- Дата и час: 01 Дек 2024, 00:15 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
цесия
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
53 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
А нещо за разликата в конструкцията на облигационните и вещните пава да си чувал???? Може например да ползваш "Вещното право" на Любен Василев, него нито в преписвачество, нито в идеологическа зависимост можеш да го обвиниш.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
И това може да ти се стори интересно - Голева П. и Чернев С. “За характера на погасителната давност”. Бюлетин на СЮБ, 1986 г, № 6
Голева П. и Чернев С. “За квалификацията на давностните и преклузивните срокове”. сп. Правна мисъл, кн. 1, 1987 г.
Голева П. и Чернев С. “За квалификацията на давностните и преклузивните срокове”. сп. Правна мисъл, кн. 1, 1987 г.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Ще Ви публикувам в понеделник всички решения свързани с тази материя, Enigma нещо бърка нещата - преклузивните срокове са свързани единствено с развитието на процеса бил той съдебен или изпълнителен, да се твърди обратното означава например ако едно гр. дело не е обжалвано в срока и е влязло в сила, да се извади отново на масата ей така от същият съд и да продължат съдопроизводствените действия по него. Абсурд - за това се казва че съдът, респ. СИ са задължени да следят и прилагат тези срокове служебно. Ето извадки по такъв казус:
----------------------------------------------------------------------------
Изпълнителното дело се прекратява на някое от основанията изчерпателно изброени в чл. 330 ал. 1 от ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител по ал. 2 не прекратява, а установява и прогласява прекратяването, необходимо за да се приложат последиците от прекратяването за страните / Тълкувателно решение № 47/01.04.1965 г. по гр.дело № 23/1965 г. ОСГК; Решение №589/18.03.1972 г. по гр. дело №141/72 г. I г.о/. Безспорно срокът по чл.330 ал.1 б. “д” е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие /Решение №992/20.11.1990 г. по гр. дело №801/90 г. IV г.о./. Двугодишният преклузивен срок по чл.330 ал.1 б. “д” не се спира и прекъсва по правилата които важат за давностните срокове по чл.115 и чл.116 ЗЗД /Решение №1746/17.11.1994 г. по гр. дело №2309/93 г. IV г.о./. Съответният резултат е настъпил със самото изтичане на срока, смятан от наличната календарна дата. С изтичането на предвидените в закона различни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания. Погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок /Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. №3/80 г. Пленум на ВС/.Безспорно следващите изпълнителни действия са недопустими, бъдат ли извършени те са опорочени и ще следва да бъдат обезсилени. Задължение на съдебната система, част от която е СИС, да следи и прилага служебно преклузивните срокове установени със Закона. Съгласно чл.86 ал.2 ЗСВ тълкувателните решения, каквото е посоченото № 47/01.04.1965 г. на ОСГК са задължителни за органите на съдебната власт. Прекратеният по Закон изпълнителен процес не може да бъде възобновен от СИС, освен с решение на съда когато е установено, че прекратяването е неправилно, в противен случай се създава правна несигурност.
---------------------------------------------------------------------------------
Има и интересна стенограма от НС където се обсъждат промените в ГПК и там са казани много неща и то от светила в правото, във връзка с действието и последиците от тези срокове. Там между другото е казано, че с изтичането им не само са недопустими следващи действия, с прилагането си те не могат да засегнат правата на страните, и на това всеки заинтересуван може да се позове. Не става въпрос да се постановява прекратяване а да се установи че то се е случило за да се приложат последиците за страните - какви са те за взискателя например да иска образуване на ново изп. дело със същия изп. лист.
----------------------------------------------------------------------------
Изпълнителното дело се прекратява на някое от основанията изчерпателно изброени в чл. 330 ал. 1 от ГПК. Постановлението на съдебния изпълнител по ал. 2 не прекратява, а установява и прогласява прекратяването, необходимо за да се приложат последиците от прекратяването за страните / Тълкувателно решение № 47/01.04.1965 г. по гр.дело № 23/1965 г. ОСГК; Решение №589/18.03.1972 г. по гр. дело №141/72 г. I г.о/. Безспорно срокът по чл.330 ал.1 б. “д” е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие /Решение №992/20.11.1990 г. по гр. дело №801/90 г. IV г.о./. Двугодишният преклузивен срок по чл.330 ал.1 б. “д” не се спира и прекъсва по правилата които важат за давностните срокове по чл.115 и чл.116 ЗЗД /Решение №1746/17.11.1994 г. по гр. дело №2309/93 г. IV г.о./. Съответният резултат е настъпил със самото изтичане на срока, смятан от наличната календарна дата. С изтичането на предвидените в закона различни срокове се погасяват исканията за принудително осъществяване на различни вземания. Погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок /Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. №3/80 г. Пленум на ВС/.Безспорно следващите изпълнителни действия са недопустими, бъдат ли извършени те са опорочени и ще следва да бъдат обезсилени. Задължение на съдебната система, част от която е СИС, да следи и прилага служебно преклузивните срокове установени със Закона. Съгласно чл.86 ал.2 ЗСВ тълкувателните решения, каквото е посоченото № 47/01.04.1965 г. на ОСГК са задължителни за органите на съдебната власт. Прекратеният по Закон изпълнителен процес не може да бъде възобновен от СИС, освен с решение на съда когато е установено, че прекратяването е неправилно, в противен случай се създава правна несигурност.
---------------------------------------------------------------------------------
Има и интересна стенограма от НС където се обсъждат промените в ГПК и там са казани много неща и то от светила в правото, във връзка с действието и последиците от тези срокове. Там между другото е казано, че с изтичането им не само са недопустими следващи действия, с прилагането си те не могат да засегнат правата на страните, и на това всеки заинтересуван може да се позове. Не става въпрос да се постановява прекратяване а да се установи че то се е случило за да се приложат последиците за страните - какви са те за взискателя например да иска образуване на ново изп. дело със същия изп. лист.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
нищо не бъркам ами ти смесваш хипотезата на висящо производство, с приключило такова и ефекти на СПН. Иначе и вътре в производството имаш момент, до който можеш да навеждаш нови обстоятелства, нали. Ей за това говоря.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Енигма,
Защо пак споменаваш "момент в производството". Тази последната дума не е на мястото си и тук някой добре писа, че си има понятие-процес на всички езици.
Защо пак споменаваш "момент в производството". Тази последната дума не е на мястото си и тук някой добре писа, че си има понятие-процес на всички езици.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Милена,
Спорът е за това, има ли разлика между процес и производство. Аз твърдя, че производството е категория на политическата икономия, а процес е категория на правото. Отъждествявайки тези две понятия в правото, се стига до това, да отъждествяваме правото със стоковото производство, каквото не е.Правото дори не е услуга.За това се спори най-вече. Иначе се предлага, изпълнителен лист да се търси най-много в рамките до две години от влизане на решението в сила, като същия срок важи и за започване на изпълнителен процес. Защото по същността си издаването на изпълтнителен лист е елемент, стадий от изпълнителния процес по Живко Сталев и по-моему. В ГПК са извели изпълнителния процес в зависимост от действията на кредитора пред СИ. А действията му за идване на ИЛ са описани само като действия, а работата на съда не е определена какво се явява в този момент. Ето за какво се спори още по Становището. Не може да се прилагат правилата за давностине срокове, когато се касае за преклузивни. Прекрузивните са строго държавни срокове, наложени от закона или по усмотрението на съда. Засягат само една един човек - кредитор или длъжник.
