forum.lex.bg

Колеги, здравейте!
Казуса е следния:
А и Б са длъжници на банка по кредит. Те почиват. След смъртта им банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист СРЕЩУ ТЯХ /не срещу наследниците им/, и двата документа са съответно издадени. Банката ги взима, носи ги на ЧСИ, който праща ПДИ на тези починали лица. ПДИ се връща с отбелязване за смъртта им. ЧСИ се снабдява с удостоверение за наследници, намира преките наследници, и установява, че един от тях има сметка В СЪЩАТА БАНКА. Праща му ПДИ, но този човек не реагира по никакъв начин /всъщност е отишъл до ЧСИ, възразил е но УСТНО, и няма документи никакви/. След това ЧСИ му запорирал сметката, и му взел всички пари, които покриват дълга.
Не са подавани никакви възражения срещу така издадените Заповед за изпълнения и Изпълнителен лист, нито жалби.
Аз заведох дело срещу ЧСИ по чл.441 ГПК, като твърдях, че той НЕПРАВОМЕРНО е предприел действия на принудително изпълнение срещу наследник на починалите длъжници. Твърдението ми е, че в случая ЧСИ не може да приложи чл.429 ал.2 ГПК, защото тази правна норма има предвид случаите, в които смъртта на длъжника е настъпила едва след издаване на изпълнителния лист.
Съда ми отхвърли исковата молба с аргумента, че ЧСИ бил правомерно извършил изпълнителните действия, защото наследника въобще не бил заявил, че НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО.

Моля ви за коментар - аз съм честно казано извън себе си от яд. Изчетох де що има съдебна практика, и всички съдилища казват, особено І търговско отделение на ВКС, че в случая чл.429 ал.2 е неприложим именно защото касае само случаите, в които смъртта е настъпила след издаване на листа.

Здравейте колега , относно разсъжденията Ви относно действията на СИ съм напълно съгласен.
Обаче за отговорността по чл.441 вр. с чл.45 ГПК все пак трябва да са настъпили вреди , който трябва да се докажат. Погасяването на задължението , което като наследник носи не могат да се приемат за вреди.Точно това е имал предвид съда според мен , че след като е приел наследството на практика е приел и това задължение и следователно , чрез удръжката то е погасено.За да е осъществен фактическия състав трябва освен поведение , противоправност , вина (които са налице) да са настъпили вреди в резултат(причинна връзка) с противоправното виновно поведение.Такива в случая аз не виждам , ако съм разбрал правилно.

Наследника НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО - дори напротив - след отнемане на сумата от страна на ЧСИ той е извършил изричен отказ от наследството на двамата си родители. Аз не виждам откъде се извлича, че наследника бил приел наследството, наистина акъла ми не го побира ... След отказите, наследникът ги е представил по изпълнителното дело и е помолил то да бъде прекратено спрямо него! ЧСИ ползва 429 ал.2, но нито е дал срок, нито въобще е питал наследника:"ТИ приел ли си наследството, или ако не си, ще бъдеш ли така добър да заявиши, приемаш ли го, приемаш ли го по опис, или се отказваш?? Няма такъв филм - ПДИ, след което запор и прибиране на паричките.

Не разбирам как така съда казва , че "Съда ми отхвърли исковата молба с аргумента, че ЧСИ бил правомерно извършил изпълнителните действия, защото наследника въобще не бил заявил, че НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО."
Като има изричен отказ от наследство.Има някакво противоречие тука.Според мен въпроса има решаващо значение за вредите , ако съдът е приел , че наследството е прието , то вреда няма , независимо дали СИ е спазил 429 ал.2.Ако има отказ от наследство , действителен , тоест не е прието с конклудентни действия , пък после като е разбрал за задължението да се е отказал ,то вреда е налице.Но без детайлно познаване на казуса няма как да се вземе някаква конкретна страна.

Обжалвайте!

ivan2 написа:Наследника НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО - дори напротив - след отнемане на сумата от страна на ЧСИ той е извършил изричен отказ от наследството на двамата си родители. Аз не виждам откъде се извлича, че наследника бил приел наследството, наистина акъла ми не го побира ... След отказите, наследникът ги е представил по изпълнителното дело и е помолил то да бъде прекратено спрямо него! ЧСИ ползва 429 ал.2, но нито е дал срок, нито въобще е питал наследника:"ТИ приел ли си наследството, или ако не си, ще бъдеш ли така добър да заявиши, приемаш ли го, приемаш ли го по опис, или се отказваш?? Няма такъв филм - ПДИ, след което запор и прибиране на паричките.

