forum.lex.bg

poli_g написа::) п.п. Е, как изчисляваш лихва, като главницата е погасена чрез плащане?

Дотук добре, ама нещата не свършват с това - почват (няколко случая имам вече и започнах да се чудя ) да ми развиват теории, че посочената начална дата на издръжката в ИЛ не е "падеж", а само "начална дата", самата издръжка можела да се плати до последния ден на месеца, за който е дължима...

"Да, ама със закъснение ги е плащал, искам да изчислите лихвата върху всяка вноска и там каква част е останала непогасена от всяка месечна издръжка"..

Имах едно такова дело- не беше плащал 3 години( 34 месеца!2003-2006), но и майчето мълчи. Защо мълчи?!?
- Не знаела...Незнанието оправдава ли?
Идва, виждам аз издръжка- 35лв.( това, че веднага депозирах молба за изменение неотносимо), но отиваме на принудително и започвам аз едни изчисления безумни - главница 1330.00, лихва- 270( луда станах от сметки разни). Е, вещото лице после драстично редуцира размера на акцесорното( не жалих заключението, щото два пъти я прави човека ). Идеята беше, че поредността не се спазва.

А за 76, ал. 2 имаше практика на ВКС при действащия ГПК, според която задължението по чл. 86 от ЗЗД не е лихва, а отделно задължение за обезщетение, т.е. за него това правило за поредността не се отнася. По принцип и мен не ме кефи много подобна идея, но така казва ВКС.

самата издръжка можела да се плати до последния ден на месеца, за който е дължима...

РЕШЕНИЕ № 48 ОТ 25.01.2000 Г. ПО ГР.Д. № 1065/99 Г.

ВЗЕМАНЕТО ПО ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД НЕ Е ЛИХВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 76, АЛ. 2 ЗЗД И ПОРАДИ ТОВА СЕ ПОГАСЯВА СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ГЛАВНИЦАТА.
Чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД


Докладчик съдията Тодор Домузчиев
С атакуваното решение Б. апелативен съд е оставил в сила решение№ 91/1998 г. по гр. д. № 128/1997 г. на Б. окръжен съд, като е приел, че същото е законосъобразно с оглед релевираните по делото доказателства. Изложил е съображения, че спорните правоотношения между страните са породени от неразчетени сметни отношения във връзка със заплащане на инертни материали, доставени от ищеца, настоящ касатор, на ответника - купувач по сделката. Приел е, че ответникът е платил главницата, но със забава, поради което дължи обезщетение за същата, съобразно времето на забавата и действащия лихвен процент през този период. Приел е, че при заплащане на сумите не следва да се прилага разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и че жалбата против първоинстанционното решение е неоснователна.
ВКС, V г.о., споделя изцяло приетото от Б. апелативен съд и намира доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебния акт за неоснователни.
От фактическа страна е безспорно установено количеството на доставените инертни материали, тяхната стойност и размера на заплатената от ответника сума. Не е спорно, че плащането е извършено със забава. Спорен е въпросът как следва да стане плащането и приложима ли е разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с навежданите от касатора доводи, ВКС, V г.о., приема следното:
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД постановява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
И в двата случая се касае до акцесорни вземания, които могат реално да съществуват само при наличие на главен дълг. Независимо че и в двата случая дължимата сума се изчислява в лихви - договорна лихва в първия случай и определена от закона във втория, вземанията
се различават по своята същностна характеристика.
Тези различия са:
1. Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е възнаграждение, а служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презумира се, че вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на забавата и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар сума, равна по размер на тази невърната му в срок, като заплати лихви по кредита. Именно техния размер ще получи като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата алинея). Докато лихвата може да се уговаря в пари (най-често) или в заместими вещи, обезщетението е винаги в пари.
2. Лихвата е договорна и се дължи по силата на едно съглашение между съконтрагентите. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните (затова обезщетението се нарича още законна лихва, макар и неточно).
3. Лихвата се дължи и при точно изпълнено задължение за плащане на главния дълг във времево отношение.
Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение.
Изложеното налага извод, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията.
В подкрепа на казаното, че не следва да се прилага чл. 76, ал. 2 ЗЗД при претендирано заплащане на главница и обезщетение за забава, ВКС, V г.о., излага и следните съображения:
Забавата не влияе върху определения размер на лихвата по договора за кредит, а доколкото паричното задължение по главния дълг се погасява със забава, отговорността за нея ще се носи на отделно основание, заедно и наред със задължението за лихва. Фактът, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се изчислява на база действащите законни лихви през времето на забавата, не променя неговия характер и не го прави лихва, защото начинът на изчисляване не може да промени същността на вземането, а лихвеният процент ще определи само размера на обезщетението, респ. съотношението на акцесорното вземане спрямо главния дълг.
Или, в процесния случай следва да се приложи чл. 76, ал. 1 ЗЗД, при което се погасява най-напред главницата, а после обезщетението за забавеното й плащане. Като е приел същото, Б. апелативен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Да, " ако не следва друго от естеството на задължението"- издръжката се плаща за съответния месец, но като няма определен падеж- чл. 70- последния ден от месеца, което е равносилно на изпълнение в срок.

Семеен кодекс, стар и нов написа:Паричната издръжка се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва.

Те, съдиите закона не четат, ти някаква практика на ВС/ВКС им сочиш