Поспорихме още за това, как трябва да са наречени сроковете по НК- давностни или преклузивни. Но основното по Стантовището остава идеологемата "производство", в контекст безсилието на сините другари сами да пояснят какво разбират под идеологеми, които толкова много критукуваха през ония техни две-три години. Променяха ГПК, но това не промениха. Защо? Защото приеха такива реституционни закони, които затвърдиха строителството на развитето социалистическо общество.
Спорът е за това, има ли разлика между процес и производство. Аз твърдя, че производството е категория на политическата икономия, а процес е категория на правото. Отъждествявайки тези две понятия в правото, се стига до това, да отъждествяваме правото със стоковото производство, каквото не е.Правото дори не е услуга.За това се спори най-вече. Иначе се предлага, изпълнителен лист да се търси най-много в рамките до две години от влизане на решението в сила, като същия срок важи и за започване на изпълнителен процес. Защото по същността си издаването на изпълтнителен лист е елемент, стадий от изпълнителния процес по Живко Сталев и по-моему. В ГПК са извели изпълнителния процес в зависимост от действията на кредитора пред СИ. А действията му за идване на ИЛ са описани само като действия, а работата на съда не е определена какво се явява в този момент. Ето за какво се спори още по Становището. Не може да се прилагат правилата за давностине срокове, когато се касае за преклузивни. Прекрузивните са строго държавни срокове, наложени от закона или по усмотрението на съда. Засягат само една един човек - кредитор или длъжник.
Поспорихме още за това, как трябва да са наречени сроковете по НК- давностни или преклузивни. Но основното по Стантовището остава идеологемата "производство", в контекст безсилието на сините другари сами да пояснят какво разбират под идеологеми, които толкова много критукуваха през ония техни две-три години. Променяха ГПК, но това не промениха. Защо? Защото приеха такива реституционни закони, които затвърдиха строителството на развитето социалистическо общество.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Производство и процес са синоними в този смисъл. Това не е идеологема в правото. В политикономията може би, но не и в правото. Понятията са тъждествени още при Силяновски отпреди 44 г.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Енигма, Не може да се твърди в правото, че има синоними.няма такъв закон, който да казва, кое с кое е синоним. Правото не е литература...Като цитираш Силяновски, кажи в кой учебник, защото от преди 44 г., означава за мен само едно- че той е бил агент на ГРУ и по този начин е провеждал идеологията в правото.Това последното не можеш да го отречеш. Ако разбираш от идеология, подразбира се!!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Силяновски, "Гражданско съдопроизводство" по ЗГС. Отпреди 1944 та година. Мисля, че последното издание е 1941 или и 43. Провери и при В. Ганев. Ама сигурно и той е комунистически агент.
А в правото има синоними - и в законите и в науката. Докато не приемат закони, които да са с абсолютно еднаква терминология и плюс това да обхващат изрично всички възможни явления. Достатъчно е да разгледаш терминологичните неуредици по ЗЗД .
А в правото има синоними - и в законите и в науката. Докато не приемат закони, които да са с абсолютно еднаква терминология и плюс това да обхващат изрично всички възможни явления. Достатъчно е да разгледаш терминологичните неуредици по ЗЗД .
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Интересна тема. Поддържам господстващото мнение и установена практика, че прекратяването настъпва по силата на закона и СИ с постановленеито си за прекатяване, само установява настъпването на този факт.
Въпроси събужда понятието ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. Никъде де е дадено легално определение за това аккво се има предвид под изпълнителни действия в изпълнителния процес. Разбира се по тълкувателен път може да се приеме,ч е това са такива действия на взискателя, с които се предприема принудително удовлетворяване ан подлежащото на изпълнение на притезание. В тази връзка под изпълнителни действия би следвало да се разбира - посочване ан изпълнителни сособи за различнитер видове притезания - продажба на движими вещи, на недвижими вещи, даване вместо плащане и т.н.
Тук обаче следа да се постави въпросът - ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ли са действията по подготовката на искането за определяне на изпълнителния способ???
Т.е. изпълнително действие ли е искането за опис, оценка, издаване на удостоверение от НОИ, НАП за декларирани банкови сметки, или това кой е осигурителят на длъжника? Изпълнително действие ли е искането за издаване на удостоверение за гражданското състояние и за това дали длъжника има сключен граждански брак, за да се насочи изпълнението към евентуално умущество придобито в условията на СИО?
Според мен, под изпълнително действие следа да се разбира искането за прилагане на определен изпълнителен способ за удовлетворяването на притезанието. И именно ако не е извършено такова действие в продължение на 2 год, то изп.процес е прекратен ex lege.
Говорил съм със СИ, които не дават еднозначен отговор за това какво е определението за изпълнителни действия de lege lata.
В тази връзка, за да се определи от кога започва да тече преклузивния срок, е необходим да се отговори на въпроса какво е изпълнително действие.
УСПЕХ НА ВСИЧКИ!
Въпроси събужда понятието ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. Никъде де е дадено легално определение за това аккво се има предвид под изпълнителни действия в изпълнителния процес. Разбира се по тълкувателен път може да се приеме,ч е това са такива действия на взискателя, с които се предприема принудително удовлетворяване ан подлежащото на изпълнение на притезание. В тази връзка под изпълнителни действия би следвало да се разбира - посочване ан изпълнителни сособи за различнитер видове притезания - продажба на движими вещи, на недвижими вещи, даване вместо плащане и т.н.
Тук обаче следа да се постави въпросът - ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ли са действията по подготовката на искането за определяне на изпълнителния способ???
Т.е. изпълнително действие ли е искането за опис, оценка, издаване на удостоверение от НОИ, НАП за декларирани банкови сметки, или това кой е осигурителят на длъжника? Изпълнително действие ли е искането за издаване на удостоверение за гражданското състояние и за това дали длъжника има сключен граждански брак, за да се насочи изпълнението към евентуално умущество придобито в условията на СИО?
Според мен, под изпълнително действие следа да се разбира искането за прилагане на определен изпълнителен способ за удовлетворяването на притезанието. И именно ако не е извършено такова действие в продължение на 2 год, то изп.процес е прекратен ex lege.
Говорил съм със СИ, които не дават еднозначен отговор за това какво е определението за изпълнителни действия de lege lata.
В тази връзка, за да се определи от кога започва да тече преклузивния срок, е необходим да се отговори на въпроса какво е изпълнително действие.
УСПЕХ НА ВСИЧКИ!
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Монтескьо,
радвам се, че се включи
а, ако не потвърди с постановлението си този факт, какво става - имаме или нямаме висящо производство - оттук идва целият спор. Уж нямаме, ама ако се направи запор например, се оказва, че можеш да го отмениш само по пътя на обжалването на действията на СИ. А ако не обжалваш запорът ще си остане в сила и си действа на общо основание. Така че, каква преклузия на производството.
Считам, че независимо как се нарича този срок, той не води до погасяване на изпълнителното правоотношение, защото то е процесуално. Изисква се акт на компетентния държавен орган. Сравни чл. 184 и чл. 185 ГПК, които би следвало да дават общия принцип.
Преклузивен срок е материално понятие, затова и класификацията на сроковете при Сталев май е доста по-различна. Това е така, защото процесът работи с друг вид срокове - при неспазването им се осъществява съответната процесуална тежест, но производството не се погасява, поради властническата си природа - арг. чл. 184 и чл. 185 ГПК
. В случая - неизвършване на изпълнителни действия в рамките на две години има за резултат по силата на закона 1) възникването на правомощие за СИ да прекрати производството и 2) съответно недопустимост на направени след изтичането на периода искания, ако то не е прекратено.
