начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Отделни изп. листи по отделните суми в решението?



Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот ivanov_p » 01 Май 2014, 12:05

Може ли за всяка отделна присъдена сума в решението (по отделно искане) да се извади отделен изп.лист?

Основното искане е да ти върнат парите с лихва за забава, но имаш отделно мораторна лихва и за адвокатски, това са три отделни искания, а по първото и второто даже плащаш отделни такси.

Попаднах на решения при които има издадени по два изп. листи за различни присъдени вземания и възивния ги признава. При служебно издадени изп. листи в полза на държавата също се издават няколко, но пък там парите са по различни бюджетни сметки, което го обяснява.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот bird_of_paradise » 01 Май 2014, 12:44

ivanov_p написа:Може ли за всяка отделна присъдена сума в решението ...... да се извади отделен изп.лист?


По едно мое дело ми демонстрираха как точно на практика се получава. Заявление по чл. 410, възражение, иск по чл. 422 ( ОСИ), решение - признава за установено, че ответникът дължи А, ведно с лихвата; Б, ведно с лихвата; С, ведно с лихвата, А1- обезщетение за забавено изълнение за сумата по А, Б1, обезщетение ... и така насетне, разноски по заповедното- толкова, разноски по исковото- толкоз. Имам си и решение на ОС- спорът е вече окончателно решен ( макар множеството дължими суми, не съм за гледане :D ... през ВКС, защото законодателят решил, че очетата им не могат да понесат тази гледка).
След всички емоции по исковото, пускам молба да ми се издаде ИЛ за всички подробно изброени по СР суми ( да не се повтарям) и когато отивам да си взема изп. титул- о, чудеса, даден ми е само за сумата А. Пускам нова молба 8) за останалото, като казвам, че съдът не ми е дал за всички вземания, предмет на СР, ... издава ми само за Б. Е, пак пускам молба... и така накрая се снабдявам с три ИЛ ( с това дело ми демонстрираха, че след като след 3месечна забава да се разпореди връчване книжата по установителния иск съм имала наглостта да пусна молба по 255, то отстреща имат механизми да ми демонстрират кой командва парада). Сега ми е весело :D , но тогава...
Та, очевидно може. Моженето възможно да е в резултат на опущение на съда ( описано по-горе), може и да е в резултат на искане на спечелилата страна( последното обаче считам за злоупотреба с право и за мен е недопустимо - има и определения в тази насока на І инстанция).
Сега се сещам, че преди време тук, в лекса, бе разискван този въпрос - някой се жалваше, че е станал жертва на тази нормативна празнота и имал образувани при различни СИ няколко дела ( за главница, за разноски) произтичащи от вземания едно СР, което е допустимо и няма как да се санкционира.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот ivanov_p » 01 Май 2014, 12:56

Според мен може да мине определеното от теб като "злоупотреба с право", правиш се на отнесен и пускаш първо за едното вземане, след това за другото. Другият вариант е да се цедира вземането вътре в изп. производство, но по.чисто е с изп. листи. Това не трябва да се прави по принцип, особено срещу ф.л., но попаднах на една гадина, вчера охраната му блъскала бивши шивачки, отишли да го молят да им даде пари, по 300-400 лв. на жена, дето са го осъдили преди време и това при положение, че има голямо работещо предприятие. Сега смятам сега да му скъсам трътката.

Иначе за 255 ГПК е така, имам едно по 410 от преди половин година и то срещу търговец с адрес от ТР, но е собственост на бивш депутат и дали по тази причина, дали поради немарливост, делото си виси по 2 месеца на доклад , праща се призовка, още два месеца на доклат и т.н. Казах на деловодителката, че ще се жаля, а тя директно ме посъветва да не си създавам проблеми и сега чакам.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот bird_of_paradise » 01 Май 2014, 13:35

Ти си знаеш, аз мога само да споделя личен опит. По ГПК отм. не съм се ползвала от правото по 217а, но уви от 2008г. насам съм пуснала точно три пъти молби по 255. За сега опитът казва, че не са ми навредили ( никога не е късно, знам!), както знам, че едно решение може да се мотивира и така, и така.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот kdkrastev1234 » 01 Май 2014, 15:40

