forum.lex.bg

Здравейте на всички! Може ли някой да ми каже на практика как стоят нещата в хипотезата на чл. 433 ал.1. т.8.Чия е инициативата за издаването на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и може ли да бъде на длъжника, за да се задейства съдебният изпълнител по-бързо. Той има правен интерес от влизането му в сила, за да се позове на ал.2 на същия член и да бъде вдигнат запора върху сметките му, например. Това,че ИП се прекратява Ex lege не е достатъчно да се изпълни съставът на чл.2. - "влизането му в сила".

Затова длъжникът ,да отиде и да се позове на изтеклия срок и СИ след като констатира ще издаде постановлението за прекратяването му.И желаните последици запор и възбрана ще бъдат изпълнени макар и по инициатива на длъжника.

10X! Това исках да чуя/ прочета! Успешен ден!

Сагата продължава, колеги. Длъжникът отива при ЧСИ, пуска молба да бъде направена справка по делото има ли извършени изпълнителни действия през последните 2 години и ако няма - делото да бъде прекратено. След 10 дни и справка по телефона му отговарят,че молбата му е отхвърлена. На въпроса защо - "елате да си видите делото". Отива и вижда, че от поканата за доброволно изпълнение има само една молба до Агенцията по вписванията за пререгистрация на ЕТ, която не е уважена/не че това има значение в случая/ Към книжата на ЧСИ не е приложена молбата на длъжника за прекратяване, нито документ,че е отхвърлена. ЧСИ-то казва: "като не ви харесва - обжалвайте". Длъжникът е поискал копие от молбата и отказа, за да си комплектува документите за евентуално обжалване и отговорът е бил:" не са приложени още по делото,елате след още 10 дена.
Аз потърсих из нормативните актове, но не можах да намеря отговор на следните въпроси:
1.Има ли срок, в който СИ трябва да отговори на молбата на длъжника?
2.По реда на кой член от ГПК може да се обжалва отказът на СИ да прекрати делото, при налични основания за това? /Аз считам, че молбата до Агенцията по вписванията не е изпълнително действие, но бих искала да разбера и вашите мнения/ В чл.435 ГПК са изброени изчерпателно основания за обжалване на действията на СИ от длъжника, но нашата хипотеза я няма там.

Във вашия случай е така ,въпреки че ЧСИ го прави тъй като може да се открие имущество на длъжникът и да се удоволетвори взискателя .Но от друга страна откъдето свършва закона ,оттам започва тиранията – т.е. отказа не подлежи на съдебен контрол и ви остава вземането да се погаси по давност и защитата от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото не е сред действията, които подлежат на обжалване то длъжника. Пътя за защита е исков (при наличие на вреди от незаконосъбразното действие) и чрез жалба пред инспектората на към Министерството на правосъдието и в камарата на ЧСИ. Препоръчвам молбата за прекратяване на делото да се пусне по пощата с обратна разписка оглед надлежното удостоверяване на датата на получаване.

Досега изразените мнения в известна степен са погрешни, но този проблем е обсъждан тук във Форума, в една тема от 16.08.2010 г, като има изразени 124 мнения а темата е видяна 13839 пъти от участници във форума.
Темата е - "Прекратяване на ИД на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК" - мнение по темата са изразили, включително и ЧСИ, което я прави особено интересна. Цитирана е и съответната съдебна практика, включително такава на ВКС.
Изключително сложна тема, но който иска да научи нещо, следва да я прочете.

Непременно ще прегледам темата, хубаво е да научиш нещо от практиката. Благодаря на всички.

Ex lege се погасява правото на принудително изпълнение, а не самото Изп. производство, което се прекратява СЛУЖЕБНО, с постановление от съд.изпълнител - СИ или ЧСИ. Това Постановление подлежи на обжалване САМО от Взискателя и едва с влизането му в сила, СИ пак СЛУЖЕБНО вдига наложените възбрани и запори. Думата СЛУЖЕБНО означава, че не е необходимо Дл. да подава "молба" до СИ с искане последния да си изпълнява служебните задължения. Никъде не е предвиден "отказ" на СИ за прекратяване на делото, от което следва, че ако СИ не прекрати Изп. производство, Дл може да направи писмено Възражение до СИ и ако не последва "прекратяване на изп.произв.", защитата е по реда на чл.441 от ГПК - иск по чл.45 от ЗЗД срещу СИ или ЧСИ. Проблемът е в това, че при такъв иск, в тежест на Длъжника е да докаже непозволеното увреждане (деликта), което уви не е толкова просто и повечето адвокати не могат да обосноват и докажат иска

neutralen написа::roll: Ex lege се погасява правото на принудително изпълнение, а не самото Изп. производство, което се прекратява СЛУЖЕБНО, с постановление от съд.изпълнител - СИ или ЧСИ.

