актове, постановени по дела за престъпления от частен характер, които не са тежки, и тези от общ характер, за които не се предвижда наказание лишаване от свобода.

Критериите за допустимост на касационното обжалване не търпят промяна и при възприетия от законодателя подход за разширяване приложното поле на чл. 304, ал. 1 НПК, какъвто е случаят с измененията на § 90 ЗИДНК, ДВ, бр. 92/2002 г., с § 44 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДНК, ДВ, бр. 103/2004 г.

Следователно законът не предвижда забрана за касационна проверка на въззивните решения, постановени по жалба или протест против определенията по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, а предметната подсъдност на актовете, подлежащи на касационна проверка, като въпрос от първостепенно публичноправно значение, е получила ясна и изчерпателна уредба в чл. 349, т. 1 - 2 НПК. Затова е недопустимо нейният обхват да бъде променян чрез тълкуване по усмотрение на съда, тъй като този подход води до противоречие с конституционните принципи и с чл. 46 от Закона за нормативните актове.


Правото на жалба, включително и на касационна жалба, е основно процесуално средство за осъществяване правото на защита, уредено с нормата на чл. 14 НПК. По аргумент от чл. 56 във вр. чл. 57 КРБ, ограниченията при упражняването му могат да бъдат въвеждани само изрично и само със закон. В този смисъл са решения № 3/1994 г. и № 11/1998 г. на Конституционния съд.


Разбирането за недопустимост на касационната проверка върху въззивните решения, постановени по жалба/протест срещу определението по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, означава да се предостави възможност на решаващия съд да изключи от този контрол част от задължителните въпроси от съдържанието на присъдата - по чл. 299, ал. 1, т. 3, 6, 8 и 9 НПК, когато по тях не се е произнесъл с присъда, а с определение. Нарушението на чл. 19 НПК несъмнено ще бъде налице, щом като инстанционният контрол се определя не от закона, а от избора на съда, дали подсъдимият/осъденият ще има право на касационна жалба, или ще бъде лишен от това право. Обстоятелството, че при хипотеза на чл. 349, т. 3 НПК постановеното определение по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК е предмет на контрол само от една инстанция, не може да обоснове тезата за нарушение на принципа за равнопоставеност на страните, прогласен с чл. 19 НПК, защото това е "предвиденият в кодекса случай", в който е ограничено правото на защита на подсъдимия по отношение на инстанционния контрол.


По изложените съображения ОСНК на Върховния касационен съд на основание чл. 84, т. 2 от Закона за съдебната власт


РЕШИ:


Решението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по жалба или протест против определение по чл. 304, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, подлежи на касационен контрол.


Въззивните решения, постановени по жалба или протест против определения по чл. 304, ал. 1, т. 4 - 5 НПК, не подлежат на касационен контрол.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот karanedeff » 16 Юли 2007, 19:10

Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 7/84 г., ОСНК
По някои въпроси на съдебната практика по делата за незаконна търговия.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1991 г., стр. 287
чл. 233 НК

чл. 23 ,


чл. 37 ,


чл. 53, ал. 1, б. "б" ,


чл. 66 ,


чл. 78а ,


чл. 93, т. 9 ,


чл. 215 ,


чл. 225 ,


чл. 232 ,


чл. 250 ,


чл. 260 НК ,


чл. 34 ,


чл. 53 ,


чл. 121 ЗЗД ,


чл. 78, ал. 1 ЗС

I. За предмета на престъплението 1. Предмет на незаконната търговия по чл. 233 НК са всички селскостопански произведения, както и всички други стоки, които имат разменна стойност и цена и служат за задоволяване потребностите на гражданите. 2. Не са предмет на престъплението селскостопанските произведения и другите стоки, които са купени с цел преработка и са продадени след влагането на допълнителен труд, чрез който съществено са променени техните същност, предназначение и потребителна стойност. 3. Не са предмет на незаконна търговия и закупените по договор или без договор животни от производител с цел да бъдат угоени в личното стопанство на купувача и след това са продадени на обществени изкупвателни организации или на граждани. II. За изпълнително деяние 1. Изпълнителното деяние се изразява в две форми: а) в купуване без съответно разрешение на селскостопански произведения или други стоки с цел продажба; б) в продажба на купени със същата цел такива стоки. 2. При двете форми на изпълнително деяние престъплението е едноактно. Когато деецът купи стока и след това я продаде, осъществява с двете деяния едно престъпление, което има за предмет една и съща стока, стойността на която се взема само веднъж при определяне паричната равностойност на предмета на престъплението. 3. Деянието е съставомерно по чл. 233 НК и когато се купуват стоки от обществени магазини и се продават на обществени организации. 4. Незаконна търговия има и тогава, когато без съответно разрешение се купуват селскостопански произведения или други стоки, за да бъдат продадени на пълномощници на обществени организации и предприятия. 5. Опит към престъпление по чл. 233 НК е възможен при двете форми - покупка и продажба. III. За субекта на престъплението. Субект на престъплението по чл. 233 НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което без съответно разрешение извършва търговска дейност. Субект на престъплението е и това лице, което има съответно разрешение, но извършва търговска дейност извън определеното населено място или със стоки, непосочени в разрешението. IV. Субективна страна на деянието 1. Престъплението по чл. 233 НК е умишлено. Извършването му е възможно само при пряк умисъл. За осъществяване на престъплението е необходима и специална цел за купуване и продаване на купените стоки. 2. Получаването на печалба не е необходим елемент от състава на престъплението по чл. 233 НК. 3. Когато по сключен договор за поръчка (чл. 292 ЗЗД) се купуват селскостопански произведения и други стоки за личните нужди на друго лице, независимо от това с какви средства се плаща, не е налице незаконна търговия. 4. Няма умисъл за незаконна търговия, когато производител продава свои произведения или когато деецът е закупил известни стоки за себе си или с друга цел без намерение за продажба, а след това поради преминаване на нуждата или по други причини ги продава. 5. Не е налице субективния елемент от състава на чл. 233 НК и в случаите на купуване на стоки с цел да бъдат подарени или заменени. V. Квалифицирани състави на престъплението по чл. 233, ал. 2 НК 1. Голямата стойност като обективен белег, квалифициращ престъплението по чл. 233, ал. 2, пр. 1 НК, се определя само от паричната равностойност на предмета на незаконната търговия. 2. Повторно по смисъла на чл. 233, ал. 2, пр. 2 НК е престъплението, извършено, след като деецът вече е осъден с влязла в сила присъда за друго престъпление по чл. 233 НК. VI. За маловажния случай по чл. 233, ал. 3 НК Деянието е маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК, когато са налице условията по чл. 93, т. 9 НК. VII. Относно прилагането на чл. 233, ал. 4 НК 1. Отнемането по чл. 233, ал. 4 НК не е наказание по смисъла на чл. 37 НК и за него не се прилагат правилата за определяне на наказание. 2. За да се отнеме предметът на престъплението по чл. 233, ал. 4 НК, е необходимо същият да принадлежи на дееца, а не на друго лице. 3. Когато собствеността на движима вещ, предмет на незаконна търговия притежаването на която не е забранено, е преминала възмездно в купувач, който е трето добросъвестно лице, има отчуждаване по смисъла на чл. 233, ал. 4 НК. 4. При съвкупност на незаконна търговия и валутно престъпление по чл. 250 НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата само веднъж, но на две основания - чл. 233, ал. 4 и чл. 250, ал. 4 НК. 5. В случаите, когато деецът е продал част от закупените с цел продажба стоки, а другата част не е успял да продаде, непродадените стоки се отнемат в полза на държавата, а на продадените се присъжда тяхната равностойност. 6. Когато една и съща стока е предмет на няколко покупко-продажби, извършени последователно от едно или няколко лица, отнемането на стоката или присъждането на нейната равностойност следва да стане веднъж. 7. Равностойността на стоките, които липсват или са отчуждени, се определя към момента на извършване на незаконната търговия. 8. Обезценените стоки се отнемат в полза на държавата и се присъжда разликата между стойността им по време на извършване на престъплението и на отнемането. 9. Когато стоките липсват или са отчуждени, следва да се присъди в полза на държавата тяхната равностойност по държавни цени на дребно, а не по други цени - покупната или продажната. Цените на стоките, предмет на незаконна търговия, се определят само по административен ред, от компетентните държавни органи по цените, а не със заключения на експерти, така както е съдебната практика на Върховния съд, утвърдена с Тълкувателно решение № 16/80 г. на ОСНК на Върховния съд. 10. Придобитото въз основа на незаконната търговска сделка над равностойността на предмета на престъплението следва да се отнема в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. VIII. Съвкупност от престъпления по чл. 233, ал. 4 НК и други престъпления 1. Длъжностно лице от социалистическа организация за търговска дейност, когато извършва такава - купува с цел да продаде или продава купени с тази цел стоки не в кръга на правата и задълженията му, действайки като частно лице без съответно разрешение, извършва престъпления по чл. 233 НК. Ако по този начин длъжностното лице е нарушил служебните си задължения или е използвало своето служебно положение за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, извършва и престъпление по служба - чл. 282 или 283 НК, в съвкупност с незаконната търговия. 2. Когато производител, сключил договор с АПК или с кооперация за угояване на животни, изпълнява договорните си задължения посредством извършване на незаконна търговия като продава животни, закупени с цел дажба, без да ги е угоявал, и в същото време въз основа на документи с невярно съдържание получава договорените парични и натурални премии от фураж по цените на заготвител или по цени на едро, увеличени с надценката за пласментно-снабдителна и търговска дейност, извършва в реална съвкупност престъпления по чл. 233 и 212 НК. 3. Когато лице купува с цел да продава стоки, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление - кражба, грабеж, присвояване и др., на обществено имущество, осъществява в съвкупност две престъпления - по чл. 233 и 215 НК и по чл. 233 и 266 НК, ако деянието укривателство се отнася до стоки, лична собственост. 4. В случай на продажба по цена над определената на купена с цел продажба стока налице е извършено престъпление по чл. 233 НК в съвкупност с престъпление по чл. 255 НК. 5. При продажба на купена с тази цел стока от продавач без позволително, който измами купувача при тегленето или меренето на стоките или си служи с неверни мерки и теглилки, извършва в съвкупност престъпления по чл. 233 и 232 НК. IX. Наказателна практика по определяне на наказанията Задължава съдилищата: 1. Да изпълняват точно изискванията по чл. 54 НК за индивидуализация на наказанията, да не подценяват обществената опасност на незаконната търговия и да налагат по-строги наказания на лицата, извършили нееднократно незаконна търговия със стоки, които имат голяма стойност, или на лица, осъждани вече за такова престъпление.
2. Да подобрят качеството на съдебните актове по делата за престъпления по чл. 233 НК. 3. Да отделят необходимото внимание на качеството на предварителното разследване по делата за незаконна търговия и сами вземат мерки за всестранното, пълно и обективно разследване на обстоятелствата по извършеното престъпление, като при нужда връщат делата за допълнително разследване. X. Превантивна дейност на съдилищата Обръща внимание на съдилищата: Да изследват задълбочено причините и условията за извършване на престъпленията по чл. 233 НК и вземат мерки за отстраняването им, като подобрят и сигналната си дейност. XI. Отменяват т. 2, 3 и 4 на раздел II от Постановление № 7/76 г. на Пленума на Върховния съд.
------------------------

