forum.lex.bg

Преди 9 години закупих имот в полза на детето си по смисъла на чл 22 от ЗЗД. което и сега е малолетно. След време се разведохме и сега майката от името на детето иска да ме изгони от него.Въпроса ми е , мога ли да искам нищожност на сделката при липса на съгласие в момента на сключването и. Текста на договора е следния.
А.К купува от В.Н имот....в полза на П.К по смисъла на чл22 от ЗЗД и плаща сумата......в брой.
Няма особен представител, нито условие или съгласие от страна на детето.Отсъства детето както страна по договора.

Решение № 1487 от 14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2006 г., IV г. о.
"Собственост и право", бр. 2/2008 г., стр. 29
чл. 22 ЗЗД
С договор в полза на трето лице не могат да се прехвърлят или учредяват
вещни права върху недвижими имоти, при неучастието на третото лице като
страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на
договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на
собственост или на ограничено вещно право

Първо ,весела коледа , ставам тази сутрин и преди да прибера масата ,решех да се поровя тукя и кво да видя ,пак вие ...

Записано е ,че купувате , при условие чл.22 ЗЗД , но не сте заявили ,от името на децата, че ще се ползват от уговорката .При тази хипотеза имате някакъв шанс но не поради нищожност , има вероятност съда да реше ,че сте купили във ваш интерес ,предвид липсата на горната уговорка и да се окаже ,че имота купен по време на брак ,ако преди 9г е имало такъв е бил СИО и тогава ще се върви на 1/2 ид. част на бивш съпруг, е 1/2 е по-вече от 1/3.

Инък поне според мен сте задали въпроса неправилно нищожност поради липса на съгласие ,ми при придобиване на имот на малолетни не е нужно особен представител дори/Решение № 296 от 31.III.1992 г. по гр. д. № 98/91 г., I г. о., докладчик член-съдията Тодор Стоилов
Законният представител може да договаря сам със себе си когато това е в интерес на малолетното дете. За придобиване на имущество от малолетното дете не е необходимо разрешение от районния съд. / ,а само родителя , но вие имате договор в полза на трето лице ,където следва да има и изявление за ползване от уговорката.

Весела Коледа и на Вас Donna !!! И много здраве и щастие а другото да си го купите!!!
Поставих този казус, защото въпреки че не съм юридически хомологиран, си мисля че все пак надеждата умира последна.Доста съм се подготвил по този казус и имам много смислени въпроси, но ще ги оставя за догодина. Всъщност причината да не се отказвам не е комерсиална. Ако човек се остави на другите да го мачкат ,унижават, пресират , ограбват и емоционално да го изнудват, може някога както се казва в една песен на Милена, сърцето да го осъди за това. Членовете на този закон се казват "диагнози".А адвокатите "доктори" а залата на процеса " реанимация". Но да не натяквам лоши настроения или мисли.Тях ги оставям на тези които искат да сторят някому зло.Все пак е празник. Понеже празниците ще прекарам в Италия и Малта /няма да съм тук/.Да пожелая всичко най-добро и весело. Най-щастливо и радостно през Новата Година!!!Здраве , берекет и късмет на всички!!! ХАйде и поздрава:

Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора трябва да е налице към момента на сключването му.

Оттук следва, че волеизявленията на страните могат да не съответстват на предпоставките, съдържащи се в правните норми в следните насоки:

1. Може формулирането на сделката да не отговаря на законовите изисквания – т.е. да липсват някои от конститутивните елементи на сделката (напр. липсва воля на страните); или да е налице волеизявление, но то да е опорочено или е направено от недееспособен; или пък макар да има валидна от формална гл.т. сделка, тя да е насочена към постигането на непозволени от закона резултати.

Обаче санкцията, която следва от това, че сделката не отговаря на законовата правна норма не е една и съща в различните случаи. Това е така, тъй като санкцията се определя в зависимост от тежестта на засягане на съответната правна норма. От тази гл.т. санкцията бива:

~ в някои случаи порокът на сделката е толкова тежък, че законодателят въобще отказва да признае правното й действие, т.е. тя е правно нищо.

~ в други случаи порокът е по-лек и сделката поначало поражда действие, но на едната страна се дава субективното право да прекрати тази сделка с обратно действие.

