държавата - присъединен взискател

[r.atanasova]

ВЪПРОС : КАК ДА ИЗБЕГНЕМ (ЗАОБИКОЛИМ) ДЪРЖАВАТА КАТО ПРИСЪЕДИНЕН ВЗИСКАТЕЛ ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО!

[gudio]

Ако се продава имущество - участвайте в проданта и искайте възлагане в изплащане на вземането ви.

[r.atanasova]

Благодаря Ви, но тогава няма ли да се приложи Чл. 495. от ГПК Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2.

[gudio]

Благодаря Ви, но тогава няма ли да се приложи Чл. 495. от ГПК Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните (sic - б.м.) части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели.[/b] Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2.

Ако вземането му надвишава цената на вещта / имота - не. Чл.495 има предвид взискател с вземане по-малко от цената на имота, т.е. - трябва да доплати до размера на цената, която е предложил при наддаването, на другите - "съразмерно" (подчертах го по-горе във Вашето мнение) или на длъжника - до размера на цената на имота, а не да им плати вземанията изцяло. Напр. - длъжник дължи 100 000 лв. на частен взискател и 1 000 000 лв. публични задължения, има имот за 65 000 лв. Имотът не е възбранен от АДВ, т.е. може да се реализира по реда на ГПК. Взискателят участва в проданта и предлага цена 80 000 лв. "в изплащане на вземането ми" => вземането му намалява с 80 000 лв. след възлагането. АДВ не участва в търга, не наддава - вземането й си остава 1 000 000 лв. неизплатено. Ако обаче имотът е оценен на 200 000 лв., частният взискател трябва да предложи такава цена или по-висока и да внесе за АДВ 100 000 или повече лв. в седмичен срок от обявяването му за купувач.

[i_milev]

Голега, защо четем ГПК като дявола евангелието?!
"Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели.........." Кодекса е казал след разпределение, което значи, че има и други взискатели, а там реда е ясен. Не мисля, че в случая и по този начин може да се заобиколи Държавата, поне de jure.
Според мен Държавата може да се заобиколи само при извънсъдебно издължаване.

[hidden]

Когато на публична продан се явява взискател и той е обявен за купувач на имота, същият не внася продажната цена. Съдебният изпълнител прави разпределение, без взискателят да внася сумите по негова сметка, като в случай, че тръжната цена надвишава дълга, взискателят довнася горницата. Ако е по-малко от дълга, взискателят не плаща нищо.

[portokal]

Въпросът е какво правим с разпределението, ако цената <= от дълга, но има друг взискател с привилегия пред този.
Аз мисля като И.Милев, тоест взискателят, на когото се възлага, си плаща като поп цялото вземане на другия, привилегирования взискател, или съответно - цялата цена.

[hidden]

Въпросът е какво правим с разпределението, ако цената <= от дълга, но има друг взискател с привилегия пред този.
Аз мисля като И.Милев, тоест взискателят, на когото се възлага, си плаща като поп цялото вземане на другия, привилегирования взискател, или съответно - цялата цена.

В този случай съм съгласен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 340 ОТ 10.04.2000 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 599/2000 Г., ГК,СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Докладчик: Мина Атасанова