Права на страните за прекратяване на изпълнителното производство настъпват по силата на закона при наличието на някое от основанията, посочени в чл. 433 от ГПК, а не от постановлението на държавния или частния съдебен изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение (Решение № 589 от 18.03.1972 г. по гр. д. № 141/72 г. на I г. о.). Държавният или частният съдебен изпълнител с постановлението за прекратяване само го прогласява. То обаче е необходимо, за да се приложат някои от последиците от прекратяването на изпълнителното производство.

Pause написа:То обаче е необходимо, за да се приложат някои от последиците от прекратяването на изпълнителното производство.

Не ми се рови из моите файлове, отново, но ВКС като да не споделя това разрешение ( задължителното наличие на постановление, за да се говори за последиците)- точно обратното.

neutralen написа::roll: Ex lege се погасява правото на принудително изпълнение, а не самото Изп. производство, което се прекратява СЛУЖЕБНО, с постановление от съд.изпълнител - СИ или ЧСИ. Това Постановление подлежи на обжалване САМО от Взискателя и едва с влизането му в сила, СИ пак СЛУЖЕБНО вдига наложените възбрани и запори. Думата СЛУЖЕБНО означава, че не е необходимо Дл. да подава "молба" до СИ с искане последния да си изпълнява служебните задължения. Никъде не е предвиден "отказ" на СИ за прекратяване на делото, от което следва, че ако СИ не прекрати Изп. производство, Дл може да направи писмено Възражение до СИ и ако не последва "прекратяване на изп.произв.", защитата е по реда на чл.441 от ГПК - иск по чл.45 от ЗЗД срещу СИ или ЧСИ. Проблемът е в това, че при такъв иск, в тежест на Длъжника е да докаже непозволеното увреждане (деликта), което уви не е толкова просто и повечето адвокати не могат да обосноват и докажат иска

Ще си позволя да не се съглася с теб . Ex lege се прекратява изпълнителното производство, изпълнителното правоотношение, а правото на принудително изпълнение си остава, но в някое следващо производство и то евентуално. Ще ти цитирам в подкрепа толкова коментираното Решение 31/09.09.2010 на ВКС: "...прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.330, ал.1 ГПК (отм.) основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. Ex lege е така, според ВКС е така, както и според някои колеги, както видях. Въпросът с последиците е по-сложен. И те настъпват ex lege, но на практика последици като вдигане на запор и възбрана ще настъпят само и единствено когато ЧСИ реши.
Прегледах много внимателно предишната тема, изпълнена и с логични, и с противоречиви мнения. Ясно е,че законодателят е дал посока на движението, но от тук нататък е оставил нещата на инерцията.Имам предвид, че ЧСИ може да не желае СЛУЖЕБНО нито да прекрати производството, камо ли да вдигне възбраните.ГПК не обезпечава чл.433, ал.1, т.8, като не включва неизпълнението му в изрично изброените хипотези на чл.435. Вярно е, че остава възможността, която дава чл.441, но той изисква наличието на вреди. А в случая имаме незаконосъобразно бездействие на ЧСИ, той трябва на основанието на закона и при предвидените хипотези да направи нещо, но не го прави.В крайна сметка имали са 2 години време с взискателя, да са правили каквото е трябвало.Ясно е, че има възможност за други жалби на длъжника насам-натам, но проблемът е,че законът дава някаква възможност и след това оставя, ако има ентусиасти, да се ровят из членове и алинеи да търсят приложимите за защита и да търсят вреди, които изобщо ги няма. И...не искам да казвам на Андрешковците, че Господ е с тях, просто търся отговори, които Законът е трябвало, но не е дал.

Ex lege означава "по силата на закона". Въпросът е какво се погасява по силата на закона - дали правоотношението (както твърдите вие) или правото на принудително изпълнение (каквото е моето мнение).Според мен правоотношението се прекратява, когато се прекрати самото изпълнително производство/изпълнително дело, което е видно от чл.433, ал.1 - "Изпълнителното производство СЕ ПРЕКРАТЯВА с ПОСТАНОВЛЕНИЕ, когато:..."
Цитираното от вас съд.решение е очевидно погрешно - СИ не "прогласява" а "прекратява" изп. производство в случаите по чл.433 ал.1 от ГПК - докато няма ПОСТАНОВЛЕНИЕ на СИ има изп. производство, има правоотношение, въпреки че правото на принудително изпълнение се е погасило "по силата на закона"
В случая разглеждаме конкретно хипотезата по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - коя е предпоставката за погасяване правото на принудително изпълнение - това е 2 годишния срок в който Взискателя НЕ Е ИСКАЛ извършване на изп. действия . Срока е процесуален/преклузивен, а не давностен. С изтичането му се погасява правото на принудително изпълнение. Както в исковия процес СЪДИЯТА, така и в Изп. процес, СИ е длъжен СЛУЖЕБНО да следи и ПРИЛАГА преклузивните срокове. Така че какво означава това СИ да не иска да прекрати изп.производство след като са налице основанията за това.

