ivanov_p написа:... а имуществото на дружеството, което може да е нула лв., може и да е милиони.
И което стремително спада към нула от момента, в който си предявиш иска по чл.517, ал.2 от ГПК
Съдилищата не допускат обезпечение на такива искове чрез запор или възбрана върху имущество на дружеството, щото искът е конститутивен, не е за парично вземане, а вземането на взискателя-ищец е против съдружник, не против дружеството. Същевременно дружествените дялове не могат да се продадат от съд. изпълнител, а запорът върху тях не е пречка да се впише прехвърлянето им в ТР (приравняват го на възбрана - не е пречка да се прехвърли възбранен имот). Способът, доколкото изобщо това недомислие може да се нарече изпълнителен способ, върши работа само по отношение на сериозни работещи дружества с конфликт между съдружниците. Запорът и изявлението за прекратяване на членството служи за повод да се изключи от дружеството съдружникът-длъжник от другите съдружници и да се плати някаква измислена "припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон", която по никакъв начин кредиторът не може да проконтролира дали е правилно определена.