Заповед по чл. 410 ГПК и доброволно плащане - обезсилва
Публикувано на: 19 Мар 2015, 21:08
Здравейте.
Длъжник получава Заповед издадена по реда на чл. 410 ГПК и още същия ден по банков път превежда в полза на заявителя сумите посочени в Заповедта. След това депозира в съда молба да обезсили Заповедта, тъй като е платил изцяло сумите, като към молбата прилага вносния документ.
Сега познайте какво става - съдът отказва да обезсили заповедта. Мотивите му са, че плащането на сумата не е предпоставка за обезсилване на заповедта. Сочи, че ако се обезсилела заповедта, щяло да отпадне основанието въз основа на което длъжника е платил и същият ще можел да си иска парите, на осн. отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД.
Та сега какво да прави длъжника!
Съгласно чл. 416 ГПК : Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Т.е. ако не подаде възражение, заповедта ще влезе в сила и съда ще издаде ИЛ. После следва изпълнително дело, което ще се образува ако заявителя е недобросъвестен. Да, в хода на същото длъжника ще покаже пред ЧСИ документа за превода, който е направен и изп. дело ще се прекрати, ама от образуването на делото до прекратяването му сметките на длъжника ще си стоят запорирани от ЧСИ
Единствения начин да се възпрепятства влизането на Заповедта в сила е длъжника да подаде възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи сумата - същата която вече е платил, а пък след това заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК и длъжника да трябва да плаща и едни хубави разноски по исковото производство!
Някой до сега сблъсквал ли се е с подобни аномалии. Ако сте срещали практика по въпроса, посочети ми я.
Отказа на съдията да обезсили Заповедта подлежи ли на обжалване, щото в определението пише, че е окончателно.
Длъжник получава Заповед издадена по реда на чл. 410 ГПК и още същия ден по банков път превежда в полза на заявителя сумите посочени в Заповедта. След това депозира в съда молба да обезсили Заповедта, тъй като е платил изцяло сумите, като към молбата прилага вносния документ.
Сега познайте какво става - съдът отказва да обезсили заповедта. Мотивите му са, че плащането на сумата не е предпоставка за обезсилване на заповедта. Сочи, че ако се обезсилела заповедта, щяло да отпадне основанието въз основа на което длъжника е платил и същият ще можел да си иска парите, на осн. отпаднало основание по чл. 55 ЗЗД.
Та сега какво да прави длъжника!
Съгласно чл. 416 ГПК : Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Т.е. ако не подаде възражение, заповедта ще влезе в сила и съда ще издаде ИЛ. После следва изпълнително дело, което ще се образува ако заявителя е недобросъвестен. Да, в хода на същото длъжника ще покаже пред ЧСИ документа за превода, който е направен и изп. дело ще се прекрати, ама от образуването на делото до прекратяването му сметките на длъжника ще си стоят запорирани от ЧСИ
Единствения начин да се възпрепятства влизането на Заповедта в сила е длъжника да подаде възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи сумата - същата която вече е платил, а пък след това заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК и длъжника да трябва да плаща и едни хубави разноски по исковото производство!
Някой до сега сблъсквал ли се е с подобни аномалии. Ако сте срещали практика по въпроса, посочети ми я.
Отказа на съдията да обезсили Заповедта подлежи ли на обжалване, щото в определението пише, че е окончателно.