forum.lex.bg

portokal написа:Къде в ЗГР или друг закон пише, че за отказ от наследство съдът уведомява общината?

ЗГР написа:...съдебни решения, постановяващи вписвания в регистрите на актове за гражданско състояние или ограничаване дееспособността на лицата.

portokal написа:

ЗГР написа:...съдебни решения, постановяващи вписвания в регистрите на актове за гражданско състояние или ограничаване дееспособността на лицата.

Не че е лошо да ги знае и тези неща общината, но според мен не може да се смята, че влиза тук.
Това, което се вписва в актовете за гр. състояние - а регистър е сборът от актове за годината - са името, родителите, датата и т.н. на раждане, бракът, смъртта... толкова.

РЕШЕНИЕ № 9979 ОТ 30.11.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 3377/2004 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР
Чл. 30, ал. 1 от ЗАП
Чл. 1 от ЗАОФЮЛ
Чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД
Чл. 36, ал. 1 от ЗЗЛД

Върховен административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

При секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3377/2004 г.

Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на Богомил Колев Белчев, кмет на Община Габрово, срещу заповед № 87 от 25.03.2004 г. на областния управител на Област Габрово.
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.
От данните по делото е видно, че с писмо № 113 от 25.02.2004 г. Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Габрово, е направило искане служба "ГРАО" на Община Габрово да удостовери кои са наследниците на Косьо Димитров Косев, б. ж. на гр. Габрово. Според съдържанието на писмото тези данни са били необходими "за уреждане на пенсионната преписка" на починалото лице. С писмо № 92-314 от 04.03.2004 г., подписано от секретаря на Община Габрово, е направен отказ по това искане с мотиви, че исканите от РУСО данни са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а от съдържанието на искането се вижда, че то не попада в хипотезите на чл. 35, ал. 1 от ЗЗЛД.
С писмо № КО-005/1274 от 08.03.2004 г., РУСО, гр. Габрово, е подало жалба, адресирана до: а) кмета на Община Габрово; б) областния управител на Област Габрово; в) Комисията за защита на личните данни и г) министъра на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата се пояснява, че исканата информация за наследниците на починалия пенсионер е необходима, за да бъде издадено разпореждане по чл. 98, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тези лица да възстановят неправилно изплатени суми за пенсии на техния наследодател.
Със сега обжалваната заповед № 87 от 25.03.2004 г. областният управител на Област Габрово е отменил отказа на кмета на Община Габрово, да предостави на РУСО, гр. Габрово, удостоверение за наследниците на починало лице и е върнал преписката на кмета с указание да бъде издадено исканото удостоверение в сроковете по Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ЗАОФЮЛ). В заповедта са изложени мотиви: че жалбата е подадена на основание чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР); че отказът, направен от секретаря на общината е нищожен, защото секретарят не е овластен от закона с правото да издава административни актове; че тази нищожност обуславя наличие на мълчалив отказ на кмета да бъде издадено исканото от РУСО удостоверение за наследници; че по силата на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР данните от гражданската регистрация се предоставят на държавни органи, какъвто е Националния осигурителен институт и неговите поделения и предоставянето на тази информация не противоречи нито на ЗГР, нито на ЗЗЛД.
Кметът на Община Габрово е оспорил законосъобразността на посочената заповед с доводи за отменителни основания по чл. 12, т. 4 и т. 5 от ЗВАС.
Първият довод е, че "при наличие на изричен отказ за извършване на административна услуга, каквато безспорно е издаването на удостоверение за наследници, е приложим ЗАОФЮЛ, където е предвиден специален ред за отмяна на отказите, а не цитираното в заповедта основание от ЗАП".
Този довод и изложените в обжалваната заповед мотиви налагат да бъде изяснена правната същност на Националния осигурителен институт за да бъде даден отговор на въпроса дали неговите поделения - РУСО - са държавни органи по смисъла на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР.
Държавата е форма на организация на човешката общност върху конкретна територия. Нейната основна цел е да защити и гарантира общите интереси на тази човешка общност и на първо място нейната всестранна сигурност. Държавата има за цел и създаването на необходимите предпоставки за свободна (стопанска, културна и пр.) изява на всеки един индивид в общността. Постигането на тези цели е регламентирано със закони, които определят органите, овластени с решаването на общественозначимите проблеми в съответните сфери на живота и начините на тяхното действие. Затова държавата може да функционира само чрез своите определени от позитивното право органи и то по начините, регламентирани в законите.
С решение № 21 от 14.11.1996 г., по к. д. № 19 от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 29.11.1996 г.) Конституционният съд на Република България прие, "че основен, същностен белег на държавния орган е наличието на властнически правомощия, които по своето съдържание включват автономна директивна дейност на органа (като елемент от неговата обща компетентност), правото му да издава задължителни по своя характер предписания във формата на общи или индивидуални задължителни актове". В гражданското общество, обаче, защитата на общите и индивидуалните интереси от страна на държавата е немислима без участието на нейните граждани, без доброволното съдействие на цялото общество. С оглед на това прехвърляне в гражданското общество вече се говори за прехвърляне на някои функции на държавата върху различни публични институции (субекти на публичното право), които не са държавни органи. Така публичните институции, които в гражданското общество упражняват властови функции по въпроси от обществен интерес, най-общо се разделят на два вида: публични институции, които са държавни органи и публични институции, които не са държавни органи.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че за да бъде определена една публична институция като държавен орган, тя трябва да притежава, освен посочения от Конституционния съд белег, още два - да е елемент от структурата на държавата и да е включена в държавния бюджет.
