forum.lex.bg

Колеги, моля Ви за становище по следния казус:
По фактите:
Въз основа на ЗЗ при действието на чл.237 ГПК отм. е издаден ИЛ срещу издателя и авалиста, като са осъдени солидарно да заплатят сумата по ЗЗ.
Започнало и приключило изпълнително производство, като изпълнението е изцяло върху недвижими имоти, собственост на поръчителя. Имотите са продадени на публична продан, постановлението за възлагане е влязло в сила и вписано.
Дотук ясно и без усложнения...НО:
По време на изпълнителното производство, след вписване на възбрани върху продадените при публичната продан имоти, длъжникът се е разпоредил с тях чрез покупко-продажба в полза на трети лица, като в НА изрично е отбелязано обстоятелството, че имотите се продават с вписана върху тях възбрана и е посочено изп.дело.
Въпреки извършените разпореждания, СИ е продал имотите, а след влизането в сила на постановлението за възлагане е извършил и въвод във владение на купувача.
По време на изп. производство е заведен ОУИ за недължимост на сумата по ИЛ, но искът не е гледан по същество поради нередовности на ИМ, доскоро отстранявани, т.е. още е висящо и по него не е постановявана обезпечителна мярка "спиране на изпълнението".
Считам, че доколкото разпорежданията на длъжника с възбранените имоти са относително недействителни спрямо взискателя, а оттам и спрямо купувача по ПП, то СИ логично е продал имотите и е въвел купувача във владение.
Въпросът, по който Ви моля да поразсъждаваме заедно, е: Какви биха били последиците на евентуално уважен ОУИ по чл.254 ГПК отм. по отношение на собствеността върху имотите, с оглед приключило вече изп.производство и влязло в сила ПВ, т.е. мислими ли са въобще такива последици? Друго би било естествено при спряно ИП, но не е...
Иначе ясно - облигационноправни последици ще има и ще може да се търси обезщетение от взискателя по ИЛ.
И още нещо: Колега е на мнение, че приобретателите на имотите могат успешно да водят иск по чл.440 ГПК нов, 336 отм, съединен с иск по чл.108 ЗС, но аз не виждам подобна възможност - единствения ефект би бил ефектът на вписването на ИМ, евентуално обезпечителна мярка - възбрани на същите имоти.
Може и да греша, но не виждам да е уместно, още повече - стойността на имотите е значителна, оттам и разноските по водене на делата, да не говорим и при евентуално уважено искане за възбрана - размерът на гаранцията...а резултат - повече от съмнителен.
Във връзка с въпросите за двата иска - по чл.254 ГПК отм., вече предявен и този по чл.440 ГПК вр. с чл.108 ЗС, се замислям, ако се предяви и вторият - какви биха били последиците при уважаване и на двата дори, при условие, че страните по тях са различни - имотите не биха се върнали в патримониума на длъжника, освен ако приобретателите не ги прехвърлят обратно.
Напълно възможно е колегата да има предвид едно такова бъдещо развитие на събитията, но ми се вижда твърде хипотетична и изкуствена конструкция.
Доста дълго стана, за което моля да ме извините, но ще съм Ви благодарна за становищата.

Според мен собствеността на купувача не се засяга от материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство, т.е. правата на купувача не могат да бъдат накърнени. Евикция на купувача е възможна само ако длъжникът не е бил собственик, а в конкретния случай не е така.

Благодаря ти за бързия неделен отговор, явно някои все не почиваме
И аз съм на същото становище, още повече, че каквито и да било незаконосъобразни действия по изп.производство да са извършени, освен нищожност на актове на СИ, каквито засега не откривам, то те са санирани, като влезли в сила - необжалвани или потвърдени. Не разполагам изцяло с документите по изп.дело, а само с част от тях.
Не намирам незаконосъобразност в това, че възбранените имоти са продадени на публична продан, както и във въвода във владение, доколкото възбраната вече е вписана и последващите разпоредителни действия са непротивопоставими както на взискателя, така и на купувача - иначе си губят смисъла разпоредбите на чл.452 и чл.453 ГПК.
Ако имаш предвид уважаване на иска по чл.254 ГПК отм. и оттам материална незаконосъобразност на изп. производство, също съм съгласна.
Струва ми се, че от гледна точка на интересите на длъжника, изключително много е пропуснато, като не е направено необходимото за даване ход по същество на делото - би се постановило и спиране на изпълнението евентуално, в резултат на което сегашните усложнения не биха съществували.