Незаконната търговия нанася вреди на народното стопанство, на правилното функциониране на вътрешната търговия и на интересите на гражданите. Това налага съдилищата и другите правозащитни органи да водят ефикасна борба с този вид престъпления.


Обобщаването на съдебната практика по делата за незаконна търговия показва, че в основни линии съдилищата спазват указанията на Върховния съд по приложението на закона и са повишили качеството на разглеждането на тези дела.


Поради изменението на чл. 233 НК*(1) и неправилно тълкуване на закона в някои случаи се допускат грешки в квалификацията на деянието, при отнемане предмета на престъплението или полученото от него, при определяне на наказанията и др., които снижават ефективността на борбата с тези престъпления.


С цел да се отстранят грешките и противоречията, да се създаде единство в съдебната практика и се засили ролята на съда в борбата с незаконната търговия Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да даде някои разяснения и ръководни указания за правилното прилагане на чл. 233 НК.

I. За предмета на престъплението
1. Предмет на престъплението, както е посочено в чл. 233 НК, могат да бъдат селскостопански произведения и други стоки.

Селскостопански произведения са продуктите на държавното, кооперативното или личното растениевъдство и животновъдство.


Други стоки по смисъла на чл. 233 НК са: стоките, които служат за задоволяване потребностите на гражданите и имат разменна стойност и цена, независимо дали се продават в магазините на вътрешната търговия или от производителите, закупените в чужбина стоки и др.


Предмет на незаконна търговия могат да бъдат и вещите, притежаването на които е забранено - оръжие, боеприпаси, наркотици и др.

2. Купени с цел за преработка селскостопански произведения или други стоки, продавани след преработката им, не са предмет на престъпление по чл. 233 НК.

Под преработване се разбира такова изменение на стоката, при което след влагането на допълнителен труд се променят нейните същност, вид и предназначение и се получава друга качествено различна стока или само се променя съществено нейната потребителна стойност. Примери за такова преработване са изработването на кошници от върбови пръчки, на четки от свинска четина, угояване на добитък и др.

3. Не са предмет на незаконна търговия закупените с договор или без договор животни от производител с цел да бъдат угоени в личното стопанство на купувача и след това продадени на АПК, на кооперация или на граждани. В тези случаи се има предвид правомерна стопанска дейност, насочена към по-нататъшно усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението с месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и др.

Когато обаче животните са купени с цел за продажба без намерение за действително угояване, а да се върши незаконна търговия, но не са продадени поради липса на купувачи и по тази причина са хранени известно време, същите са предмет на незаконна търговия. В случая пряко преследваната цел не е да се угояват животните и по такъв начин да се развива полезна селскостопанска дейност, а само да се печели от незаконната търговска сделка.

II. За изпълнителното деяние
1. Изпълнителното деяние се изразява в купуване с цел за продажба без съответно разрешение на селскостопански произведения или други стоки или продажба на купени с такава цел стоки или селскостопански произведения. Законодателят е обявил за престъпление поотделно както закупуването без съответно разрешени се цел продажба, така и продажбата без такова разрешение на селскостопански произведения или други стоки, закупени с такава цел. Самото закупуване на селскостопанските произведения и другите стоки с цел продажба според закона разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да се търси наказателна отговорност. Законът третира тази дейност не като опит, а като довършено престъпление, независимо дали след това продажбата е започнала, завършена или осуетена, защото престъплението вече е извършено с покупката.
2. Престъплението по чл. 233 НК както в случая на покупка на стоките с цел продажба, така и в случаите на продажба на купените с тази цел стоки е едноактно. Покупката и продажбата са алтернативни форми на изпълнително деяние. Съставът на чл. 233 НК изключва наличието на съвкупност между престъпно купуване и продаване на една и съща стока. Когато деецът купи определена стока и след това я продаде, осъществява с двете деяния едно престъпление, което има за предмет една и съща стока, стойността на която се взема само веднъж.
3. Престъпление по чл. 233 НК е налице тогава, когато се купуват стоки от обществени магазини по съответните държавни цени на дребно, а се продават на граждани, както и когато се купуват стоки от производител, а се продават на обществени организации.
4. Непозволена сделка, която се обхваща от състава на незаконната търговия, има и тогава, когато без съответно разрешение се купуват селскостопански произведения с цел да бъдат продадени на пълномощници на обществени предприятия. В случая не се има предвид договор за поръчка, пълномощие или комисионен договор, а общественоопасно деяние, наказуемо по чл. 233 НК.
5. Опитът при престъплението по чл. 233 НК е възможен. Такъв е налице, когато деецът е купувач, ако например е постигнато съгласие относно количеството, качеството и покупната цена на родово определени вещи, преди още те да са индивидуализирани, при устно договаряне, когато законът изисква писмена форма за действителността на сделката, сключването на предварителен договор, за който се изисква нотариално заверена форма, заплатено с капаро и др.

Когато деецът участва само в продажбата на купени без съответно разрешение селскостопански произведения или други стоки с цел продажба, опит има при посочените обстоятелства и при излагане стоките за продажба.

III. Субект на престъплението

Субект на престъплението по чл. 233 НК може да бъде всяко наказателно-отговорно лице, което няма съответно разрешение за извършване на търговска дейност.


