forum.lex.bg

корупцията. Считам, че ще се разбере, за какво става дума в заглавието на темата. Става дума за това, че тази норма при въззивното производство препраща към правилата на първата инстанция. А там, има много съществени правила.Има един член, който също така се прилага от въввизната инстанция- чл.287, ал.2 от НПК Тук има въведена мълчалива забрана за въззивния съд да дава ход на делото, когато в първата инсатнция е имало съществени нарушения на процесуалните правила. Фомлано погледнато, липсва указания за съществени нарушения и на правата на обвинеямия. А това на свой ред предполага, че едно обвинение може да бъде обременено със съществени процесуални нарушения, както и може да се обреми преди това и следствието. Имам основания да мисля така, а който иска да разбере нещо повече, може да потърси рубриката с автор Стефан Кънев.
Но нещата не спират само до тук.Пак от това субсидиарно прилагане, стигаме до една фигура, която се явява въздесъща във въззивната инстанция, фигурата на съдията-докладчик. Тоест, той е органът, който може да прекрати една произнесена и невлязла в сила присъда, щом като установи съществени нарушения от страна на следствието и прокуратурата. засега, няма изрична норма, която да го задължава този съдия-докладчик да преценява също така нарушенията правата на обвиняемия във всички етапи, до като е дошло ВНОХД при него.
Именно тази защитна функция е пропусната в по-новите изменения на НПК, и нещата са оставеени на нивото от 1968 г., а следователно, не са съобразени с нормите на чл. 5 от Конституцията- респективно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Този пропуск, обаче, предполага една персонална намеса от страна на трети лица- служебни или странични-така че бъркотиите да са направени в хода на първата инстанция, така че да станат АТАКУЕМИ пред въззивната инстанция.
Това положение на сигурна атакуемост може да бъде съобщена на респективен адвокат от въззвиния район, чиято задача в защитата ще се окаже само голото твърдение, че е говорено със съдията и че нещата са уредени. но срещу много по-солидна сума, когато някога достига и до 4-хилядарки.точно такъв казус ми се представи да преценявам и намирам, че още утре 16 октомври преди делото ще се иска от жалбоподателя да се изръси още малко, а после, ще се кажат съвсем бегло някои малки процесуални нарушения, така че да има за какво да се хване защитата пред касационната инстанция. От стари адвокати съм чувал, че има цели вериги у нас, които работят по някакви схеми, така че да изцеждат клиентите си с доста големи хонорари. Абсолютно съм сигулрен, че в тази месомелачка вземат участие и съдии, прокурори и др. служебни лица от състава на съдебната администрация.
И така, чл. 287 , ал. 2 от НПК забранява даване ход на делото. Освен това, определенията по този член са касационни основания за отмяна по ал. 3 на чл. 344 от НПК.
Това е така, защото тук сме изправени пред друга форма на субсидиарно прилагане-пряката; чл.344, ал.1 от НПК съдържа, за жалост, хаотично подредени - не по възходящ ред членове от НПК- по които се допуска касация. Сравнете чл.349,ал.3 от НПК. Определения по чл.237, ал.3, чл. 246, ал.2 и чл. 287 са повод за касация!!
Как може да се парира тази вратичка към корупцията у нас.Засега може, но ако съветникът на обивения е негов приятел, брат , сестра и друг, който има познания по тези хватки.Иначе, човек, търсещ защита , ще се окаже подложен освен на огън от страна на държавата по и под един икономически огън от страна на лакоми псевдоюристи. При ктакави случаи просто предлагам на поставената в по-лошо положение страна да прави отвод на прокурора.Няма какво да чака, а да прави веднага отвод. Иначе, тръгне ли делото, се завърта икономисекия натиск, на който съдиите от ВКС едва ли ще смогнат да сложат прът. Някои от тях може би няма да им хареса тази констатация...
Чл.344 от НПК не беше пипан от правителството на СДС. Последната поправка до тях по този член беше от 1982 г. А фактът, че има и нова промяна по ДВ, бр. 42/2001 г. на мен лично ми говори за това, че много са станали маймуните на клона и е трябвало да се предвиди по-финна хватка за продължаване на това безмилостно изчеждане на клиентиииите. Има такива хватки, но за това друг път. Те действително са доста, доста финни?!

В днешния брой на вестник “Труд” – бр. 296/18897/ от 27 октомври 2003 г. – не успя да убеди по-вниматените читатели на най-представителния правен Форум у нас в необходимостта от анонимност на научната критика. Защо? Първо на първо,, проблемът за обективната истина бе повдигнат по казус на бай Атанас Костадинов Друмев от Свищов, в светлината на пресната промяна на конституцията. С риск да сгрешим, ако кажем, че неспеециалист повдига този въпрос за същността на сложилата се на трикрартно разглеждане промяна, смело може да се отчете факта на актуалността на проблематиката, застъпена по това мнение.