Висяща недействителност - Освен нищожни и унищожаеми сделки има и сделки с висяща недействителност. В някои случаи законът свързва действителността на сключената сделка с волеизявлението на трето лице. Тук има 2 групи случаи: след като сделката засяга едно лице, необходимо е и неговото волеизявление, или упражняване дадена от закона контролна функция. И в двата случая сделката е недействителна, но при тук недествителността е висяща, защото само при настъпване на определен факт, установен от закона /съгласие на родител, потвърждаване/, тя става напълно действителна.

andrey13, ние недействителността си е знаеме , няма защо да ни я пейсваш тука , за мен лично следваше или да има особен представител по тази сделка , които да изрази съгласието или вие като законен представител от името на децата си да заявите това съгласие ,в смисъл ,че ще се ползвате от сделката и това съгласие следва да е в НА /въпреки ,че в много НА го няма , последния път гледах такова чудо третот лице в чужбина и родителите нямало как по друг начин да му купят имот та така в полза на трето лице , но съгласие нямаше ...е добре ,че никой не спори НА , щото правния спор бе за съвсем друго чудо /.
В случая личното ми мнение не се променя ,за мен лично имате някакв шанс и то ,ако случайно заведете някакъв иск то ще е по отношение предполагам на децата ви от втория брак и ефекта по моему при нидай си боже щастлив развой на събитията ще е ,че имота ще екупен като по време на брак ,ако преди 9г е имало такъв е бил СИО и ще имате половината 1/2 от ония 2/3 та това е по -вече от една трета .
Сега как ще се погледне на факта ,че вие сте сключил договора ,а не сте изразил и съгласие от името на децата си , това друг въпрос ...и дали съда ще разсъждава в тази посока или в друга никой не маоже да ви каже , това е гражданско право варианти дал господ ,случаи и решения също.

В доктрината има разни мнеия , кое ще надделе знае ли човек , нали обичате да четете ето ви една лекцийка ,така да ви стане ясно ,явно обичате да си четете

http://www.izpitite.com/index.php?show= ... =81&id=140

Хм Поли , той близо 9г е използвал имота за търговска дейност , явно децатата му не са ползвали имота и изведнъж след толкова време ...то вярно между деца и родители давност не тече ...но другия родител можеше да направи изявление през тоя период ,ама не е ...та се питам за няква давност за това приемане -това при условие ,че че приемем ,че съда ще реши като по твоето предложение.

Според мен ще е с правно основание чл.27 ЗЗД , тъй като договора е
сключен от техен представител без спазване изискванията, установени за тях- но това ще е само по отношение на на факта ,че не е заявил ,от името на децата, че ще се ползват от уговорката.
Признавам ,че първноначално се бях насочила към чл.-26 ал.2 във връзка с ал.3 ЗЗД, не твърдя ,че съм на 100% права , но темата е интересна и може да поспориме.

Какво ще кажете за чл.22 ал.1 изр. 2 ЗЗД и 26 ал.3 ЗЗД , тъй като изявлението не е във формата на НА .

Не ви харесвам, а след написаното от вас за лудите тук ми остава да залича написаното от мен. НЕма нужда да участвам в това.

Липсва волеизявление на бенефициара (лично или чрез законния си представител), че ще се ползва от уговорката- следователно сделката е отменима! Ако пък нотариалната покана се приеме като такова изявление, то не е направено в предвидената от закона форма при придобиване на ВП.
Ако някой ми каже дали съществува такава сделка, в която да ми бъде насилствено натресено право на собственост върху недвижим имот, ще почерпя!

Върху НИ- допълних се А почерпка за теб- винаги!
Да, конклудентни действия... Като гледам кой се ползва от имота, трудничко биха ги доказали.

В конкретния случай, пък и винаги, когато има право на собственост или ограничено ВП, за придобиването на което се изисква форма, би следвало да стане в същия НА. Вярно, че 3-то л. не е страна , ами какво ще се случи, ако питащия се възползва от правото си и отмени уговорката. За вида на НА при последващо изявление за приемане- по скайп.
Да се замислим, предлагам малко извън темата, защо когато при ДДД част от съделителите участват, но не получават нищо, същият се прави под формата на НА?!
И тук логиката е същата.
*****
П.П. Липсват ми срещите...

poli_g написа:

Да се замислим, предлагам малко извън темата, защо когато при ДДД част от съделителите участват, но не получават нищо, същият се прави под формата на НА?!

Защото има вече възникнала( без оглед начина оригинерен или деривативен) съсобственост, която ликвидират съделителите.

Те съсобствеността могат да си я ликвидират и с договор, защо им е НА в този случай? Защото дарението, което са извършили на практика с ДДД, без да спазят формата (чл.18 от ЗЗД), е нищожно.
Тук нещата стоят по същия начин, според мен. Чудесно, има НА, хубаво, 3-тите лица придобиват НИ и не са участници в сделката, обаче има вътрешни отношения между обещателя и тях, той има намерение да ги надари, ама без волеизявление за приемане от тяхна страна ?!?

И от тук неспазената форма за действителност в смисъл ,че третото лице ще се полза от уговорката

http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/ ... f=12&t=278 Тук е и решение РЕШЕНИЕ № 1145 ОТ 30.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 3279/2007 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС . в пълно противоречие на първото.

