forum.lex.bg

Ако, примерно, няколко ЧСИ са наложили запори върху едно вземане/ сметка, как трябва да плаща ТЗЛ?

Вариантите са няколко:
1. по реда на привилегиите
2. поравно
3. съразмерно на вземанията - по което и.дело има най-голяма сума, получава най-голям дял
4. по реда на запорите - първият по време ЧСИ получава всичко, за останалите - колкото и ако остане.
5. по усмотрение на ТЗЛ
6. друго - например обременителността на вземанията, съединяване на делата.

Аз мисля, че трябва да е 4 (получаване на съобщенията), тъй като то облагодетелства този, който по-активно си търси правата.
На общата идея на закона най-съответства 1. (предпочтанията), НО: а) ТЗЛ може да няма пълна информация за типа на вземанията, още повече, че по всяко дело то може да е различен, и б) не е длъжен да може да прави разпределение.
Освен това привилегированият кредитор може да постигне този ефект, ако прояви деятелност и се присъедини (ако узнае за другото изп. дело).
Плащането на всички еднакво или пропорционално не съответства на активността - която лежи в основата на ред на залози, ипотеки и т.н. Но пък тези тежести са все материални обезпечения с привилегия, докато запорът и възбраната само препятстват отчуждаването на имуществото (срв. 459, 460 ГПК, 136 ЗЗД, Р 1082 по д. 1147/09 САС). Освен това всяко плащане има една и съща основа - еднакво валиден акт на еднакъв по степен (квази) държавен орган, който е наложил запора. (Това тежи и към варианта - "по избор", 5.). Аргумент в посока удовлетворяване на всички може да са правилата при множество на кредиторите в материалното право - плаща се на всеки, активната солидарност не се предполага. Но защо това разрешение да не се приложи за всички получени суми - трябва ли по-рано наложилият и вече получавал суми от запора да преведе съответна част на по-късно наложилия - абсурдно изглежда.
Все пак, дори основният случай да е някаква поредност, би могло да се стигне до случай, в който вземанията са еднопорядкови и запорите едновременни. Тогава мисля, че законът би предпочел пропорционалността (3.), както го прави при разпределението и хирографарните. Длъжникът на длъжника разполага от съобщението с данни за размера на отделните вземания (макар той да се изменя във времето).
Затова на последно място за мен е вариантът за равни суми (2). Законът предполага равенство само при липса на индиции за друго. И какво равенство - на брой дела или на калпак взискатели?

Какво е мнението на тукашните изпълнители и икономисти?
У Сталев не намерих нищо. По 508 (391 стар) ГПК почти няма практика в Сиелата, еле пък - отговор по темата; по ключови думи също не открих. А живата практика е твърде разнопосочна, изглежда.

Редакция 1 и 2: добавени са текстовете в синьо.

ПОТЪРСЕТЕ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 13.04.2011 Г. НА РАЙОНЕН СЪД - РАЗГРАД ПО ГР. Д. № 552 / 2011 Г. , С КОЕТО Е ПОТВЪРДЕНА НАЛОЖЕНАТА ГЛОБА НА ОБЖАЛВАЩОТО ДРУЖЕСТВО ТРЕТО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕИЕ НАРЕЖДАНЕТО НА СЪДЕБНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ ДА ПРЕВЕЖДА СУМИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ДЛЪЖНИКА .

Имате ли го, ев. бихте ли ми го пратили на ЛС?
Не го откривам в "Сиела", нито в сайта на РС - Разград за м. април, нито в legalacts.justice.bg´´

СЪЖАЛЯВАМ , НО НЕ МОГА ДА ГО ИЗПРАТЯ - ЗЗЛД .

Горното не е ли преодолим проблем?

Темата е интересна, защото няма установено правило, но се прилага т.4 , макар според мен правилно е да се следва т.2( запорът не е привилегия...).

И аз имах същия казус, но на страната на работодателя, който трябваше да разпределя запорирано възнаграждение на работник между 4 запора.
Първо - правилото е, че ако няма привилегия на някое от вземанията - разпределят се поравно.
Второ - гледа се за какво са. Ако едно от тях е издръжка, тя се покрива в пълен размер на запорираната сума, а за останалите каквото остане (или горят).

В крайна сметка в нашиуя случай разпределяха поравно, като при пристигане на всяко следващо запорно съобщение се уведомяваха ЧСИ-тата, че е постъпило ново искане за запор и съответно се преизчисляваха сумите, които ще постъпват към тях.

Мерси на отзовалите се.
Ние пратихме запитване до двете ДСИ (Североизточна България). Втората по време (за трудово възнаграждение) отговори, че трябва да се спазва реда на получаване на запорите (горе 4), т.е. да плащаме на другата.
Аз си мисля, че ако не е 4, законодателят би предпочел 3 (съразмерно) пред 2 (поравно). Преценката на привилегиите (1) е нещо твърде трудно за третото задължено лице, особено ако има повече взискатели по едно изп. дело.

miniscule, ако имате възможност и интерес, можете да обезличите решението (звездички вместо имена и други данни) или да споделите квинтесенцията.

БЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРА

ТЗЛ следи за привилегии- издръжка,нап...в останалите случаи се изплаща на първият наложил запор,останалите взискатели след като са уведомени може да се присъединят към изп.дело на първият наложил запор и там ЧСИ да прави разпределение /в пове4ето случаи пари не стигат за никой/.Ако ТЗЛ реши да изпълнява всички запори следва да е съразмерно-т.е. то да прави разпределение.

Драги Vin4o , то като тебе е мислел и един друг велик адвокат , ама в това решение от Разград са го направили твоето становище на пух и прах .
Ти да не си помощник - ЧСИ , че за друго в тоя форум не си писал ?
Явно тия помощник - ЧСИ -та нямат много работа , щото денощно в тоя форум висят , мнения да дават

Колеги,
моля ви кажете къде да намеря това определение? ДСИ ми го цитира като го тълкува, че трябва по равно да платя на него и на ЧСИ? Става дума за 2 вземания на един и същ взискател, който обаче за едното ползва ДСИ, а за другото ЧСИ.

Здравейте.
Доста зачестяват тези случаи със запорни съобщения, кризата притиска безмилостно.Изразявам съгласие с колегите, че трябва, а обикновено е и така, да царуват правилата на т4.Натъквал съм се на случай с четири последователни запорни съобщения и една предшестваща ги присъдена издръжка.Да му завиди човек.Та в случая при спазване на ограниченията на чл.446 ГПК, от "разполагаемата" част се извършиха разплащания първо в цял размер на издръжката, само тази част, която е за в бъдеще, след това издръжка за минал период и всички следващи като порой ЗС по реда на получаване..Като за последния останаха 5-6 лв.Това от практиката.Уведомените ЧСИ, ДСИ категорично изразиха съгласие и удобрение.

В моят случай ЧСИ пръв изпрати ЗС и иска на него да се плаща първо, с което плащаане се изчерпва разполагаемата част от дохода. Той е на принципа 'първият по време е първи по право'.
ДСИ обаче ми цитира това определение и иска да плащаме по равно на двамата.

rosi78,
Като го цитира защо не го удари на масата(определението), та прочетем всички?

Защото е от Разград и явно мисли, че то е ноторно известно на всички .

ДА НЕ БИ В РАЗГРАД ДА СА ПО -ДОЛНА КАТЕГОРИЯ СЪДИИТЕ ?
ЩОМ АЗ МОЖАХ ДА НАМЕРЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , ЗНАЧИ И ДРУГИ МОГАТ

Аз като, че ли съм по-склонен да подкрепя т.4. Правомощие да се прави разпределение на постъпили и постъпващи суми има само ДСИ (ЧСИ) и това правомощие не може да се делегира или вменява в задължение на ТЗЛ. Съгласно чл. 508 (3) от ГПК ТЗЛ има задължение да преведе длъжнимата от него сума по сметка на СИ, но не и да извършва разпределение. По аналогия на чл. 473 (1) следва да се приеме, че компетентен да извърши разпределение е ДСИ (ЧСИ) наложил първи запора, като останалите кредитори винаги могат да се присъединят по това дело.

miniscule написа:ДА НЕ БИ В РАЗГРАД ДА СА ПО -ДОЛНА КАТЕГОРИЯ СЪДИИТЕ ?

Нямах това предвид, естествено. Просто имам съмнение, че решението е постановено във връзка с негово дело.

marinov написа:Аз като, че ли съм по-склонен да подкрепя т.4. Правомощие да се прави разпределение на постъпили и постъпващи суми има само ДСИ (ЧСИ) и това правомощие не може да се делегира или вменява в задължение на ТЗЛ. Съгласно чл. 508 (3) от ГПК ТЗЛ има задължение да преведе длъжнимата от него сума по сметка на СИ, но не и да извършва разпределение. По аналогия на чл. 473 (1) следва да се приеме, че компетентен да извърши разпределение е ДСИ (ЧСИ) наложил първи запора, като останалите кредитори винаги могат да се присъединят по това дело.

Добре казано. Може да се присъедини,ако желае.Но в дадени случаи не става само с желание. Конкретно-присъединяване по ДОПК относно вземане по трудово правоотношение,ползуващо се при това и с привилегията по чл.136 ал.1 т.5 ЗЗД. Да,ама не.Щом не е обезпечен Кр.,няма да бъде допуснат,макар и да се нарежда преди държавата материално-правно.
Вярно,че може да получи нещо от държавата(гарантираща опредлена част,при определени обстоятелства) но как така "отлетя" привилегията.Остава да си заведеш ИД по ГПК,но пък има надежда спрямо т.нар. тук "ТЗЛ" само ако няма вече започнало ПИ или обезпечение спрямо него.

Тоест пий една студена вода.

Има становище на Камарата на ЧСИ по този повод.