forum.lex.bg

При въвод във владение от съдебен изпълнител след влизане със съдействието на органите на реда се установява, че в дома има лежащоболен човек, който не е длъжника. Установява се обаче, че човека няма никакви права върху имота. Имотът е пълен и с вещи /незнайно чия собственост/. Как да се изпълни процедурата по въвод във владение на купувача на публичната продан?

Здравейте

Според ,Чл498 ал2 ГПК би трябвало купувачът да се въведе във владение на НИ и ИЛ издаден срещу длъжника да се тълкува разширително т.е. вкл. третото лице съставя се протокол че имота е предаден на купувача от СИ ,след това се изваждат всички движимости от имота и така.

Въводът се извършва срещу длъжника и срещу всяко трето лице, заварено в имота. В тази хипотеза (въвод след публична продан) третото лице не може да иска отлагане на въвода съобразно чл. 523 ГПК и да иска спиране съгласно чл. 524, а може да се брани единствено с иск за собственост.
Ако обстоятелствата налагат, съдебният изпълнител може да отложи въвода, в случая - СИ може да отложи въвода заради здравословното състояние на третото лице. Но отлагането не може да е за дълго, СИ преценява според обстоятелствата, следва да се постигне разумен компромис между интересите на двете страни.
Що се отнася до движимите вещи, ако същите не са изнесени към деня на въвода и изнасянето им същия ден би създало значителни затруднения за длъжника и за заварените в имота трети лица, СИ може да им даде разумен срок, в който да изнесат вещите, уговарят се с новия собственик за деня и часа, в който следва да си изнесат вещите. Ако в този срок същите не си изнесат покъщината, новият собственик има право да ги изнесе сам извън имота и след това не носи отговорност за тях.

А когато имота продаден от ЧСИ има договор за наем вписан в имотният регистър?

krasos на 17 Май 2011 11:05 am

А когато имота продаден от ЧСИ има договор за наем вписан в имотният регистър?

Тогава наемните отношения могат да продължат с взискателя по делото/ купувача на имота, като се извърши съответната промяна в имотния регистър. Това естествено е въпрос на уговорка. Иначе предполагам могат да се търсят неустойки от предишния наемодател, но не съм сигурен Ако някой е по - наясно и е имал допир да сподели.

hidden, къде си ги чел и виждал тези работи за които пишеш. Не бъди толкова категоричен в мненията си по казуси свързани с изп.процес. Това е съвет не е заяждане.

п.п. не се отнася само до мнението ти в тази тема.

ludi написа:hidden, къде си ги чел и виждал тези работи за които пишеш.

Тук:

"Въвод във владение", автор: Борислав Белазелков, ВКС
Защо, ludi, Вие по друг ГПК ли работите? Само питам, без да се заяждам.

ludi написа:Не бъди толкова категоричен в мненията си по казуси свързани с изп.процес.

Защо? На Вас това какво Ви пречи?
Винаги изказвам лично мнение - така, както го прави всеки друг. Не съм съдия, нито съдебен изпълнител, нито автор на учебници и статии. Лично мнение - дали е вярно, е отделен въпрос.
Мислех, че се подразбира, но явно не всеки го разбира.

+1

Нищо не ми пречи мнението ти, но е абсурдно да се твърди, че СИ хем ще извърши въвод, хем пък ще остави в имота вещи на длъжника или на трети лица. Вещите са индиция, че собственика им владее. В такъв случай просто няма въвод, а някаква имитация която не върши никаква работа на взискателя или купувача от публична продан. Протокол за въвод в който СИ описва, че оставя вещите вътре в имота е едно нищо. При цялото ми уважение към Б.Б. понякога тезите са му доста странни и ако се приложат на практика ще се получи голяма каша /все пак преди 25-30г. може и така да са се правили въводите/. За по-сигурно чети "онзи кратък курс" на покойния Ж.Сталев /въпреки, че по някой спорни въпроси май умишлено не е дадено становище, а нещата са леко замазани/.
Съвета ми беше да не си така категоричен.

krasos написа:А когато имота продаден от ЧСИ има договор за наем вписан в имотният регистър?

Код за потвърждение: Избери целия код

Чл.237. (1) (доп.,ДВ,бр.34 от 2000 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.
(2) Договорът за наем, сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя, като договор за наем без определен срок.

Предполагам такава е и волята на законодателят и гарантира определен минимум относно действието на наемният договор спрямо приобретателят.


ludi написа:Вещите са индиция, че собственика им владее.

