forum.lex.bg

Здравейте,

мой много добър приятел от години се върти в "матрицата" на кризата. Дойде при мен с въпроси, отчаян, но не намирам отговори, за това моля някой да консултира.

Човека е един от многото българи, станали жертва на кризата в периода от 2007 година насам. Ето какви са питанията ми, за да се опитам да му помогна.

1. След като банката чрез ЧСИ отнеме ипотекирано жилище, има ли законов срок, в който е длъжна да го продаде и да се освободи от него?

2. След като жилището е отнето, необходимо ли е и до каква степен следва да се прилага налагането на запор върху трудовото възнаграждение?

3. След като имота е отнет и предаден с приемо-предавателен протокол на ЧСИ, "Топлофикация - Русе" търси пари от длъжника за услуги, които той не ползва, а в същото време не може да се откаже докато не си плати вече наложено принудително вземане, което е за неизползвана очевидно "услуга"? Какво да правим тук?

4. Има ли право ЧСИ да иска опис на имущество на адрес, който не е постоянен за длъжника и на който същия няма никаква собственост? Поискан е опис в дома на майката на въпросното лице, въпреки, че той от 20 години не живее там. Какво правим тук?

Имам и въпрос към счетоводните експерти тук:
1. Длъжника работи в системата на БДЖ и използва ведомствено общежитие, наема за което заплаща по ведомост. Как тази сума да се зачете като удръжка или разход, за да може да се преизчисли запора?

2. Лицето е принудено да живее със 100 лв на месец, какво можем да направим, това е свързано с горния въпрос? И ако счет. на депото не прилага правилно чл. 446 от ГПК, какво да предприемем?

Толкова много въпроси.. най-добре посъветвайте приятеля ви да си събере документите и да иде при адвокат. Не пестете от такива неща.. ще ви излезе по-скъпо накрая.

Ако човека имаше пари за адвокат, нямаше да се налага да търси помощ. За това се обърнах и тук, тъй като в момента и аз не съм в състояние да поема финансово наемането на юрист. Ако тук има адвокат, който смята, че може да спечели дело срещу "Топлофикация" Русе и така да си получи разходите, ще му предоставим всички необходими документи.

Не му правите услуга, да кажа, ако не го знаете . Мислите си, че поназнайвате нещо правно, но не сте обективен- не боравите с точните понятия, не описвате коректно фактологията, поради което отговор тук на изложеното ще е непълен и некоректен, но след като това искате

lok45111 написа:Здравейте,

мой много добър приятел от години се върти в "матрицата" на кризата. Върти се там, където сам се е поставил.
........

1. След като банката чрез ЧСИ отнеме ипотекирано жилище, има ли законов срок, в който е длъжна да го продаде и да се освободи от него?
Какво влагате под отнеме? че да се разберем. Ако имота е обявен на публична продан- няма ограничения в броя на ПП, респективно има едни срокове, но вярвайте- спазват се, та: как е "отнето" това жилище?

2. След като жилището е отнето, необходимо ли е и до каква степен следва да се прилага налагането на запор върху трудовото възнаграждение?
Ако сумата, която е получена в резултат на публична продан е недостатъчна, за да погаси изцяло дълга- пристъпва се към принудително изпълнение върху друг имот( ако го има), или върху вземания на длъжника( ако ги има такива)- според зависи желанието на Взискателя( общо взето може да обезкости длъжника, бавно и мъчително). В конкретния случай се е стигнало до запор на трудово възнаграждение. Допустимо ли е- о, да. До кога?- докато се погаси изцяло дълга. Колко може да се секвестира от заплатата?- колкото е посочено в чл. 446 от ГПК.

3. След като имота е отнет и предаден с приемо-предавателен протокол на ЧСИ, "Топлофикация - Русе" търси пари от длъжника за услуги, които той не ползва, а в същото време не може да се откаже докато не си плати вече наложено принудително вземане, което е за неизползвана очевидно "услуга"? Какво да правим тук?
Да отиде при адвокат, щото нямам обяснение на този феномен " отнемане" от ЧСИ. Ако вече не обитава обекта, при това в резултат на влязло в сила постановление за възлагане и има въвод на купувача в имота- с тези документи при адвокат. Води се един прост( за адвокат, не за любител) иск срещу топлото и нещата спят.

4. Има ли право ЧСИ да иска опис на имущество на адрес, който не е постоянен за длъжника и на който същия няма никаква собственост? Поискан е опис в дома на майката на въпросното лице, въпреки, че той от 20 години не живее там. Какво правим тук?
А,този конкретен адрес случайно да е вписан в регистрите на населението като настоящ адрес на длъжника? ( все някога хората ще установят, колко важна е коректността в адресната регистрация)- щото ако е така- има право. Кво се случва?- идва ЧСИ и започва да описва вещи, за които няма достатъчно данни, че не са на трето лице.
Ако длъжникът няма нищо общо с адреса( не е адресно регистриран там )- лицето, което е собственик на имота, в който ще се извършва описа, прави писмено възражение, че длъжникът не живее на този адрес, респективно не е адресно вписан там.

Имам и въпрос към счетоводните експерти тук:
1. Длъжника работи в системата на БДЖ и използва ведомствено общежитие, наема за което заплаща по ведомост. Как тази сума да се зачете като удръжка или разход, за да може да се преизчисли запора?
Никак. И това е хубавото... защото в тази страна и взискателите имат права.

2. Лицето е принудено да живее със 100 лв на месец, какво можем да направим, това е свързано с горния въпрос? И ако счет. на депото не прилага правилно чл. 446 от ГПК, какво да предприемем?

Лицето не е принудено, а само се е поставило в тази ситуация ( когато сам, доброволно теглиш кредит и го разходваш пак сам- трябва да мислиш как ще възстановиш сумите по него). Защо, по ягодите не ползвате правилните думи и не изричате истината не знам.

До сега не съм срещала неправилно изчисление по отношение размера на секвестируемата част определена съобразно разпоредбата на ал.2 след което се прилага ал.1 от 446, та ще замолА да изясните кое по-точно не се прилага правилно?