vasilmarinov написа:Ще спорят длъжника и СИ по въпроса спряно ли е изпълнението. Длъжника ще твърди- аз съм възразил - значи изпълнението е спряно. СИ може да твърди - възражението е нередовно и за това изпълнението не е спряно (а може и - съдът не се е произнесъл - значи изпълнението не е спряно)
Няма спор тука - СИ ще си действа, а длъжникът ще си спори ... пред съда обаче вече ... Къде е проблемът?
vasilmarinov написа:Колко от действията на СИ подлежат на обжалване от длъжника и къде видя спряното изпълнително дело като основание да се обжалва действия на СИ?
Брех! Как колко? Достатъчно - точно колкото трябва и където трябва са тези действия.
И как да не е основание за отмяна на действието на СИ, след като делото е спряно
Нима твърдите, че едно действие на СИ от тези, които се обжалват, при спряно и.д. ще е законно /то не, че тези, които не подлежат на самостоятелно обжалване също няма да са незаконни де, ама като не могат да се жалят ... този въпрос е безпредметно да се обсъжда
/ ?
... то не всчико е записано с буквички в закона, нито пък трябва да бъде записвано в държавни актове ...
vasilmarinov написа:Значи постоянната практика на съда (която на мен ми е позната) подкрепя тезата, че тази практика е неправилна? Като че ли не улавям логиката на това съждение.
Логиката е много елементарна - че се опитват да "нагласят" нещо, постановявайки неправилни /по-скоро недопустими бих казал/ актове - точно защото не могат да напишат "констатира, че е спряно" пишат директно "спира". Първото само по себе си е, меко казано, неадекватно, а второто пък абсолютно погрешно - не могат да спрат нещо, което "не върви" /вече е спряно/.
vasilmarinov написа:Юрист е, както и адвоката и много други. Всеки може да преценява правнорелевантните факти. Не всеки обаче може да постанови акт, който да има правни последици.
Ех, сега какво искате да кажете - че СИ по принцип не постановява актове, които имат правни последици? Не мисля, че искате да кажете това ... това си го прочетете пак внимателно какво сте написали и пак пробвайте да обясните какво имате предвид
vasilmarinov написа:Факта, че спирането на изпълнението подлежи на обжалване е много сериозен аргумент, че трябва изрично произнасяне на съда.
Подлежи на обжалване когато е постановен акт за спиране, въз основа на някаква преценка, а не когато е настъпил обективен факт, чиито последици на спиране са признати от закона ... Подлежат на обжалване правни действия и правно значими бездействия на съответните органи, не и настъпилите правно значими факти ...
vasilmarinov написа:процесуалноправни последици ex-lege са екзотика
... не по-малко от постановяването на процесуални актове, за които не е предвидено, че следва да се постановят ... Всъщност процесуалните последици ex lege не само не са екзотика, но са доста широко разпространени в гражданския процес и мисля, че примерите са толкова много, че е безсмислено да давам такива ... то целият процес е изграден върху този принцип - на придване процесуално значение ex lege на настъпили факти ... но ако държите да дам примери - кажете ...
Поли, относно определението, което си цитирала - такива има адски много. Има и една камара /за разлика от цитираното/, които дори отменят като недопустимо произнасянето за спиране именно защото то е настъпило по силата на закона и за съдебно произнасяне няма законово основание! Някои състави "признават" констатиращия характер на такива определения /и без вътре да пише "констатира"
/ именно заради правната сигурност, но други директно си отменят ... но няма спор, че спирането е екс леге и не е необходим нарочен акт на съда /ако има такъв - някои го "търпят", като го обясняват, че констатирал
... други - със секирата
/