Белазелков застъпва друго становище - че въводът във владение представлява сложен фактически състав, верига от изпълнителни действия, чийто краен резултат е насочен към отнемане на фактическата власт от длъжника и предаването й на взискателя. Изваждането на длъжника и смяната на ключалката е само част от фактическия състав, който бива завършен с премахване на вещите.
Вещите следва да бъдат оставени в имота, когато изнасянето им би създало трудности на длъжника - все пак, не е толкова лесно да бъде изнесена цялата покъщина на длъжника за един ден, а когато става въпрос за трето лице, заварено в имота, което не е било известено, съвсем нормално и човешко е да му се даде допълнителен срок да си изнесе вещите. Тук говорим за това, че следва да се съблюдават и интересите на длъжника, не само на взискателя, като изпълнението следва да бъде извършено по начин, който не уврежда длъжника в прекомерна степен (каквото би се случило, ако му бъде изнесена цялата покъщина на улицата веднага в деня на въвода.)
Разбира се, Вие като ДСИ може и да проявите коравосърдечие и да изнесете вещите още в същия ден и най-вероятно българският съд ще потвърди вашите действия, то зависи и кой съд е това де. Но моето мнение е, че българските юристи следва прочетат поне едно решение на Съда в Страсбург, за да усетят какво значи "пропорционалност" и "съразмерност" на мерките на принуда, какво означава "равенство на страните" (чл. 9 ГПК) и други важни и базисни принципи, които отиват отвъд буквата на закона.

ludi написа:При цялото ми уважение към Б.Б. понякога тезите са му доста странни и ако се приложат на практика ще се получи голяма каша

И какви "каши" ще доведе оставянето на вещите? А не може ли да се стигне до "каши" и ако вещите бъдат изнесени веднага, на мига? Всеки случай е конкретен, а както аз съм посочил:

Що се отнася до движимите вещи, ако същите не са изнесени към деня на въвода и изнасянето им същия ден би създало значителни затруднения за длъжника и за заварените в имота трети лица, СИ може да им даде разумен срок, в който да изнесат вещите, уговарят се с новия собственик за деня и часа, в който следва да си изнесат вещите.

Става дума за конкретна преценка на СИ.
Вашето мнение относно Белазелков ми е безразлично, аз също имам резерви спрямо някои негови мнения, но в случая мисля, че е прав.
А относно "категоричността" на моите мнения, моля да ми обясните в какво се изразява тя и защо считате, че такава съществува. Мисля, че изразът "може да им даде разумен срок" далеч не притежава характеристиките на "категоричност", а ако Вие зад този термин криете нещо друго, може би следва да обясните по-подробно и по-ясно. Всеки си има стил и един нормален човек го разбира. Ако нещо Ви дразни в моите изказвания, то това съвсем не е "категоричността" им. А какво е точно - това ми е дълбоко неизвестно.

На длъжника е била връчена ПДИ. Имал е 14 дневен срок за доброволно изпълнение. Връчена му е и ППИ с дата за принудително изпълнение. За какви права говорим тук и за каква съразмерност на изпълнението. От къде на къде СИ ще има право на преценка дали да нареди вещите да бъдат изнесени, това в кой член на ГПК го пише. Обстановката която описвате е напълно реална, но само в хипотезата, че взискателя се откаже от принудителното изпълнение и се съгласи на длъжника или третото лице да бъде даден "някакъв разумен срок" да си изнесе вещите, СИ не разполага с подобно правомощие. Друг е въпроса, че СИ обикновенно съветва страните да се разберат, но това няма нищо общо с правото и изпълнителния процес. Да си призная честно аз също съм го правил, но винаги съм предупреждавал взискателя за последиците. Това което обяснява Б.Б. не е нещо по различно от това което аз казах, какво значи "сложен фактически състав, верига от изпълнителни действия", нищо повече от това, че докато има вещи на длъжника в имота нямаме въвод. Повярвай ми за един ден цял вход може да се опразни при добра организация. Сега и "коравосърдечен" излязох, ами съжалявам такава ми е работата, СИ не е професия за хора с меко сърце. Предполагам, че ако си на страната на взискателя и си водил дела няколко години ще търсиш "коравосърдечен" СИ.

На длъжника се връчва ПДИ по различни начини - понякога и със залепване, понякога чрез трети лица - невинаги е лично; а когато става въпрос за въвод спрямо трети лица (какъвто е конкретният случай!) - никакви съобщения не се връчват на третото лице - същото буквално бива "изненадано".
Както казах, много зависи от конкретната ситуация.

ludi написа:Сега и "коравосърдечен" излязох, ами съжалявам такава ми е работата, СИ не е професия за хора с меко сърце. Предполагам, че ако си на страната на взискателя и си водил дела няколко години ще търсиш "коравосърдечен" СИ.

