Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 245/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. М. Ъ. - от Великобритания, чрез адв. Т срещу Определение № 96 от 30.І.2009 г. по ч.гр.д. № 1/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. М. Ъ. - от Великобритания срещу Определение от 23.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 24/ 2008 г. на СГС, 7 бр. с., с което е оставена без разглеждане молбата й за конституиране като трето лице в производство по обезпечение на бъдещ иск и искането за отмяна на допуснатото обезпечение. Жалбоподателката излага, че съдът неправилно е приел, че в ГПК не е предвидена възможност за встъпване на трето лице в производство по обезпечение на бъдещ иск, от което тя има правен интерес, тъй като иска да се отмени допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство. Жалбоподателката счита, че отмяна на допуснатото обезпечение не следва да се иска от съда, пред който е предявен бъдещият иск, тъй като обезпечението е постановено в друго съдебно производство - това за допускане на обезпечението на бъдещ иск. Жалбоподателката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - счита, че от съществено значение за точното прилагане на закона е създаване от ВКС на практика за встъпване на трети лица в производства по обезпечение на бъдещ иск, който въпрос не е законодателно уреден, и който е от съществено значение за развитие на правото, тъй като ВКС ще внесе яснота и сигурност в правните отношения по обезпеченията на бъдещ иск и по това кой съд следва да се произнесе по отмяната на обезпечението, по който въпрос има различна съдебна практика. Жалбоподателката иска да се отмени обжалваното определение, ВКС да се разгледа въззивната жалба и да я уважи, като я конституира като трето лице помагач в производството по обезпечение на бъдещ иск и да отмени допуснатото обезпечение.
Ответникът по частната жалба “Е” Е. - гр. С., по съображения, изложени в писмен Отговор, счита, че жалбата е недопустима, като излага и съображения за неоснователност по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 3 б. ”б” ГПК, тъй като определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на лице, което иска да встъпи като трето лице помагач.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на А. М. Ъ. - от Великобритания срещу първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата й за конституиране като трето лице в производство по обезпечение на бъдещ иск, както и за отмяна на допуснатото обезпечение. Изложени са съображения, че е процесуално недопустима молбата на А. М. Ъ. - от Великобритания с искане да встъпи като трето лице помагач по ч.гр. № 24/ 2008 г. на СГС, образувано по молба на “Е” Е. - гр. С. срещу Николай А. А. - от гр. С. за обезпечение на бъдещ иск, на основание чл. 390 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д. №200077900400696 на ч.съд.изпълнител рег. № 7*ъдът е приел, че не е предвидена процесуална възможност за встъпване на трето лице помагач в производство по обезпечаване на бъдещ иск и че за жалбоподателката няма правна възможност да иска отмяна на допуснатото обезпечение по бъдещ иск, поради което правилно е оставена без разглеждане частната й жалба срещу първоинстанционното определение.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос за възможността трето лице да встъпи в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск, за да помага на ответника по молбата за обезпечение, съответно да иска отмяна на наложената обезпечителна мярка, е решен от въззивния съд в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос. Трайно установена и непротиворечива е практиката на ВКС, изразена и в ТР № 1/ 2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, че встъпването на подпомагаща страна е участие на трето лице в чужд исков процес, за да се издейства благоприятно решение на една от главните страни, на която встъпилото лице помага в защита на своя интерес - чл. 174 ГПК (отм.) и то е средство за защита срещу неблагоприятните за него последици от неправилно решение по такъв процес. Правото на участие на лице, чуждо на правния спор на страните по един исков процес, да участва в този процес, се обуславя от наличие на интерес за това лице да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна - когато силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на третото лице и встъпилото трето лице е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна, а в отношенията с подпомаганата страна - от задължителната сила на мотивите.
От изложеното следва, че с оглед характера на производството по обезпечение на бъдещ иск, което не е исково производство, е недопустимо участие на трето лице в производството, постановеният съдебен акт в което не се полза със сила на пресъдено нещо и не може да се простре по отношение на третото лице в предвидените в закона случаи, респ. да го обвърже от задължителната сила на мотивите във вътрешните отношения с подпомаганата страната. Разпоредбата на чл. 218 ГПК е аналогична на разпоредбата на чл. 174 ГПК (отм.), по която има установена трайна и непротиворечива съдебна практика в изложения смисъл, в съответствие с която е постановено обжалваното определение. Частната жалбоподателка е чуждо лице на образуваното по молба на “Е” Е. - гр. С. срещу Николай А. А. - от гр. С. производство по обезпечение на бъдещ иск, което не е исково производство, затова не може да обжалва определението, с което й е отказана отмяна на обезпечението, обусловена от искането за встъпване като трето лице помагач в производство по обезпечение на бъдещ иск, поради което правилно с обжалваното определение е оставена без уважение частната й жалба срещу първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане подадената жалба.
Тъй като е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса за условията, при които е допустимо встъпване на трето лице помагач в исков процес, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
С оглед изложеното не е съществен, тъй като не обуславя правилния изход на делото поставеният от жалбоподателката процесуален въпрос кой е компетентият съд, който следва да се произнесе по искане за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск - съдът, допуснал обезпечението или съдът, пред който е предявен бъдещият иск. Както и да се разреши този въпрос, това е без значение за частната жалбоподателка по изложените по-горе съображения. Затова е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 96 от 30.І.2009 г. по ч.гр.д. № 1/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на А. М. Ъ. - от Великобритания срещу Определение от 23.ІХ.2008 г. по ч.гр.д. № 24/ 2008 г на СГС, 7 бр. с., с което е оставена без разглеждане молбата й за конституиране като трето лице в производство по обезпечение на бъдещ иск, както и за отмяна на допуснатото обезпечение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: