forum.lex.bg

zori_f написа:Здравейте,

Ако има някои който да помогне за този казус ще му бъда безкрайно благодарна.

През 1991-1992 г.г. във Върховния съд е била подадена молба за преглед по реда на надзора на решение, обосновано от съда от по-ниска инстанция с чл. 59, ал.1 ЗС, съгласно който правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, ако то не е учредено за по-кратък срок .
От съдържанието на приложените преписи от нотариални актове е установено, че ищецът и покойната му съпруга са прехвърлили собствеността върху недвижимите имоти, предмет на спора, на дъщеря си Иванова и сина си Петров, но изрично са си запазили „правото да владеят и ползват имота, заедно и поотделно изцяло до края на живота си, включително всички селскостопански и други подобрения”.
Тук си противоречите прехвърлили са собствеността ,като са си запазили правото на ползване безсрочно и след като са починали правото им на ползване ex lege се прекратява.И следователно на собственика се възстановяват в пълен обем правото на ползване и владеене.
Следователно още при сключването на договора прехвърлителите собствеността на имота и приобретателите са учредили в полза на първите вещно право на ползване върху него.
Въпрос: Какво ще е решението на ВС по жалбата?

РЕШЕНИЕ № 1892 ОТ 11.12.1991 Г. ПО ГР. Д. № 1272/91 Г., II Г. О.





ПРАВОТО НА ПОЛЗУВАНЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА СЪС СМЪРТТА НА ПОЛЗУВАТЕЛЯ. КОГАТО ОБАЧЕ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ СА ДВАМА И СПОРЕД ДОГОВОРА ВСЕКИ ОТ ТЯХ ПОЛУЧАВА ПРАВОТО НА ЦЯЛОСТНО ПОЛЗУВАНЕ, ДОГОВОРЕНАТА НЕДЕЛИМОСТ ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЛЕД СМЪРТТА НА ЕДИНИЯ ОТ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ ОСТАНАЛИЯТ ЖИВ ИМА ПРАВО НА ЦЯЛОСТНО, А НЕ НА ЧАСТИЧНО ПОЛЗУВАНЕ.
Чл. 59, ал. 1 ЗС
Чл. 128, ал. 1 ЗЗД


Третото отменително основание - за противоречие на решението с чл. 59, ал. 1 Закона за собствеността във връзка с чл. 128 от ЗЗД, обаче е основателно.
От съдържанието на приложените преписи от нотариални актове е установено, че ищецът и покойната му съпруга са прехвърлили собствеността върху недвижимите имоти, предмет на спора, на дъщеря си Д. Г. Н. и сина си Е. Г. Л., но изрично са си запазили "правото да владеят и ползуват имота, заедно и поотделно изцяло до края на живота си, включително всички селскостопански и други подобрения". Следователно още при сключването на договора прехвърлителилите собствеността на имота и приобретателите са учредили в полза на първите вещно право на ползуване върху него. Така учреденото право е срочно с относително определен срок. Същевременно то е неделимо, защото договарящите са подчертали, че всеки от ползувателите може да го упражнява, и то изцяло както сам, така и заедно с другия. Уговорката за неделимост е в съгласие с чл. 128, ал. 1 ЗЗД и затова не може да бъде призната нищожност, както се иска в молбата за преглед по реда на надзора.
От друга страна, от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗС не следва обратното. Действително правото на ползуване се прекратява със смъртта на ползувателя. Когато обаче ползувателите са двама и според договора всеки от тях получава правото на цялостно ползуване, договорената неделимост означава, че след смъртта на единия от ползувателите останалият жив има право на цялостно, а не на частично ползуване. Като е приел, че след смъртта на съпругата си ищецът има право на ползуване само върху 1/2 от имотите, предмет на исковете, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на материалния закон, което налага отменяването му.