Производството е по реда на чл. 213 и сл. от ГПК.
С определение от 17.01.2000 г., постановено по гр. д. № 106/1997 г., Софийски градски съд е отхвърлил искането на синдиците на "П." АД - в несъстоятелност, за издаване на възлагателно постановление за прехвърляне собствеността на вещите и имуществените права като цяло, включени в масата на несъстоятелността, предмет на проведената публична продан от 10.11. до 10.12.1999 г.
Определението е обжалвано от м. ф., като представител на държавата с оплаквания за незаконосъобразност. Изложено е становище за допустимостта на прихващането, като способ за погасяване на вземането на държавата към "П." АД - в несъстоятелност и задължението й за заплащане на дължимата по чл. 380, ал. 2 от ГПК цена. Настоява се за отмяна на определението и издаване на постановление, с което да се възложат на държавата вещите и имуществените права на банката като цяло. С оглед изискванията на Закона за събиране на държавните вземания и Закона за банките, всички действия извършени от м. ф., като представител на държавата, пред синдиците и пред съда, са потвърдени от законния представител на А.
С възражение от 07.03.2000 г., вторият участник в публичната продан, "Й." ЕООД, гр. С., оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че с изявлението за прихващане вместо плащане на цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК, държавата превръща хирографарното си вземане в привилегировано, нарушавайки поредността при удовлетворяване на кредиторите съобразно чл. 95, ал. 1 от ЗБ.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Софийски апелативен съд, като прецени доводите на жалбоподателя и възраженията по жалбата, както и въз основа на събраните доказателства, приема за установено следното:
За да откаже издаване на възлагателно постановление за прехвърляне собствеността на вещите и имуществените права на "П." АД - в несъстоятелност като цяло на държавата, първоинстанционния съд е приел, че тя е обявена по надлежният ред за купувач, но не е изпълнила облигационното си задължение по чл. 380, ал. 2 от ГПК да заплати предложената цена и поради това е изгубила правото да стане собственик на вещите и правата по реда на публичната продан. Прието е, че изявлението за прихващане, е недопустим способ за погасяване задължението за плащане на цената при действието на законите, в сила към 10.12.1999 г., поради което са настъпили последиците на развалена публична продан. Изложени са съображения за недопустимост на аналогията с чл. 382 и чл. 356 от ГПК, както и становище, че обявения за купувач е кредитор от реда по чл. 95, ал. 1, т. 4 от ЗБ, поради което няма правно основание да търси принудително реализиране на вземането си, преди другите кредитори, имащи право на предпочтително удовлетворение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.
Вещите и имуществените права като цяло се продават от синдиците по реда на чл. 375 - 389 от ГПК. Тези разпоредби не уреждат изрично допустимостта на прихващане на вземането на кредитора към длъжника срещу задължението му за плащане на цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 378, ал. 2 от ГПК, респективно на чл. 356 от ГПК. Законът разграничава хипотезите на възлагане и внасяне на предложената цена при извършено наддаване - чл. 380, ал. 2 от ГПК и възлагане в изплащане на вземането по чл. 382 от ГПК. Следва да се подчертае, че това разграничение е запазено и в редакцията на § 46, ал. 7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБ /в сила от 08.01.2000 г./, с разликата, че по чл. 380, ал. 2 от ГПК, обявеният за купувач кредитор може да прихване от дължимата цена по чл. 380, ал. 2 ГПК такава част от вземането си, която би получил при разпределението на получените от продажбата суми, а по чл. 382, ал. 1 от ГПК това могат да сторят отделен кредитор или няколко кредитори от всеки ред по чл. 95, ал. 1, т. 4 - 9 от ЗБ. Законът при новата уредба допуска прихващане при определени условия и то само до размера, който кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество. Правата на държавата са уредени изрично само при условията на § 46, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗБ.
В процесния случай, публичната продан е извършена преди влизане в сила на изменението на § 46 от ПЗР на ЗИДЗБ, поради което държавата, която е била обявена за купувач, е длъжна да внесе предложената цена. Допускането на прихващане на вземането й към несъстоятелната банка, срещу задължението да заплати цената по чл. 380, ал. 2 от ГПК би засегнало правата на кредиторите с поредност по чл. 95 от ЗБ преди държавата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че след като държавата не е внесла дължимата цена в срока по чл. 380, ал. 2 от ГПК, тя губи правото да й бъдат възложени вещите и имуществените права на банката като цяло.
Постановеното в този смисъл определение на Софийски градски съд от 17.01.2000 г., е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ в сила определението на Софийския градски съд от 17.01.2000 г., постановено по гр. д. № 106/1997 г.
Определението не подлежи на обжалване.

[i_milev]

Когато на публична продан се явява взискател и той е обявен за купувач на имота, същият не внася продажната цена. Съдебният изпълнител прави разпределение, без взискателят да внася сумите по негова сметка, като в случай, че тръжната цена надвишава дълга, взискателят довнася горницата. Ако е по-малко от дълга, взискателят не плаща нищо.

Взискателят плаща след като СИ направи разпределението

[hidden]

Взискателят плаща след като СИ направи разпределението

Така е, съгласен съм. Но какво става, когато взискателят не внесе продажната цена? На основание чл. 489, ал. 3 ГПК взискателят не плаща задатък. Излиза, че ако взискателят бъде обявен за купувач, същият не губи нищо. Има практика съдебният изпълнител да намалява вземането на взискателя с един задатък, ако същият не внесе продажната цена. Това обаче според мен е доста спорна практика, а прилагането й е се извежда единствено от абстрактни доводи, а не от конкретна законова норма.

[i_milev]

Взискателят плаща след като СИ направи разпределението

Така е, съгласен съм. Но какво става, когато взискателят не внесе продажната цена? На основание чл. 489, ал. 3 ГПК взискателят не плаща задатък. Излиза, че ако взискателят бъде обявен за купувач, същият не губи нищо. Има практика съдебният изпълнител да намалява вземането на взискателя с един задатък, ако същият не внесе продажната цена. Това обаче според мен е доста спорна практика, а прилагането й е се извежда единствено от абстрактни доводи, а не от конкретна законова норма.

