forum.lex.bg

Здравейте
Получена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ спрямо длъжник. Поканата е по ИД от 2015 г. основано на изп. лист от м. Август 2009 г. издаден на основание заповед по Ч.Гр. Д. по описа за 2009 г. на РС. Тази материя не мие много-ясна и за това прочетох някой текстове от БГ-законодателство, включително и съдебна практика. От текстовете, с които се запознах съм наведен на мисълта, че при този казус е налице погасяване по давност. Конкретни текстове от решение на ВКС ме карат да мисля, че съм прав в разсъжденията си: „Не предприемането на изпълнителни действия в периода от снабдяването с изпълнителния лист до образуването на изпълнително производство, в което да се връчи призовка на длъжника, представлява бездействие на кредитора, поради което за това време погасителната давност за вземането тече.” Както и: „Вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.242 вр. чл.237, б.”е” ГПК /отм./, но не е предприел действия по принудително събиране на сумата по записа в продължение на 3 години от уважаване на молбата по чл.242 ГПК /отм./, независимо, че призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника преди изтичане на 5 години от този момент” ясно е, че при разглеждане на последния текст би следвало да заменя цифрата „3” с цифрата „5” поради факта, че при представения от мен казус давността е 5-годишна.
Ще вметна, че длъжникът не е получавал каквато и да е кореспонденция относно съдопроизводствени действия от 2009 г. до момента на получаване на ПДИ / вчера/.
Върху ИЛ. Е положен печат, където се посочва, че ИД е прекратено на осн. чл.433, т.8 от ГПК, прекратяването е в сила от 09. 12. 2014 г.
Та, въпросът е; налице ли е погасителна давност по горния казус?

Според мен, не е обхванато от погасителна давност понеже СР и ИЛ е от 2009г предполагам и същата година СР е влязло в сила. И след образуването на ИП давността спира т.е. не тече след като на 09. 12. 2014 г изпълнителното дело е прекратено то тогава на 09.12.012г е образувано. Е ,къде ги видяхте тези 5г промеждутък време понеже вземането е установено със СР чл.117 ,ал.2 от ЗЗД. Това е така по опитните правила докато ВКС не излезе с решение по ТД №2/2013г.

Благодаря за отговора Ви Pause!
Както посочих в предния си пост познанията в тази чат от правните науки ми куцат. /Бидейки и факта, че не съм с юридически ценз/ За погасяванто по давност ме наведе това, че от образувне на Ч. Гр. Д. срещу длъжника през Юли 2009 г., към момента на получаване на ПДИ от ЧСИ по образувано ИД от 01. 2014 г. същия не е получавал никакви призовки и/или други книжа от съдебна институция. А този период надхвърля 5години. Наясно съм, че ИД прекъсва давността, както и всякакви действия по вземането. Но на практика длъжника е бил в пълно неведение за тези действия на кредитора и съдебните институции.

nikodim77 написа:Върху ИЛ. Е положен печат, където се посочва, че ИД е прекратено на осн. чл.433, т.8 от ГПК, прекратяването е в сила от 09. 12. 2014 г.Та, въпросът е; налице ли е погасителна давност по горния казус?

Очаквах друг въпрос по казуса относим към давността кога ще изтече, ами след като ЧСИ сложи червения печат за прекратителното основание върху ИЛ ,давността е спряна на основание чл.116, Ж ЗЗД ,то тогава от 09. 12. 2014 г. насетне давността започва да тече по чл.117 ЗЗД и съответно при непредприемане на изпълнителни действия в разстояние на 5г. от датата на прекратяването на ИД ще бъде погасено вземането на кредитора по давност, и в случая би изтекла при равни други условия на 09. 12. 2019 г.

Ако ,не може да съобрази поведението си правилно да потърси правна помощ длъжника това е по принцип. Форума не го ползвам като средство за търсене на обективната истина и допълнителни усложнения ,а предполагам че и вие разбирате е в разрез със същността му на вероятната истина "въпрос-отговор ".

Привет отново.
Отново благодаря на Pause, за включването и изчерпателния отговор. Обаче аз продължавам с разсъжденията по казуса. На длъжника чак сега ведно с ПДИ му е изпратена заповедта за изпълнение, която е от дата Септември 2009 г. категорично до момента няма други получени призовки, заповеди, др кореспонденция от съдебна институция. Прочитът на чл. 423, т.1 или (евентуално) т. 3 от ГПК ме навеждат на мисълта за възражение с-щу заповедта за издаване на ИЛ. Най-малко, е бил лишен от възможността да погаси дължимото, или да упражни други свой права (напр. чл. 419 – ГПК.)