forum.lex.bg

А в случай ,че не е наистина казус,се надявам това заглавие да е привлякло вниманието Ви.Образувани са 2 ИД,наложена е В и по двете ИД върху апартамент и гараж от които длъжникът притежава 1/4 и.ч. СЛЕД което е вписана ИМ по чл.87 от ЗЗД,по делото е постановено неприсъствено решение срещу ответника,който е и длъжник,НО взискателите по тези 2 ИД не са привлечени по делото.Ако ЧСИ откажат да вдигнат В на основание чл.453 ал.2 или по някаква друга причина,какво може да бъде направено за да се докаже ,че имота не принадлежи на длъжника?

От вашето изложение не може да се разбере за какво става дума - какви са по вид Изп. основания въз основа на които са образувани ИД - съд.Р или ЗИ. Вписване на ИМ по чл.87 от ЗЗД - за друго дело ли става дума и за него ли е постановено и защо "неприсъствено решение". Нищо не мога да разбера.

Всичко си се разбира.

Когато дадете отговора, тогава става ясно дали всичко се разбира. За сега това само ваше твърдение а не факт.

Ми нямам отговор (освен един - "май нищо"), но това не пречи да разбирам въпроса.

чл.440 ГПК

portokal написа:Всичко си се разбира.

+1

neutralen написа:От вашето изложение не може да се разбере за какво става дума - какви са по вид Изп. основания въз основа на които са образувани ИД - съд.Р или ЗИ. Вписване на ИМ по чл.87 от ЗЗД - за друго дело ли става дума и за него ли е постановено и защо "неприсъствено решение". Нищо не мога да разбера.

87 ЗЗД няма общо с ИД, общ се явява само имота- по ИД е обект на обезпечение, а по 87, ал.3 ЗЗД е предмет на разпоредителна сделка, която се атакува по исков път.
Вероятно е ДГИ, ведно с реституция на даденото. Непривличане на двамата В по реда на чл.440, ал.2 , обезпечили вземането си (без значение с какъв произход) ще доведе до последиците по 453 т.2 ГПК след като наложената в тяхна полза възбрана предхожда вписване на ИМ, решението по която няма СПН спрямо В(К).
А защо неприсъствено- ..... ГПК не е ли ясен?

п.п. трЕбе да е нищожно Р. Нали? Надали, но като имам знание, че априори приемате всичко за нищожно.

error е писал преди мен. Съгласна.

Аз мисля като портокал.Нищо не може да се направи , след като В е вписана преди исковата молба за разваляне-чл.453 т.2.ГПК

440 ще е неоснователен.

П.П
Не виждам привличането на какво основание ще е и какво ще допринесе за каузата.Взискателите са си вписали възбрани , какво значение има дали ще ги привлекат(ако изобщо е допустимо-според мен не) или не в последващ процес за развалянето на нот.акт на длъжника.

И ти си прав- никак няма да допринесе, няма и да бъде уважен този иск( заради вписаната възбрана).
Единствения възможен изход е ищецът по 87 да се яви на публичната продан ( сякаш някой ще купи 1/4 ид. части).

Сигурно нещо пропускам.
Защо искът по чл.440 ГПК да е неоснователен? Напълно си е основателен. Макар, че според мен е безсмислен. Защото на кредиторите, които са вписали възбраната им е все тая кой е собственик на имота, след като тя запазва действието си и те могат да се удовлетворят от стойността му. Ама щом питането е такова - за собствеността.
Решението по чл.87 ал.3 ЗЗД си е произвело конститутивното действие. В този процес не е могло да бъдат конституирани като страна кредиторите на ответника (а не им и требе). Решението им е непротивопоставимо по смисъла на чл.453 ГПК, а не е порочно или каквото там твърдите. Изпълнителното производство може да си продължи срещу чуждата (вече) вещ. Новия собственик на въпросната квота ще трябва да се бръкне да удовлетвори взискателите и какво толкова?

Според мен искът ще е неоснователен спрямо взискателя ,защото правото на 3л. ще е непротивопоставимо срещу взискателя.Затова и в това производство Взискателя и Дл не са необходими другари.

И аз точно това се зачудих - какъв аджеба трябва да е диспозитивът по отношение на взискателя. Също и допустим ли е искът, или третото лице няма правен интерес да установява собствеността си, защото от една страна никой не му я оспорва, а от друга - няма полза от установяването.
Но май е правилно диспозитивът да е еднакъв за двамата, ако искът е допустим. Не виждам как може да се установява едно и също право на едно и също лице в един и същ процес и другарите да не са необходими, това е... странно. То това е винаги идеята на общия процес.
"Непротивопоставим на взискателя" може би не трябва да значи буквално, че длъжникът се счита за собственик по отношение на взискателя, а само възможност за принудително изпълнение, както ако е собственик.