Разрешение за извършване на търговия на дребно се дава на граждани само за стоки от определен вид (група стоки) и в определено населено място от общинския или районния народен съвет съобразно нуждата от съответни търговци. Следователно субект на престъплението могат да бъдат и лица, които имат съответно разрешение, но извършват търговска дейност извън района, за който същото им е дадено. Например незаконна ще бъде търговската дейност, която се осъществява на местни панаири или сборове без съответно разрешение на народния съвет в окръга, на чиято територия се провежда панаирът или сборът.


Стоките, за които се отнася даденото позволително, трябва да бъдат ликвидирани в съответния срок или да се иска продължаване на срока на позволителното. В случай, че същите не могат да бъдат продадени в срока, за който е издадено позволителното, или в дадения допълнителен или ликвидационен срок, лицето може да извърши с тях както фактически действия - да ги задържи за себе си, да ги ползва лично и т.н., така и правни действия - да ги подарява, да ги дава с разрешени на народния съвет и на други търговци, извършващи разрешена търговия на дребно, за продажба на консигнация др. Той не може лично да извършва с тях само търговска дейност, без да има съответно позволително.


Аналогично е разрешението и в случаите на отнемане на даденото позволително или на неподновяване на същото.

IV. Субективна страна на деянието
1. Престъплението по чл. 233 НК е умишлено. Извършването му е възможно само при пряк умисъл, тъй като законът изисква специална цел за продаване на купените стоки. Целта трябва да е налице към момента на покупката.

Когато едно лице участва само в продажбата, то трябва да съзнава, че стоките са купени от другиго без съответно разрешение и с цел продажба.

2. Получаването на печалба не е необходим елемент от състава на престъплението по чл. 233 НК. Престъпление има и тогава, когато стоката се продава и на по-ниска цена от цената, за която е купена. Извършителят на престъпното деяние по този текст от закона се наказва не за това, че е реализирал незаконна печалба, а защото без съответно разрешение извършва забранена сделка и с това нарушава режима на вътрешната търговия.
3. Когато по сключен договор за поръчка (чл. 282 - 292 ЗЗД) се купуват селскостопански произведения и други стоки за личните нужди на други лица, независимо от това с какви средства се плаща, не е налице незаконна търговия, защото липсва специалната цел закупените стоки да се използват за продажба. За да бъде елемент от състава на незаконната търговия, покупката трябва да бъде извършена от дееца с намерение за по-нататъшна продажба, а не с оглед използването на купената стока за лични нужди за преработка, за подаръци и т. н. Когато обаче лицето, което купува стоката, знае, че този, за който се купува, ще я препродаде, то осъществява състава на престъплението по чл. 233 НК .
4. Не е налице субективния елемент от състава на незаконната търговия, когато производител продава свои произведения или когато лицето е закупило известни стоки за себе си или с друга цел без намерение за продажба и след това поради преминаване на нуждата или по други причини ги продава.
5. Субективният елемент от състава на чл. 233 НК не е налице в случаите на купуване на стоки с цел да бъдат заменени или подарени. В тези случа и покупката на стоките се извършва не със специалната цел за продажба, която изрично е посочена в чл. 233 НК. Целта за продажба е налице тогава, когато стоките се купуват, за да се продадат на лице, с което ги купува, за да ги замени или подари.
V. Квалифицирани състави на престъплението - чл. 233, ал. 2 НК
1. В съдебната практика съществуват различия при определяне на понятието "голяма стойност" на предмета на престъплението по чл. 233 НК. Някои съдилища изхождат само от стойността на предмета на престъплението, а други - от количеството, бройките или теглото на стоките.

Голямата стойност като квалифициращ признак на престъплението по чл. 233, ал. 2, пр. 1 НК се определя само от паричната равностойност на предмета на незаконната търговия. Критерият за определяне на понятието "голяма стойност" е еднакъв с критерия за определяне на понятието "големи размери".

2. Повторност по чл. 233, ал. 2, пр. 2 НК е налице, когато деецът е извършил престъплението при условията на чл. 28 НК - след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление по чл. 233 НК.
VI. Маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК

В съдебната практика нееднакво се решава въпросът кога е налице маловажен случай по чл. 233, ал. 3 НК. За правилното му решаване трябва да се съобразява разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Маловажността на случая се определя с оглед на липсата и незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. От значение са видът или дефицитността на стоката, паричната й стойност, количеството на купените или на продадените стоки, броят на сделките, размерът на получената облага, личността на виновния, трудовата му заетост, материалната нужда, подбудите, мотивите и другите смекчаващи обстоятелства.

VII. Относно прилагането на чл. 233, ал. 4 НК
1. Съгласно чл. 233, ал. 4 НК купените с цел продажба стоки се отнемат в полза на държавата, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност по съответни държавни цени на дребно. Отнемането не е наказани по смисъла на Наказателния кодекс, тъй като не е предвидено в чл. 37 НК и за него не се прилагат правилата за определяне на наказанието.
2. В съдилищата няма единна практика по въпроса може ли съдът, който разглежда наказателното дело за незаконна търговия, да отнеме предмета на престъплението от всяко лице, в което се намира, независимо дали е подсъдим по делото, или не.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 4 е конкретно приложение на принципа, залегнал в чл. 53, ал. 1, б. "б" НК. За да се отнеме предметът на престъплението по чл. 233, ал. 4 НК, е необходимо същият да принадлежи на дееца, а не на друго лице. С покупката деецът е станал собственик и затова стоките следва да се отнемат, ако са налице.


При покупката на стоки, които не могат да бъдат притежание на граждани, както и на стоки - социалистическа собственост, които са основни средства на социалистически организации, освен ако е спазен редът, установен в Наредбата за държавните имоти и Правилника за икономическия механизъм, правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС относно придобиването на движима вещ чрез добросъвестно владение не намира приложение, така както е разяснено в т. 9 на постановление № 8/79 г. на Пленума на Върховния съд. Те се отнемат от този, в когото се намира.

3. Когато собствеността на движима вещ, предмет на незаконната търговия, притежаването на която не е забранено, е преминала възмездно в купувач, който е трето добросъвестно лице, сделката е действителна, а не нищожна. Добросъвестният купувач е купил стоката от собственик и я е придобил на законно основание. В този случай е налице отчуждаване по смисъла на чл. 233, ал. 4 НК, защото сделката, преценена с оглед правилата на гражданските закони, е допустима и е прехвърлила правото на собственост от дееца на третото добросъвестно лице - страната по сделката, което не е участвало в престъплението. Ето защо само продавачът, който е извършил престъплението, се осъжда да заплати в полза на държавата равностойността на стоката.
4. Различна е практиката на съдилищата при прилагането на чл. 233, ал. 4 НК в случаите на покупка с цел продажба и продажба на купени с такава цел стоки, поставени под валутен контрол. Отнемането се извършва или на основани чл. 233, ал. 4 НК или на основание чл. 250, ал. 4 НК, а в някои случаи - на двете основания. Когато се купуват с цел продажба и се продават купени с тази цел стоки, поставени под валутен контрол, едновременно се осъществяват в идеална съвкупност престъпленията по чл. 233 и 250 НК. В тези случаи предметът на престъплението е един, затова следва да се отнема в полза на държавата само веднъж, но на две основания - чл. 233, ал. 4 и чл. 250, ал. 4 НК .
5. В случаите, когато деецът е продал част от закупените с цел продажба стоки, а другата част не е успял да продаде поради разкриване на престъпната му дейност, непродадените стоки се отнемат в полза на държавата и се присъжда равностойността само на продадените стоки.
6. В съдебната практика се дават противоречиви разрешения при прилагането на чл. 233, ал. 4 НК в случай, когато една и съща стока е била предмет на няколко покупко-продажби, извършени последователно от едно или няколко лица. В този случай отнемането на стоката или присъждането на нейната равностойност следва да стане само веднъж, а не колкото са отделните сделки, защото предметът на всички сделки е един и същ. Участващите подсъдими в престъплението по чл. 233 НК като съучастници следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно равностойността на стоката, като отговорността им се ограничава до размера на тяхното участие в престъплението. Солидарната отговорност произтича от извършеното престъпление и намира правното си основание в чл. 53 и 121, ал. 1 ЗЗД.
7. В някои случа и съдилищата определят равностойността на липсващите или отчуждените стоки към момента на разглеждането на делото и постановяването на присъдата. Тази практика противоречи на закона. Правилно е определянето на равностойността им да стане към момента на извършване на престъплението, и то в състоянието, в което същите са били към този момент, защото тогава е нарушен режимът на вътрешната търговия.
8. Нееднакво се решава от съдилищата въпросът за отнемането на предмета на престъплението, когато стоките са обезценени или са станали негодни. При обезценяване на стоките същите се отнемат в полза на държавата и се присъжда разликата между стойността им по време на извършване на престъплението и на отнемането. Ако стоките са станали негодни, каквито са били към момента на отнемането им, се присъжда само тяхната равностойност към момента на покупката.
9. Равностойността на липсващите или отчуждените стоки се присъжда в полза на държавата по държавни цени на дребно, а не по цената, за която са закупени или продадени. Това са единните държавни цени за продажба на населението. Обстоятелствата на каквато цена са закупени и продадени стоките и по какви причини липсват са без значение за определяне тяхната равностойност.

Някои съдилища допускат грешки при определяне на стойността на стоките, предмет на незаконна търговия, когато няма нормативно определени цени на дребно, като ги определят по заключения на вещи лица. За избягване на такива грешки трябва да се спазва съдебната практика на Върховния съд, съобразно което цените на стоките по наказателни и следствени дела от общ характер се определят само по административен ред от компетентните държавни органи по цените, а не със заключения на експерти.

10. Придобитото въз основа на незаконната търговска сделка поради продажба на по-високи цени от единните държавни цени на дребно, получено над равностойността на предмета на престъплението, следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК, а не по реда на чл. 34 ЗЗД. И в този случай, когато придобитото липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.
VIII. Съвкупност от престъпления по чл. 233 НК и други престъпления.
1. Длъжностно лице от социалистическа организация за търговска дейност, когато купува с цел да продаде или продава купени с тази цел стоки не в кръга на правата и задълженията му, действайки като частно лице, и без съответно разрешение купи стоки от други лица, извършва престъпление по чл. 233 НК. Ако длъжностното лице е нарушило службата си или е използвало своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като примерно се е снабдило с дефицитни стоки, които е препродало, извършва и престъпление по служба - чл. 282 и 293 НК, в съвкупност с незаконната търговия.
2. Когато производител, сключил договор с АПК или с кооперация за угояване на животни, изпълнява договорните си задължения посредством извършване на незаконна търговия, като предава животни, закупени с цел продажба, без да ги е угоявал, и в същото време въз основа на документи с невярно съдържание получава договорените парични и натурални премии от фураж по цените на заготвител или по цени на едро, увеличени с надценката за пласментно-снабдителна и търговска дейност, извършва в реална съвкупност престъплението по чл. 233 и 212 НК.
3. Когато лице купува с цел да продава стоки, за които не се или предполага, че са придобити от другиго чрез кражба, грабеж, присвояване и др. на обществено имущество, осъществява в съвкупност две престъпления - по чл. 233 и 215 НК, и по чл. 233 и 266 НК, ако деянието укривателство се отнася до стоки лична собственост.
4. При продажба по цена над определената на купена с цел продажба стока е налице престъпление по чл. 233 НК в реална съвкупност с престъпление по чл. 255 НК.
5. При продажба на купена с таз цел стока от продавача без позволително, който измами купувача при тегленето или меренето на стоките или си служи с неверни мерки и теглилки, извършва в реална съвкупност престъпления по чл. 233 и 232 НК.
IX. Наказателна практика по определяне на наказанията
1. Някои съдилища все още подценяват степента на обществена опасност на престъпленията по чл. 233 НК.

Не всякога се спазват принципите за индивидуализация на наказанието, в резултат на което има случаи на налагане на неоправдано занижени наказания на лица, извършили многократно незаконна търговия със стоки, които имат голяма стойност, или на лица, осъждан вече за такова или за други престъпления. Има и случаи на неправилно прилагане на чл. 66 НК, което снижава общопредупредителното и възпитателното въздействие на наказанието. Налагат се и явно завишени наказания на лица, извършили незаконна търговия за първи път със стока в неголям размер, а в изолирани случаи се налагат наказания лишаване от свобода на лица, които могат да бъдат поправени и превъзпитани и без да бъдат изолирани от обществото.


Съдилищата не винаги правилно оценяват обществената опасност на незаконната търговия, свързана с извършване на престъпления по чл. 225 и 250 НК , като налагат явно занижени наказания.


При обобщаването се констатираха случаи на неправилно прилагане на чл. 78а НК и освобождаване от наказателна отговорност, макар че не са налице условията за това.

2. Някои съдилища прилагат неправилно закона, като квалифицират по чл. 233 НК деянията на длъжностни лица, които след присвояване на връчени в това им качество и поверени им за пазене и управление стоки продават същите. Такива лица не осъществяват от обективна и субективна страна състава на незаконната търговия, защото стоките не са купени с цел да бъдат продадени без съответно разрешение. Не е налице нито прекият умисъл, нито специалната цел за извършване на незаконна търговия.

В много случаи съдилищата не посочват в диспозитива на присъдата стойността на предмета на престъплението. Това е необходимо за разграничаване на основния състав на чл. 233, ал. 1 НК от квалифицирания по чл. 233, ал. 2 пр. 1 НК, когато стоките имат голяма стойност, и от маловажния случай по чл. 233, ал. 3 НК.


Някои съдилища неправилно отнемат стоките на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Предметът на незаконната търговия се отнема на основание чл. 233, ал. 4 НК, а придобитото от дееца над предмета на престъплението се отнема на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" НК. Срещат се и случаи на смесване на отнемането с конфискацията, като предметът на престъплението се конфискува, вместо да се отнеме в полза на държавата.


Някои съдилища присъждат в полза на държавата цялата равностойност на предмета на престъплението, макар и част от него да е иззета от надлежните органи. В полза на държавата следва да се присъди само равностойността на стоките, които липсват или са отчуждени, а иззетите стоки подлежат на отнемане в полза на държавата.


Обобщаването на съдебната практика показва, че по делата за незаконна търговия съдилищата не всякога постановяват отнемане в полза на държавата на купените с цел продажба стоки по неправилните съображения, че същите "са отнети" от органите на МВР чрез изземването им при разкриване на престъплението. Тези процесуални действия не освобождават съдилищата от прилагането на чл. 233, ал. 4 НК, тъй като изземването не превръща стоката в държавна собственост. Това става само с присъдата на съда.


В отделни случаи при съвкупност от няколко престъпления - по чл. 255, 232 и 233 НК, някои съдилища, след като определят общо наказание, не прилагат чл. 233, ал. 4 НК, защото неправилно считат, че същото поглъща и отнемането. В този случай отнемането в полза на държавата трябва да се приложи наред с определеното по реда на чл. 23 НК най-тежко наказание, независимо дали това е наказанието по чл. 233 НК или за друго престъпление от съвкупността.


Съдилищата не всякога събират доказателства за продажната стойност на стоките и не отнемат в полза на държавата получената печалба в резултат на незаконната търговия съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК.

3. Някои съдилища не отделят необходимото внимание на качеството на предварителното разследване по делата за незаконна търговия и сами не вземат мерки за всестранно, пълно и обективно разследване на обстоятелствата по извършеното престъпление. В разпоредителното заседание за предаване на обвиняемия на съд не всякога се проверява дали са установени в пълнота всички обстоятелства по извършеното престъпление и дали са привлечени всички участници в престъплението, в това число и лицата, съдействали за извършването на незаконната търговия. В случаите, когато деецът е извършил наред с незаконната търговия и други престъпления - по чл. 215, 225, 232, 250, 260 и др. НК, не правят необходимото за предявяване на подсъдимия обвинение и за това престъпление. При липса на надлежни доказателства за стойността на предмета на престъплението не събират необходимите доказателства, а в нарушение на закона приемат за стойност на предмета на престъплението покупната или продажната цена на стоките. В нередки случаи не изясняват в пълнота източниците и конкретните способи за извършване на незаконната търговия и за придобиване на предмета на същата.

В случаите, в които пропуските на предварителното разследване не могат да бъдат отстранени в съдебно заседание, съдилищата не винаги изпълняват задължението си за връщане на делата за допълнително разследване.