Аз доколкото разбирам от поста, отказът е направен след издаването на ИЛ, даже след принудителното изпълнение за събиране на дължимата сума. В такъв случай защо да не е приложим чл. 429 ал.2? Приложим си е. Друг е въпросът как е приложен в действителност.

каква е процедурата за отказ от наследство?...родителя е без-имотен...

nasso_5 написа:каква е процедурата за отказ от наследство?...родителя е без-имотен...

По реда на чл. 52 вр. чл. 49 от ЗН - със заявление до РС, където е открито наследството

Преливане от пусто в празно - така може да се характеризира досега водената дискусия по този казус. Всички се позовавате на разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК без да я цитирате. Ами вземете поне да я прочетете за себе си за да видите какво пише там и тогава разсъждавайте дали са правилни действията на СИ. Видно от изречение 2 на цитираната разпоредба, когато СИ предприеме изп.действия срещу наследниците на длъжника и установи, че наследника не е приел наследството - "...съдебния изпълнител определя срока по чл.51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано."
От така цитираната разпоредба следва, че без да е извършил предписаните по-горе действия, извършените от СИ изпълнителни действия спрямо наследника са незаконосъобразни.
От друга страна Наследника не може да води Иск по чл.441 от ГПК, тъй като не е процесуално легитимирана страна. Такъв иск може да предяви само Длъжника, не и неговия наследник. Наследника може да заведе Иск на общо основание по чл.45 от ЗЗД - има разлика между двата иска макар и да си приличат, но това е друга тема. За сега толкова.

neutralen написа:когато СИ предприеме изп.действия срещу наследниците на длъжника и установи, че наследника не е приел наследството - "...съдебния изпълнител определя срока по чл.51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано."
От така цитираната разпоредба следва, че без да е извършил предписаните по-горе действия, извършените от СИ изпълнителни действия спрямо наследника са незаконосъобразни.

Не е чак толкова просто, колкото го изкарвате. Наследството се приема както изрично, така и конклудентно. Видно от чл. 429, ал. 2 ГПК СИ следва да даде срок за приемане на наследството, но само ако установи, че същото още не е прието. Ако обаче СИ установи, че по един или друг начин, напр. конклудентно, е приел наследството, то такъв срок не следва да му бъде определян, защото отказ от вече прието наследство е недействителен.
Нещо повече, СИ може и да няма как да установи дали наследникът е приел или не наследството и изрично, защото РС може да не удостовери пред СИ, че наследникът не е подавал молба за отказ от наследство.
Уредбата на приемането и отказа от наследство е остаряла (ЗН е от 1949г.) и неадекватна на съвременните сложни социално-икоомически условия, но просто няма кой да я "изчисти" - и така вече над 60 години.

Освен че не четете закона, не четете и какво аз съм написал - аз писах, че ако СИ установи, че наследника НЕ Е ПРИЕЛ наследството, тогава действа по реда на чл.429 ал.2, изр.2 от ГПК. А тази проверка се извършва, като се направи справка в службата по вписванията - няма ли вписване, СИ е задължен да извърши горецитираната процедура по силата на закона. Не я ли извърши, изпълнителните действия се явяват незаконни.
Проблемът не в това че не знаете, а в това че не искате да се научите.

neutralen написа:Освен че не четете закона, не четете и какво аз съм написал - аз писах, че ако СИ установи, че наследника НЕ Е ПРИЕЛ наследството, тогава действа по реда на чл.429 ал.2, изр.2 от ГПК. А тази проверка се извършва, като се направи справка в службата по вписванията - няма ли вписване, СИ е задължен да извърши горецитираната процедура по силата на закона. Не я ли извърши, изпълнителните действия се явяват незаконни.
Проблемът не в това че не знаете, а в това че не искате да се научите.

Neutralen, много категорично звучите въпреки ника си. Каква справка в АВ, Вие не сте ли чувал за конклудентни действия по приемане на наследство? Или мислите, че винаги приемането се документира някъде? От поста на питащия изобщо не стана ясно как точно стоят нещата, по какъв начин е прието наследството и дали е извършен отказ преди действията на ЧСИ.
П.П. Вие нито искате да чуете, нито да се научите от другите, че даже правите и масови обобщения! Я, по - кротко, моля!

neutralen написа:Освен че не четете закона, не четете и какво аз съм написал - аз писах, че ако СИ установи, че наследника НЕ Е ПРИЕЛ наследството, тогава действа по реда на чл.429 ал.2, изр.2 от ГПК. А тази проверка се извършва, като се направи справка в службата по вписванията - няма ли вписване, СИ е задължен да извърши горецитираната процедура по силата на закона. Не я ли извърши, изпълнителните действия се явяват незаконни.
Проблемът не в това че не знаете, а в това че не искате да се научите.