Целият проблем идва от това, че СИ твърде често не си изпълняват правомощията (които са и едновременно задължения), а страните почти винаги се подвеждат и ходят да доказват, че действията трябва да са нищожни, вместо да поискат недопустимостта им, което е правилният подход и с което обикновено няма проблеми пред съда.
Би следвало да е всяко изпълнително действие - изпълнителният способ се определя още с молбата за образуване на изпълнително дело и смисълът е да се движи този способ, а не да замре дотук, поради неизвършване на допълнителните действие. Още повече, че с искането можеш да посочиш всички способи и поредността им и оттук нататъка няма какво повече да се посочва в тази насока.
радвам се, че се включи
а, ако не потвърди с постановлението си този факт, какво става - имаме или нямаме висящо производство - оттук идва целият спор. Уж нямаме, ама ако се направи запор например, се оказва, че можеш да го отмениш само по пътя на обжалването на действията на СИ. А ако не обжалваш запорът ще си остане в сила и си действа на общо основание. Така че, каква преклузия на производството.
Считам, че независимо как се нарича този срок, той не води до погасяване на изпълнителното правоотношение, защото то е процесуално. Изисква се акт на компетентния държавен орган. Сравни чл. 184 и чл. 185 ГПК, които би следвало да дават общия принцип.
Преклузивен срок е материално понятие, затова и класификацията на сроковете при Сталев май е доста по-различна. Това е така, защото процесът работи с друг вид срокове - при неспазването им се осъществява съответната процесуална тежест, но производството не се погасява, поради властническата си природа - арг. чл. 184 и чл. 185 ГПК
. В случая - неизвършване на изпълнителни действия в рамките на две години има за резултат по силата на закона 1) възникването на правомощие за СИ да прекрати производството и 2) съответно недопустимост на направени след изтичането на периода искания, ако то не е прекратено.
Целият проблем идва от това, че СИ твърде често не си изпълняват правомощията (които са и едновременно задължения), а страните почти винаги се подвеждат и ходят да доказват, че действията трябва да са нищожни, вместо да поискат недопустимостта им, което е правилният подход и с което обикновено няма проблеми пред съда.
Би следвало да е всяко изпълнително действие - изпълнителният способ се определя още с молбата за образуване на изпълнително дело и смисълът е да се движи този способ, а не да замре дотук, поради неизвършване на допълнителните действие. Още повече, че с искането можеш да посочиш всички способи и поредността им и оттук нататъка няма какво повече да се посочва в тази насока.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Здравейте, Колеги,
Явно фактът, че съм завършила досто скоро, си оказва влиянието. Тук намиран застъпени тези и мнения, които в голямата си част са нови и интересни за мен. Има го, разбира се, и моментът, в кйто се навлиза в излишна полемика, но по мое мнение той е полезен.
А сега-за цесията: Въпросът ми беше дали сте запознати с разликите между цесия и факторинг. Ако-да, откъде черпите тази си информация?
Благодаря
Явно фактът, че съм завършила досто скоро, си оказва влиянието. Тук намиран застъпени тези и мнения, които в голямата си част са нови и интересни за мен. Има го, разбира се, и моментът, в кйто се навлиза в излишна полемика, но по мое мнение той е полезен.
А сега-за цесията: Въпросът ми беше дали сте запознати с разликите между цесия и факторинг. Ако-да, откъде черпите тази си информация?
Благодаря
- ania
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14
IMPERATOR
Тук и Enigma и Monteskio разсъждават напълно правилно. Съдебната практика сочи, че след представяне на изп. лист се образува изпълнителното дело - демек се пристъпва към изпълнение, но последната практика казва, че са налице "действия" след изпращането на призовка за доброволно изпълнение до длъжника, като самата призовка не представлява действие и не може да се обжалва по чл. 332 ГПК - това следва от чл. 323, 325 ГПК ето:
------------------------------------------------------------------------------
Определение № 133 от 30.06.2005 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 337/2005 г., гражданска колегия, докладчик съдията Даниела Делисъбева
чл. 324, ал. 2 ГПК чл. 325, ал. 1 и 2 ГПК чл. 332, ал. 1 ГПК
"Пристъпването към изпълнение" означава образуване на изпълнително дело. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдия-изпълнителя.
Самото образуване на изпълнително дело и изпращането на призовка за доброволно изпълнение не може да се разглеждат като акт на принудително изпълнение, който би могло да бъде атакуван пред съда по жалба на длъжника. Длъжникът разполага с възможност да обжалва последващите действия на съдия-изпълнител по вече образуваното изпълнително дело, които съставляват същинските действия по принудителното изпълнение. Взискателят би могъл да обжалва отказа на съдия-изпълнителя да образува изпълнително дело.
Взискателят винаги може да поиска от съдия-изпълнителя налагането на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника за обезпечаване на бъдещото принудително изпълнение.
Образуването на изпълнителното дело при наличие на предпоставките на чл. 323 от ГПК не е включен в предмета на действията на съдия-изпълнителя, подлежащи на обжалване по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК.
-------------------------------------------------------------------------------------
Следователно, след изпращането на призовка за доброволно изпълнение, ако длъжникът не погаси задължението си, то започват същинските "принудителни" изпълнителни "действия" за които тече и преклузивния срок по чл.330 ал.1 б."д". Тези действия са вече принудителни (виж и чл.116 б. "в" ЗЗД) и ако взискателят не упражни правата си в двугодишния срок настъпва по право прекратяване на изп. дело. То ще настъпи и тогава когато имотът е възложен, но взискателят-купувач не поиска въвод във владение в този срок, макар и той да е вече собственик, тъй като с въводът се изпълнява постановлението за възлагане с което се слага край на изп. производство. Какво представлява поискване на действия - това е всяко волеизявление на взискателя свързано с удовлетворяването на притезанието по принудителен път - например посочване на други изпълнителни сособи, молба за въвод, искане за възбрана и пр. или такива които СИ е длъжен да извърши по закон - опис, оценка, обява за продажба, самата продажба и пр. Издаване на удостоверение от НОИ, НАП за декларирани банкови сметки, или това кой е осигурителят на длъжника, искането за издаване на удостоверение за гражданското състояние и за това дали длъжника има сключен граждански брак не са изпълнителни действия, макар и да са свързани косвено с процеса.
Enigma е напълно прав относно това прекратяване по чл. 330 ал.1 б."д" ГПК, безспорно то настъпва по право, СИ е длъжен да постанови това прекратяване което постановление обаче не прекратява а "установява и прогласява" че то е прекратено EX LEGE, това постановление е необходимо единствено за да се приложат последиците от прекратяване за страните. Следващите изпълнителни действия са недопустими, опорочени и правилно е че не са нищожни а като недопустими следва да се иска от съда да бъдат обезсилени и то само тогава когато съдът намери, че делото е действително прекратено по право. Това си е задължение на съдът да следи и прилага служебно преклузивните срокове, дори и без изришно искане, но самото обезсилване следва да се поиска.
Вижте интересни дебати в НС по тази материя точно:
---------------------------------------------------------------------------------
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Всъщност тази толкова малка буква "и" е една изключително неприемлива хипотеза като такава, включена именно в текста на чл. 231. Ние с Вас чудесно знаем защо това е така.