X. Превантивна дейност на съдилищата

При разглеждането на делата за незаконна търговия съдилищата не изследват достатъчно причините и условията за извършването на незаконна търговия и не вземат необходимите мерки за предотвратяването й. При установяване на недостатъци и пропуски в работата на държавните, кооперативните и обществените предприятия по производството и реализацията на стоките, създаващи условия за покупка с цел продажба на по-висока цена, не сигнализират ръководителите на същите със сигнални определения. Не сигнализират и надлежните административни органи за санкциониране по административен ред на извършителите на нарушения на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, констатирани при разглеждане на делата за незаконна търговия, поради което много извършители на такива административни нарушения остават ненаказани. Някои съдилища, разгледали по няколко дела за незаконна търговия със стоки от един и същи вид, не са сигнализирали надлежните административни органи за ограничаване на такава дейност.

XI. Поради изменение на чл. 233 НК с това постановление есе дават тълкувания по въпросите, разрешени с т. 2, 3 и 4 на раздел II от постановление № 7/76 г. на Пленума на Върховния съд, затова същото следва да бъде отменено в тази част.

------------


*(1) ДВ, бр. 28 от 1982 г.
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот karanedeff » 16 Юли 2007, 19:14

Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС
По някои въпроси относно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 121
чл. 78а НК

чл. 55 ,


чл. 78б ,


чл. 85 ,


чл. 86, т. 3 ,


чл. 183, ал. 1 и 2 ,


чл. 197 ,


чл. 205 НК ,


чл. 21, ал. 2, т. 7 ,


чл. 40, ал. 1, т. 1 ,


чл. 154 ,


чл. 158 ,


чл. 235, ал. 3 ,


чл. 238, ал. 1 ,


чл. 299, ал. 1, т. 1 - 2 и 8 - 11 ,


чл. 303, ал. 1 - 3 ,


чл. 308 ,


чл. 410, ал. 2 ,


чл. 454 ,


чл. 455, ал. 4 ,


чл. 456 ,


чл. 457 ,


чл. 458 НПК ,


чл. 17 - 21 ,


чл. 27 ,


чл. 28 ЗАНН

1. Член 78а НК може да се приложи за престъпления от общ и частен характер. 2. Разпоредбите на чл. 78а НК не се прилагат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 3, пр. 1 НК - когато не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Те могат да се прилагат само за деянието по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК - ако са настъпили други вреди последици за пострадалия, и по чл. 183, ал. 3, пр. 2 НК - когато деецът веднъж е освобождаван от наказателна отговорност за несвоевременно плащане на издръжка. 3. Могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и лицата, които не признават, че са извършили деянието или вината си. 4. От наказателна отговорност по чл. 78а НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани, както и тези, които са освободени по глава осма на НК, ако е изтекла една година от изпълнение на наложената мярка за обществено въздействие или на административно наказание по чл. 78а НК. 5. Член 78а НК се прилага, когато имуществените вреди са изцяло възстановени или е обезпечено възстановяването им в размерите, посочени от прокурора или съда. 6. В производството на глава XXII, раздел пети НПК, когато се решават въпросите за освобождаване от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а НК, се прилага Общата част от Наказателния кодекс. При определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. Прилагат се нормите на ЗАНН и в случаите, предвидени в чл. 458 и 459 НПК. В това производство не се прилага чл. 28, б. "а" ЗАНН. 7. В административното производство не може да се присъжда равностойността на липсващия предмет на престъплението. 8. Съдът, като разглежда делото по същество, може да измени вида на освобождаване от наказателна отговорност и да предаде лицето на обществено поръчителство или другарски съд, ако са налице предпоставки за съответния вид освобождаване от наказателна отговорност. 9. Съдът може да не лиши административно наказания от правото да упражнява определена професия или дейност и когато за извършеното престъпление в Наказателния кодекс е предвидено задължително налагане на това наказание. 10. Съдът може да изпрати делото на по-горния прокурор да се произнесе по правилността на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, ако намери, че не са налице условията на чл. 78а НК. 11. Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК. 12. Когато съдът установи в съдебно заседание, че са налице основанията за прилагане на чл. 78а НК, се произнася с присъда за престъплението, за освобождаване от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. 13. В случаите на чл. 338, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 НПК втората инстанция отменява присъдата, прекратява наказателното производство, като само освобождава дееца от наказателна отговорност и изпраща делото на съответния съд да му наложи административно наказание. Когато втората инстанция приложи чл. 78а НК и освободи някой от подсъдимите от наказателна отговорност, но едновременно с това отмени присъдата за останалите участници и върне делото за ново разглеждане, цялото производство се изпраща на първоинстанционния съд да го разгледа по реда на чл. 456 НПК в състав от съдия и съдебни заседатели. В този случай налагането на административно наказание става с присъда на съда. 14. Съдилищата следва да не образуват наказателно производство, без да е проведено и приключено редовно предварително производство и преди да е влязло в сила постановлението на прокурора за прекратяването му. 15. В административнонаказателното производство съдът е длъжен да проведе съдебно разследване, да провери има ли доказателства за вината на привлечения към административнонаказателна отговорност, за мотивите, целите, степента и вината и др., а при необходимост да събира и нови доказателства. 16. В мотивите на съдебния акт съдът обсъжда въпросите по чл. 299, ал. 1 - 2, 8 - 11 и чл. 303, ал. 1 - 3 НПК, а също така и налице ли са условията на чл. 78а НК, а в диспозитива на същия се произнася по виновността на дееца и размера на наложеното му административно наказание. 17. По въпросите, за които няма специални правила в раздел пети, глава XXII НПК, се прилагат съответните правила на Наказателно- процесуалния кодекс. Съдът осъжда административно наказания да заплати направените разноски на предварителното и съдебното производство. 18. Обръща внимание на съдилищата по-задълбочено да преценяват и отчитат степента на обществената опасност на деянията и дееца и да прилагат чл. 78а НК само когато целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с административно наказание. При определяне размера на глобата да не се подценява престъпният характер на деянията, тяхната конкретна обществена опасност и тази на дееца.
------------------------

С изменението и допълнението на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 28/82 г.) се създадоха нов вид освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и правила за разглеждането на тези дела.


При проверката на делата, по които привлечените към административна отговорност лица или подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни наказания, се установи, че съдилищата поначало правилно прилагат чл. 78а НК и раздел V на глава XXII НПК. Наред с това се констатира и противоречива практика по тълкуването и приложението на някои разпоредби.


С цел да се осигури еднакво тълкуване и правилно приложение на чл. 78а НК и процесуалните правила Пленумът на Върховния съд на Република България намира за необходимо да издаде тълкувателно постановление по следните въпроси:

1. Разпоредбите на чл. 78а НК са в общата част на Наказателния кодекс и намират приложение за всички видове престъпления, независимо дали те са от общ или частен характер и се преследват по тъжба на пострадалия, ако са налице предвидените в тях условия. Някои съдилища неправилно приемат, че чл. 78а НК не се прилага за престъпленията, които се преследват по тъжба на пострадалия.
2. Разпоредбите на чл. 78а НК не може да се приложат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди по смисъла на чл. 78а НК. В случаите на чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, когато е изпълнено задължението за издръжка и не са настъпили други вредни последици, чл. 78а НК е също неприложим, защото деецът се освобождава въобще от отговорност.
Член 78а НК обаче може да се приложи при деянията:
а) по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, когато от неплащането на издръжката са настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б) по чл. 183, ал. 3, пр. 2 НК, когато лицето вече е освобождавано от наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задълженията за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл. 183, ал. 3, пр. 1 НК, но в предвидените срокове изплати издръжката.
3. В практиката има противоречиви становища по въпроса може ли да се приложи чл. 78а НК в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият оспорва авторството на деянието или вината си.

Пленумът на Върховния съд приема, че в чл. 78а НК няма изискване обвиняемият или подсъдимият да признаят извършеното деяние или вината си. Те могат да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и когато оспорват деянието или не се признават за виновни, защото такова условие не е предвидено в закона. В подкрепа на това разбиране е и разпоредбата на чл. 455, ал. 4 НПК, която допуска възможност в административнонаказателно производство деецът да бъде оправдан.


Признанието и отношението на дееца към обвинението следва да се има предвид наред с другите обстоятелства при преценката на степента на неговата обществена опасност и дали целите на наказанието могат да се постигнат и с освобождаване от наказателна отговорност. При тази преценка може да се стигне до извода, че лицето следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако са налице останалите условия по чл. 78а НК, и когато отрича да е извършил деянието и не признава вината си.

4. Деянието по чл. 78а НК запазва престъпния си характер. По отношение на него се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго. В чл. 78а, ал. 2 НК не е предвидена забрана за приложението на чл. 85 и сл. НК, затова чл. 78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са били реабилитирани.

