Конкуренция на запори
Публикувано на: 03 Авг 2011, 20:27
Ако, примерно, няколко ЧСИ са наложили запори върху едно вземане/ сметка, как трябва да плаща ТЗЛ?
Вариантите са няколко:
1. по реда на привилегиите
2. поравно
3. съразмерно на вземанията - по което и.дело има най-голяма сума, получава най-голям дял
4. по реда на запорите - първият по време ЧСИ получава всичко, за останалите - колкото и ако остане.
5. по усмотрение на ТЗЛ
6. друго - например обременителността на вземанията, съединяване на делата.
Аз мисля, че трябва да е 4 (получаване на съобщенията), тъй като то облагодетелства този, който по-активно си търси правата.
На общата идея на закона най-съответства 1. (предпочтанията), НО: а) ТЗЛ може да няма пълна информация за типа на вземанията, още повече, че по всяко дело то може да е различен, и б) не е длъжен да може да прави разпределение.
Освен това привилегированият кредитор може да постигне този ефект, ако прояви деятелност и се присъедини (ако узнае за другото изп. дело).
Плащането на всички еднакво или пропорционално не съответства на активността - която лежи в основата на ред на залози, ипотеки и т.н. Но пък тези тежести са все материални обезпечения с привилегия, докато запорът и възбраната само препятстват отчуждаването на имуществото (срв. 459, 460 ГПК, 136 ЗЗД, Р 1082 по д. 1147/09 САС). Освен това всяко плащане има една и съща основа - еднакво валиден акт на еднакъв по степен (квази) държавен орган, който е наложил запора. (Това тежи и към варианта - "по избор", 5.). Аргумент в посока удовлетворяване на всички може да са правилата при множество на кредиторите в материалното право - плаща се на всеки, активната солидарност не се предполага. Но защо това разрешение да не се приложи за всички получени суми - трябва ли по-рано наложилият и вече получавал суми от запора да преведе съответна част на по-късно наложилия - абсурдно изглежда.
Все пак, дори основният случай да е някаква поредност, би могло да се стигне до случай, в който вземанията са еднопорядкови и запорите едновременни. Тогава мисля, че законът би предпочел пропорционалността (3.), както го прави при разпределението и хирографарните. Длъжникът на длъжника разполага от съобщението с данни за размера на отделните вземания (макар той да се изменя във времето).
Затова на последно място за мен е вариантът за равни суми (2). Законът предполага равенство само при липса на индиции за друго. И какво равенство - на брой дела или на калпак взискатели?
Какво е мнението на тукашните изпълнители и икономисти?
У Сталев не намерих нищо. По 508 (391 стар) ГПК почти няма практика в Сиелата, еле пък - отговор по темата; по ключови думи също не открих. А живата практика е твърде разнопосочна, изглежда.
Редакция 1 и 2: добавени са текстовете в синьо.
Вариантите са няколко:
1. по реда на привилегиите
2. поравно
3. съразмерно на вземанията - по което и.дело има най-голяма сума, получава най-голям дял
4. по реда на запорите - първият по време ЧСИ получава всичко, за останалите - колкото и ако остане.
5. по усмотрение на ТЗЛ
6. друго - например обременителността на вземанията, съединяване на делата.
Аз мисля, че трябва да е 4 (получаване на съобщенията), тъй като то облагодетелства този, който по-активно си търси правата.
На общата идея на закона най-съответства 1. (предпочтанията), НО: а) ТЗЛ може да няма пълна информация за типа на вземанията, още повече, че по всяко дело то може да е различен, и б) не е длъжен да може да прави разпределение.
Освен това привилегированият кредитор може да постигне този ефект, ако прояви деятелност и се присъедини (ако узнае за другото изп. дело).
Плащането на всички еднакво или пропорционално не съответства на активността - която лежи в основата на ред на залози, ипотеки и т.н. Но пък тези тежести са все материални обезпечения с привилегия, докато запорът и възбраната само препятстват отчуждаването на имуществото (срв. 459, 460 ГПК, 136 ЗЗД, Р 1082 по д. 1147/09 САС). Освен това всяко плащане има една и съща основа - еднакво валиден акт на еднакъв по степен (квази) държавен орган, който е наложил запора. (Това тежи и към варианта - "по избор", 5.). Аргумент в посока удовлетворяване на всички може да са правилата при множество на кредиторите в материалното право - плаща се на всеки, активната солидарност не се предполага. Но защо това разрешение да не се приложи за всички получени суми - трябва ли по-рано наложилият и вече получавал суми от запора да преведе съответна част на по-късно наложилия - абсурдно изглежда.
Все пак, дори основният случай да е някаква поредност, би могло да се стигне до случай, в който вземанията са еднопорядкови и запорите едновременни. Тогава мисля, че законът би предпочел пропорционалността (3.), както го прави при разпределението и хирографарните. Длъжникът на длъжника разполага от съобщението с данни за размера на отделните вземания (макар той да се изменя във времето).
Затова на последно място за мен е вариантът за равни суми (2). Законът предполага равенство само при липса на индиции за друго. И какво равенство - на брой дела или на калпак взискатели?
Какво е мнението на тукашните изпълнители и икономисти?
У Сталев не намерих нищо. По 508 (391 стар) ГПК почти няма практика в Сиелата, еле пък - отговор по темата; по ключови думи също не открих. А живата практика е твърде разнопосочна, изглежда.
Редакция 1 и 2: добавени са текстовете в синьо.