Относно заформилия се теоритичен спор:

neutralen написа::roll: Ex lege означава "по силата на закона".

Не разбрах защо ми го пояснявате и кое ви кара да мислите,че не съм наясно със значението на термини, които използвам. Попрочетох доста неща из правната литература и практиката. Твърденията ми се основават на обективното право и доктрината, а именно:
Тълкуването на чл.433, съгласно съдебната практика (напр. Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г. – производството е било по чл. 290 и сл. ГПК, което по силата на тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (нов) (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда) и правната теория (Сталев., Ж. Граждански процес, 8мо издание, стр.753), налага извода, че изброяването на основанията е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Дръзко е да наречете решение на ВКС „очевидно погрешно”, но всеки има право на мнение. След като ОСГТК му е дало задължителна сила за съда, то съдържанието му следва да е с изключително висока степен на достоверност. Според проф. Сталев налице ли е някое от основанията (в чл. 330, ал. 1 на ГПК стар, сега чл. 433, ал. 1, т.8, ГПК нов), прекратяването на изпълнителното производство става по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител, с което се прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а констатира едно вече настъпило ex lege прекратяване. Но, според проф. Сталев, макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното производство, постановлението е необходимо, за да се приложат някои от последиците на прекратяването.Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпване на някое от визираните в закона основания. Т.е. то има само декларативно действие, не и конститутивно. Постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. Изпълнителният процес при тук разглежданите основания се прекратява ex lege с факта на настъпването на основанието за прекратяване на делото. От този момент започва да тече и нова погасителна давност (за самото вземане) – не от датата на постановлението и не от датата на настъпване на основанието ex lege. А вашите твърдения на какво се основават?
Относно конкретната тема:

neutralen написа::roll: Както в исковия процес СЪДИЯТА, така и в Изп. процес, СИ е длъжен СЛУЖЕБНО да следи и ПРИЛАГА преклузивните срокове. Така че какво означава това СИ да не иска да прекрати изп.производство след като са налице основанията за това.

Теорията е едно, а практиката - съвсем друго. Не знам какво означава, но е факт и именно този факт ме накара да продължа темата, а конкретните обстоятелства съм ги обяснила по-горе.

neutralen написа:Както в исковия процес СЪДИЯТА, така и в Изп. процес, СИ е длъжен СЛУЖЕБНО да следи и ПРИЛАГА преклузивните срокове.

Среща се и обратното становище- СИ не е властен да се произнася по въпроса със сроковете, защото за тях само съдът е компетентен.

По темата, не че питате, но да напомня, че това е най-точния отговор.

marinov написа:Отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото не е сред действията, които подлежат на обжалване то длъжника. Пътя за защита е исков (при наличие на вреди от незаконосъбразното действие) и чрез жалба пред инспектората на към Министерството на правосъдието и в камарата на ЧСИ. Препоръчвам молбата за прекратяване на делото да се пусне по пощата с обратна разписка оглед надлежното удостоверяване на датата на получаване.

Отделно- всякакви (дори теоретични) спорове по въпроса с 433, т.8 са повече от безпредметни ( чл. 229, т.4 ГПК), след като съдебните актове за противоречиви, поради което е образувано и ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС и до два месеца ще има ТР по този въпрос.

"Най мразим да мислим."
Докато излезе ТР, за което споменавате, може някой от участниците да отговори правилно на следните въпроси:
1. Докато трае Изпълнителния процес Давността "тече", или "не тече"
2. Има ли "прекъсване" на Давността по време на Изп. производство и ако има - кои са тези ЮФ които "прекъсват" давността.