Ето какво казва видният наш реценцент по наказателно право професор д-р Тодор Тодоров на стр.39 статията “ Топчето пукна по промените в конституцията” от вестник “Труд”: ” Повелята, че производството по делата осигурява установяването на истината /чл.121,ал2 / е безсмислено без подборна законова уредба на доказването (доказателства и доказателствени средства) в гражданския и наказателен процес” дали това е точният изказ или редакторите от вестника са допуснали една печатна грешка поставяйки в среден род това безсмислие вместо в женски род, не знаем. Вероятно професорът поставя под въпрос самото приложение на релевантното досега понятие “производство” като несъстоятелно, поради неговата идеологическа окрасеност. Производството като категория на политическата икономия явно няма място в правната лексиката и вероятно това е основната теза на професор тодоров за коренна промяна на всички текстове по законите, използващи този ужким отречен арсенал. Изводът от тази констатация тук е, че онзи пръв наш научен кадър на нова България, видният свищовлия, е бил много правдободобен, като дава думата на пра-пра дядото на инженер Ганчев :” И едните и другите...”
А сега нещо по въпроса за обективната истана. Ще подходим от друг аспект, а имено от аспектна на касационните основания за отмяна поради съществени нарушения на процесуалните правила. Самата употреба на релеватното прилагателно “съществени”, предполага съществуването на също така релевантното понятие несъществени процесуални нарушения. Засега, обаче, подобна ирелевантност само се предполага, което на свой ред може да ни падскаже, че наказателният процес у нас продължава да се дви ипо кривата “виновен до доказване на противното”, сиреч че се осъществява по стария и добре познат ни обвинителен уклон. Многобройни са дедуктивните факти от НПК и НК, които навеждат на тази констация. Все пак, нека отбележим, че международният Съд в Страсбург издава решения, които стават задължителни за страните-членки по силата на самата Конвенция. По НПК и ГПК, обаче, за да има въозновяване на наказателното или гражданско производство след окончателното триинцстанционно решение на ВКС по НОХД или по ГПК, трябва да са налице установени съществени нарушения на процесуалните права. Тази опозицонна на европейската мисъл стратегия, струва ни се, бе фактически предложена от проф.д-р Живко Сталев, вероятно под внушение на аналазитаторите на “реколтите от грозде и ягоди”
За да се осигури равенството на страните в слетлината на разкриването на обективната истина, по НПК са нужни промени, като след алинея втора на чл. 12 се въведе трета за отводът като процесуално право на страните. Защото това право на безпристрастен съд никъде по ГПК и НПК не се застъпва, освен като възможно пожелание. Тази норма по чл. 25 от НПК е само инструктивна, и по същността на природата се отрича реалното право на равнопоставеност на страните по повод разкриването на тази нужна на наказтелното преследване обективна истина. Сегашната уредба не допуска нарушаване на презумпцията за непогрешимостта на държавната власт, а това на своя ред може само да предположи наличието на съмнителен фактор за подкрепа в пълен обем на нужната ресипрочна защита. Има, разбира се и други дедуктивни факти, като се каза. Те изглежда трябва да се систематизират в отделен дисертационен труд, по който с голямо благоговеене бихме дали нужния “ отзив”. Впрочем, и тук трябва да поясним, защо поставяме кавички. Защото отзив е релевантно на административноправната теория понятие, а приложено в една процедура по научна защита би означавало мълчаливо непризнаване на достиженията на който и да било автор. Та това за сега.
Редно е да се доълни нещо съществено. Става дума за въпроса, който предизвика критика от страна на доцент д-р Пламен Панайотов, която той отправи на Абу Кардам. Ако беше казал, че не може по реколтата от круши да се съди за реколтата от череши, тогава бихме разбрали, че касае отговор на запитването, дали ще има оставка на МС след този спад в изборния резултат. Оставка, следователно, доцент П.Панайотов няма да допусне. Но се даде да се разбере, че стоенето на старите лаври от черешовия юни 2001 г. не може да дава основания за непредприемането на мерки за организирането на една добра реколта през октомври 2003 г. Тази природосъбразна критика е добронамерена и по -всяка вероятност ще се отрази на благотвроно върху здравето на Абу Кардам. Очаква се да стане и вегетирианец. Това е единственият извод от цялата пресконференция, първата дадена по телевизията снощи, 26 октомври 2003 г.