Подобно за иск по 135: ако кредиторът с уважен иск по 135 ти се е разположил в имота (ти си приобретателят по сделката, не длъжникът), не можеш да ревандикираш имота ли? Длъжникът ли трябва? Докато имотът не е продаден на публична продан, ти си пълноправен собственик.

А и представи си следното: предявява се иск по 440 в горния случай, взискателят не съобразява да се позове на възбраната, установява се, че вещта не е на длъжника - какво, развалянето да не стане в резултат само на това противопоставимо на взискателя? Не ми се вижда правилно.

error написа:Ама щом питането е такова - за собствеността.

Сетих се за вица "Къде се намираме?" - "Намирате се в балон на 10 метра над земята". Е, не е точно аналогичен случай, разбира се, ама за него ме подсети.
Но питането наистина е формулирано така - за собствеността. Иначе май се пита как да отървем имота от принудително изпълнение.

neutralen написа:От вашето изложение не може да се разбере за какво става дума - какви са по вид Изп. основания въз основа на които са образувани ИД - съд.Р или ЗИ. Вписване на ИМ по чл.87 от ЗЗД - за друго дело ли става дума и за него ли е постановено и защо "неприсъствено решение". Нищо не мога да разбера.

Първото ИД е по запис на заповед ,а второто за пресрочен кредит на един и същи Д.Предмета на делото по чл.87 е същият имот по който е наложена В по ИД.Неприсъственото Р е постановено защото в срока за отговор по ИМ ответника който е и длъжник по ИД не даде отговор,признава или не иска, и в 1-вото съдебно заседание не се яви.

error написа:чл.440 ГПК

Преди иска по 87 ЗЗД,беше заведен такъв иск от ищеца който твърди че не Д а той е собственик на имотите обект на ИД.Но за съжаление Р по него беше в полза на Д.

Няма проблеми , водете иск по чл.440 ГПК.Странно е диспозитивът на решението да не е еднакъв за взискателя и длъжникът.Ще спечелите делото , такъв е смисълът на общия процес,но принудителното производство ще си се осъществи законно.Или не?Не знам , обърках се..

87 ЗЗД няма общо с ИД, общ се явява само имота- по ИД е обект на обезпечение, а по 87, ал.3 ЗЗД е предмет на разпоредителна сделка, която се атакува по исков път.
Вероятно е ДГИ, ведно с реституция на даденото. Непривличане на двамата В по реда на чл.440, ал.2 , обезпечили вземането си (без значение с какъв произход) ще доведе до последиците по 453 т.2 ГПК след като наложената в тяхна полза възбрана предхожда вписване на ИМ, решението по която няма СПН спрямо В(К).
А защо неприсъствено- ..... ГПК не е ли ясен?
п.п. трЕбе да е нищожно Р. Нали? Надали, но като имам знание, че априори приемате всичко за нищожно.
error е писал преди мен. Съгласна.[/quote]


Благодаря за написаното, но почти нищо не разбрах.Не зная и какво е ДГИ?

error написа:Сигурно нещо пропускам.
Защо искът по чл.440 ГПК да е неоснователен? Напълно си е основателен. Макар, че според мен е безсмислен. Защото на кредиторите, които са вписали възбраната им е все тая кой е собственик на имота, след като тя запазва действието си и те могат да се удовлетворят от стойността му. Ама щом питането е такова - за собствеността.
Решението по чл.87 ал.3 ЗЗД си е произвело конститутивното действие. В този процес не е могло да бъдат конституирани като страна кредиторите на ответника (а не им и требе). Решението им е непротивопоставимо по смисъла на чл.453 ГПК, а не е порочно или каквото там твърдите. Изпълнителното производство може да си продължи срещу чуждата (вече) вещ. Новия собственик на въпросната квота ще трябва да се бръкне да удовлетвори взискателите и какво толкова?

Благодаря и на Вас за включването Ви по темата,но кой нормален човек с радост ще плати за нещо,което вече е установено че е негово.

ДГИ са онея договори, дето най-често ги развалят. Договор за гледане и издръжка (срещу прехвърляне на имот).

Преди иска по 87 ЗЗД,беше заведен такъв иск от ищеца който твърди че не Д а той е собственик на имотите обект на ИД.Но за съжаление Р по него беше в полза на Д.

Хм, а защо ищецът е смятал, че имотът е негов още преди развалянето? На нищожност ли се е позовавал, или има нещо по-особено?