Като не внесе цената няма да получи вещта, какво по-просто от това

[hidden]

Като не внесе цената няма да получи вещта, какво по-просто от това

Като е толкова "просто", кажете дали се намалява вземането на взискателя с един задатък или не.

[gudio]

Убедихте ме , добре, че не ми се е случвал подобно нещо досега Защото имам стари адвокатски спомени от едно време, учствах в едни публични продажби при тогавашен съдия-изпълнител (сега ДСИ) и така "прецакахме" Държавата... явно е било незаконно Да се приеме противното би означавало (макар и привилегията да е специална, а не обща) да се допусне ипотекарен кредитор да бъде прецакан от хирографарен такъв, който да участва в проданта и да иска възлагане "в изплащане на вземането му"...

[gudio]

Като не внесе цената няма да получи вещта, какво по-просто от това

Като е толкова "просто", кажете дали се намалява вземането на взискателя с един задатък или не.

Намалява се вземането на съделител, направил "лудо" наддавателно предложение и неизплатил съразмерно дяловете на другите съделители. Защото това е аналогичното на "конфискацията на задатъка" при обикновеното наддаване не от взискател и не от съделител - да се увеличи паричната сума за удовлетворяване на взискателите, при делбен имот - др. съделители, когато задатък не е внасян. А при единствен "лудо наддал" взискател, просто се отива към покана до следващия по ред наддавач да купи имота и взискателят няма да вземе имота, както и ще вземе по-малко пари...

[hidden]

А при единствен "лудо наддал" взискател, просто се отива към покана до следващия по ред наддавач да купи имота и взискателят няма да вземе имота, както и ще вземе по-малко пари...

И аз така мисля, че следва да бъде, но има съдебни изпълнители, които твърдят, че се отнема задатъкът и когато става дума не за делбен имот, а за обикновена публична продан.

[r.atanasova]

Благодаря на всички които са оставили мнение и оформили интересна дискусия. Сега вече знам, че колкото и да не ми се иска да е така, за да събера нашето вземане, първо трябва да платя всички вземания на държавата (която едва ли ще се опита да си ги събере междувременно), а ако нещо случайно остане - да го деля с присъединените взискатели!!!
Какъв ми е интереса да събирам своето вземане тогава?
Що за абсурдна ситуация?

[gudio]

А при единствен "лудо наддал" взискател, просто се отива към покана до следващия по ред наддавач да купи имота и взискателят няма да вземе имота, както и ще вземе по-малко пари...

И аз така мисля, че следва да бъде, но има съдебни изпълнители, които твърдят, че се отнема задатъкът и когато става дума не за делбен имот, а за обикновена публична продан.

И къде отива "отнетият задатък" (сумата, с която се намалява вземането на "лудо наддалия" единствен взискател) - в джоба на съдебния изпълнител или във Фонд "1300 г. България"

[portokal]

Как къде - в джоба на длъжника.

[Bai_Ganjo]

Хм, интересна тема. Замислял съм се доста по някои проблеми на недотам добре премисленото "присъединяване на държавата" по ГПК. Какво имам предвид. Налично публично държавно вземане срещу длъжника Х. Държавата обаче в лицето на АДВ нехае за това вземане - не образува дело или образува , но не предприема принудителни действия срещу Х. В един момент взискател по дело пред ЧСИ или ДСИ открива имот на Х, прави се опис, продан и изведнъж ... държавата наготово - присъединен взискател, откъде накъде, нали правото е за бдящите , а не за спящите, или по презумпция държавата е малко позадрямала.

[plamena26]

Колеги ако ми позволите ще тласна темата в малко по-различна посока.Какво следва ако държавата е обезпечила имот чрез възбрана за свое вземане, обаче все още не е завела иск.Може много да се проточи този период защото според едно ново ТР на ВКС, възбраната дадена за вземане по ЗОПДИППД е със срок 1 месец от влизане в сила на осъдителна присъда.
Та ако в този период лицето ипотекира въпросния имот, след 2 вноски спре плащанията какво може да предприеме ипотекаря.Ако заведе изпълнително дело, следва ли СИ да обяви публична продан, аз не виждам основание за спиране на делото.Купувача от публичната продан на основание чл.175 ЗЗД би следвало да придобие един чист от всякакви тежести имот (поне аз така мисля, но не съм на ти със ЗЗД).
Получената сума от публичната продан следва ли веднага да се изплати на ипотекаря или СИ трябва да чака развитието по бъдещия иск на държавата (аз не виждам основание това да стане).
И от друга страна какво следва ако ипотеката е учредана преди иска, просто държавата един ден ще придобие ипотекиран имот или.......