На първо място, чисто теоретичните възражения не могат да бъдат избегнати, Вие го знаете, на отмяна подлежат неправилните решения, недопустимите се обезсилват. Но това не е единственият проблем във възраженията срещу Вашето предложение. Отмяната и способът на отмяната, посочени като изключителни и конкретни няколко на брой хипотези, които визират не всички видове и не цялата категория неправилни решения, а визират една категория неправилни решения, за които никой няма вина - нито съдът, нито страните или поне тази страна, която ще използва способа и за която този извънреден способ е създаден. Това са обстоятелства, които са й били неизвестни и които тя не е могла да посочи на съда пред инстанциите по същество. Точно затова й е предоставен този способ, а не изобщо да се въздейства чрез извънредния контрол върху категорията на неправилните решения. Принципът и в гражданското процесуално право е, че всяка възможност за атакуване на едно съдебно решение, което вече е добило своя стабилитет чрез влизането си в сила, трябва да бъде от порядъка на изключението. Само тогава и единствено тогава в случаите, в които нито страната, която е заинтересована, нито съдът носи вина за тази неправилност, се допуска извънредният способ по чл. 231.
С Вашето предложение, освен че ние навлизаме в друга категория порочни решения, които така абстрактно визирани с цялото приравняване на режима на чл. 231 биха създали проблеми, можем да възразим и следното: за постановяването на едно недопустимо решение вина носи главно и изключително правораздавателният орган. Да допускаме отмяна по чл. 231, когато е променена предпоставката за задвижване на извънредния способ, означава да вървим против логиката на този способ, който законът е вложил.
На второ място, страната е имала възможност да използва, тъй като тя е знаела за порока по време на висящото дело, способите на въззивното и касационното обжалване. Това, че не го е направила, трябва да бъде поето като риск именно от нея.
На следващо място, дори страната да не се е позовала на този порок, въпреки че е могла да го направи, Вие, господин Корнезов, и всички процесуалисти, пък и всички юристи знаят, че съдът служебно следи дали решението е нищожно и недопустимо, така че той е имал не само възможността, той е имал служебното задължение да обезсили това недопустимо решение, ако го констатира. Следователно стабилитетът на съдебното решение, което е създадено от една институция, не трябва да може да бъде блокиран от самата тази институция, защото тя просто не си е свършила преди това работата.
На следващо място, недопустимите решения първо са изключително малко на брой. Вярно е, че порокът е по-съществен от този на неправилността, но както Вие сам казахте "правото е изкуство за справедливостта и доброто", именно неправилните решения и атакуването им всъщност показват, че правото е такова изкуство. Защото недопустимите решения в по-големия си брой случаи, колкото и малко да са общо на брой, са нещо като удар в празно пространство. Те дори от това, че са влезли формално в сила на практика при прилагането си не могат да засегнат интересите на страните и на практика това води до извода, че борбата срещу недопустимите решения, както съществува понастоящем чрез инстанционния им контрол, е напълно достатъчна. Благодаря ви.
---------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------
Тук ще дам съдебна практика и по искане на Imperator:
------------------------------------------------------------------------------------
Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1965 г., С., Наука и изкуство, 1966 г.
чл. 330 ГПК
С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. "а" до б. "е" ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не.
Основанията за прекратяване на принудителното изпълнение са посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК. Тези основания се групират, както следва: погасяване на изпълняваното право, отмяна или обезсилване на изпълнителното основание и изпълнителния лист, оттегляне на искането за изпълнение и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. С настъпването на някое от тези основания изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. Щом с настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК, настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложените възбрани и запори отпадат от този момент, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не.
---------------------------------------------------------------------------------
Решение № 589 от 18.III.1972 г. по гр. д. № 141/72 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 330, ал. 1 и 2 ГПК
Права на страните за прекратяване на изпълнителното производство настъпват по силата на закона при наличието на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК, а не от постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение.
С резолюция от 28.IV.1967 г. съдебният изпълнител е приел, че следва да се прекрати изп. дело, тъй като задължението е погасено чрез плащания. По-късно от предприятието взискател постъпва писмо, че задължението не е изплатено, и съдебният изпълнител е дал ход на изпълнителното дело и съответно наложил запор на длъжника. По жалба на дължника районният съд е отменил действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 528/66 г., с които последният е дал ход на изпълнителното дело и наложил запор, по съображения: 1) че изпълнителното дело с протокола на съдебния изпълнител от 28.IV.1967 г. е било прекратено от последния и той сам не можел да отменява тези си действия и 2) доказателствата по делото сочели, че задължението било погасено чрез плащане.
Тези изводи на районния съд са незаконосъобразни и необосоновани.
Вярно е, че съдебният изпълнител не може сам да отменя действията си, от които се пораждат права за лицата. Случаят обаче не е такъв. Основания за прекратяване на принудително изпълнение са посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК. С настпъване на някое от тези основания изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява, а само установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно не резолюцията на съдебния изпълнител за прекратяване е създала права на лицата по изп. дело, за да бъде тя от категорията на ония действия, които сам съдебният изпълнител не може да си отменява.
Съдебният изпълнител, за да прекрати изп. дело по искане на длъжника, се е позовал на писмо № 324/28.IV.1967 г., изхождащо от предприятието. Такова писмо има своя ефект - то е основание за прекратяване, - щом кредиторът не отрича съдържанието му. А в случая от съдържанието на самото писмо се вижда, че сумата 1201,53 лева е внесена от дължима сума 2154,43 лева, т. е. от сума по първоначалния акт за начет, а не е сума - издължение по изпълнителния лист.
-----------------------------------------------------------------------------
Решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 2/1991 г., № 29, стр. 20
чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК,
чл. 110 и сл. ЗЗД
Срокът по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело, докато давностният срок тече от влизане в сила на решението, предмет на изпълнението.
Правото на собственост и вещното право на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубят само при придобиването им от другиго.
По сключена съдебна спогодба по делбено дело е било извършено разпределение на съсобственото място за реално ползуване.
Въз основа на това е било образувано и изп. дело, и извършени изпълнителни действия.
Тези действия са били обжалвани, като жалбоподателят се е позовал на изтекла давност повече от единадесет години от сключването на спогодбата.
Районният съд на основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е прекратил изп. дело и отменил извършените дотогава изп. действия, понеже от сключването на съдебната спогодба "са изтекли повече от 11 години до поисканото изпълнение на същата". По принцип такова изпълнение можело да бъде поискано, но то било направено далече след сроковете по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК.
Решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е направил смесване между погасителни давностни срокове и преклузивни срокове.
Жалбоподателят се е позовал на давност, изтекла от постановяването на решението за разпределяне на мястото за реално ползуване през 1968 г. до образуването на изп. дело. И то не и на погасителната давност, а на придобиваната давност. Районният съд е схванал това възражение за изтекла погасителна давност, следователно не е разгледал жалбата на посочените в нея основания и само на това основание решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, за да изясни делото в това отношение и се произнесе и по това възражение.
Но и на разгледаното основание, решението е неправилно и подлежи на отмяна.
На основание чл. 330, ал. 1 , буква "д" ГПК съдията-изпълнител може да прекрати изпълнителното дело само в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуването на делото, но не и когато е изтекъл погасителен давностен срок по чл. 110 и сл. ЗЗД или предвиден в специална разпоредба. Срокът по чл. 330 ГПК е преклузивен, а не давностен срок. А в случая - преклузивният срок от образуването на изп. дело или последното действие, в който да не е поискано изпълнение, не е изтекъл.