Драги приятели от блиското минало,
Много се зарадвах като ви видях всичките заедно че просто не се въздаржах да не ви задам една
тема или казус както казвате за хубаво почесване на езиците....... А също така съм готов да разделя сумата за материялните и нематериялните вреди с онзи којто ми помогне, ако мисли да имам шанс.... Аз сам оптимист, какъвто бях и на 08.09.2007 год, когато за първи пут се регистрирах тук, във форума като потребител"правотоенедостижно" и с господин Пенчев като Омбудсман на България стигнахме до Конституционното дело № 2/2011 год. Много от разни министри и други дейци политици и подобни влязоха в затвора ,а зашто не и по някој ЧСИ, или поне да си плати гяволъка.....Но ето моята тема....
Уважаеми юристи,
Точно 39 месеца и 4 дни имах отнети права за свободно привдвижване вън границите на Р.България на основание на наложена ПАМ по чл.76 Т.3БЛД. И да не беше т.н. Конституционно дело № 2/2011 ,само Господ знаеше до кога щях да бъда с мярка " домашен арест" що се касае свободното ми придвижване в в границите на ЕС.
Казвам и повтарям израза "само Господ" ,понеже господата ЧСИ за всичките три години чрез испълнителните си действия не можаха да открият наличие или липса на имущество което покрива задължението,а при това само ползваха ПАМ и Инструкцијата № Iз-849 од 14.мај 2007 год (за условията и реда, при които органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия Обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г.) да биха взимали таксите от Взискателите и оправдавали някакви "испълнителни" действия.
Аз като потърпевш длъжник нямах нищо против наложената ПАМ в првите няколко месеца и чак съдействах на ЧСИ при доказването на ЛИПСА НА ИМУЩЕСТВО което да покрива задължението или търсеното обеспечение. С това се надявах че ще се спася от "изнудването" както от страна на Взискателя , така и от страна на ЧСИ, и след появяването на обстоятелството "липса на имущество недвижимо и движимо на територията на Р.Балгария" ще мога да се прибера при смейството си което се намираше вън от България.
Но уви, всичките ми основателни молби и доказателства бяха само глас в пустинята, и сега тръгвам по пътя на истината ако е някъде има.
Затова питам, дали за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица и обезщетения за вреди от принудително изпълнение може да се обърна по Чл. 128. (1) т.5 и т.6. от Административно-процесуалния кодекс към административните съдилища като подведомствени за всички дела по по горните искания .А имуществените и неимиштествените вреди за тези 39 месеци не са малки и имат голяма доза изнуда, относно чак и работа за прокуратурата.
В глава пета и шеста от Закона за ЧСИ ясно се говори каква е имуществената отговорност на ЧСИ чл. 74 и как и от кого се упражнява АДМИНИСТРАТИВЕН И ФИНАНСОВ контрол чл.75 и чл. 76 над дейността на ЧСИ.
И затова мисла че"непрекъснатата" , необезпокоявана и неконтролирана от никого и изнудваща по времетраене ПАМ, би трябвало да бъде санкционирана на правомерен начин, за което търся и вашето мнение на юристи които сте се срещали с подобен начин на изнудване"под закрила на ЗАКОНА.
Тази закрила е измислена пак от юристи блиски до управлаващите крагове през 2007 год., понеже в самата № Iз-849 од 14.мај 2007 год јасно се казва че
Чл. 6. Органите на НСП оказват съдействие на съдебните изпълнители при осъществяване на техните правомощия в случаите на:
1. получена информация, даваща достатъчно основания на съдебния изпълнител да предполага, че принудителното изпълнение ще бъде възпрепятствано и няма да може да се осъществи по законоустановения ред и/или с оглед характера и естеството на изпълнението;
2. настъпили условия, събития и факти, които възпрепятстват непосредственото осъществяване на функциите на съдебните изпълнители.
Јасно се вижда че не трябва да настъпва автоматизъм за въвеждане или налагане на ПАМ по чл.76.т.3 ЗБЛД за задълженија над 5000 лв, освен във случаите описани чл.6.т1 и т.2
(5) След отпадане на обстоятелствата, наложили постановяването на принудителната административна мярка, съдебният изпълнител изпраща писмено искане (приложение № 4) до директора на ОДП/СДП за отмяна на мярката и връща синия екземпляр от “Карта с данни за наложена принудителна административна мярка
спрямо български гражданин по ЗБДС”. Директорът на ОДП/СДП писмено уведомява съдебния изпълнител за отмяната на принудителната административна мярка.
(6) В искането за налагане на принудителна административна мярка се посочват:
1. номерът на изпълнителното дело;
2. името, ЕГН и адресът на страните по изпълнителното дело;
3. съдът, издал изпълнителния лист, датата на издаването му и номерът на
гражданското дело;
4. името, регистрационният номер, районът на действие на съдебния
изпълнител/съдебно-изпълнителна служба и телефонът за връзка;
5. видът и размерът на вземането;
6. наличието или липсата на имущество, което покрива задължението;
7. наличието или липсата на обезпечения.
Също така в отпадане на обстоятелствата за налагане на ПАМ СПАДА и липсата на имущество което покрива задължението или липси на обезпечения на задълженията, тоест онова което КРЕДИТОРА Е ТРЯБВАЛО ДА НАПРАВИ ПРЕДИ ДА КРЕДИТИРА ДЛЪЖНИКА.