По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК.

5. Съгласно чл. 78, ал. 3 НК, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от наказателна отговорност преди те да бъдат възстановени или да е обезпечено тяхното възстановяване. Такова изискване законът не поставя за причинените имуществени вреди.

Разпоредбата на чл. 154 НПК задължава съда и органите на предварителното производство да вземат мерки за обезпечаване възстановяването на причинените от престъплението вреди. От това следва, че те са задължени да установяват размера на вредите. В подкрепа на този извод е чл. 235, ал. 3 НПК, който изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът да посочва размера на вредите. Определянето на размера на имуществените вреди от пострадалия би поставило приложението на чл. 78а НК в зависимост от неговата воля и би дало възможност за злоупотреба с права.


С оглед на това Пленумът намира, че когато от престъплението са причинени имуществени вреди, за да бъде освободен деецът от наказателна отговорност, същите трябва да бъдат възстановени или да бъде обезпечено възстановяването им по установения в закона ред в размерите, приети за установени от прокурора или съда. Ако пострадалият претендира за обезщетение в по-голям размер за вредите, следва да предяви иск по чл. 457 НПК.


Обезпечаването на възстановяването на имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния състав, както е посочено в тълкувателно решение № 88/82 г. на ОСНК, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки.


Възстановяването или обезпечаването на имуществените вреди може да се извърши както от дееца, така и от други лица за негова сметка.

6. В съдебната практика съществуват различия по въпроса: в административнонаказателното производство по глава осма, раздел пети НПК освен нормите на Наказателния кодекс прилагат ли се и нормите на закона за административните нарушения или наказания.

Деянията по чл. 78а НК са престъпления, а не административни нарушения. Само предвидената за тях наказателна отговорност при определени условия се заменя с административнонаказателна. При решаване въпросите за съставомерността на деянието, формите на съучастие, опита и др. и при освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.


След освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, а не чл. 55 НК. Не може обаче да се приложи чл. 28 б."а" ЗАНН и да не се наложи административно наказание, защото деецът вече веднъж е освободен от наказателна отговорност. От друга страна, административното наказание се прилага за престъпление по чл. 78а НК, а не за административно нарушение, по отношение на което се прилага чл. 28 ЗАНН.


В същото производство се прилагат нормите на ЗАНН и в случаите, предвидени в чл. 458 и 159 НПК.

7. Съгласно чл. 458 НПК при решаване на делата за престъпленията, предвидени в чл. 78а НК, съдът се ръководи от правилата на чл. 17 - 21 ЗАНН. От това следва, че се прилага чл. 20 ЗАНН, който предвижда отнемането в полза на държавата принадлежащите на виновния вещи, които са послужили за извършване на деянието или са били предмет на същото, ако това е предвидено в съответния закон, както и тези, притежанието на които е забранено. Тази разпоредба обаче не предвижда възможност за присъждане равностойността на липсващия предмет на деянието в това производство.
8. Съгласно чл. 78б НК, когато са налице едновременно предпоставките за различни видове освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът и съдът решават дали лицето да бъде предадено на обществено поръчителство, на другарския съд, или да му бъде наложено административно наказание. Това означава, че съдът, след като разгледа делото по същество, може да замени вида на освобождаване от наказателна отговорност, избран от прокурора, като вместо административно наказание предаде лицето на обществено поръчителство или на другарския съд, ако са налице предпоставки за съответния вид освобождаване от наказателна отговорност.
9. Анализът на съдебната практика показва, че нееднакво се тълкува изразът: "може да наложи административно наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност...., ако лишаването от това право е предвидено в съответния закон".

Едни съдилища приемат, че думата "може" означава, че не е задължително налагането на това наказание, включително и когато за извършеното престъпление в Наказателния кодекс е предвидено задължителното лишаване от такива права, а други приемат обратното.


Пленумът на Върховния съд на Република България приема за правилно становището, според което при налагане на административно наказание на виновния съдът може да не го лиши от правото да упражнява отделна професия или дейност и в случаите, когато за престъплението в Наказателния кодекс е предвидено задължително лишаване от тези права. Законът не прави разлика дали за съответното престъпление е предвидена възможност наред с другото наказание виновният да бъде лишен от права, или налагането на лишаване от права е задължително. С оглед на по-ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца целите на наказанието могат да бъдат постигнати с налагане на административно наказание и без лишаване от права. Лишаването от права в това производство е административна, а не наказателна мярка.

10. Когато при разглеждането на делото се реши, че не са налице условията на чл. 78а НК, съдът може да изпрати делото на по-горния прокурор, за да се произнесе по правилността на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. На основание чл. 238, ал. 1 НПК висшестоящият прокурор може да отмени влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност.
11. Съгласно чл. 455, ал. 4 НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в обвинителното заключение или обвинителния акт. Пленумът на Върховния съд приема, че рамките, в които съдът ще разглежда делото се определят от постановлението на прокурора, с което се освобождава от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК. С този акт прокурорът се произнася по съществото на делото не само по предварителните производства, които му се изпращат по реда на чл. 231а НК, но и за бързите производства, по които само се дава мнение съгласно чл. 410, ал. 2 НПК.
12. Различна е практиката на съдилищата в случаите, когато подсъдимите или някои от тях бъдат освободени от наказателна отговорност след разглеждане на наказателното дело в съдебно заседание.

Някои съдилища прекратяват наказателното производство, освобождават дееца от наказателна отговорност и налагат административно наказание с присъда. Други правят това с решение, а трети прекратяват производството с определение, а освобождават от наказателна отговорност и налагат административно наказание с решение. В някои случаи определението за прекратяване на наказателното производство се постановява от тричленен състав, а решението - еднолично, а в други случаи решението се постановява от тричленен състав - съдия и съдебни заседатели.


Пленумът на Върховния съд намира за правилно становището, че когато съдът в съдебно заседание при разглеждането на делото констатира, че са налице условията на чл. 78а НК, следва да се произнесе с един акт по обвинението, освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Този акт е присъда. Това е така, защото в чл. 456 НПК думата "решение" е употребена като родово понятие. Безспорно е, че когато обвинението е за престъпление, по отношение на което не може да се приложи чл. 78а НК, първоинстанционният съд по същество не може с решение да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление, примерно от опит за убийство в телесна повреда, а следва да отговори на обвинението с присъда - чл. 40, ал. 1, т. 1 НПК, като оправдае подсъдимия по обвинението за опит за убийство. Такъв ще е и случаят, когато в съдебно заседание чл. 78а НК се прилага само по отношение на някои от подсъдимите. Съдът следва да се произнесе с присъда и за останалите престъпления и подсъдими, защото се отнася до дейност на правораздаването, отнасяща се до преценката на обстоятелствата относно деянието и дееца и вида на отговорността.

13. Съгласно чл. 338, във връзка с чл. 21, ал. 2, т. 7 НПК втората инстанция може да отмени обжалваната присъда, да освободи от наказателна отговорност осъдения, да прекрати наказателното производство и да изпрати преписката на районния съд за образуване на административнонаказателно дело.

Разпоредбата на чл. 338 НПК не изключва възможността втората инстанция да постанови освобождаване от наказателна отговорност, щом са налице условията на този текст. Там където законодателят иска да ограничи завършването на някои действия до определен момент, изрично казва това, както е например в чл. 205, 197 и др. НК.


До този извод водят и разпоредбите на чл. 454 НПК. Употребата на родовото понятие решение за прекратяване на наказателното производство и освобождаване от наказателна отговорност включва не само постановлението на прокурора, но и съдебните актове - определение на първата инстанция и решение на втората инстанция.


Втората инстанция обаче не може да наложи административно наказание. Съгласно чл. 454, ал. 1 НПК, когато освобождаването от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК е направено от прокурора или съда, материалите се изпращат на районния или военния съд за образуване на административнонаказателно производство, което се разглежда и решава еднолично от съдията. Само той е компетентен да налага административно наказание - чл. 455 НПК. Ако се приеме обратното, означава, че окръжният съд ще разглежда по реда на надзора предложение против своето решение, което е недопустимо.


Когато втората инстанция приложи чл. 78а НК по отношение на единствен подсъдим или само някои от подсъдимите и остави в сила присъдата по отношение на останалите, прекрати производството и ги оправдае, делото следва да се изпрати на районния съд за образуване на административнонаказателно производство за налагане на административно наказание по реда на чл. 454 и сл. НПК от едноличен състав.