Не е вярно, да си СИ не значи да си непременно "коравосърдечен", защото всяка от страните си има права - а що се отнася до движимите вещи, в ГПК не се казва нищо! И не, невинаги е добре да имаш "коравосърдечен" СИ, защото това създава в някои случаи големи ядове, вкл. и разправии със съд, прокуратура и т.н. Никой взискател не обича да го размотават по съдилища или полиция, защото някой СИ е "оплескал" нещата и е предпочел "хардлайнерския" подход пред тактичния и човешкия. Вашата представа за работата на СИ е малко изкривена, според мен - и за пореден път ще кажа, че подходът към ситуацията следва да е конкретна, а не да се генерализира по този начин.
Това, че изнасянето на движимите вещи е част от въвода, е въпрос на тълкуване - няма изрични норми в ГПК, които касаят изнасянето на движимите вещи. Въводът във владение се осъществява по отношение на недвижимия имот, а въпросът за движимите вещи е така да се каже леко страничен - централният въпрос е да се изземе недвижимият имот.
Така и не разбрах за "категоричността".

Мисля, че вашата представа за СИ е изкривена, а не моята. Естествено, че подхода е индивидуален /все пак работим с хора/, но пък закона е един и СИ няма как да не държи сметка за това. СИ не е господ да отлага, опрощава и т.н. Казах, че ако има воля на страните е нормално и законно въвода /изнасянето на вещите/ да бъде отложено, но това е изключение, а не правило и не зависи от СИ, а от волята на взискателя. Това за вещите и за имота изобщо не смятам да го коментирам, азбучна истина е, че няма завършен въвод, ако вещи на длъжника или третото лице се намират в имота. Няма как взискателя да е в правото си и да иска въвод, пък СИ да прави някакви "сложни фактически състави" защото видиш ли длъжника или третото лице били в тежко положение. Не СИ , закона е "хардлайнерски", сори. Както казах в такава ситуация можем/и го правим/ само да даваме съвети от чисто човешка гледна точка, но не и да вземаме крайното решение. "Оплескване" ще бъде взискателя да иска въвод, да са налице процесуалните предпоставки за това, пък СИ с "меко сърце" въпреки волята на ввизкателя да отлага изпълнението.

Hidden редовно се изявява като голям капацитет по изпълнително производство... дали пък не преподава нещо такова
Значи, да споделя следния случай - нагъл, ама много нагъл длъжник , обжалвал всяко мръдване на СИ, успял на три пъти в рамките на четири години с някакви обезпечителни заповеди (бавно и мъчително отменени след обжалване от страна на взискателя) да спре изпълнението, започнало още по стария ГПК... уверен в своята непобедимост, прави невероятни (наистина ни паднаха шапките ) подобрения в описания преди 4 години имот, продаден в крайна сметка на публична продан. За въвода се скрива, адвокатите му заявяват, че са с оттеглени пълномощни (но не показват писмени доказ. за това), храбрият Бай Г. нахлува в имота и заварва: окачени тавани с вградени климатици в тях, вградени в стените (без никакви висящи кабели ) четири броя плазми (от 32 до 56 "), едната в банята , безумна вградена кухня с огромен марков хладилник, правещ по съвместителство коктейли, газирана вода и лед с "енотека" и прочие глезотии - всичко това го нямаше към датата на описа Купувачът на публ. продан (купил "котка в чувал", защото дл. не го пуснал да огледа имота) направо щеше да получи удар и естествено категорично се възпротиви на изнасянето на каквито и да било вещи от имота (то изнасяне на окачени тавани с вентилация и вградени плазми без разрушаване на имота... как да стане)... Ами, оставих движимите вещи "на съхранение" при купувача на имота, като писах в протокола, че в двуседмичен срок длъжникът може да си ги вземе, след което отговорността на "пазача" отпада.
Горното, казвате, никакъв въвод не е Длъжникът в момента продължава да засипва прокуратури, президент, парламент, Св. Синод и т.н. с някакви жалби, категорично отказва да си вземе вещите (а мина почти година от въвода) и твърди, че щял да си вземе имота обратно
Как ще се произнесете ?

gudio написа:8) Hidden редовно се изявява като голям капацитет по изпълнително производство... дали пък не преподава нещо такова

Какво означава "се изявява като голям капацитет"? Мислех, че това е просто един форум - обменяне на идеи и мисли. Не знаех, че правя нещо лошо - каквато очевидно е идеята на горното изказване.
Ако преча - кажете (но нека да е ясно и недвусмислено, а не в странно завоалирана форма).
Още по-малко разбирам за какво става въпрос с това "дали не преподава?"...Доколкото знам, в СУ преподава Валя Попова, за друг преподавател по изп. процес не се сещам...ако ме бъркате с нея, значи сте в грешка.

gudio написа:Горното, казвате, никакъв въвод не е

Ами според ludi не би следвало да е...но нали не му харесва моето мнение...аз какво мога да кажа...излиза, че щом е "неприятно", значи е...невярно...

ludi написа:Не СИ , закона е "хардлайнерски", сори.

