forum.lex.bg

Колеги, интересува ме мнението ви по въпроса за това дали е необходимо извеждането на фирмената регистрация извън съда. С какво ще помогне според вас това за бързината, ефективността и подобряването на бизнес климата в РБ?

Въпросът ме интересува и следя дискусиите по него.
Проблемът не е в това, че охранителното регистърно производство ще бъде извън съда, а че споровете, произтичащи от това производство ще продължат да бъдат съдебни.
Прави ми впечатление и това, че се набляга на интересите на бизнеса, но този интерес се разглежда едностранно - интересът на търговеца, който вписва промени. Не се държи сметка за интересите на третите добросъвестни лица, които биха били засегнати от неправилно вписване.

Това е така, на практика не се предлага някакъв качествено нов механизъм, а просто създаване на една допълнителна агенция. Мисля че проблемите на фирмената регистрация са технически /липса на единна информационна система, бавно отпечатване на решения и удостоверения и т.н. /, да не говорим за несъвършенствата на ТЗ, които в някои случаи са фрапантни по отношение на сигурността на бизнеса. Не виждам какъв интерес има и самия бизнес от това.

"Бизнесът" иска не само изваждане на регистъра, иска чисто административно производство - без проверка за законосъобразност, т.е. регистъра да се поддържа само чрез уведомяване от страна на търговците за настъпилите обстоятелства. Ако има спор между съдружниците - да тичат в съда.
В Италия, например, която ни я дават за челен пример, се извършва предварителна проверка за законосъобразност от нотариус /но май само на дружествения договор/. А в други държави регистрацията е онлайн - попъват се десетина полета и толкоз.
Но при наличието на Търговския закон тая работа няма как да стане. Държавите, към които сме се засилили /пардон, към които са ни засилили/ имат специални закони за електронния регистър, за юридическите лица, и т.н.
Резултатът ще е - вписване кой каквото иска и безкрайни съдебни дела.
А, има предложение - споровете да се отнасят към арбитраж.

Така е, но не се ли предлагат с тази "допълнителна агенция" някакви макар и чатични решения на проблема с тези "несъвършенства на ТЗ около сигурността на бизнеса"? И кои са тези несавършенства според вас? Не споря, а питам - стана ми интересно...

И аз се чудя кои са "несъвършенства на ТЗ около сигурността на бизнеса"?

А за регистъра, вероятно идеята е, че деловодителката взима пари, а чиновничката от агенцията - не. Че корупцията на съдията е недоказуема, а на чиновника - ще се види веднага.
Смята се, че "Вписването на фирмите по административен ред ще удовлетвори нуждите на предприемачите от бързина, единни изисквания, лесен достъп до информацията, прозрачност, обективност, възможност за контрол и отчетност."
По въпроса за бързината - срокът за произнасяне в момента е един месец /не че някой ги бави чак толкова!/ - ако в нормативен акт не е регламентиран по-кратък срок, ситуацията ще е същата.
Единните изисквания - наистина има разнородна практика, тука са прави.
Лесен достъп до информацията - пак няма да е без пари.
Прозрачност - тук може би наистина ще има възможност да се следи дали някое дело не е "изпреварило друго".
Обективност - Чиновника ще е по-обективен от съдията, разбира се - той няма роднини и приятели!
Възможност за контрол и отчетност - да-а-а, тук нагазихме - съдиите са несменяеми, а чиновника - шут! Каквото му каже началника - туй.
Е, аз така виждам нещата.

Например нищо не ми пречи да стана управител на което си искам ООД в България. Има и други мерзости дето всеки може да ги свърши и да съсипе бизнеса на някого

Колеги, не знам подробностите по законопроекта, но защо оставам с впечатление, че аргументите по публикациите касаят само началната регистрация. Промените (вкл.преобразуванията) също ли ще се вписват от агенцията?

Да. Всичко.

Даааа! С новата процедура по преобразуванията - ще бъде интересно как ще става за 3 дни. Оценките по апорта също би трябвало да излязат из съда. Чл.70 ТЗ сигурно също ще стане много актуален. Ще поживеем. Ще видим.

Ще приложе един свой по-стар постинг:
Най-големият проблем, и това всички го знаем, е при регистрация на ООД и АД. Има оценки на непарични вноски, много и много деклараци за лични гаранции за внoска на капитала, също и новите разпоредби за преобразуване изискват толкова много оценки и доклади... Кой друг, ако не един съдия с многогодишен опит в практиката ще може да провери достоверността на тези документи и ще е запознат със всички дребни трикове на търговците. Защото самото допускане на Ограничена отговорност на юридическо лице крие много голям риск за търговския оборот и за кредиторите на това дружество. Всички тези формални изисквания имат една цел: да защитят кредиторите при евентуални злоупотреби на търговци, източващи дружеството си. И какво стане като контролът попадне в некомпетентни ръце? Ще се нароят безброй нови ООД-те, много кредитори ще го "издухат", доверието в тази иначе сполучлива правна форма ще падне и никой няма да сключва повече сделки с ООД-та без собсвеникът да стане поръчител и или да издаде ЗЗ. Тога ООД-то ще загине.
Нищо лошо, ще трябва да приемем амириканското дружествено право, а немското да го изоставим. Но поне да обявят: Премахваме формата на ООД-то, защото необходимият контрол за съществуване на тази форма спъва бизнеса.
Не може ООД и слаб контрол. Добър контрол може да се гарантира само от добър съдия с опит. Тази агенция ще съсипе ООД-то като форма.
И пак повтарям, забавянето не е само в съда, а заради разрешителниоте режими по редица дейности. С тази агенция няма да се постигне повишаване на бързината в този аспект.

За разнородна практика на регистърните съдилища е вярно. Но защо се получава така? Касае се за охранително производство, което не създава СПН.
И поради това търговецът (или адвокатът му) разсъждава така. Няма да обжалвам отказа за да не губя време. Ще изпълня изискванията на, дори и да са безумни или ще пусна делото на друг състав. Не казвам, че не са прави за себе си, но по този начин (при липса на обжалване на отказа и пир необжалваемост на положителното решение) не може да се обощи единна съдебна практика т.е. делата си остават в рамките на този съд и на този състав. Много малко дела стигат до ВКС, който би могъл да обобщи практиката.