forum.lex.bg

Необходимост на практика от протест при за неприемане или неплащане на ЗЗ и ход на делата при наличието му. Нищо, че не е задължителен ... .


Моето мнение по този спорен въпрос:


Чл. 496 ТЗ постановява задължителността на протеста за установяване на отказ от неприемане или неплащане.

Чл. 497 ТЗ сочи, че не е необходим протест за неплащане единствено, ако има такъв за неприемане. Тук има и други разпоредби по въпроса.

чл. 505 ТЗ сочи inter alia, че обратните менителнични искове срещу всички се губят при неплащане или неприемане - припомняне - това се установява само с протест по изрична законова разпоредба.

Според чл. 243 ГПК пък трябва да се определи дали актът установява подлежащо на изпълнение вземане - демек дали ги има обратните менителнични искове, няма какво друго - а те зависят и от представянето на протеста, пак по изрична законова разпоредба - извод - протестът е задължителен. Това няма никакво отношение към изискуемостта, както бъркат много съдии, а към наличието на доказателство за съществуване на дълга.

Ако ЗЗ е "не на протест", СГС изисква по същата причина нотариална покана, иначе би било произвол.

След това длъжникът няма какво да оспорва по несъдебното изп. основание, ако ЗЗ е представен и има протест и двата са перфектни от външна страна - срв. чл. 244, 2 и 243,1 ГПК за да се види какво проверява съда и какво съответно може да се обжалва. Тук може да се оспори само дали са представени или не и дали липсват реквизитите.

Затова се отива на искане по правилата на чл. 250, където практически нищо не може да се представи, защото просто няма убедителни писмени доказателства срещу представен перфектен от външна страна ЗЗ и протест - имам сериозен опит . ИП не спира - тук е голямото предимство на ЗЗ (стига да няма възможност за парична гаранция). И краят е само при 254 ГПК, което вече е най-после исково производство и може да се доказва подправка на подписи и прочее.

Ако не се спази изискването за протест и се загубят менителничните искове остава само този по 534 ТЗ - поради неизвършване на действията за запазване на другите вземания. Но тук ЗЗ не е вече несъдебно изп. основание, защото не се установява подлежащо на изпълнение взимане срещу лицето, а тепърва ще се спори дали има изобщо неоснователно обогатяване.

С нетърпение очаквам друг поглед на нещата.

Сори, проверих си за грешки, под СГС да се чете СРС.

Да, колега, в тоя смисъл моите съждения съвпадат с Вашите, но в предходния ми постинг просто коментирах практиката в нашия РС, дори разбрах, че някои от съставите в ОС я споделят.
Според мен наистина предявяването на ЗЗ без протест, трябва да стане с нот. покана, с оглед доказването на сдържанието на поканата, но някои съдии приемат и писмо с обратна разписка. Аз лично понякога практикувам така: В края на бланката върху, която е изготвен ЗЗ Добавям следното изречение: "Този ЗЗ ми бе предявен днес:......................................... подпис." Много често, когато кредитора и длъжникът са в добри отношения, длъжникът подписва и тогава не ми е необходимо да го предявявам по друг начин.

...

колега, енигма,
искам да Ви поздравя с познанията в областта на менителничните ефекти.
радвам се, че споделяте във форума.

То ако има разбирателство - няма проблеми - но ми се струва, че нищо друго освен нотариална покана (ако записът е освободен от протест) не може да докаже пред съд по издаване на ИЛ, че предявяването за плащане например е стигнало да адресата - това е проблемът от моя гледна точка. Както и какво е било съдържанието на изпратеното писмо.

