forum.lex.bg

Колеги,
можете ли да ми посочите номера на разпореждания или решения, с които се дава възможност за отстраняване на нередовности в заявление за заповед по чл. 417 ГПК.

СРС, СГС и ВКС (опр. N 1 от 06.01.2009г. и опр. N 30 от 16.01.2009г. на Т.К.,I ОТД на ВКС) приемат, че производството е едва ли не като пред АВп - без възможност за поправка. Приемат още, че няма препратка към чл.129 за исковата молба, а за чл. 101 ГПК, който е в част първа "Общи правила" считат, че се отнасял само до последващи процесуални действия на страните, а не до тези, с които се сезира съдът?!? Законът не прави такова разграничение на процесуалните действие и не е ясно на каква база ВКС приема това положение.
Според мен трябва да се прилагат както по аналогия правилата на чл. 129 за исковите молби. Трябва да се прилагат и указанията за нередовности по чл. 101, тъй като последният е в общата част на кодекса.

Аз например имах връщане на Заявление по Чл.417 с указание от Соф.Районен съд- да се напише на бланка съгласно Наредба 6 , Чл.5, Прилож.4, понеже не беше написано на съответната бланка (а свободен текст).
И като го написахме на бланката и се издаде Заповед за незабавно изпълнение.

Да, в този случай е безспорно, понеже точно това казва чл. 425, ал. 2 ГПК. По-скоро ме интересува дали са дали указания за отстраняване при пропуснати подписи да речем, или липса на актуално състояние, липса на име на кредитора, общо взето в тези случаи дали на някой са му дали срок да поправи? Благодаря за отговора

Липса на актуално правно състояние не се оказа порок при мое заявление...а длъжника не беше регистриран в нов ТР, щях да се позова на чл.23,ал.4 ЗТР, но подробно описах фирм. дело и булстат...

nasko0906 написа:Да, в този случай е безспорно, понеже точно това казва чл. 425, ал. 2 ГПК. По-скоро ме интересува дали са дали указания за отстраняване при пропуснати подписи да речем, или липса на актуално състояние, липса на име на кредитора, общо взето в тези случаи дали на някой са му дали срок да поправи? Благодаря за отговора

Не , не се дават никаква възможност за отстраняване на недостатъци на заявлението.Съдиите се аргументират с това , че съгласно 411(2).т.1 , те отказват да издадат ЗИ без да дават срокове за отстраняване на пропуски.
Стува ми се , че в Полвдив , практиката е утвърдена в този смисъл , но в други градове може съдът да в възприел по-либерален подход!

И двете мнения и практики съм ги срещала. На един семинар попитах и ми отговориха: дава се срок за поправка като при искова молба, та нали и съдът, както и администрацията, трябва да бъде юзър-френдли.

Разбира се че трябва да има възможност за поправка, та нима всяко заявление може да бъде безгрешно !!!
Освен това какво става с таксата която е внесена 2% от размера на иска ?

Благодаря на коментиралите за дадените отговори. Нужна ми е обаче конкретна противоречива практика и то спешно,тъй като мисля да жаля пред ВКС определение на СГС,което потвърждава разпореждането на СРС, с което не ми се дава време да си отстраня недостатъците в заявлението. Практиката ми е нужна, за да обоснова приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Срокът за частна жалба изтича в края на тази седмица.

Nasko, кажи заради какви недостатъци/нередовност/ си получил отказа на заявлението (по Чл.417), респ. потвърждението на СГС, за да може други хора да знаят и да ги избягват тези недостатъци.

Практиката ми е нужна, за да обоснова приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Аз лично не мога да ти посоча практика в обратния смисъл, но така или иначе имаш на разположение т. 3.

Недостатъкът е в това, че заявлението е подадено неподписано.Да, надявам се по т.3 да го допуснат.

nasko0906 написа:Недостатъкът е в това, че заявлението е подадено неподписано.Да, надявам се по т.3 да го допуснат.

Желая Ви успех колега , много е интересен резултата от обжалването , ще съм много благодарен , ако споделите какво е станало , след като делото приключи.

Абе, всъщност практика ("решаван противоречиво от съдилищата") по смисъла на чл. 280 ще да е и всяко едно разпореждане на районен съд, с което се дава срок за поправка. То също е акт на съда. Чак сега се усетих. И няма изискване съдилищата, които решават въпроса противоречиво, да са само въззивни, нито пък е задължително актът, който ще посочиш, да е крайният в производството.
По-горе имах предвид, че не съм виждала определение на окръжен съд, с което се отменя отказ заради това, че не е даден срок. Но разпореждания на самия районен съд не е да няма (макар че аз в момента не разполагам и с такива).