В случаите, когато втората инстанция приложи чл. 78а НК и освободи някои от подсъдимите от наказателна отговорност, едновременно с това отмени присъдата за останалите подсъдими и върне делото за ново разглеждане, цялото производство трябва да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждането му по чл. 456 НПК от състав от съдия и съдебни заседатели. Този състав с присъдата си ще наложи и административно наказание за освободения от наказателна отговорност подсъдим от втората инстанция.


Присъдата за административно наказание подлежи на обжалване само в частта, с която е освободен от наказателна отговорност.

14. При обобщаване на съдебната практика се констатира, че някои съдилища образуват дела от наказателноадминистративен характер, без да са налице предвидените в закона материалноправни и процесуални предпоставки. Съдилищата не трябва да образуват административнонаказателно производство, ако постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност и прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила и не е постановено след редовно проведено и приключено предварително производство, в което:
а) да е установено, че деецът е извършил престъпление, и да е определена неговата квалификация;
б) да са възстановени или да са обезпечени установените на предварителното производство имуществени вреди;
в) да са събрани данни, че деецът не е осъждан за престъпление или освобождаван от наказателна отговорност по глава осма от Наказателния кодекс, които са пречка за приложението на чл. 78а НК, или е изтекъл срокът за реабилитиране;
г) в постановлението да е направена обоснована преценка, че деецът не представлява голяма обществена опасност и че целите на наказанието могат да се постигнат с административно наказание.
15. Констатирани са случаи, при които съдилищата в съдебно заседание произнасят съдебните си актове само въз основа на доказателствата, събрани на предварителното разследване. Това е неправилно. В административнонаказателното производство съдията е длъжен да проведе съдебно разследване, в което да установи дали има извършено престъпление, виновен ли е привлеченият към административнонаказателна отговорност, мотивите, целите, степента на вината и др. При необходимост може да се събират и нови доказателства.
16. В съдебната практика нееднакво се формулират мотивите и диспозитивът на съдебните актове, с които подсъдимите се освобождават от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК или на освободените от такава отговорност при налагане на административно наказание по чл. 78а НК. Пленумът на Върховния съд намира за необходимо да укаже на съдилищата, че в мотивите си трябва да обсъждат и решават въпросите по чл. 299, ал. 1, т. 1-2, 8-11 и чл. 303, ал. 1-3 НПК, като обосновават виновността или невинността на подсъдимия, наличието на предпоставките по чл. 78а НК и размера на наложеното административно наказание. Когато деецът е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК от прокурора, съдът следва да обсъди посочените въпроси без повторно да освобождава дееца от наказателна отговорност.

В диспозитива на съдебния акт съдът трябва да посочи решението си по въпросите, посочени в чл. 299 НПК - извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и че го освобождава от наказателна отговорност.

17. По въпросите, за които няма специални правила в раздел пети на глава XXII НПК, като правото на адвокатска защита, спогодба, разноски, съобщения, призовки и др., се прилагат съответни правила на Наказателнопроцесуалния кодекс. Административно наказаното лице следва да бъде осъдено да заплати разноските, направени на предварителното и съдебното производство.
18. При освобождаване от наказателна отговорност правозащитните органи не винаги отчитат степента на обществената опасност на конкретните престъпления и тяхната динамика. Това особено се отнася до престъпленията против социалистическата собственост, транспортните престъпления, незаконната търговия, телесните повреди и др. Понякога не се прави задълбочена преценка дали деецът не прави голяма обществена опасност и дали целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на административно наказание.

Има случаи, когато е прилаган чл. 78а НК, въпреки че начинът на извършване на деянията и последиците от тях сочат на завишена обществена опасност, включително и за случаите, когато прокурорите неправилно са възприемали по-лека квалификация на деянието.


Анализът на практиката по тези дела показва, че в по-значителна част от тях наложените глоби са под средния размер. При определяне на административното наказание се подценява престъпния характер на деянията, конкретната обществена опасност на престъпленията и дейците. занижените наказания не способстват за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Мнениеот karanedeff » 16 Юли 2007, 19:19

Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК
Някои въпроси по Закона за амнистията от 1984 г.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 508
чл. 1 ,

чл. 3 ,


чл. 4 ЗА от 1984 г. ,


чл. 23 ,


чл. 24 ,


чл. 25 ,


чл. 37 ,


чл. 53 ,


чл. 61 ,


чл. 64 ,


чл. 75 ,


чл. 76 ,


чл. 78а ,


чл. 218 ,


чл. 225 ,


чл. 232, ал. 5 ,


чл. 343 НК ,


чл. 208, ал. 3 ГПК ,


чл. 13 ЗАНН


чл. 26 НК


чл. 64, ал. 1,


чл. 334, ал. 2 НПК

1. Забраната по чл. 1, ал. 3, предложение второ от Закона за амнистията има предвид всяко осъждане, независимо какво наказание е наложено на подсъдимия, ако за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода. 2. Амнистията засяга и наказанието лишаване от правата по чл. 37 НК. 3. За амнистираните престъпления по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА наложените и несъбрани глоби не се събират. Присъдените съдебни и деловодни разноски се събират. 4. Член 1, ал. 1 и чл. 2 ЗА се прилагат и за престъпленията, за които деецът е предаден на обществено поръчителство - чл. 75 НК. След влизане в сила на Закона за амнистията тези производства не могат да се възобновят по реда на чл. 76 НК. 5. Законът за амнистията се прилага и за престъпленията, за които е приложен чл. 78а НК, независимо дали съдържат едновременно признаците и на административно нарушение. 6. Законът за амнистията се прилага и за престъпленията, извършени от непълнолетни, по отношение на които са приложени чл. 61 и 64 НК. 7. Когато административното нарушение се отличава от престъплението по количеството или стойността на предмета на деянието, престъплението се амнистира по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА, но са налице условията по чл. 4 ЗА и административно-наказателната отговорност се налага за цялото деяние, а не само за част от него. Административното наказание се определя до максималния размер на наказанието, предвидено в разпоредбата за административното нарушение. 8. Когато административното престъпление се състои от две или повече деяния, които едновременно съдържат признаците на административно нарушение, за всяко едно от деянията се налага отделно административно наказание и не се определя общо наказание. 9. При хипотезите по т. 7 и 8 се отнема изцяло предметът на цялото деяние или се присъжда паричната му равностойност. 10. Когато второинстанционния съд освободи подсъдимия от наказателна отговорност поради това, че деянието се амнистира, и отмени присъдата само в гражданската част, следва да приложи чл. 334, ал. 2 НПК и може да върне делото за ново разглеждане в тази част от друг състав, а не да прилага чл. 208 ГПК и да го решава по същество.
------------------------

Министърът на правосъдието и главният прокурор на Република България са предложили на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд да издаде тълкувателно решение по следните въпроси във връзка с тълкуването и приложението на Закона за амнистията от 1984 г.:

1. За приложението на втората алтернатива по чл. 1, ал. 3 от Закона за амнистията, "когато след осъждането и преди влизането в сила на закона е извършено друго престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода", трябва ли първото осъждане да е на лишаване от свобода или може осъденият да е наказан и с друг вид наказание.
2. За престъпленията, които съдържат едновременно и признаците на административни нарушения - чл. 343б, чл. 225, ал. 8, чл. 232, ал. 5 НК и др., с амнистирането на престъплението амнистира ли се и наложеното наказание лишаване от права.
3. Събират ли се несъбраните глоби по делата за престъпления, които се амнистират.
4. Прилага ли се Законът за амнистията за престъпления, за които съдът е приложил чл. 75 НК, ако след влизането в сила на закона са възникнали основания по чл. 76 НК за възобновяване на наказателното преследване.
5. Член 4 от Закона за амнистията отнася ли се за престъпленията, за които е приложен чл. 78а НК, когато амнистираното престъпление не съдържа едновременно и признаците на административно нарушение.
6. Амнистират ли се престъпления на непълнолетните, за които са приложени чл. 61 и 64 НК.
7. Когато разграничителен критерий между административните нарушения и престъпления от даден вид - чл. 250, ал. 3, чл. 218, ал. 1, т. 1 НК и др., е количеството или стойността на предмета на престъплението, при приложението на чл. 4 за административнонаказателната отговорност цялото ли деяние се обхваща или само част от него.
8. Ако амнистираните престъпления се състоят от две или повече деяния, съставляващи поотделно нарушения, как ще се осъществи административнонаказателната отговорност - чрез наказване на всяко деяние поотделно или с един диспозитив за общия размер на предмета на амнистираното престъпление.
9. При хипотезите на т. 6 и 7 отнемането на предмета на престъплението ще засегне ли и частта, която надвишава стойността или количеството на предмета на нарушението.
10. Когато втората инстанция приложи Закона за амнистията и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, и отмени присъдата в гражданската част, следва ли да се приложи чл. 208, ал. 3 ГПК и да решава делото по същество.