Но не налице и погасителната давност за правото, признато с решението (в случая спогодбата). То не се погасява по давност, така, както не се погасяват по давност и самите вещни искове - за собственост и разпределение. Както разпределението на реалното ползуване на собствен имот, постановено с решение, така и направено със спогодба (съдебна или извънсъдебна) не подлежат на погасяване и правят недопустими нови искове за собственост или преразпределение (за последните само при настъпване на нови обстоятелства). Правото на собственост и правото на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубват само при придобиването им от другиго. Поради това и на това основание не може да се приеме, че правото на ползуване в случая е погасено, както е приел районният съд и неправилно е прекратил производството и на това основание
---------------------------------------------------------------------------------
Безспорно е че двугодишният преклузивен срок по чл.330 ал.1 б. “д” не се спира и прекъсва по правилата които важат за давностните срокове по чл.115 и чл.116 ЗЗД /Решение №1746/17.11.1994 г. по гр. дело №2309/93 г. IV г.о./.
Следователно преклузивния срок тече от последното изпълнително действие и може да бъде прекъснат само със следващо такова.
Практиката сочи че доста съдебни изпълнители не постановяват прекратяване ако това не се поиска от длъжника /а той може да не познава закона което не ги извинява естествено/, ето тука е основното противоречие, те си продължават изп. действия, ако и да са длъжни по закон да следят и постановят прекратяване. Правят го даже и когато знаят за това, ясно защо.
------------------------------------------------------------------------------
Определение № 133 от 30.06.2005 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 337/2005 г., гражданска колегия, докладчик съдията Даниела Делисъбева
чл. 324, ал. 2 ГПК чл. 325, ал. 1 и 2 ГПК чл. 332, ал. 1 ГПК
"Пристъпването към изпълнение" означава образуване на изпълнително дело. Образуването на изпълнително дело е задължение на съдия-изпълнителя.
Самото образуване на изпълнително дело и изпращането на призовка за доброволно изпълнение не може да се разглеждат като акт на принудително изпълнение, който би могло да бъде атакуван пред съда по жалба на длъжника. Длъжникът разполага с възможност да обжалва последващите действия на съдия-изпълнител по вече образуваното изпълнително дело, които съставляват същинските действия по принудителното изпълнение. Взискателят би могъл да обжалва отказа на съдия-изпълнителя да образува изпълнително дело.
Взискателят винаги може да поиска от съдия-изпълнителя налагането на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника за обезпечаване на бъдещото принудително изпълнение.
Образуването на изпълнителното дело при наличие на предпоставките на чл. 323 от ГПК не е включен в предмета на действията на съдия-изпълнителя, подлежащи на обжалване по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК.
-------------------------------------------------------------------------------------
Следователно, след изпращането на призовка за доброволно изпълнение, ако длъжникът не погаси задължението си, то започват същинските "принудителни" изпълнителни "действия" за които тече и преклузивния срок по чл.330 ал.1 б."д". Тези действия са вече принудителни (виж и чл.116 б. "в" ЗЗД) и ако взискателят не упражни правата си в двугодишния срок настъпва по право прекратяване на изп. дело. То ще настъпи и тогава когато имотът е възложен, но взискателят-купувач не поиска въвод във владение в този срок, макар и той да е вече собственик, тъй като с въводът се изпълнява постановлението за възлагане с което се слага край на изп. производство. Какво представлява поискване на действия - това е всяко волеизявление на взискателя свързано с удовлетворяването на притезанието по принудителен път - например посочване на други изпълнителни сособи, молба за въвод, искане за възбрана и пр. или такива които СИ е длъжен да извърши по закон - опис, оценка, обява за продажба, самата продажба и пр. Издаване на удостоверение от НОИ, НАП за декларирани банкови сметки, или това кой е осигурителят на длъжника, искането за издаване на удостоверение за гражданското състояние и за това дали длъжника има сключен граждански брак не са изпълнителни действия, макар и да са свързани косвено с процеса.
Enigma е напълно прав относно това прекратяване по чл. 330 ал.1 б."д" ГПК, безспорно то настъпва по право, СИ е длъжен да постанови това прекратяване което постановление обаче не прекратява а "установява и прогласява" че то е прекратено EX LEGE, това постановление е необходимо единствено за да се приложат последиците от прекратяване за страните. Следващите изпълнителни действия са недопустими, опорочени и правилно е че не са нищожни а като недопустими следва да се иска от съда да бъдат обезсилени и то само тогава когато съдът намери, че делото е действително прекратено по право. Това си е задължение на съдът да следи и прилага служебно преклузивните срокове, дори и без изришно искане, но самото обезсилване следва да се поиска.
Вижте интересни дебати в НС по тази материя точно:
---------------------------------------------------------------------------------
ДОКЛАДЧИК АНЕЛИЯ МИНГОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Корнезов! Всъщност тази толкова малка буква "и" е една изключително неприемлива хипотеза като такава, включена именно в текста на чл. 231. Ние с Вас чудесно знаем защо това е така.
На първо място, чисто теоретичните възражения не могат да бъдат избегнати, Вие го знаете, на отмяна подлежат неправилните решения, недопустимите се обезсилват. Но това не е единственият проблем във възраженията срещу Вашето предложение. Отмяната и способът на отмяната, посочени като изключителни и конкретни няколко на брой хипотези, които визират не всички видове и не цялата категория неправилни решения, а визират една категория неправилни решения, за които никой няма вина - нито съдът, нито страните или поне тази страна, която ще използва способа и за която този извънреден способ е създаден. Това са обстоятелства, които са й били неизвестни и които тя не е могла да посочи на съда пред инстанциите по същество. Точно затова й е предоставен този способ, а не изобщо да се въздейства чрез извънредния контрол върху категорията на неправилните решения. Принципът и в гражданското процесуално право е, че всяка възможност за атакуване на едно съдебно решение, което вече е добило своя стабилитет чрез влизането си в сила, трябва да бъде от порядъка на изключението. Само тогава и единствено тогава в случаите, в които нито страната, която е заинтересована, нито съдът носи вина за тази неправилност, се допуска извънредният способ по чл. 231.
С Вашето предложение, освен че ние навлизаме в друга категория порочни решения, които така абстрактно визирани с цялото приравняване на режима на чл. 231 биха създали проблеми, можем да възразим и следното: за постановяването на едно недопустимо решение вина носи главно и изключително правораздавателният орган. Да допускаме отмяна по чл. 231, когато е променена предпоставката за задвижване на извънредния способ, означава да вървим против логиката на този способ, който законът е вложил.
На второ място, страната е имала възможност да използва, тъй като тя е знаела за порока по време на висящото дело, способите на въззивното и касационното обжалване. Това, че не го е направила, трябва да бъде поето като риск именно от нея.
На следващо място, дори страната да не се е позовала на този порок, въпреки че е могла да го направи, Вие, господин Корнезов, и всички процесуалисти, пък и всички юристи знаят, че съдът служебно следи дали решението е нищожно и недопустимо, така че той е имал не само възможността, той е имал служебното задължение да обезсили това недопустимо решение, ако го констатира. Следователно стабилитетът на съдебното решение, което е създадено от една институция, не трябва да може да бъде блокиран от самата тази институция, защото тя просто не си е свършила преди това работата.
