Промяната в конституцията

[Стефан Кънев]

Чрез МВР-РПУ
Свищов
до Министерство на Вътрешните Работи
С о ф и я

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е
от Стефан Неделчев Кънев, ул.Кирил Д.Аврамов, № 10
5250 Свищов, ЕГН 4701231481,
тел. № 0631-2-24-53, E-mail: stevenson@abv.bg

ОТНОСНО: персонална награда за подполковник Милен Манолов по повод издаването на “Служебна Бележка” – чл. 2 от ЗАОЮФЛ

Уважаеми господин Петканов,
По временно входящ № 1200 от 20.10.2003 г. е замолен подполковник Манолов да разпореди издаването на искана “Служебна Бележка”, с която се потвърждава факта на изземването на задграничиня паспорт на Стефан Н.Кънев . Същата е трябвало да се представи по дело на ВтОС, предвидено за 18 декември 2003 г. Замолено е също така да се осигури един брой ксеропрепис от придружителното писмо до Паспортен отдел при ОУ на МВР във В.Търново, чрез което писмо е изпратен този личен задграничен паспорт. В една обстановка на административна реформа, подполковник Манолов е имал пълното право да подходи по добре познатия ни метод ”Входящ кошче, изходящ –комина”. Но това не е станало, понеже и видимо от изпратения бърз отговор, респективен входящ номер на исканата справка е даден на 24 октомври 2003 г. - №4785. Именно тук подполковник Манолов е постъпил правилно!! Предложението е, да му се даде парична награда в размер на 50 лв./педседест лева/!!Забележка:Съобразно с изискванията на чл. 7, ал.2 от Закон за администрацията, т.7. се въвежда задължението за функционалното съществуване на “Информационно обслужване и технологии” при административното обслужване на гражданите и юридическите лица - аргумент ал.1.
Само бегло си разрешаваме да споменем нещо по отношение на една “хвърчаща книга”, играеща ролята на входящ регистър при всички РПУ. Или по-точно става дума за един предизвестен и ненаказуем отказ от правото на достъп до административно звено. Специално по отношение на МВР, тази липса на респективното звено ” информационно обслужване и...” – по чл.7, ал.2, т.7 - е възложена на една фирма, която се шири не само из МВР, но също така из съдебната власт и то така, че постовя в безотговорно положение републиканските служители. По-всяка вероятност “другарите от СДС” са решили да облагодетелствуват тази фирма, оставена им в наследство от другаря Андрей Луканов. Ето защо не бива да се отминава с мълчание следната законова ситуация. Тя си следва от по-долу цитираните разпоредби.
Освен конкретния повод, вземаме актуален повод и от днешното събитие, за което вече ни информира вестник “24 часа”, бр. 297/4374/ от 28 октомври 2003 г., статията на Антоанета Никова, стр.2 : “Днес в НДК започва кръгла маса “Конституцията, външната политика и дипломация” под патронажа на главнокомандиващият българската армия.” Вижда се, че там ще присътвува една добре подбрана аудитория, която за жалост няма да има възможността да се информира по тук наведените основания за умишлено въведена порочност в Основен Закон, за една регенерирана административно командна система,?!
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право. (2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.
А върху въпроса, как се осъществява вътрешната политика е забранено да се мисли. Този косвен извод се налага от съпоставителният прочит на следните законови текстове. Първо по Чл. 21: “ (1) Жалби могат да подават заинтересуваните граждани и организации. 2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и правилността на административния акт.”, Второ по Чл. 3. Разпоредбите на закона не се прилагат за актовете: чл.3 (изм. - ДВ, бр. 19 от 1992 г.):1. на президента на републиката; 2. на Министерския съвет; 3. по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени; 4. с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта. Трето по Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., бр. 19 от 1992 г., изм. и доп., бр. 70 от 1995 г.) Когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е Върховният административен съд, а в останалите случаи - окръжният съд, като за кмета на Столичната община това е Софийският градски съд. 2) Върховният административен съд разглежда и жалбите и протестите срещу административни актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет. Четвърто по Чл. 7. Не подлежат на разглеждане от Върховния административен съд актове, с които:1. се упражнява законодателна инициатива;2. се осъществява външната политика, отбраната и сигурността на страната;3. се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акт а. Пето по Чл. 12. Основания за отмяна на административните актове са:1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма;3. съществени нарушения на административнопроизводствените правила; 4.противоречия с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. Това обжалване пред ВАС е само по незаконосъобразност. Това са така наречените ПЕТ основни пункта за нищожност.
От очевидна по-очевадна е липсата на клауза, разрешаваща на гражданите и на прокурора да атакуват някои актове по НЕПРАВИЛНОСТ. Специално се подчертава “противоречия”, още и защото да се противоречеше на орган на изпълнителната власт през онези 45 години беше равносилно на осъждане?!
А ето как неправилността на някой просубектен или общ административен акт не е подсъдна на ВАС. Чл. 20. (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане: 1. когато са неподведомствени или неподсъдни на Върховния административен съд;2. когато са подадени след срока по чл. 13, ал. 2;3. когато подателят няма интерес от отмяната на обжалвания акт;4. когато подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста;5. когато са налице други основания, предвидени в закон. Извод. Никой закон не разрешава поставянето под съмнение актовете , издадени от цитираните органи по неправилност. С други думи казано, успешно е проведен принципа на безотговорност на изпълнителната власт, познат на тоталитарните режими. Подведомственост има по отношение съдебното обжалване, но тази подведомственост е изведена от задълженията на ВАС и е делегирана на по-долустоящото ниво – Окръжният съд – и то само ограничително, за актовете на кмет или Областен Управител. С което се казва в контекст, че те, като органи на “по-горестоящата власт” могат да грешат без страх от отговорност.
В същото време, обаче, решенията на Окръжния съд могат да бъдат обжалвани пред ВАС като неправилни по смисъла на наведените основания в ГПК – по субсидиарното приложение не на чл. 11. от ВЗАС:” По въпросите, които не са уредени в този закон, се прилагат Законът за административното производство и Гражданският процесуален кодекс. Неправилните решения на тричленен състав също се атакуват по неправилност. Пита се оснаователно, защо липсва подобна задължителност по отношение на актовете на изп.власт. За всички “по-долу” стоящи има предвидена защитна санкция, а за изрично “по-горе стоящите – НЯМА? ” Чл. 23. Жалбите и протестите срещу незаконосъобразността на нормативни актове на Министерския съвет, на министри и на ръководители на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, се разглеждат от петчленен състав. От петчленен състав се разглеждат и касационните жалби срещу решенията на тричленния състав на Върховния административен съд. Решенията на петчленния състав не подлежат на обжалване. Този последен текст, отново потвърждава тезата ни, че ВАС се занимава само и единствено по касационен мотив за “ незаконосъобразност”, т.е. нищо което може да съставлява фактическото, а мотивът за касация по неправилност съсем е изключен от компетенцията на ВАС. Не бива да забравяме също така конкретното наставление в тази насока- чл.120, ал.2 от конституцията: ”Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон”. Тоест, да се криткикува изпълнителната власт, че ни ръководи неправилно, е основен принцип. Въведоха го 313 “народни представители” . И като се вземе предвид факта, че този принцип не е искан по референциален път, то е напълно оправдано заключението, че прозрачност, принципност, гласност и отговорност при вътрешната политика са само добри теоритични пожелания?!