Върховният съд на Република България, ОСНК, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази:

1. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Закона за амнистията разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат не само когато престъплението е извършено, след като лицето е било осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но и "когато след осъждането и преди влизането в сила на този закон е извършило и друго престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода".

От съдържанието на тази разпоредба се разбира, че законодателят е изключил амнистията по отношение на всички рецидивисти. Първото предложение засяга тези от тях, които са извършили престъплението, след като са осъждани на лишаване от свобода, ако за това осъждане не са амнистирани с друг закон или не са реабилитирани. Всяко следващо престъпление, каквото и да е то, не се амнистира. Второто предложение се отнася за лицата, които са осъждани за каквото и да е престъпление след Закона за амнистията от 1981 г. В този случай е без значение какво наказание е предвидено в закона и какво е наложено за първото престъпление. Следователно, за разлика от първото предложение, тук не се изисква осъждането да е на лишаване от свобода. Необходимо е обаче за второто престъпление да се предвижда наказание лишаване от свобода. Щом деецът е осъден с влязла в сила присъда, не е амнистиран или реабилитиран и е извършил престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, не се амнистира нито първото, нито второто престъпление. Амнистират се обаче престъпленията, за които по реда на чл. 23 - 25 НК може да се определи или е определено общо наказание. Това е така, защото лицето, макар и да е извършило две или повече престъпления, не е рецидивист, тъй като при извършване на второто престъпление не е било осъждано с влязла в сила присъда.

2. С амнистирането на определено престъпление се заличават всички наказателноправни последици. Ако деецът е осъден с влязла в сила присъда и наказанието не е изтърпяно, той се освобождава от изтърпяването му. Това засяга всички наказания, включително и лишаването от права по чл. 37 НК. Без значение е предвиденото в чл. 4 ЗА за обстоятелство, че когато амнистираното престъпление съдържа едновременно и признаците на административно нарушение, деецът носи предвидената за него административнонаказателна отговорност. И когато са налице предпоставките за административнонаказателна отговорност по чл. 343б, 225, 232, ал. 5 НК и др., с влизане в сила на Закона за амнистията наложените наказания лишаване от права за амнистираните престъпления се амнистират и не се изпълняват. Компетентните административнонаказващи органи преценяват, когато със същото деяние е допуснато административно нарушение, дали следва да се налага административно наказание лишаване от права.
3. С чл. 3, ал. 1 от Закона за амнистията събраните глоби еднакво се третират с имуществата, които са конфискувани или отнети на основание чл. 53 НК или Указа за лишаване от българско гражданство до деня на обнародването на закона въз основа на влезли в сила присъди за престъпленията по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА. Те не се връщат на лицата, от които са отнети. Глобите, които не са събрани, обаче се третират различно в сравнение с останалите имущества, които са конфискувани или отнети, но не са иззети. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗА конфискуваните и отнетите на основание чл. 53 НК имущества, както и равностойността на придобитото чрез престъплението и предметът на престъплението по влезли в сила присъди, които не са събрани до обнародването на закона, се събират. И това е така, защото тези вещи и имоти с влизането в сила на присъдата са станали държавна собственост преди обнародването на Закона за амнистията. Държавата само изземва и събира имуществото, което вече е нейна собственост.

По-различен е режимът за глобите. Макар и да са наказание, те представляват едно вземане на държавата. За разлика от конфискуваните и отнети вещи, в Закона за амнистията не е предвидено глобите да се събират. Оттук изводът, че несъбраните глоби по влезли в сила присъди - наложени като самостоятелно, алтернативно или кумулативно наказание, за амнистираните престъпления или за тези, за които е приложен чл. 78а НК, не трябва да се събират. За тях не се издават изпълнителни листове, а образуваните изпълнителни дела следва да се прекратяват.


Съдебните и деловодни разноски са гражданско задължение, което не се обхваща от Закона за амнистията, затова те се събират.

4. Не може да се възобнови наказателното преследване след влизане в сила на Закона за амнистията при условията на чл. 76 НК, ако деецът е предаден на обществено поръчителство по реда на чл. 75, ал. 1 НК за престъпление, което се амнистира по чл. 1, ал. 1 и чл. 2 ЗА, тъй като поради амнистията осъденият се освобождава от наказателна отговорност за него.
5. Предпоставка за приложението на чл. 78а НК е деецът да е извършил престъпление. Ако това престъпление са амнистира, отпада и наложената за него глоба. Чл. 4 ЗА може да се приложи за такива деяния само ако престъплението съдържа едновременно и признаците на административно нарушение.
6. Членове 61 и 64 НК се прилагат, когато непълнолетният подсъдим е извършил престъпления, които не представляват значителна обществена опасност. Ако тези престъпления се амнистират съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА, осъдените следва да се освободят от мерките за обществено въздействие и от настаняване в ТВУ или други възпитателни мерки.
7. Някои деяния, като тези по чл. 250, ал. 3, чл. 218, ал. 1, т. 1 НК, които нарушават определени нормативни актове, са административни нарушения или престъпления в зависимост от количеството или паричната равностойност на предмета на престъплението. По-голямото количество или по-голямата стойност от определени те в закона граници разкриват по-висока степен на обществена опасност и затова са обявени за престъпления, макар че едновременно с това съдържат и признаците на административното нарушение. Тук административнонаказателната отговорност за тях отпада, понеже деецът отговаря за престъпление. Когато някое от тези престъпления се амнистира съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА от 1984 г., деецът се освобождава от наказателна отговорност. Цялото деяние обаче остава административно нарушение и деецът носи административнонаказателна отговорност не само за частта от деянието, което по парична равностойност или количество е до определения предел. Това е така, защото цялото деяние нарушава административните норми и не може част от него да е престъпление, а другата част - нарушение, и административнонаказателната отговорност да се наложи само за част от едно деяние. И в този случай обаче ще се наложи административно наказание за съответното административно нарушение. Това е така, защото цялото деяние нарушава административните норми и не може част от него да е престъпление, а друга част - нарушение, и административнонаказателната отговорност да се наложи само за част от едно деяние. И в този случай обаче ще се наложи административно наказание за съответното административно нарушение. Така например, ако деецът е извършил нарушение на валутното законодателство с парична равностойност 1000 лв. и престъплението по чл. 250, ал. 1 НК се амнистира, административнонаказателната отговорност ще обхване цялото деяние за 1000 лв., а не само за частта до 500 лв. Административнонаказателната отговорност - глобата, обаче ще бъде максималният размер по чл. 250, ал. 3 НК - до 1500 лв., а не до 3000 лв., колкото е тройният размер на предмета на престъплението.
8. С амнистирането на престъпленията, които съдържат едновременно и признаците на административни нарушения, деецът ще носи административно- наказателна отговорност за деянията такива каквито са и колкото са. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях. В административнонаказателната отговорност не се прилагат разпоредбите на чл. 23 - 26 НК и затова, ако амнистираното престъпление по чл. 1, ал. 1 и 2 ЗА от 1984 г. е от две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.
9. Посочи се, че административно нарушение е цялото амнистирано престъпление. Понеже деянието или деянията по амнистираното престъпление едновременно съдържат признаците на административно нарушение, затова по административен ред се отнема изцяло предметът на престъплението или се присъжда паричната му равностойност.
10. Съгласно чл. 64, ал. 1 НПК гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилагат гражданските закони.

За отменяването на присъдата в гражданската част има разпоредба - чл. 334, ал. 2 НПК, затова, когато осъденият бъде освободен от наказателна отговорност по Закона за амнистията от втората инстанция, но се налага отменяването на присъдата в частта относно гражданския иск, съдът може да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а не да го решава на основание чл. 208, ал. 1 и 2 ГПК.
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта


cron