Няма разлика в хипотезите. Без значение в коя точно точка на договора е договорено придобиването на права от трето лице. Нима в поставения казус нямаме продажба + дарение? И двете решения касаят ДПТЛ. Сами знаете, че е пълно с противоречива практика по някои въпроси...
И според мен истината е тази:
"Действително законът допуска две лица, които са страни по даден договор, да се договарят в полза на трето лице, без то да е страна по договора, като резултатът е, че правата възникват непосредствено в патримониума на третото лице. Поначало се приема, че всякакви права, включително и вземания, могат да се договорят в полза на трето лице, тъй като и законът изрично не урежда някакви изключения. Когато обаче с оглед естеството на правата има предвидени изисквания за форма за тяхното прехвърляне или учредяване (респективно за придобиването им), които изисквания са условие за действителност, това условие няма как да бъде изпълнено при неучастието на третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на собственост или на ограничено вещно право. В този смисъл решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила."

Едно е ясно разделени сме на два лагера и си отстояваме становищата живи и здрави ,отдавна не е вървяла дискусия в лекса по някоя така по -интересна тема, радвам се на мненията на всички

Мда ние държим на формата , държим и факта ,че не е направено изявление ,че третите лица ще се ползват от уговорката , това е единия и първият ни аргумент , но аз се сещам и за друго , договорът е безвъзмезден за третите лица , което за мен си е чисто дарение в този случай веднъж необлечено във форма ,че ще се ползват от уговорката на това "Дарение " втори път ,ако приемем ,че е дарение то ще е като обещание за дарение ,а обещанието за дарение както знаем не произвежда действие.
Весела коледа колеги

Не мога да разбера /и съответно не споделям/ доводите Ви за неспазена форма. Страните по сделката са "обещателя" и "уговарящия". Договора е сключен с постигането на съгласие между тях. Ако договора е облечен в н.акт, то само техните волеизявления и подписи са достатъчни за да считаме, че е спазена формата и сделката е сключена. Би следвало в н.акт третото лице да бъде индивидуализирано съгласно изискванията на чл.6 ПВ. С оглед 22 ЗЗД ...." уговорката не може да бъде отменена......" означава че тя /уговорката/ , вече е произвела действие, независимо от липсата на волеизявление от третото лице. Наистина получава се "висящо " състояние на правото на собственост, единствено поради възможността за отмяна, чрез едностранно волеизявление..... както и вписването му. Аргументите тук "ЗА" и "против", много ще заприличат на тези .... http://lex.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t ... 0%BD%D0%BE

Споделям мнението на колегата n_ikito.
Изявлението, че третото лице ще се ползва от "уговорката" е релевантно единствено до момента на изпълнение на сделката между уговарящия и обещателя. Със сключването й, уговорката "в полза на трето лице" е изпълнена. Третото лице, което е индивидуализирано в НА е станало носител на правата във вр. с предмета по нея, т.к. формата е спазена (чл.18 ЗЗД).
Съгласието на уговарящия по скючването на продажбата е равнозначно на изразена воля на малолетния 3-то лице, чрез законния му представител, да се ползава от уговорката (конклудентно действие).
Не съм съгласна, че тази продажба е равнозначна на дарение, а от там да се извличат доводи за някакъв порок при сключването й.
С впиването й в АВ, тя е факт в правния мир. Не би могъл да се ползва реда по чл.87, ал.3 ЗЗД, тъй като липсва неизпълнение.
В този ред на мисли считам, че всякакви действия да се "развали" тази продажба са опит, който не би могъл да доведе до целения от Андрей резултат.

Весела КОЛЕДА!

Когато говорим за собственост, всеки има предвид само облагите от нейното придобиване...
А сега си представете, че А и Б сключват ДПТЛ- В. А продава на Б имот, който го придобива в полза на В. Само че този имот е в окаяно състояние, пред разрушаване почти,паметник на културата, оставен на произвола. Цената му, да кажем, е 1000 лв, за основен ремонт и укрепване ще са нужни още 50000 лв.
А сега си представете, че това трето лице, придобило имота, хал хабер си няма от сделката , която така го е оползотворила. И така до момента, в който получи акт от общината или по-лошо- иск по чл. 45 от ЗЗД...
За добавка и едно конклудентно действие- подписал е връчения му акт, например, (много знае какво му връчват, ама нали неговото име е там
Ако се спираме на буквата, без да тълкуваме, то приемането от страна на третото лице е свързано единствено с възможността за отмяна на уговорката в полза на трето лице. Ами те не искат да я отменят- нито уговарящия, нито обещателя Какво, като заявява, че няма да се ползва, нали собствеността е в неговия патримониум от датата на прехвърлянето? Значи и последиците са си негови...
Дали по същия начин бихте тълкували тогава чл. 22 от ЗЗД?