Свищов,
28 Октомври 2003 г. Благодарим предварително !
С почитания :
Стефан Н.Кънев

[:):):):):):):)]

Здравей :) от government.bg!
Има трима човека, чиито проблеми отразяват несъвършенството в нашето законадателство от една страна и пълната безпринципност на съдебната власт. Питам само как така ще отговорят съдиите,прокурорите, следоватилете пред закона, като този закон ги освобождава от отговорност. Директно давай тази твоя лепта за медицинска помощ в Народното Събрание!!

[:-)]

Друмев, спри да пишеш под различни никове и да хленчиш против несъвършенствата в държавата не мисли, че като сме по-млади от теб не ги виждаме или не ги разбираме?
Може и да нямаме твоята богата практика, но аз работейки в държавната администрация ежедневно се сблъсквам с проблеми и несъвършенства, които нямам властта да оправя!
Така, че мисля си на още по-голямо основание би трябвало аз да се оплаквам-но не го правя!
виж за съд. система е друго-и там, че има проблеми, има, но там като че ли е още по-трудно да се оправят, а с ревове и пищене по форумите на Лекса-това още по-малко ще се случи..
:-)

[Imperator]

Здравейте!
Тук не става въпрос за хленчене.Става въпрос за една цивилозована дискусия по конкретен казус и то такъв, опиращ до други парливи проблеми.Ако всеки не иска да оправи държавата, то по-добре е да я премахнем?! Нали трябва да се чуе гласът на народа, за да има респективната законадателна инициатива.Ето защо, не се дразнете от писанията на бай Атанас Друмев, защо това са негови неволи, породени от тези несъвершенства или по-точно от остатъците на една порочна система- тоталитаризма.

[Дидето]

Истината по едно дело е доказаната истина . Дали това е обективната истина е съвсем друг въпрос. И за защита на кои права говорим- на кои страни... Максимално са защитени правата на обвиняемите и подсъдимите, а на пострадалите- те имат ли права според нашите закони изобщо. Вие говорите само по принцип. Вземете което и да е конкретно дело и ще видите за какво става въпрос. Обвиняемите имат само права. всички останали- само задължения.

[Същият]

Добре схващате проблема. Поради което ще трябва да се приеме Закон за Защита от Престъпления на мястото на НК.

[Император]

В един нов прочит на конституцията ни, трябва да прочетем, че има точно определяне на това, що е срок и какви видове срокове има.Пълен лабиринт от разни срокове имаме по законите-общи и специални, че е почти невъзможно да се съблюдават . Срокът по начало е откъс от време, а то е атрибут на материята. Времето е непроменяемо, присъщо качество на материята и като юридическо понятие, пренебрегвайки го, оставаме на позицията, че около Земята се въртят всички други планети, включително и Слънцето.Тази логика засега е застъпена по конституцията ни от 1991 г.

[:-)]

Определение в Конституцията що е срок и там да се определят видовете срокове?
Евалла Насе, евалла Друмев - ти по принцип ръсиш невероятни бисери, ама това вече е нещо наистина забавно, за което би получил Слаб 2 дори и от най-блакосклонните към студентите преподаватели по Конституционно право-напр. проф. Танчев!
Като най-висш акт Конституцията не бива да урежда СРОКОВЕ-има си предостатъчно норми за тях - в ГПК, в НПК, за погасит. давност-в ЗЗД, за придобивната - в ЗС и т. н. и т. н. Това е достатъчно!
Дай 1 пример за Конституция, която урежда що е това срок и видовете срокове?!
:-)

[nqkoy]

stiga si gubil vremeto na horata
ako iskash da se ogramotyavash, ne go pravi vav foruma.

[Imp]

NGКой?!
Давай нешо по-така за ограмотяване! Ще ти бъда признателен, драга моя.

[xarkas]

koga izliza novia broi na (darjaven vestnik)

[Imperator]

Ето това е въпрос, по който може да се дискутира добре в едно добре сфомирано Народно събрание.