Според мен няма злоупотреба с правото, защото няма пречка осъдения да си плати веднага всичко, без да се стига до изпълнителни дела. Пък кредиторът, ако иска и 10 изпълнителни листа да вади.
Но пък съм се чудил за друго. Присъдените разноски са безсрочно задължение и като такова стават изискуеми след покана от кредитора. Първата покана, обикновено е тази на съдебния изпълнител, след образуването на изпълнително дело. При това положение, ако присъдените разноски бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, то новите разноски по изпълнителното дело /адвокатски хонорар, такси на ЧСИ и т.н./ и следва да останат в тежест на взискателя, съгласно на чл. 78, ал. 2 от ГПК. А ако длъжникът се сети да претендира евентулано заплатения от него хонорар за защита по изпълнителното дело /ако е имал адвокат/, може да се стигне дори до задължение на взискателя да му плаща.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот ivanov_p » 01 Май 2014, 17:18

Адвокатския хонорар не е нова такса, той е вкл. в поканата заедно с другите направени разноски. Ако длъжникът плати всрока на поканата средващите плащането разноски ще са за сметка ва взискателя. Вероятно имаш предвид хипотезата при която длъжникът плаща преди образуването на изп.дело, но там не може да претендира за адвокатски.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот kdkrastev1234 » 01 Май 2014, 17:48

Под нови разноски имам предвид всички, свързани с изпълнителното дело, вкл. и адвокатския хонорар за изп.д.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот ivanov_p » 01 Май 2014, 19:11

На каква база да ти ги върнат?
Теоретично може ако има разходи напр. за възбрана и опис, а ти платиш да оспориш тези суми, защото не са били нужни, но от друга страна вероятно си платил точно защото са ти възбранили и описали имота. Ако опиас е след плащането естествено вяма да се дължи.
Адвокатски няма как да ти върнат, защото взискателят ги е платил за да му пусне някой молбата, ако беше платил предварително нямаше да има нужда той да плаща за адвокат и таксите за ЧСИ.
Ако това беше възможно как щеше да се процедира при пари в банка? Имаш да взимаш 300 лв., платил си 350 на адвокат, 120-130 на ЧСИ за общи проверки и 540 за банки, намираш му пари в една банка и той от добро сърце ти носи 300 лв. и казва, че няма да плаща останалото, т.е. взискателят е вътре с близо 1000 лв. Няма правна логика.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот kdkrastev1234 » 01 Май 2014, 20:04

kdkrastev1234 » 01 Май 2014, 14:40
в тоя пост съм описал юридическите аргументи, ама както и да е
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот bird_of_paradise » 01 Май 2014, 22:54

ПРочетох те и с нещо не бях съгласна, та едва на втори прочит "стоплих кое не е така"
kdkrastev1234 написа:.... Присъдените разноски са безсрочно задължение и като такова стават изискуеми след покана от кредитора.

Може и аз да не те разбирам правилно ( поправи ме, ако греша), ама защо си смесил лихвата по чл.84, ал.2 ЗЗД ( за която се иска покана) и разноските в едно?
Разноските са ликвидни и изискуеми от деня, в който размерът им е бил окончателно определен с влизане в сила на СР. Тук място за покана няма до толкова, доколкото не се претендира лихва за забава върху това вземане ( не, че не се срещат и такива зевзеци между нас).

kdkrastev1234 написа:Първата покана, обикновено е тази на съдебния изпълнител, след образуването на изпълнително дело. При това положение, ако присъдените разноски бъдат платени в срока за доброволно изпълнение, то новите разноски по изпълнителното дело /адвокатски хонорар, такси на ЧСИ и т.н./ и следва да останат в тежест на взискателя, съгласно на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ще се поемат от длъжника, заради горното, което написах, а и заради чл. 79 ГПК.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот kdkrastev1234 » 02 Май 2014, 08:49

чл. 84, ал. 2 ЗЗД урежда кога длъжникът изпада в забавата, при задълженията без срок. Задължението за плащане на лихва е една от последиците от тази забава.
чл. 78 от ГПК урежда общите правила за разноските. Чл. 79 от ГПК урежда специалните такива, свързани с изпълнителното производство. Това не означава, че за изпълнителните дела не важат и общите правила по чл. 78 ГПК. Пример за това е прекомерния адвокатски хонорар, който е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК.
И в този смисъл, щом към момента на образуване на изпълнителното дело, длъжникът не е изпаднал в забава, веднага след това е признал е и е платил задължението си, то съгласно чл. 78, ал.2 разноските по изпълнителното дело следва да са в тежест на взискателя. Практиката, обаче е обратната.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот ivanov_p » 02 Май 2014, 10:56