Поредният нафукан многознайко.
И по силата на коя норма се вписват в Служба по вписванията отказите от наследството

Тоя казус няма нищо общо с чл. 429, защото ИЛ е издаден след смъртта на солидарните длъжници... редът е друг, но и вие си знаете.

Колеги, моля ви се, надявах се наистина на истинска дискусия! МНОГО ЯСНО СЪМ НАПИСАЛ ПОРЕДНОСТТА НА ФАКТИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА!
ПОЛЯ, този казус ИМА отношение точно към чл.429 ал.2 ГПК, защото точно въз основа на тази разпоредба съдът ми "резна" главата! А аз точно защото е неприложима в действията на ЧСИ приех, че той е действал неправомерно! Големия грях на наследника е, че в 14-дневния срок не е направил възражение и не е обжалвал /нали се прави едновременно/ издадената ЗИ. Е това е. Но съдът черно на бяло ми написа, че ЧСИ е действал напълно законосъобразно, като е приложил именно чл.429 ал.2 ГПК, като на основание на тази разпоредба Е ЗАПОЧНАЛ И ИЗВЪРШИЛ ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ИМЕННО СРЕЩУ ТОЗИ ПРЯК НАСЛЕДНИК. Главата ми пуши, честно ви казвам. Изчетох що си намерих практика в Сиелата по чл.429 ал.2 ГПК, но всичко е за случаите, в които е подадена жалба и възражение в 14-дневния срок. Тогава съдът си обезсилва ЗИ, и всичко се приключва. В моя случай наследникът, както написах, не е сторил това, И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ТОЗИ НАСЛЕДНИК Е ПРОИЗВЕДЕН В ДЛЪЖНИК ИМЕННО ОТ ЧСИ!

По-горе имаше пост който гласи, че нямало никакъв проблем да се приложи тази правна норма. А на вас как ви звучи обстоятелството, че ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС Е ЗАПОЧНАЛ СРЕЩУ ПОЧИНАЛИ ЛИЦА? НИТО ЕДИН ПРОЦЕСУАЛЕН ЗАКОН В БЪЛГАРИЯ НЕ ПОЗВОЛЯВА ТОВА! Е, въпроса е в случая, какви са тези актове, които са издадени срещу починалите лица? Аз съм категоричен, че издаденият изпълнителен лист срещу тези починали лица НЯМА ДЕЙСТВИЕ срещу техните наследници, защото чл.429 ал.2 е приложим САМО ТОГАВА, когато НАСЛЕДОДАТЕЛЯТ Е ПОЧИТАЛ СЛЕД ИЗДАВАНЕТО НА ЛИСТА!!!, но уви, май съда ще защити "колегата" ЧСИ и на втора инстанция ... А честно, много ми се иска да го осъдят, защото ЧСИ дерибействат толкова безнаказано! Ето и малко практика:
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 118 ОТ 06.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 21/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 160 ОТ 27.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 114/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 161 ОТ 27.03.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 110/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 183 ОТ 07.04.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 145/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Ето защо неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК, която е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници, като процесуални приемници във вече висящия процес. По изложените съображения правно необосновано е и разбирането му за приложимост на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 226 ОТ 15.04.2009 Г. ПО Т. Д. № 231/2009 Г., Т. К. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които ако длъжникът е починал след издаване на изпълнителния лист изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 54 ОТ 11.02.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 401/2008 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 423 от ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на възражение. Правната уредба в регламентираните от закона хипотези предоставя лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от наследниците му. Изпълнението на заповедта по чл. 410 от ГПК срещу имуществото на наследниците по чл. 429, ал. 2 от ГПК предполага издаден изпълнителен лист срещу наследодателя и следователно влизане в сила на заповедта на изпълнение.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 417 ОТ 04.12.2008 Г. ПО Т. Д. № 448/2008 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите, при които ако длъжникът е починал след издаване на изпълнителния лист изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 356 ОТ 30.12.2008 Г. ПО Ч. Т. Д. № 330/2008 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС: Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Законът има предвид продължаване на вече образувано производство, което ще рече, че смъртта на правния субект - ищец или ответник, трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага че към момента на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, правните субекти трябва да са съществували. Ако не е създадено валидно процесуално правоотношение, както е в процесния случай поради липса на ответна страна, или пък ако неправилно е прието от съда че е създадено редовно процесуално правоотношение, не може да съществува и процесуално правоприемство. Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които длъжникът е починал след издаването на изпълнителен лист и изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Затова в този случай не следва да се спира производството по делото, не следва да се издирват и съответно конституират правоприемниците на починалата страна, както и да им се изпращат преписи от издадената заповед за изпълнение.
• ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 352 ОТ 05.11.2008 Г. ПО Т. Д. № 318/2008 Г., Т. К. НА ВКС: Хипотезата, предвидена в чл. 429, ал. 2 ГПК има предвид случаите при които ако длъжникът е починал след издаване на изпълнителния лист изпълнението може да бъде насочен и срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай.

