forum.lex.bg

По време на протестите 6 януари 1997 - 4 февруари 1997 г. и по конкретно на 30 януари 1997 г. около 21-22 часа бях извикан от дома ми по телефона за справка пред търговски обект от представители на 9-то МВР или по конкретно от л-т Красимир Илиев Мирчев - на длъжност командир. Отидох със сина ми Марин на възраст 12 г. и 10 месеца. Запитах полицаите, около 9-10 души дежурни нея нощ, кой търси Борис Ташков. Л-т Мирчев съобщи, че той ме търси и ми нареди да влезна в една от трите полицейски леки коли "Лада" и ще ми обясни в районното у-ние на МВР. Отказах под предлог, че могат за справката да ми напишат призовка /покана/ и посочат дата на която с адвокат да се явя. Тогава командира - л-т Мирчев се развика, а бе ти ли дето подлудяваш София с твоя автомобил и агитациите си за ОДС за СДС. Какво общо има това в товози момент, изрекох аз и пред очите на моя син тогава 12 г. и 10 м. л-та ме задърпа. Негов полицай ми направи марка и аз паднах по корем. Полицаите ме задърпаха с всичка сила да ме набутат в колата. Аз бях с ръце в джоба на якето и със стегната мускулатура на ръце и гърди. Тогава ме заритаха кой където свари. Особено Гл.с-т Иван Велков Георгиев, Пламен Илиев Костов, Краката ми бяха целите в кръв под панталона, а белезите са много и са от тогава. В резултат на натискане главата ми с ръце към гърдите ми чупят третия прешлен на стернума. Като усетих, че са ми счупили нещо под гръкляна изрекох убийци счупихте ми гърдите и гръкляна и поеисках да мезакарат в Пирогов. Влезнах с много труд в колата, но вместо в Пирогов, ме закараха в 9-то МВР-София-Люлин. Там ме държаха близо три часа в килия със сина ми, когото пуснаха към 02 часа, а мене цял час по късно. Дрънкаха чанти с белезници и пистолети и ме заплашваха че ще ме гръмнат, ще ме застрелят. Поисках лекар да ме освидетелства. Той дойде към 1:30 часа прегледа ме и каза, че ми няма нищо, а час по-късно ме пуснаха, но след като ми съставиха два акта за управление на МПС без документи и за нносене на личен паспорт и отидох в Пирогов, където дежурният лекар д-р Шопов след като се разпореди да ми направят снимка обобщи диагнозата, че имам средна телесна повреда / счупен трети прешлен на вертикалния стернум държащ гръдните ребра. Отидох със снимката и талона от прегледа в Пирогов в 9-то МВР и съобщих на л-т Красимир Илиев Мирчев, че съм със счупена важна гръдна кост, т.е. стернума и неговия трети прешлен. Той ме обвини, че съм си самонаписал диагнозата и не повярва на снимката. Качи ме в колата им и отидохме в 12 П-ка при лекарят който излъга с диагнозата. Там потвърдиха, че е възможно това да е диагнозаата от Пирогов. Но л-т Красимир Илиев Мирчев не повярва и ме закара директно във Пирогов, където като влезе в 105 к-т, поиска мнението на д-р Шопов, а последния взе че го изгони. Той не ми върна снимката и поиска да се потулят нещата. На другия ден отново бях в Пирогов и те ми направиха повторна снимка, а поради силните болки едва след седмица успях при допустимо търпими болки се явих на преглед на 7 февруари 1997 г. в катедра по съдебна медицина на Държавна университетска болница "Александровска", където д-р Александър Апостолов - асистент в КСМД, ме освидетелства и ми издададе Медицинско свидетелство за пред съда № 213 / 97 г..
Обвиненията на лейтената се основават на негово твърдение, че съм агитирал с автомобил и уредба и съм по негово мнение, но и на комунистите тогава "подлудявал" София. Всъщност аз говорих истината, че България е ограбена и изкуствено се създадоха условия да се разграби буквално за 5-6 месеца България, като търговските банки изтеглят задължителния си резерв от БНБ, с което да се предизвика девалвация на лева, която достигна три хиляди и сто лева, което доведе до също толкова три хиляди и сто пъти обезценяване на кредитите и човек изтеглил един милион лева равни на 1 милион щ.долара на 1 февруари 1997 г. вече връща 333 лв.????
За това си твърдение той изхождаше от факта, че на 10 януари вечерта се бяхме срещнали в очи в очи пред южната официална врата на Народното събрание от към коня на Царъ Освободителъ, където ние от Люлин му говорехме л-т Мирчев, защо пазите тези, които ограбиха както нас, така и Вас. Това е истината.
Не се обърнах тогава за правен съвет, защото не усещах някакви пречки, но сега не мога да стоя продължително време изправен и седнал. Единствено когато спя нямам проблеми.
Какво да правя?
Имам ли право на съдебен иск срещу представителите на полицията за нанесената ми Средна телесна повреда?
Моля, ако някой знае, нека да ми отговори?

Може и да имате,но ответникът при всички случаи ще се позове на изтекла давност/5г. от деня на увреждането/, така че не Ви препоръчвам да съдите.

Съгласна съм с Harmaiani. Искът за имуществено обезщетение на причинените Ви вреди се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от датата на увреждането. Във вашия случай това е станало още през 2002 год.

Не е ли възможно чрез президентска интервенция или на прокуророр от прокуратурата, ако и до двете инстанции депозирам жалба и те да дадат мнение за частен съдебен иск до съда, иначе тази проява на полицията / с милиционерски подход / тогава при жалба от мен си е за директно прокурорско дирене. Иначе преди 3-4 г. бях по млад, на 54 г. и тогава не усещах влиянието на тази тежка, от 30 януари 1997 г., за мен трамва, която чак тази година в началото на м. януари прояви своето неблагоприятно въздействие върху здравословното ми в момента състояние. С благодарност и към двама Ви Борис Ташков.

Не е възможно. Такъв е законът. Нито президентът нито прокуратурата имат тези правомощия.
Вие можете да си предявите иск, но ответникът (основателно) ще се позове на погасителна давност. Искът Ви ще бъде отхвърлен и ще трябва да понесете и всички разноски по делото.

Добре де, а не може ли да се иска нещо от полицията
- отговорност за проявената бруталност
- дисциплинарна отговорност от служителя?

Или да се използва нещо от рода на това, че чак сега е узнал за значението на нанесените му вреди.