forum.lex.bg

искам да пусна граждански иск срещу началника си за обида.Тои ме обвини в кражба и то в писмен вид-пусна докладна срещу мене, имаше разследване от прокуратурата което приключи в моя полза.Имам ли въобщте някакви шансове защтото ми казаха че това били много трудни дела и не се бил знаел изхода.Моля ако някой знае адвокат в град Добрич който да се наеме да води такова дело да ми пише.

Р а з д е л VII

Обида и клевета

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21
от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството
на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три
хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено
порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и
двамата от наказание.
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21
от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева
и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления.
Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по
повод изпълнение на службата или функцията му;
4. от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по
повод изпълнение на службата или функцията му,
(изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.)
наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и с обществено
порицание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 21 от 2000 г.) За клевета,
извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са
настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет
хиляди лева и обществено порицание.
(3) В случаите на ал. 1, точка 1 може да намери приложение ал. 2 на
чл. 146.

Може и това да е:

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.

а как се доказва знанието, че набеденият е невинен...

Например въобще не е извършено такова престъпление,каквото се твърди от началника,като последният си го е измислил.Или пък има, началникът знае кой го е извършил ,но въпреки това набедява нашия човек и т.н..

Че е набедяване, набедяване е.
Както се спомена, обаче, трябва да се докаже, че началникът ВИ Е ОСЪЗНАВАЛ, че ви набедява и тук именно идват проблемите с доказването.

Трябва да знаете, че набедяването е престъпление от Общ характер и съответните органи би следвало сами да се сезират, а Вие да встъпите с граждански иск при евентуално стигане до съд.

Това разбира се не е направено, поради почти невъзможната възможност да се докаже умисъла на началникът Ви :Р

В този случай и за клеветата остава отворен въпросът за вината на началника Ви. Защото едно от изпълнителните деяния е "приписване" на престъпление - т. е. той трябва да знае, че не Вие сте извършителя, но да е обвинил Вас. Имайки предвид, че е депозирал жалба в прокуратурата, то евентуалното деяние не би било клевета, а набедяване, защо не пуснете вие жалба в прокуратурата за това. От друга страна, ако началникът Ви е подозирал, че Вие бихте могли да извършите престъпление, то негово задължение /под страх от лично укривателство/ е да сезира компетентните органи. Помислете пак.