Общественото осигуряване е форма на организирана материална защита на гражданите при липса на доходи в резултат на временна неработоспособност или временна намалена работоспособност поради общо или професионално заболяване или трудова злополука, при майчинство, безработица, инвалидност, старост или смърт (чл. 2 от КСО). Общественото осигуряване е една от функциите, които обществото постепенно поема от държавата и затова провеждането на непрекъснат социален диалог при управлението на осигурителната система е един от принципите на неговото осъществяване. То е два вида - основно и допълнително. Основното е държавното обществено осигуряване и то е винаги задължително. Допълнителното от своя страна също се разделя на два вида - задължително и доброволно.
Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт, който е автономна публична, държавно-обществена институция, юридическо лице на публичното право, създадено със закон за осъществяването именно на тази цел - управлението на държавното обществено осигуряване. Стои извън системата на държавните органи (законодателна, изпълнителна и съдебна власт) и не е включен в държавния бюджет. Тези обстоятелства водят до отрицателен отговор на въпроса е ли Националният осигурителен институт държавен орган. Поради това и неговите териториални поделения не са териториални поделения на държавен орган. Следователно по отношение на тях нормите на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР не са приложими.
Според чл. 7, т. 1 от ЗГР данните от гражданската регистрация се предоставят на трети лица когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Това правило е възпроизведено и в текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от същия закон. А чл. 107 от ЗГР гласи: "Отказът за предоставяне на данни от информационните фондове по този закон може да се обжалва по реда, предвиден в ЗАП".
Буквалното възприемане на тези правила, обаче, води до грешка, каквато е допуснал областният управител на Област Габрово с оспорената заповед.
Според чл. 1, ал. 3 от ЗГР гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото. В края на 2001 г. бе приет Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД - обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г., доп., бр. 70 и 93 от 2004 г.), чл. 2, ал. 1 на който дефинира понятието "лични данни" така: "Лични данни са информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност". Следователно, данните по гражданската регистрация са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Затова този закон - ЗЗЛД - има качеството на специален закон по въпросите за защита на личните данни, в т.ч. и за реда, по който могат да бъдат предоставяни лични данни на трети лица. А този ред е регламентиран с нормите на глава шеста "Предоставяне на лични данни на трети лица". Той трябва да бъде спазван и в случаите на чл. 7, т. 1, респ. тези на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР.
Издаването на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО не попада в нито една от хипотезите на чл. 35 от ЗЗЛД. Поради това, правилно е било прието, че това обстоятелство не е предпоставка да бъдат предоставени на РУСО, гр. Габрово, данните за наследниците на починалия пенсионер.
Смъртта на един човек е юридически факт, от който възникват наследствени правоотношения. Когато към наследниците премине вземане на наследодателя към държавното обществено осигуряване, те ще удостоверят качеството си на наследници на починалия пенсионер. Но са възможни случаи, при които с приемането на наследството към наследниците да преминат задължения на наследодателя към държавното обществено осигуряване. В тези случаи възниква въпросът по какъв ред Националния осигурителен институт и неговите териториални поделения могат да получат данни за наследниците на починал пенсионер - длъжник.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че отговорът на този въпрос е: по реда на чл. 36 от ЗЗЛД след разрешение на Комисията за защита на личните данни. Това е така, защото и ЕСГРАОН, и Националният осигурителен институт, са администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД. Затова е наложително те, със съдействието и разрешението на Комисията за защита на личните данни, да регламентират такъв ред за обмяна на данни от своите регистри, който да позволява бързо реагиране в съответните ситуации и едновременно с това да гарантира защитата на личните данни от неправомерен достъп и непозволена употреба.
Изложените дотук съображения налагат и извода, че в случая Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица, и по-точно регламентирания с него ред за обжалване на отказите, е също така неприложим, както и реда по Закона за административното производство, към който препраща чл. 107 от ЗГР. Развитите в този аспект доводи на жалбоподателя са неоснователни.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, счита, че оспорената заповед на областния управител на Област Габрово следва да бъде отменена, а делото да му бъде изпратено за решаване на въпроса, поставен с жалбата на РУСО, гр. Габрово, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с тези мотиви.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 87 от 25.03.2004 г. на областния управител на Област Габрово.
ИЗПРАЩА делото, като преписка, на областния управител на Област Габрово, който да реши въпроса, поставен с жалбата на РУСО, гр. Габрово, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.