forum.lex.bg

Налице е неплащане на арендни вноски за последните три стопански години по договор за аренда с нотариално удостоверени подписи (сключен през 2005 г. от пълномощник на наследодателя на заинтересования за 20 години, който тогава е и представляващ другата страна - арендатора). Арендните вноски са уговорени единствено в натура - в кг. пшеница на дка земя, като никъде не се споменава за парична равностойност, дължими в срок до 30.10 на съответната година.
Първо действие на операта:
Подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417, т. 3 във връзка с чл. 418 от ГПК с посочени кг пшеница като се прилага заверено от агенция по вписванията копие на договора за аренда с нотариално удостоверените подписи. Проблемно е на каква база да се посочи левова равностойност на пшеницата и на каква база да се определи дължимата такса.
Второ действие на операта:
Съдът е издал заповедта и изпълнителния лист и те от ръцете на неудовлетворения ведно с молба по чл. 426 от ГПК попадат в ръцете на ЧСИ. В молбата си взискателят иска незабавно налагане на възбрана на конкретен имот, запор на парични средства по сметка в конкретна банка и на вземания от трети лица, сключили договори с длъжника с удостоверени подписи. Изпълними ли са тези искания преди връчването на заповедта на длъжника от ЧСИ?
Трето действие на операта:
Възбраната и запорите са наложени, заповедта връчена, която длъжника предприема да обжалва. Длъжника не разполага с пшеница, но има пари по сметката, които да удовлетворят вземането по предполагаема левова равностойност на пшеницата. Какви действия да предприемат двата ъгъла (взискателя и ЧСИ) на Бермудския триъгълник така че взискателят да си прибере пари, които го удовлетворяват(как да бъде определена сумата), а ЧСИ съответните такси?

Минали ли сте нещо от 1,2,3 или въпросът е как да се постъпи в отделните фази?

Не може по 417 да търсиш пари при дължима пшеница, защото трябва експертиза. Може да поискаш дължимата пшеница в натура и оттук нататък да я търсиш, което е малко екзотично. По добре е да заведеш исков процес.

Естествено, че ще се търси пшеница, но при липсата и в определен момент да бъде заместена с пари, без да се стига до исков процес! С исков процес и баба знае!

Въпросът е как да се постъпи с болднатите проблеми?

И аз бих заложил на исков процес, по възможност с предварително обезпечение на иска.

кои са изчерпателните аргументи против заповедта за незабавно изпълнение?

Продажна цена на стоковата борса? Ако толкова искате да внасяте по сметка на съда повече от 25лв. за производство, което е с доста неясен край.
за 2 нямам отговор, освен бланкета- обезпечение, но как ще си формирате размера на вземането, за да не злоупотребите с права и да се стигне до схвръхобезпечение- не знам.
чл. 65 ЗЗД ( няма друг начин, според мен, след като предмет е непарично вземане, а длъжник и В са съгласни за престация, различна от дължимата).

Това е съвсем екстравагантно предложение- предупреждавам не съм го ползвала. Наскоро на идентичен казус директно отговорих, че заповедното не е нашия ред по посочените по-горе причини.

thebeast написа:кои са изчерпателните аргументи против заповедта за незабавно изпълнение?

Чак пък изчерпателни не са
Въпрос на лична преценка на риска е. Мисля, че рискът от усложнения е по-голям от ползите от по-бързото и евтино заповедно производство.

За заповедта за незабавно изпълнение се разбрахме, тя може да се издаде само за определено количество жито. Това няма как да спечели особено време, защото в даден момент пак се стига до определяне на цената и двуинстанционно дело, ако тя не хареса на длъжника.

Не може да се иска определяне на парична равностойност в заповедното производство. В ИЛ длъжникът ще бъде осъден да предаде определено количество пшеница. След образуването на изпълнително дело и връчването на ЗНИ съдебният изпълнител ще пристъпи към предаване на посоченото в ИЛ количество пшеница по реда на глава 47 от ГПК. Ако тя липсва ще се приложи чл. 521 ал.2 ГПК и СИ ще определи нейната равностойност. Определените в изпълнителното производство такси и разноски винаги се определят в пари и не зависят от главното задължение