Длъжникът не изпада в забава от образуването на изпълнителното дело, а от неизпълнението на задължението. макар закона да говори само за лихва за забава и не прави друга разлика, по процесуални и практически причини тази лихва се дели на мораторна, от падежа до завеждане на иска и лихва за забава от завеждане на иска до изплащане на вземането. Тук изп. производство няма отношение. Друг е въпросът защо след присъждането на адвокатски и други деловодни разноски, те не се олихвяват(за лигвите е ясно, няма лихви върху лихви). Това не знам, нямам навик да мисля върху неща се решават от други, би било редно и те да се олихвяват и то от присъждането, а не от изп.дело., но вероятно има някаква причина това да не се прави
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4507
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот bird_of_paradise » 02 Май 2014, 14:48

Колега Кръстев, предполагам аз кофти се изразявам за ликвидността и изскуемостта, защото очевидно не се разбираме. За да не развивам допълнително аргументи просто ще ти посоча Р постановен по реда на чл. 290 ГПК, което казва всичко по темата:

ПРАВОТО НА РАЗНОСКИ СЪСТАВЛЯВА ИМУЩЕСТВЕНО СУБЕКТИВНО ПРАВО. ОТГОВОРНОСТТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА РАЗНОСКИ ПРОИЗТИЧА ОТ ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН, ТЪЙ КАТО Е УРЕДЕНА ЕДИНСТВЕНО ОТ НЕГО И Е ОСНОВАНА НА ГРАЖДАНСКО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВООТНОШЕНИЕ, ЧИИТО ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ СЕ СЪСТОИ Е ТРИКОМПОНЕНТЕН - НЕОСНОВАТЕЛНО ПРЕДИЗВИКАН ПРАВЕН СПОР, НАПРАВЕНИ РАЗНОСКИ ПО ПОВОД УЧАСТИЕ В СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ПОВОД ТОЗИ ПРАВЕН СПОР И СЪДЕБЕН АКТ, КОЙТО СЪДЪРЖА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕТО ЗА РАЗНОСКИТЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА РЕЗУЛТАТА ОТ ДЕЛОТО. ОТГОВОРНОСТТА ЗА СЪДЕБНИТЕ РАЗНОСКИ ПО ЧЛ. 64 ГПК (ОТМ.) Е ОБЕКТИВНА ОТГОВОРНОСТ, ТЯ НЕ Е ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРЕДВИД ОБХВАТА Й, ИЗЧЕРПВАЩ СЕ ЕДИНСТВЕНО С НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ, ПОРАДИ КОЕТО ПРАВИЛНО САС Е ПОСОЧИЛ, ЧЕ СЪЩАТА Е НЕВИНОВНА, ЗА РАЗЛИКА ОТ ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДИ ПРИ ЗЛОУПОТРЕБА С ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВА ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 3 ГПК (ОТМ.).
ИЗИСКУЕМОСТТА НА ПАРИЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, ПРЕДВИД НЕГОВАТА БЕЗСРОЧНОСТ, НАСТЪПВА С ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНИЯ АКТ НА ВКС, НО НЕ ПОСТАВЯ САМА ПО СЕБЕ СИ ДЛЪЖНИКА В ЗАБАВА. НЕОБХОДИМО Е ДЛЪЖНИКЪТ ДА БЪДЕ ПОКАНЕН ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 84, АЛ. 2 ЗЗД, ЗА ДА ВЪЗНИКНЕ ОТГОВОРНОСТТА МУ ЗА ЗАБАВА. ЗАКОНЪТ НЕ ПРЕДПИСВА ОСОБЕНА ФОРМА НА ПОКАНАТА, НО ОТ НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕ ЯСНО, ЧЕ СЕ ИСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНКРЕТНА ПО РАЗМЕР ПАРИЧНА ПРЕСТАЦИЯ.
Чл. 64 ГПК (отм.)
Чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Чл. 84, ал. 2 ЗЗД
Чл. 290 ГПК
Вж. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 733 ОТ 09.12.2009 Г. ПО Т. Д. № 532/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС


Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева


при секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 532 по описа за 2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от "А" А. гр. С. и А. за д. в., гр. С., чиито правоприемник е НАП, която съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за НАП, представлява държавата в производствата по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни в. и съобразно § 35, ал. 2 от ПЗР на ЗИДДОПК /в сила от 01.01.2010 г./ е страна по незавършените към датата на влизане в сила на изменението на закона съдебни производства, включително искови, изпълнителни и производства по несъстоятелност, срещу въззивно решение № 56/06.02.2009 г. по гр. д. № 2200/2008 г. на Софийски апелативен съд. Депозирана е и частна жалба от "А" А. с вх. № 2634/02.04.2009 г. срещу определение от 19.03.2009 г. на въззивната инстанция, с което жалбоподателят е осъден да заплати на АДВ разноски за съдебното производство в размер на 2 783 лв.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 26/02.06.2008 г. по т. д. № 558/2007 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 0,26 лв. до 10,05 лв. и от 2409,86 щ. д. до 90 943,46 щ. д. - обезщетение за забавено плащане върху главници 256 717 щ. д. и 31,80 лв., както и по реда на чл. 208 ГПК (отм.) е осъдена А. за д. в. гр. С. да заплати на "А" А. сумата 2 409,86 щ. д. обезщетение за забавено плащане на главницата в долари и сумата от 0,26 ст. - за главницата в лева за периода от 06.12.2006 г. до 27.12.2006 г.
Касаторите са въвели като оплаквания в касационните жалби твърдения за неправилност на обжалваното решение в съответните му части по съображения за необоснованост и допуснати нарушения на закона - чл. 64 - чл. 65 ГПК (отм.), а в касационната жалба на АДВ се поддържа и нарушаване на съществени съдопроизводствени правила /чл. 188 ГПК (отм.)/.
В жалбите се излагат подробни съображения по спорните въпроси, свързани с характера на отговорността за разноските в съдебното производство /договорна или извъндоговорна на плоскостта на непозволеното увреждане/ и за приложението на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
С определение № 733/09.12.2009 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по двете касационни жалби на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
"А" А., гр. С. е предявил претенции срещу А. за д. в., гр. С. за сумите 90 932,46 щ. д. и 10.05 лв., съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците 256 717 щ. д., съставляващи присъдени с решение на ВКС съдебни разноски и 31,80 лв., присъдени съдебни разноски по първоинстанционното и въззивното решение, за времето от влизане в сила на решението /22.06.2004 г./ до изплащането им /27.12.2006 г./.
По делото страните не са спорили относно фактите. Ищецът е твърдял, че главницата съставлява присъдени съдебни разноски по т. д. № 171/2003 г. на СГС, обжалвано по реда на инстанционния контрол пред САС, където е образувано гр. д. № 1674/2003 г. на САС, с което по реда на обжалването е потвърдено първоинстанционното решение, като е било безспорно, че решението на САС е обжалвано пред ВКС и е оставено в сила с Решение № 492/22.06.2004 г. по т. д. № 35/2004 г. Сочи се, че ищецът въз основа на влезлите в сила съдебни актове /в чиито диспозитиви има произнасяне по разноските/ се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените разноски на 23.06.2005 г., че е предявил този лист на АДВ с приемо-предавателен протокол от 06.12.2006 г., както и че сумите по изпълнителния лист /съставляващи разноските по делото/ са били платени от А. за д. в. на 27.12.2006 г. Съдилищата по съществото на спора са квалифицирали правния спор като такъв по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, посочвайки че ищецът е претендирал обезщетение за забавено плащане на присъдени му със съдебен акт разноски, за времето от влизане в сила на решението до датата на плащането им, като СГС е отхвърлил иска изцяло, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадане в забава - едва след покана от кредитора, и тъй като такава не била отправена, първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен.
Софийски апелативен съд е счел, че искът е частично основателен до размер на сумата 2 409,86 щ. д. и 0,26 лв., приемайки, че вземането за присъдени разноски по водене на гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и приключило процесуално правоотношение. Според САС, налице е фигурата на обективна невиновна отговорност, като моментът на изискуемост на вземането за разноски е посочен и това е влизането в сила на съдебния акт, с който са присъдени разноските, т. е. датата на постановяване на решението на ВКС.
Според въззивната инстанция, задължението за разноски е парично и е безсрочно и след като изискуемостта на вземането настъпва с акта на съда, с който се присъждат разноските, понеже няма уговорена дата на плащане, кредиторът може да иска изпълнение веднага, но за да изпадне длъжникът в забава, той следва да бъде поканен. За такава покана съдът е счел предприемането на 06.12.2006 г. на действия по изпълнението на паричното задължение срещу ответника, отчитайки липса на предхождаща покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Затова искът е уважен частично и е присъдено обезщетение за забава върху главниците за времето от поканата - 06.12.2006 г. до момента на изплащане на сумата - 27.12.2006 г.
Решението е правилно.