Разбирам...значи в конкретния случай:

abstract написа:При въвод във владение от съдебен изпълнител след влизане със съдействието на органите на реда се установява, че в дома има лежащоболен човек, който не е длъжника.

Вие, ludi, ще изхвърлите болния човек на улицата (разбира се, не говорим за преструващ се на болен, каквито също има), защото такъв бил законът...браво, браво! А не мислите ли, че това е само Вашето виждане за закона?
Не мислите ли, че така се нарушава принципът на пропорционалност, съгласно който което и да е действие на държаните органи не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на закона? Целта на закона е да се извърши предаване на владението - но не и за сметка на основните права на длъжника и третите заварени в имота лица.

ludi написа:Това за вещите и за имота изобщо не смятам да го коментирам, азбучна истина е, че няма завършен въвод, ако вещи на длъжника или третото лице се намират в имота.

"Азбучна истина"? Посочете източника на своето убеждение. Вероятно имате предвид едно неясно изречение в учебника на Живко Сталев - "Въводът във владение се извършва от съдия-изпълнителя, като от имота се отстранява длъжникът (и членовете на неговото семейство, ако се намират в имота), както и всичко друго, което символизира, че имотът се държи от длъжника (например намиращи се в имота негови вещи)." От това изречение обаче в никакъв случай не може да се заключи, че СИ не може да даде срок на длъжника да си изнесе движимите вещи в един по-късен етап.

Аз също съм съгласна с hidden, в крайна сметка говорим за " разумен срок", който да бъде даден на длъжника да изнесе движимите вещи, а не за протакане с месеци или повече, защо да не бъде поне малко хуманен СИ, вярно е, че професионалната деформация / без да влагам лош смисъл в това / си казва думата, когато човек се сблъсква с какви ли не хора, ама все пак...
Вие като специализирани в областта на ИП можете най - правилно да преценяте длъжниците и според конкретния човек да взимате най - правилното решение.

В повечето случай след като се даде "разумен срок", длъжника или третото лице не правят абсолютно нищо за да се изнесът от имота. Това се отнася особенно за случаите когато в имота има болен или човек в тежко социално положение. Убедил съм се лично в това. Нещо повече при новия въвод СИ установява, че си има компания от "възмутени" роднини, съседи, а понякога и журналисти. Нерядко подобни въводи биват осуетени за продължително време. Нека hidden каже кой ще носи отговорността за "разумния срок". Вижте нямам нищо против да се даде срок на длъжника или третото лице, но това е правомощие на взискателя /който може да иска отлагане или спиране на изпълнението/ не на СИ. Скоро имах въвод /дело прехвърлено от ЧСИ/ при който длъжника си живееше в имота 2-3 години след като беше образувано срещу него изп.дело. Бяха се изредили няколко СИ, които все даваха "разумен срок" въпреки волята на взискателя да бъде извършен въвод. Мотивите за "разумния срок"- длъжника е болен и възръстен. Така няколко пъти, а резултата нулев. В крайна сметка въвода беше извършен за няколко часа, оказа се, че длъжника си има роднини които го приютиха, прибраха и вещите, които бяха изнесени на улицата.
"Категоричното" което дразни, е че напълно уверено /поне така го виждам аз/ давате на СИ правомощия с които не разполага, искате от него да бъде хуманен и да се грижи за интересите на длъжника или третото лице. Ако някой неразбиращ чете вашето мнение ще остане с впечетление, че по време на въвода СИ решава дали да спре изпълнението.

ludi написа:Ако някой неразбиращ чете вашето мнение ще остане с впечетление, че по време на въвода СИ решава дали да спре изпълнението.