Уважаеми kalahan 2008, освен че не четете но и говорите преди да мислите. Специално за Вас ще уточня още веднъж, че СИ е длъжен да извърши процедурата по чл.429 ал.2 изр. 2 от ГПК, когато установи, че Наследника НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО. Това се установява като СИ направи справка в Службата по вписванията за да установи дали починалите длъжници са оставили, какво наследство и на кой от наследниците - защото за да има приемане/отказ от наследство, преди всичко трябва да има НАСЛЕДСТВО, и обикновено има. След това СИ извършва справка в Особената книга, водена по реда на чл.49 ал.1 от Закона за наследството и ако няма вписване за приемане/отказ от наследство, следва да действа по реда на цитирания вече чл.429, ал.2 изр.2 от ГПК. - Справка - чл.4 от Правилник по вписванията - кои актове подлежат на вписване.
Всичко е много просто, но трябва да се сетиш.

ами не зная точно как се е развило производството и какво е писано в исковата молба или в жалбата до чси, но..те подкрепям за труда, а и съм съгласен с теб - що се касае до 429/2 ГПК, а и практиката е категорична в това отношение.

Единственото, което ти остава е да жалиш постановлението за приключване /до колкото разбрах дълга е платен, чрез наложения запор по банковите сметки/ Ще оспорваш това, че тази сума се дължи от всички наследници, а не от един при условия за солидарност. т.е дълга би следвало да се погаси според дела от наследството на починалия. Разгледай ЗН в тази връзка

neutralen написа:Уважаеми kalahan 2008, освен че не четете но и говорите преди да мислите. Специално за Вас ще уточня още веднъж, че СИ е длъжен да извърши процедурата по чл.429 ал.2 изр. 2 от ГПК, когато установи, че Наследника НЕ Е ПРИЕЛ НАСЛЕДСТВОТО. Това се установява като СИ направи справка в Службата по вписванията за да установи дали починалите длъжници са оставили, какво наследство и на кой от наследниците - защото за да има приемане/отказ от наследство, преди всичко трябва да има НАСЛЕДСТВО, и обикновено има. След това СИ извършва справка в Особената книга, водена по реда на чл.49 ал.1 от Закона за наследството и ако няма вписване за приемане/отказ от наследство, следва да действа по реда на цитирания вече чл.429, ал.2 изр.2 от ГПК. - Справка - чл.4 от Правилник по вписванията - кои актове подлежат на вписване.
Всичко е много просто, но трябва да се сетиш.

Уважаеми г-н naturalen или какъвто сте там, очевидно не сте се занимавали много-много с изпълнително производство и затова си измисляте някакви процедури.
1. В Служба по вписванията се вписват само сделките с недвижими имоти, а наследството, както знае всеки студент по право, не се състои само от недвижими имоти;
2. В справките от Служба по вписванията не излизат като данни имотите, придобити преди 1990г.; не излизат и придобиванията на имоти по реда на НДИ; Решенията на ПК; построените в собствен имот сгради; придобитите по наследство имоти; както и в много други и не чак толкова рядко срещани хипотези;
2. Не съществува никакво законово задължение за СИ да изследва служебно дали починалият длъжник притежава имущество, респ. дали притежава наследствена маса. Проучване на длъжника се прави само и единствено, ако това е възложено на СИ от взискателя - ако е ЧСИ, може да стане с възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, а ако е ДСИ - с искане за извършване на конкретни справки. Това означава, че ако взискателят не поиска да бъде проучвано имуществото на длъжника, а директно посочи изпълнителен способ, то СИ не може, но и няма право да проучва това имущество (защото това представляват лични данни, достъп до които СИ има само, ако му е поискано от взискателя или му е възложено по силата на чл. 18 ЗЧСИ); нещо повече - СИ не може да задължи взискателя да поиска тези справки; а извършването на справка за наличието на наследствена маса изобщо не е предпоставка съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК за конституиране на наследника.
3. Моля да ми посочите случай на вписан в Служба по вписванията (не Районен съд) отказ от наследство - защото точно това твърдяхте досега, а сега се опитвате да се измъкнете. Аз лично не съм виждал, а и се съмнявам някой някога да е виждал такова чудо.
4. Моля да ми посочите как точно се извършва (цитирам) "справка в Особената книга, водена по реда на чл.49 ал.1 от Закона за наследството"?
Какво точно следва да запита СИ РС - "Уважаеми г-н Съд, моля да ме уведомите дали Петкан Хасанов - наследник на длъжника Хасан Мюмюн, е вписал във Вашата книга отказ от наследство"? А ако съдът не благоволи да отговори? И дори РС да отговори, че няма вписан отказ от наследство, това не означава, че няма конклудентно приемане на наследството
5. Моля да ме уведомите след като наследникът бъде поканен от СИ да приеме наследството и в дадения срок същият не заяви дали приема или не, как следва да процедира СИ - изпраща са вписване в книгата в РС отказа от наследство и...по-нататък?
а/ прекратява изпълнителното производство срещу наследника - макар че това основание не е посочено изрично в чл. 433 ГПК;
б/ прави нова справка за следващите по ред наследници съгласно ЗН - обаче в новото удостоверение за наследници от общината пак излиза като наследник отказалият се наследник, просто защото общината няма никакви данни за вписания в РС отказ от наследството. И тогава - к'во праим

