alex766 написа:Здравейте,
Подадохме молба за обезпечение на бъдещ иск. Към същата сме приложили съответните писменни доказателства, които да формират в съда извод за вероятната основателност на иска. С определението отхвърлят молбата ни като неоснователна с мотиви, че
поисканата от нас обезпечителна мярка е не адекватна, тъй като ако се наложи запор върху сметките на бъдещия ответник, то това би довело до невъзможност за него да участва в търговския оборот, да реализира печалба, да формира приходи и да се издължи :roll:
При все, че повече от година е нямал това желание Естествено, не искам да жаля определението -
по понятни причини и за това ще помоля за съвет някой по опитен колега.
Благодаря,
Вече не са понятни, след изменението на чл. 396, ал. 2, изр. 2 /"При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника."/
Иначе моите искрени съболезнования
Единственият ми адекватен практически съвет, освен обжалване на определението, е да входирате нова молба, с надежда да попаднете на друг състав на съответния съд. Освен това - възможността да представите надлежна насрещна гаранция по 391 /ако се стигне до това,
в никакъв случай суми да не се внасят по сметка на съответния съд, търсете банки и т.н., но не по сметка на съда!/.
п.п. Относно затруднения бъдещ ответник - преди известно време, на един семинар в Бургас, попитах съдия от СГС /иначе перфектен лектор/, като какви точно трябва да са условията /приблизително, всеки казус е различен/, за да може
практически да не бъде отказано обезпечение на бъдещ иск. Т.е. къде е границата, кое е съразмерното, suum cuique и т.н., когато съществуват доказателства за вероятност на основателността на иска в доста засилена степен /да не кажа неопровержима, ведно със съответни доказателства за нежеланието на бъдещия ответник да плаща, мярката е адекватна, обезепечението - съразмерно и т.н./. Отговорът - "напълно Ви разбирам, колега, но все пак се съгласете, че не можем на такъв
предварителен етап да затрудним участието на търговеца /длъжник/ в търг. оборот и да създадем пречки за неговата търговска дейност!"
Ако искате да питате къде остана чл. 403 ГПК - не го правете - търговецът/ответникът-длъжник е важен, търговската му дейност - също, търговецът/ищецът-кредитор - кучета го яли, никой не го е грижа дали молителят/ищец по бъдещия иск ще се затрудни при осъществяване правата си при евентуално уважаване на иска и изпълнение на решението и дали изобщо ще е възможно да осъществи правата си /тук от гледна точка честност - истина е, има състави, които ги е грижа, четат доста задълбочено, преди да се произнесат/. Прочее, "грижата относно затрудняването на длъжника" не е някаква новост - при заведено изпълнително дело, мисля 2003-2004 г., и молба за налагане на запор на сметките на длъжника /застрахователна компания/ по изпълнителното дело /делото, образувано след осъдително решение на въззивна инстанция, която потвърди решението на първата - при действие на стар ГПК/ ДСИ изпрати на длъжника писмо, с искане "за представяне на становище, дали исканата от взискателя обезпечителна мярка ще затрудни търговската дейност на "...." АД" ....