Как може да се увери в това съда след като пощата няма удостоверителни функции, за разлика от нотариуса. При призоваване по 41, ал. 3 ГПК е достатъчно да кажеш, че не си получавал писмото и толкова, всичко отива на кино. А в производство по издаване на изпълнителен лист се изисква поне достатъчна степен на сигурност в това отношение, защото длъжникът се уведомява и може да осъществи някаква защита едва след издаването на листа. И тя е само въз основа на външни недостатъци на представените изп. основания (чл. 244, 2 и 243, ГПК и 250 ГПК). Дали е имало наистина предявяване ще може да се оспори едва по реда на 254 ГПК. Но дотогава изпълнението почти не може да се спре на практика и настава голямо "шоу".

Ако няма лице с удостоверителни функции, което да гарантира за достигането на предявяването до адресата, то настава пълен произвол на кредитора в това отношение.

И малко аргументи от друг спор, който водим по този въпрос:

1) Относно разпоредбата на 500 ТЗ - неспазването на сроковете се доказва със СПН едва в исковото производство. Издаването на ИЛ не е такова и в първата си фаза е освен това едностранно като длъжникът се уведомява до издаването на ИЛ - какво има тука да се оспорва и доказва по смисъла на 500 ТЗ - тук се извършва проверка от съда.

2) На него се представят от КРЕДИТОРА документи за преценка от външна страна - чл. 243, 1 ГПК Ви сочи, че органът следва да установи, че документите удостоверяват наличието на дълг. В случая - перфектен ЗЗ и удостоверяващ предявяване документ - (протест, ако ЗЗ не е освободен). Чл. 514 ТЗ (не 505 - тук пак имам грешка в изписването) сочи, че при пропускане на сроковете за предяваване или протест се губят обратните искове. Тоест, при проста логическа операция - съдът проверява дали има предявяване и ако то не може да се докаже с документ или не е перфектно - видно е неспазването на сроковете например - отказва издаване на ИЛ, защото е разколебана от външна страна способността да се удостоверява наличие на дълга по ЗЗ.

3) Има разлика между доказване при издаване на изп. лист и в исково производство. Ако ЗЗ е "не на протест" можете да доказвате предявяването както си искате в исковото производство. Но не и при издаване на изп. лист, там е необходим удостоверителен ефект, който се постига с участието на нотариус или на друго тяло с такива функции. Иначе всеки договор или устна уговорка може да е несъдебно изп. основание, ама не е така, нали!?

4) Именно щото може да откаже да подпише отбелязването в ЗЗ на предявяването или прочее - е предвиден протест или нотариална покана - за да е доказано. Нотариалната покана свидетелства, че сте си запазили правата по ЗЗ като сте извършили необходимите действия. (А това, че някой е бил достатъчно непредпазлив да си предаде ЗЗ на длъжника без да му е платено е съвсем друг проблем)

5) Отказът или издаването на ИЛ не предрешава дали има дълг и той може да се установи в исково производство - там кредиторът следва вече да докаже предявяване, като основание на претенцията си - представя протест или нот. покана - и тук вече длъжникът следва да обори законосъобразността им или неспазването на сроковете по тях - ето Ви значението на 500 ТЗ.

И за покана чрез писмо с обратна разписка в производството по издаване на изп. лист въз основа на освободен от протест ЗЗ


"А в производството по издаване на изп. лист - как да е сигурен съдът, че точно това писмо е било пратено и как да знае какво пише в него - няма начин понастоящем. Обратната разписка НЕ възпроизвежда съдържанието на писмото, нито е сигурно, че не го е взел съседа, който пък няма никакво намерение да Ви го предаде. Със същия успех би могъл да се осланя на просто твърдение в писмен вид - "поканих го". Аз мога да представя обратна разписка от писмо, а на практика да съм писал вътре - ЧРД и наздраве"

Практиката наистина е разнопосочна. Ако това би ви било от полза, в момента търговската колегия на ВКС е в процес (макар и в начален етап) произнасянето по тълкувателно решение по въпроси, поставени от Министъра на правосъдието свързани с издаването на изпълнителен лист по несъдебни изпълнителни основания.

А дано да има най-после някаква яснота за това какво ще става в съда:):)