И за да покажа, че нещата не са чак толкова прости, колкото се опитвате да ги изкарате, ще посоча един пример от моята практика, който ми се повтори вече два пъти: въз основа на вездесъщата (според Вас) справка в СВ установявам, че длъжникът има ид. част от имот, тъй като същият е учедил ипотека върху имота, заедно с останалите съсобственици. Възбранявам го, а след това длъжникът право отказ от наследството и иска вдигане на възбраната. Аз отказвам, защото според мен този отказ е недействителен, тъй като щом веднъж е учредил ипотека върху имот, включен в наследствената маса, значи конклудентно е приел наследството, а отказ от прието наследство е недействителен. Уведомил съм взискателя и същият има право да си води иск по чл. 56 ЗН в едногодишен срок.
Голям недостатък на действащата уредба е това, че на практика до изричното приемане или отказ от наследството правата и задълженията, които са включени в наследствената маса, се намират в едно "висящо", неясно положение - и винаги трябва да се прави конкретна преценка на случая. И тъй като в изпълнителното производство не може да има спор за материално право, то тези въпроси стоят извън изп. процес, но от друга страна имат пряко отношение до това кои са страни в производството и срещу какво имущество ще се насочи изпълнението. Затова пледирам за малко по-сериозно отношение към въпроса, а не да ми приказвате щуротии.

Добре, ще се стегнем.

"А и Б са длъжници на банка по кредит. Те почиват. След смъртта им банката подава заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист СРЕЩУ ТЯХ /не срещу наследниците им/, и двата документа са съответно издадени."
При подадени заявления след смърт на длъжниците производството се прекратява.
Трябваше да атакувате издаването на изп. лист и да искате обезсилването му.

Последното е най-точния отговор, според мен. Кореспондира с вече утвърдената и уеднаквена съдебна практика на ВКС( че и от преди нея, пак така си беше- имате ненадлежен ответник, хайде- направо си е липса на субект на това правоотношение*).
Връщам се, за да допълня още нещо- тази заповед не е влязла в сила, защото не е надлежно връчена( - сори, от дългото пътуване, иначе е кофти шега).
Отделно, наследникът не е активно легитимиран да депозира жалба( сега прочетох, че не бил се жалил).

Докато не се обезсили издадената заповед- нямате вреди.

Аз пак не отсявам какво общо има 429 тук и сега - съдът или вие сте се позовал на тази норма?

*Определение №352 от 5.11.2008г. по ч.т.д. №318/2008г. на ВКС - ТК, II т.о.;
Определение №341/29.10.2008г. по ч.т.д. №315/2008г. на ВКС - ТК, II т.о.;
Определение №356/30.12.2008г. по ч.т.д. №330/2008г. на ВКС - ТК, I т.о.,
Определение №456/19.12.2008г. по ч.г.д. №487/2008г. на ВКС - ТК, II т.о.,
Определение №485/30.12.2008г. по ч.т.д. №506/2008г. на ВКС - ТК, II отд.,
Определение №464/22.12.2008г. по ч.т.д. №510/2008 г. на ВКС - ТК, II отд.;
Определение №422 от 25.06.2009г. на ВКС по ч.т.д. №446/2009г.
Определение № 44/03.02.2009г. по ч.т.д.№ 402/2008г.-ТК, "По изложените съображения правно необосновано е и разбирането му за приложимост на разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК."
Определение № 96/23.02.2009г. по ч.т.д.№95/2009г.на ВКС –ТК........ ако ви се чете.