На следващо място, недопустимите решения първо са изключително малко на брой. Вярно е, че порокът е по-съществен от този на неправилността, но както Вие сам казахте "правото е изкуство за справедливостта и доброто", именно неправилните решения и атакуването им всъщност показват, че правото е такова изкуство. Защото недопустимите решения в по-големия си брой случаи, колкото и малко да са общо на брой, са нещо като удар в празно пространство. Те дори от това, че са влезли формално в сила на практика при прилагането си не могат да засегнат интересите на страните и на практика това води до извода, че борбата срещу недопустимите решения, както съществува понастоящем чрез инстанционния им контрол, е напълно достатъчна. Благодаря ви.
---------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------
Тук ще дам съдебна практика и по искане на Imperator:
------------------------------------------------------------------------------------
Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д. № 23/65 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1965 г., С., Наука и изкуство, 1966 г.
чл. 330 ГПК
С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, б. "а" до б. "е" ГПК, принудителното изпълнение се прекратява по силата на закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати или не.
Основанията за прекратяване на принудителното изпълнение са посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК. Тези основания се групират, както следва: погасяване на изпълняваното право, отмяна или обезсилване на изпълнителното основание и изпълнителния лист, оттегляне на искането за изпълнение и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. С настъпването на някое от тези основания изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. Щом с настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК, настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложените възбрани и запори отпадат от този момент, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не.
---------------------------------------------------------------------------------
Решение № 589 от 18.III.1972 г. по гр. д. № 141/72 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 330, ал. 1 и 2 ГПК
Права на страните за прекратяване на изпълнителното производство настъпват по силата на закона при наличието на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК, а не от постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение.
С резолюция от 28.IV.1967 г. съдебният изпълнител е приел, че следва да се прекрати изп. дело, тъй като задължението е погасено чрез плащания. По-късно от предприятието взискател постъпва писмо, че задължението не е изплатено, и съдебният изпълнител е дал ход на изпълнителното дело и съответно наложил запор на длъжника. По жалба на дължника районният съд е отменил действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 528/66 г., с които последният е дал ход на изпълнителното дело и наложил запор, по съображения: 1) че изпълнителното дело с протокола на съдебния изпълнител от 28.IV.1967 г. е било прекратено от последния и той сам не можел да отменява тези си действия и 2) доказателствата по делото сочели, че задължението било погасено чрез плащане.
Тези изводи на районния съд са незаконосъобразни и необосоновани.
Вярно е, че съдебният изпълнител не може сам да отменя действията си, от които се пораждат права за лицата. Случаят обаче не е такъв. Основания за прекратяване на принудително изпълнение са посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК. С настпъване на някое от тези основания изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона. Наистина в чл. 330, ал. 2 ГПК е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява, а само установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Следователно не резолюцията на съдебния изпълнител за прекратяване е създала права на лицата по изп. дело, за да бъде тя от категорията на ония действия, които сам съдебният изпълнител не може да си отменява.
Съдебният изпълнител, за да прекрати изп. дело по искане на длъжника, се е позовал на писмо № 324/28.IV.1967 г., изхождащо от предприятието. Такова писмо има своя ефект - то е основание за прекратяване, - щом кредиторът не отрича съдържанието му. А в случая от съдържанието на самото писмо се вижда, че сумата 1201,53 лева е внесена от дължима сума 2154,43 лева, т. е. от сума по първоначалния акт за начет, а не е сума - издължение по изпълнителния лист.
-----------------------------------------------------------------------------
Решение № 922 от 20.XI.1990 г. по гр. д. № 801/90 г., IV г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 2/1991 г., № 29, стр. 20
чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК,
чл. 110 и сл. ЗЗД
Срокът по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело, докато давностният срок тече от влизане в сила на решението, предмет на изпълнението.
Правото на собственост и вещното право на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубят само при придобиването им от другиго.
По сключена съдебна спогодба по делбено дело е било извършено разпределение на съсобственото място за реално ползуване.
Въз основа на това е било образувано и изп. дело, и извършени изпълнителни действия.
Тези действия са били обжалвани, като жалбоподателят се е позовал на изтекла давност повече от единадесет години от сключването на спогодбата.
Районният съд на основание чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК е прекратил изп. дело и отменил извършените дотогава изп. действия, понеже от сключването на съдебната спогодба "са изтекли повече от 11 години до поисканото изпълнение на същата". По принцип такова изпълнение можело да бъде поискано, но то било направено далече след сроковете по чл. 330, ал. 1, буква "д" ГПК.
Решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Районният съд е направил смесване между погасителни давностни срокове и преклузивни срокове.
Жалбоподателят се е позовал на давност, изтекла от постановяването на решението за разпределяне на мястото за реално ползуване през 1968 г. до образуването на изп. дело. И то не и на погасителната давност, а на придобиваната давност. Районният съд е схванал това възражение за изтекла погасителна давност, следователно не е разгледал жалбата на посочените в нея основания и само на това основание решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, за да изясни делото в това отношение и се произнесе и по това възражение.
Но и на разгледаното основание, решението е неправилно и подлежи на отмяна.
На основание чл. 330, ал. 1 , буква "д" ГПК съдията-изпълнител може да прекрати изпълнителното дело само в случаите, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуването на делото, но не и когато е изтекъл погасителен давностен срок по чл. 110 и сл. ЗЗД или предвиден в специална разпоредба. Срокът по чл. 330 ГПК е преклузивен, а не давностен срок. А в случая - преклузивният срок от образуването на изп. дело или последното действие, в който да не е поискано изпълнение, не е изтекъл.
Но не налице и погасителната давност за правото, признато с решението (в случая спогодбата). То не се погасява по давност, така, както не се погасяват по давност и самите вещни искове - за собственост и разпределение. Както разпределението на реалното ползуване на собствен имот, постановено с решение, така и направено със спогодба (съдебна или извънсъдебна) не подлежат на погасяване и правят недопустими нови искове за собственост или преразпределение (за последните само при настъпване на нови обстоятелства). Правото на собственост и правото на ползуване не се погасяват по давност, а могат да се изгубват само при придобиването им от другиго. Поради това и на това основание не може да се приеме, че правото на ползуване в случая е погасено, както е приел районният съд и неправилно е прекратил производството и на това основание
---------------------------------------------------------------------------------
Безспорно е че двугодишният преклузивен срок по чл.330 ал.1 б. “д” не се спира и прекъсва по правилата които важат за давностните срокове по чл.115 и чл.116 ЗЗД /Решение №1746/17.11.1994 г. по гр. дело №2309/93 г. IV г.о./.
Следователно преклузивния срок тече от последното изпълнително действие и може да бъде прекъснат само със следващо такова.
Практиката сочи че доста съдебни изпълнители не постановяват прекратяване ако това не се поиска от длъжника /а той може да не познава закона което не ги извинява естествено/, ето тука е основното противоречие, те си продължават изп. действия, ако и да са длъжни по закон да следят и постановят прекратяване. Правят го даже и когато знаят за това, ясно защо.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Цитирам: " .... това постановление е необходимо единствено за да се приложат последиците от прекратяване за страните. Следващите изпълнителни действия са недопустими, опорочени и правилно е че не са нищожни а като недопустими следва да се иска от съда да бъдат обезсилени и то само тогава когато съдът намери, че делото е действително прекратено по право. Това си е задължение на съдът да следи и прилага служебно преклузивните срокове, дори и без изришно искане, но самото обезсилване следва да се поиска"
Ами и ти сам стигаш до извода, че производството остава висящо. Прочети си внимателно думите. Пак повтарям, не следва да се забравя властническата природа на производството - докато компетентния орган, който го ръководи, не установи, че е изтекъл 2 год. срок, всяка банка, или държ. орган, ще откаже да де се съобрази с този срок - липсва крайният акт, който да постановява прекратяването. Мисля за това няма съмнение.