След като искаш да пишеш- пиши( в свободна страна сме). Аз ще чакам ТР ( пък и нямам в момента такъв проблем), щото каквото и да си написал, ако не съвпада с написаното в ТР ще бъде лястовица бяла...отлетяла.

neutralen написа::roll: "Най мразим да мислим."
Докато излезе ТР, за което споменавате, може някой от участниците да отговори правилно на следните въпроси: какво от това, ако съдът пред който ти е висящо делото не споделя мисленето на определен юзър и никоя от страните не поиска спиране на делото.
1. Докато трае Изпълнителния процес Давността "тече", или "не тече" - не тече докато е висящ процеса - на тея въпроси е дадено разрешение в цитираните от мен три СР в онази тема. Спорно ли ти е или не, по 290 са, поради което задължителността им предполага прилагане дори да подскачаш на един крак пред СИ. С ТР ще видим дали ще бъдат отречени или не ( Белазелков и Хитров на едно място направо навеждат на ..... размисли за доклада по т.д.)
2. Има ли "прекъсване" на Давността по време на Изп. производство и ако има - кои са тези ЮФ които "прекъсват" давността.

Докато е висящ процеса давността е прекъсната( виж пак трите СР), но ако искаш да ти се изредят кои действия/или ЮФ съдилищата приемат, че са такива по принудителното изпълнение и същите тези са годни да поддържат висящността на процеса - ще пропусна, защото е въпрос конкретен според фактите по делото ( по правило повечето магистрати приемат в съдебните си актове, че това са всички действия с цел удовлетворяване на вземането на В и насочени пряко към им. сфера на длъжника).

Хайде да не откриваме отново "топлата вода" - нека не спекулираме с някакви специални правни знания, относно задължителния характер на ТР на ВКС.
Въпросите, които зададох съвсем не са лесни. Както има един израз по този повод - не ме затрудняват въпросите а отговорите. Фактът, че има толкова ТР и се чака следващо ТР, сам по себе си говори за сложността на проблема с тълкуване и прилагане разпоредбите на ЗЗД за ПД (погасителната давност).
Според мен цитираните ТР са НЕПРАВИЛНИ и противоречат на съответните разпоредби на ЗЗД.
Зададените от мен въпроси имат за предмет за неправилното тълкуване на закона в цитираните ТР на ВКС.
Който реши да отговори на поставените от мен въпроси, следва да се аргументира като се позовава на съответните разпоредби на ЗЗД а не на ТР на ВКС.
Понеже не сте отговорили на въпросите с аргументи няма какво да коментирам и да соча контра аргументи.

Не мога да проумея що за безмислена упоритост, neutralen! Десетки вече колеги и в тая тема, и в предишната ви казака,показаха и доказаха, че не сте прав, но " оно нече,та нече!" Ваш проблем! Започнах темата с идеята специалистите да ми помогнат и те го направиха, за което им благодаря. А що се отнася до вас:

neutralen написа::D Фактът, че има толкова ТР и се чака следващо ТР, сам по себе си говори за сложността на проблема с тълкуване и прилагане разпоредбите на ЗЗД за ПД (погасителната давност).
Според мен цитираните ТР са НЕПРАВИЛНИ и противоречат на съответните разпоредби на ЗЗД.
Зададените от мен въпроси имат за предмет за неправилното тълкуване на закона в цитираните ТР на ВКС.

Този ви цитат говори за фундаментални пропуски в юридичесата ви подготовка! Много глупости се срещат тук, но тая е една от най-големите!!!Да претендирате компетентност и да твърдите, че коментираните решения на ВКС / Решение №31/ 09.09.2010, ВКС, ТК, II о. по т.д. №400/2009г., трите цитирани от Гост решения в предишната тема на 21.03.2012г, както и някои други, т.е. май всички други/,са тълкувателни.... Правилно ви игнорират колегите и аз смятам да ги последвам.
Благодаря на Птичката ,не знаех,че е образувано ТР № 2/2013г. ОСГТК,сега ще го видя. Най-накрая ще бъде внесена яснота по проблема, надявам се, чакали сме толкова, ще почакаме още

Във Форума просто обменяме мнения, знания и се забавляваме.
Аз не участвам във Форума, за да се харесам на някого, или на всички. Изразявам собствено мнение и всеки може да бъде "за" или "против" конкретното мое мнение, както и аз мога да бъда "за" или против" мненията на други юристи,или юзъри във Форума.
Ето аз спрод вас имам фундаментални пропуски в юридическата си подготовка, което очевидно е причина да задам тези два въпроса по-горе в темата.
Оказва се обаче, че вие, която нямате пропуски в юридическата си подготовка не може да отговорите на поставените от мен въпроси. Понеже не можете да отговорите, казвате че не искате, понеже ме "игнорирате".
Както писах и по-горе - въпросите не са толкова лесни, щом се налага идаването на ново ТР.
За това не се очудвам, че не може да отговорите, но не е необходимо и неетично е да оправдавате незнанието си с мен. Ако вие напишете нещо по темата/въпросите, аз веднага ще ви отговоря, няма да ви игнорирам.