С. да бъдат подкрепени изводите на Софийски апелативен съд за правната същност и характера на отговорността за разноските. Правото на разноски съставлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чиито фактически състав се състои е трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за съдебните разноски по чл. 64 ГПК (отм.) е обективна отговорност, тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата й, изчерпващ се единствено с направените разноски, поради което правилно САС е посочил, че същата е невиновна, за разлика от отговорността за вреди при злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК (отм.).
Отговорността за разноски е изградена изцяло върху идеята на законодателя за неоснователно предизвикване на делото, но вина в случая не е нужна, тъй като страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноските дори и да е положила всички възможни усилия и грижи, за да издири и установи действителното правно положение, преди да предяви исковата си претенция в съда. Тези ограничения поставят отговорността за разноски извън обхвата на непозволеното увреждане.
В тази връзка, не би могло да се приеме тезата на жалбоподателя "А" А. за това, че отговорността за разноските почива на вината на страната, станала причина за предявяване на иска, предвид отделни изрази в Решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 104/1956 г. на ОСГК, което няма характер на тълкувателно решение, като постановено по конкретен правен спор по реда на чл. 227 ГПК (отм.). В подобен смисъл са и приложените: Определение № 44/20.06.1985 г. по ч. гр. д. № 394/1985 г. ІV г. о. на ВС и О. № 48/06.04.1970 г. по гр. д. № 788/70 на І г. о. на ВС, докато в обратния смисъл за наличието на безвиновна отговорност са цитираните от АДВ съдебни актове - О. № 948/30.12.2003 г. по ч. гр. д. № 852/2003 г., ВКС, ТК; О. № 122/22.03.2004 г. по ч. гр. д. № 39/2004 г. на ВКС и О. № 427/21.07.2009 г. по ч. гр. д. № 295/2009 г. на ВКС, ГК.
По отношение на втория от въпросите, свързан с точното прилагане на чл. 84 и чл. 86 ЗЗД, предвид настоящата хипотеза, както и за развитие на правото по отношение характера на отговорността за заплащане на присъдени разноски, е допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От значение е даването на отговор на въпроса за характера на отговорността за разноските /договорна или извъндоговорна, има ли връзка с непозволено увреждане и пр./, и оттук и на въпроса за момента на изпадането в забава на страната, в чиято тежест са възложени разноските и нужно ли е отправяне на покана или е достатъчно влязлото в сила осъдително решение.
Правилно е възприето от апелативния съд и намерило отражение в решението разбиране, че вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело има облигационен, извъндоговорен характер, че то произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските. И тъй като става дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има право на законна /мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил.
Въз основа на изложеното, правно неиздържана е тезата на АДВ, че след като съдът в решението си е присъдил разноски, но не бил присъдил лихва върху тях, то такава не би могло да се претендира, още повече в отделно производство. Наличието на паричното задължение в случая е безспорно, като се е спорило единствено досежно факта на забавата.
Изискуемостта на паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с постановяване на съдебния акт на ВКС, но не поставя сама по себе си длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация. Не се е спорило, че покана преди датата на протокола за депозиране на изпълнителния лист не е била изпращана, поради което правилен е изводът на Софийски апелативен съд, че за най-ранна дата на поканата следва да се приеме предявяването на изпълнителния лист на АДВ на 06.12.2006 г. Тъй като не сме пред хипотезата на деликт, както поддържа жалбоподателят "А" А., то неприложима е в конкретната хипотеза нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на частната жалба на "А" А. с вх. № 2634/02.04.2009 г. срещу определение от 19.03.2009 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на АДВ разноски за съдебното производство в размер на 2 783 лв., настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна. Неточно е позоваването на жалбоподателя на служебно произнасяне по въпроса за разноските, без същите да били поискани от страната, тъй като АДВ е поискало присъждане на разноски с възражението на л. 14 от делото по повод въззивната жалба на "А" А., такова искане е направено от юрисконсулта на АДВ и е записано в съдебния протокол на л. 19 от делото на Апелативния съд, както и в писмените бележки на страната. Пропускът на САС да се произнесе по искането за присъждане на разноски е бил поправен посредством определението от 19.03.2009 г. Неточното изписване на правното основание не променя характера на съдебния акт, нито крайния извод за дължимост на разноски в определения от съда размер, съобразно уважената част от иска.
Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 56/06.02.2009 г. по гр. д. № 2200/2008 г. на Софийски апелативен съд и определението от 19.03.2009 г., постановено по същото дело за възлагане на разноски.
Решението е окончателно.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Отделни изп. листи по отделните суми в решението?

Мнениеот kdkrastev1234 » 02 Май 2014, 17:13

Тя грешката тръгна от мен, като в първия си пост наместо забава съм писал изискуемост, а термините са различни. А посоченото решение изцяло ме подкрепя - вземането за разноски става изискуемо с влизането в сила на решението, с което са присъдени, а от там нататък, за да изпадне длъжника в забава следва да има покана. А имаше практика, че ако при предявяване на иск ответникът не е бил в забава, признае иска и плати, то се счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и разноските могат да оставени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22


Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 41 госта


cron