Първо имаме непротивопоставимост на разпоредителната сделка по отношение на кредиторите на длъжника - чл. 452 и 453 ГПК.
Относно иска по чл. 440 - може да се води, но в момента не съм сигурен дали е недопустим или неоснователен. При всички положения обаче ще бъде отхвърлен (според мен).
Длъжникът е можел да възразява и да иска спиране на изпълнението още по чл. 250 ГПК. Очевидно е и че имотът е прехвърлен на свързано с него лице - малцина са смелчаците, които биха купили имот с възбрана, и то когато това изрично е упоменато в нот. акт.
Аз пък се занимавам с особени залози и съвсем се омотах Че има там един 2-седмичен срок по чл. 15 ЗОЗ...

Точно непротивопоставимостта имам предвид, като казвам, че не намирам незаконосъобразност в действията на СИ в това отношение.
Считам, че искът по чл.440 е допустим, но неоснователен - не намирам основания за недопустимост - ако бъде отхвърлен, което е най-вероятният изход, то приобретателят освен евикцията чрез ПП, ще има още едно допълнително основание да търси обезщетение от прехвърлителя.
Още не съм наясно какво точно е оспорвал длъжникът по изп.производство, но допускам, че щом ПВ е влязло в сила, то или не са обжалвани предходни актове и действия или са били потвърдени.
Видях и твоя въпрос, мислих върху него, но за съжаление не мога да ти бъда от полза - твърде специфична материя е и предпочитам да не подвеждам с неубедително становище.
Още веднъж благодаря и успех!

Аз пък се чудя, кой е този съд, който ще уважи ОУИ в този случай.

Не четох много внимателно, но ако съм разбрала въпроса, мисля като Калахан: купувачът при редовно проведено (от ИЛ нататък) принудително изпълнение придобива собствеността, независимо дали впоследствие се е оказало, че материалното право по изпълнителния лист не съществува.
Както и обратното (към p_dyan): проведеното принудително изпълнение не влияе на произнасянето по установителния иск. Няма никаква връзка между двете. На теория със сигурност твърдо не, а и на практика също не би трябвало да повлияе на съда.

Поли, и на практика е така - ищецът има интерес да установи недължимост на вземането по ЗЗ - при уважаване на иска по чл.254 няма да може да си върне имотите, освен ако ИП беше спряно в течение на процеса, но ще има иск срещу взискателя, който е получил недължимо платеното в резултат на принудителното изпълнение, както и за вредите.
Вярно е, че има и становища, според които ОУИ е смислено да се предявява при висящо ИП, доколкото според тях целта е главно спиране на ПИ, която съответно се постига само ако не е приключило. Безспорно, това е една от най-главните и "спешни" цели, но не само.
Изчетох обаче огромно количество съд.практика, но не попаднах на случай,при който на дело по чл.254 да не е даден ход по същество и съответно да не е спряно ПИ, до приключване на изп.произв. с влязло в сила постановление за възлагане и въвод.

Какво мислите за иска по чл.440 ГПК?
Въпреки, че продължавам да разсъждавам по въпроса и след като пуснах темата, не виждам друг вариант, освен този, който вече писах.

Малко встрани от темата:
Напоследък все повече недовиждам , аз съм си от години Кьорчо, но ми се струва, че става нещо странно. Преди в една тема ми се стори, че едно мнение беше писано от един потребител, а после излезе, че е друг. Сега в тази тема първо ми се стори, че мнението беше написано от Поли, а днес виждам, че като автор се "мъдри" Портокал. Веднага бих си помисли, че имам халюцинации или видения, но все пак последното мнение е адресирано от fani_i към poli_g, а аз никаква Поли не виждам сега в тази тема...Можете ли да ми посочите къде е мнението на Поли и само на мен ли ми се струва, че всъщност нейното мнение е това, което сега е с автор Портокал?

И на мен ли да се е привидяло Поднасям извинения!
Вярно, и аз съм вече на възраст, при това тази седмица си сменям всички очила и за четене още ги чакам, но странно...

И аз не видях Поли в тази тема. Според мен това съм аз.
За привиждането и откачането няма страшно - всички сме така.

Не е безсмислено, разбира се, да установяваш и след възлагането, че не дължиш. Само че - сега се замислям - може би може да се защитава мнението, че нямаш интерес от установителен иск, защото имаш направо осъдителен за недължимо събраното (по който ще установяваш преди всичко, че е недължимо)... но нали него го имаш и по време на принудителното изпълнение, ако е събрана вече част от вземането, а все пак никой не би твърдял, че за събраната част не можеш да предявиш ОУИ. Така че - няма разлика и не виждам пречка.

Изрових темата случайно отново. Купувачът е придобил, какво да установява - че имотът е негов, ли?
Ако не е във владение - сигурно може 108, но защо не са го въвели във владение още след възлагането...
Това не е иск по чл. 440 - 440 е за трети лица, които твърдят, че имотът, който тепърва ще се описва и продава, не е на длъжника, а техен (така че не бива да се описва и продава).