forum.lex.bg

Здравейте! Имам казус, при който е наложен запор и третото задължено лице е превело дължимата сума след години. Не знам по какъв повод. ЧСИ е разпределил сумата. Въпросът ми е след като чл. 116, б. "В"от Закона за задълженията и договорите говори за предприемане на изпълнителни действия - тогава това действие на ЧСИ не трябва ли да влиза в тази хипотеза? Че какво по изпълнително действие точно от разпределението? Аз лично не съм много сигурна дали това е точно така...

Нека да го кажа по заобиколен начин. Намерете достъп до литература по изпълнителен процес - трудно се работи иначе без подковаване с теория, без аргументи. Според мен, но аз съм адвокат и трябва да съм и така и иначе, действително прекъсва сроковете, казуси всякакви обаче. Примерно спряно с Акт на съд изпълнение, но СИ вече определил купувач. Изпълнението не се счита за опорочено защото проданта е приключила-ама ето веднага двуличието на адвоката - хоп - разпределението не е същинско изпълнително действие. СИ възнамерява да извърши разпределение. Въпреки спряно производство. За него разпределението е следствие на проданта или във Вашия случай - на плащането. А? Парадокс.

За мен прекъсва, обективно явление е - но подвластни на съмнения, често юристите правят противоречиви изводи. Не знам - в действителния живот няма бекспейс, има ентер само.
Не желая да натрапвам мнение.

trendafilova07 написа:Здравейте! Имам казус, при който е наложен запор и третото задължено лице е превело дължимата сума след години. Не знам по какъв повод. ЧСИ е разпределил сумата. Въпросът ми е след като чл. 116, б. "В"от Закона за задълженията и договорите говори за предприемане на изпълнителни действия - тогава това действие на ЧСИ не трябва ли да влиза в тази хипотеза? Че какво по изпълнително действие точно от разпределението? Аз лично не съм много сигурна дали това е точно така...

Не

Повечето колеги, с които говорих, мислят, че отговорът е да - прекъсва. Аз също съм склонна да мисля така, защото ми се струва, че точно това действие на ЧСИ завършва цялата процедура по удовлетворяване и наистина колкото повече мисля не виждам логика защо да не се квалифицира като изпълнително действие. А по въпроса са същинските и несъщински изпълнителни действия - ами то ЗЗД не прави разлика, ами си казва само "изпълнителни действия". Апък и е много спорно дали въобще разпределението като процедура и серия от действия може да е несъщинско. Къде можеш да сравняваш една НАП справка с разпределението и да ги слагаш под общ знаменател "несъщински" изп. действия? Някакси на мен самата не ми звучи логично такова мислене. Но пък ми се ще да чуя и по-задълбочена логика в този или обратния смисъл. Помагайте!

Ами ето - логиката е двустранна, когато си взискател е една, когато си длъжник е друга.
Аз считам, че е изпълнително действие, незнайно как удължено по време. Кое е характерно за действията на изпълнителя - те са насочени към погасяване на дълга - а самото разпределение е завършващ етап на фактическия състав? Имаме ли състав обаче. Някои действия са чисто за ей така, боса по асфалта и т.н. Прилагаме и логиката - добре - дали предизвиква промяна в правната сфера на длъжника.

неми се задълбава, щото ми идват когато сънувам тежки римски халюцинации но на латински който не ми е роден

Кучета го яли вече изпълнението! Хвърляш монета, ези прекъсва, тура - не. Законът е ясен, само действие на кредитора по събиране прекъсва давността, ВКС обаче дописа закона и прие, че това действие трябва да е успешно, т.е. като запорираш сметка в нея не само да има пари, но и за теб да артиса нещо от тях. Та в този случай може да се приеме всичко. Според мен не се прекъсва давността, защото е прекъсната от молбата на взискателя с която е посочил способ да се съберат парите за разпределението или от акта на събирането, преджобването на банкова сметка, продажба на вещ или доброволно плащане. Друг пък може да приеме, че разпределението прекъсва давността, защото взискателят се е доредил до някой лев. Както казал попът: "свят широк, съдии разни"!