Има разлика между "отлагане" и "спиране" на изпълнението, но Вие явно не правите разлика. И не става дума за отлагане на въвода на всяка цена, а съобразно ситуацията. Ако е тежко болен - следва да отиде в болница или за него да се погрижат от съответните социални служби. Но това невинаги може да стане веднага, в деня на въвода. Всеки случай е индивидуален и понякога отлагането на въвода е по-разумният вариант. А когато става въпрос за даване на разумен срок за изнасяне на вещите, следва да не пропускате факта, че взискателят вече притежава фактическата власт върху имота, а на длъжника само му се дава "разумен срок" да се организира и да си изнесе вещите и ако не го направи в този срок, новият владелец разполага с възможността сам да изнесе вещите, без да носи отговорност за тях след това.
Възможно е например да е фактически невъзможно изнасянето на вещите за един ден. Представете си въвод във владение срещу промишлено предприятие - трябва да се изнасят тежки машини, техника и т.н. Как си представяте това да стане за един ден? Или Вие като съвестен Съдебен изпълнител ще стоите ден и нощ, докато не завърши изнасянето на вещите?
Възможно е при въвод в жилище - длъжникът просто да го няма в момента временно (поради една или друга причина) - ще му изнесете вещите ей така, на улицата? Ами те веднага ще изчезнат и ще бъдат разграбени, Вие по този начин застрашавате правото на собственост на длъжника върху вещите. Според мен следва (не, нека не е "следва", че звучи "категорично" - нека е "може") да му се даде възможност да си вземе вещите в един по-късен етап. А ако не го направи - той си носи последствията.
И нека не забравяме, че има някои норми в общата част на ГПК, които важат и за изпълнителния процес - напр. чл. 63; чл. 3; чл. 9. Изпълнителният процес не започва и не свършва с чл. 426.

ludi написа:Нека hidden каже кой ще носи отговорността за "разумния срок".

Отговорност носи всеки от участниците в процеса съобразно своята роля - взискател, СИ, а в някои случаи - и длъжник. По-важно е в какво се изразява отговорността, а това зависи от конкретния случай.
"Категоричността" си я измисляте Вие, значи аз във всяко изречени трябва да започвам с фрази от рода на "според мен"..."може би би следвало евентуално"...нормално е да се пропускат тези така ценни за Вас стилистични форми, тук не е форум по реторика. И ако не Ви харесва начинът ми на изразяване - това си е единствено и само Ваш проблем. Аз не съм всемогъщ да се нагаждам съобразно кефа на всеки. Ако пък искате мнения относно изпълнителния процес да се дават само от СИ, то вземете си направете един отделен форум за СИ, сложете си парола за достъп и така да не Ви се пречкат. Нито съм Ви обиждал, нито съм Ви нападал (вас и gudio), но явно на някои хора това не им е достатъчно - те са се вживяли в ролята си (професионална деформация, може би) и си мислят, че само тяхното мнение вярното, а алтернативните трябва по дефолт да се пропускат. Само че това е тъпо - ако искате да се развивате в някоя област, това не може да стане без дискусия и диалог - просто вредите на самите себе си.

И за да не се усъмни някой в съществуването на принципа на пропорционалността (съразмерността), ще си позволя да цитирам две решение на КС от последните месеци, в които се третира конкретните измерения на този принцип, който не е разписан изрично в КРБ или в ГПК (но го има например в АПК):
http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... px?ID=1528
"Разпоредбите на чл. 75 точки 5 и 6 ЗБЛД не са съобразени обаче с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор. Наистина лицето, обвързано със задължения в изпълнителния процес, може недобросъвестно да създава прегради за неговото нормално развитие, като съзнателно възпрепятства получаването на покани, съобщения и призовки, не осигурява достъп до подлежащи на контрол обекти, отказва да представи информационни носители или да даде обяснения, укрива имущество и т.н. В тези случаи временното ограничаване на основното право на гражданина да напуска страната би било адекватно средство – стимул за удовлетворяване на кредитора по публичното или частното вземане. "

http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... px?ID=1532

"Срокове от „12 месеца” и „2 години” нарушават и конституционния принцип за пропорционалност при поставянето на допустими изисквания към упражняването на основни права, каквото е избирателното право – не е налице сериозно оправдание за наложителност на толкова дълъг период, който да е необходим за упражняването на избирателното право по предназначението му. В Изборния кодекс не се съдържа измерител или сравнение, което да осмисля и оправдава срока „12 месеца” или „2 години”. Конституционният съд констатира и несъразмерност с оглед продължителността на мандата на органите, за чието избиране се произвеждат въпросните избори и съответно се упражняват избирателните права – общински съвети и кметове се избират за 4 години (чл. 138 и чл. 139, ал. 1 от Конституцията), 1/4 от това време избирател и избираем трябва да е живял в населеното място; членове на ЕП се избират за 5 години – за да си избираем, трябва съответно 2 години „живеене” в държава-членка. "