Ето защо каквото и за си говорим, производството си остава на практика висящо и именно затова се стига до недопустимост на действията на СИ, а не до нищожност, поради липса на правомощие. След като е необходим акт на СИ и едва след това ще отпаднат обезпеченията и т.н, то каквото и да си говорим, за света извън теоретичната конструкция съществува производство.
Изобщо това тълкувателно решение е разбъркало здраво понятията и е най-голямо доказателство, че каквато и теоретична конструкция да се налага, практическият резултат е ултимативният аргумент.
Ами и ти сам стигаш до извода, че производството остава висящо. Прочети си внимателно думите. Пак повтарям, не следва да се забравя властническата природа на производството - докато компетентния орган, който го ръководи, не установи, че е изтекъл 2 год. срок, всяка банка, или държ. орган, ще откаже да де се съобрази с този срок - липсва крайният акт, който да постановява прекратяването. Мисля за това няма съмнение.
Ето защо каквото и за си говорим, производството си остава на практика висящо и именно затова се стига до недопустимост на действията на СИ, а не до нищожност, поради липса на правомощие. След като е необходим акт на СИ и едва след това ще отпаднат обезпеченията и т.н, то каквото и да си говорим, за света извън теоретичната конструкция съществува производство.
Изобщо това тълкувателно решение е разбъркало здраво понятията и е най-голямо доказателство, че каквато и теоретична конструкция да се налага, практическият резултат е ултимативният аргумент.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Добре да приемем, че производството остава висящо, след като няма акт от СИ, но тогава ако ищеца в исково производство например претендира за изтекла придобивна давност, той може да се позове на изтекъл срок по чл.330 и да иска обезсилване на следващите действия считано от реалната дата на прекратяване т.е. от изтичане на двугодишния срок. Дали съдът ще ги обезсили или ще установи че независимо от това са прекъснали давността е друг въпрос. Искане за прекратяване на това основание мисля не може да има след като то по право е прекратено и това следва да бъде констатирано служебно от съда. Или не съм прав, но както и да е. Материята по чл.330 особено ал.2 е доста неясна, дава възможност да се прилага така и вака.
(2) Във всички тези случаи държавният или частният съдебен изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Ал.2 по скоро третира наложените възбрани и запори, а не факта на прекратяване по право.
Ето и още прясна практика по такъв казус:
----------------------------------------------------------------------------------
Решение от 28.04.2005 г. на ОС - Велико Търново по д. № 365/2005 г., докладчик председателят Янка Павлова
чл. 330, ал. 1, б. "б", вр. с ал. 2 ГПК чл. 351, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с ал. 3 ГПК чл. 329, б. "б" ГПК
С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК, изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия-изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват следващи изпълнителни действия. Последици от прекратяването на изпълнителния процес по делото са недопустимост на следващи изпълнителни действия и обезсилване с обратна сила на извършените - в т. ч. вдигане служебно на наложени възбрани и запори, съгл. чл. 330, ал. 2 ГПК, но само след влизане в сила на постановлението за прекратяване.
-------------------------------------------------------------------------
КОМЕНТАР- точно е дефинирано съобразно текста на ал. 2 която касае само вдигане на възбрани и пр. след влизане в сила на постановлението за прекратяване, но не и факта на прекратяването на делото настъпило по право. Това е така защото, ако делото е прекратено но няма постановление от СИ или има но то не е влязло в сила /то може и да бъде обжалвано/ възбраните продължават да действат като обезпечение на вземането. Изпълняемото право си остава да съществува и взискателят може да иска образуване на ново изп. дело със същият изп. лист. като изпълнителните действия до момента на прекратяване по право са валидни както и наложените възбрани продължават да действат. Едва след влизане на сила на постановлението тези възбрани отпадат. Така, че прекратено по право изп. дело за което няма постановление си е прекратено, но възбраните остават да действат (естествено ако има такива).
-----------------------------------------------------------------------------------
Таман сме в дискусия имам две питания, на които отговор не намирам в нормативната база и практика:
1.) Постановление за възлагане на имот върху взискателя следва ли да се впише в агенцията по вписванията и по имотната партида на длъжника, освен по тази на взсикателя. Питам защото се натъкнах на случай с възложен на взискател и продаден имот/земя/ от длъжника на трето лице, което добросъвестно е проверило имотната партида на праводателя си и там е нямало вписвания за права на други лица, както и дори е нямало вписана възбрана в изп. производство. Естествено видяло е само ипотека, но е решило да закупи имота с тази тежест. След като целта на вписванията е да се даде гласност на подлежащите за вписване по закон актове и с цел да бъдат противопоставими, то как това лице да знае за права на други. Грешката е че не е проверено за вписвания по партидата на взискателя където постановлението е вписано но това е констатирано след нот. акт - след дъжд качулка както се казва. Последствията са ужясяващи, дела до дупка за години наред.
В ЗС и Правилника за вписванията не виждам такова изключение.
2.) Ако взискател, комуто е възложен имота на публична продан е продал имота на трето лице, то е въведено във владение, а друго трето лице много преди това е закупило имота от длъжника и претендира за изтекла придобивна давност какъв иск следва да предяви то - по чл. 97 ал.1 алт.2 ГПК за да се установи със СПН, че е собственик по давност или ревандикационен по 108 ЗС. Спорихме преди известно време и имаше превес за 108 ЗС с мотива, че е налице въвод. Аз считах, че не са налице комулативно основанията по 108 ЗС, никъде не е доказано третото лице да е собственик по давност, нито пък че правоприемника да не е собственик и да владее без основание. Или третото лице може да се позове на собственост по давност в иск по 108 ЗС ??което много не възприемам. Вярно е, че ревандикационния иск е по доброто защото при успешен иск по чл. 97 ГПК ще се наложи и иск по 108 ако правоприемника не освободи имота доброволно.
(2) Във всички тези случаи държавният или частният съдебен изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Ал.2 по скоро третира наложените възбрани и запори, а не факта на прекратяване по право.
Ето и още прясна практика по такъв казус:
----------------------------------------------------------------------------------
Решение от 28.04.2005 г. на ОС - Велико Търново по д. № 365/2005 г., докладчик председателят Янка Павлова
чл. 330, ал. 1, б. "б", вр. с ал. 2 ГПК чл. 351, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с ал. 3 ГПК чл. 329, б. "б" ГПК
С настъпване на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал. 1, букви "а" до "е" ГПК, изпълнителното правоотношение се прекратява по силата на закона, при което прекратяването настъпва по право, поради което постановлението на съдия-изпълнителя само констатира настъпилото прекратяване и невъзможността след тази дата да се извършват следващи изпълнителни действия. Последици от прекратяването на изпълнителния процес по делото са недопустимост на следващи изпълнителни действия и обезсилване с обратна сила на извършените - в т. ч. вдигане служебно на наложени възбрани и запори, съгл. чл. 330, ал. 2 ГПК, но само след влизане в сила на постановлението за прекратяване.
-------------------------------------------------------------------------
КОМЕНТАР- точно е дефинирано съобразно текста на ал. 2 която касае само вдигане на възбрани и пр. след влизане в сила на постановлението за прекратяване, но не и факта на прекратяването на делото настъпило по право. Това е така защото, ако делото е прекратено но няма постановление от СИ или има но то не е влязло в сила /то може и да бъде обжалвано/ възбраните продължават да действат като обезпечение на вземането. Изпълняемото право си остава да съществува и взискателят може да иска образуване на ново изп. дело със същият изп. лист. като изпълнителните действия до момента на прекратяване по право са валидни както и наложените възбрани продължават да действат. Едва след влизане на сила на постановлението тези възбрани отпадат. Така, че прекратено по право изп. дело за което няма постановление си е прекратено, но възбраните остават да действат (естествено ако има такива).
-----------------------------------------------------------------------------------
Таман сме в дискусия имам две питания, на които отговор не намирам в нормативната база и практика:
1.) Постановление за възлагане на имот върху взискателя следва ли да се впише в агенцията по вписванията и по имотната партида на длъжника, освен по тази на взсикателя. Питам защото се натъкнах на случай с възложен на взискател и продаден имот/земя/ от длъжника на трето лице, което добросъвестно е проверило имотната партида на праводателя си и там е нямало вписвания за права на други лица, както и дори е нямало вписана възбрана в изп. производство. Естествено видяло е само ипотека, но е решило да закупи имота с тази тежест. След като целта на вписванията е да се даде гласност на подлежащите за вписване по закон актове и с цел да бъдат противопоставими, то как това лице да знае за права на други. Грешката е че не е проверено за вписвания по партидата на взискателя където постановлението е вписано но това е констатирано след нот. акт - след дъжд качулка както се казва. Последствията са ужясяващи, дела до дупка за години наред.
В ЗС и Правилника за вписванията не виждам такова изключение.
2.) Ако взискател, комуто е възложен имота на публична продан е продал имота на трето лице, то е въведено във владение, а друго трето лице много преди това е закупило имота от длъжника и претендира за изтекла придобивна давност какъв иск следва да предяви то - по чл. 97 ал.1 алт.2 ГПК за да се установи със СПН, че е собственик по давност или ревандикационен по 108 ЗС. Спорихме преди известно време и имаше превес за 108 ЗС с мотива, че е налице въвод. Аз считах, че не са налице комулативно основанията по 108 ЗС, никъде не е доказано третото лице да е собственик по давност, нито пък че правоприемника да не е собственик и да владее без основание. Или третото лице може да се позове на собственост по давност в иск по 108 ЗС ??което много не възприемам. Вярно е, че ревандикационния иск е по доброто защото при успешен иск по чл. 97 ГПК ще се наложи и иск по 108 ако правоприемника не освободи имота доброволно.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Аз много добре знам какво пише в чл.323, ал.1 от ГПК. но питах защо Живко Сталев предлага друга подредба на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС. Тук към чл.323, важи Част Пета, ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТНВО.НО за Живко Сталев важи само изпълнителен процес.Така той озоглавява своя раздел за прилагането на чл330 от ГПк, предмет на спора в Становището пред РОС.
А сега нещо за Венелин Ганев. А не беше ли той един от регентите на 09.09.10944 г.? И не беше ли освободен от отговорност по специалния закон за освобождаването на регентите от наказателна отговорност. Как е станало това, без знанието на БКП ли? Кажи бе ЕНИГМА.
Пак си препрочети с.719 от живкщо Сталев § 156 Прекратяване на изпълнителния процес.А чл.330 говори за прекратяване на изпълнителното производство.Защо????? Това не е литература...поне е повод за размисъл!!
А сега нещо за Венелин Ганев. А не беше ли той един от регентите на 09.09.10944 г.? И не беше ли освободен от отговорност по специалния закон за освобождаването на регентите от наказателна отговорност. Как е станало това, без знанието на БКП ли? Кажи бе ЕНИГМА.
Пак си препрочети с.719 от живкщо Сталев § 156 Прекратяване на изпълнителния процес.А чл.330 говори за прекратяване на изпълнителното производство.Защо????? Това не е литература...поне е повод за размисъл!!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
IMPERATOR ВИЖ ПО ГОРЕ ДАДОХ ТОВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 47
НАЛИ ГО ИСКАШЕ ТОВА № 47
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Tankov!
Да! Сърдечно благодаря за това постановление №47. ППВС вече не се прилагат, понеже друг е законовия текст по новия ЗСВ. Вероятно ще трябва да се издаде едно ново решение на ОСГК по този повод или по този казус. Но не би било лошо да се укаже, че изпълнителен лист се иска най-късно до две години от влизане на решението в сила, както и че ИПроцес се предвижда не по-късно от този две годишен срок. За да не се чака предостатъчно дълго. И понеже няма подобна норма, за това беше провокирана тази дискусия. Препокирах и другите решения на ВС, за което съм ти благодарен. Струва ми се, обаче, че те са предизвикани по реда на надзора, понеже определенията на съда по жалби срещу съдия-изпълнителя се гледаха до първо ниво като окончателни определения. Не можеше да се иде по-нагоре.
Да! Сърдечно благодаря за това постановление №47. ППВС вече не се прилагат, понеже друг е законовия текст по новия ЗСВ. Вероятно ще трябва да се издаде едно ново решение на ОСГК по този повод или по този казус. Но не би било лошо да се укаже, че изпълнителен лист се иска най-късно до две години от влизане на решението в сила, както и че ИПроцес се предвижда не по-късно от този две годишен срок. За да не се чака предостатъчно дълго. И понеже няма подобна норма, за това беше провокирана тази дискусия. Препокирах и другите решения на ВС, за което съм ти благодарен. Струва ми се, обаче, че те са предизвикани по реда на надзора, понеже определенията на съда по жалби срещу съдия-изпълнителя се гледаха до първо ниво като окончателни определения. Не можеше да се иде по-нагоре.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Милена,
С новия Закон за съдебната власт, Пленумът на ВКС има съвсъм различни правомощия от Пленума на бившия Върховен съд. Това най-малкото означава, че е отпаднала законовото основание на постанолвенията на ПВС.А и нямаме вече ВС, а ВКС.Така че, би било редно да не се прилагат ППВС, Общозадължителни са само решенията на ОСГК и на ОСНК.Ако някой напира да ги пприлага, то това означава, че е скроен преписвач и не бива да стои и минута повече в съдебната система. А пленум, не идваше ли от плнумите на БКП. След всеки Конгрес - Пленум на ВС. Пленумите провеждаха линията на партията в съдебната практика. Тук става дума за ЯВНОТО им приложение.Вярвам, както и ти, че има съдии, които преписват от тези ППВС и така създават впечатление, че казват нещо ново в практиката...Нали това имаш предвид, като казваше, че се прилагат все още? Бъди жива и здрава!!
С новия Закон за съдебната власт, Пленумът на ВКС има съвсъм различни правомощия от Пленума на бившия Върховен съд. Това най-малкото означава, че е отпаднала законовото основание на постанолвенията на ПВС.А и нямаме вече ВС, а ВКС.Така че, би било редно да не се прилагат ППВС, Общозадължителни са само решенията на ОСГК и на ОСНК.Ако някой напира да ги пприлага, то това означава, че е скроен преписвач и не бива да стои и минута повече в съдебната система. А пленум, не идваше ли от плнумите на БКП. След всеки Конгрес - Пленум на ВС. Пленумите провеждаха линията на партията в съдебната практика. Тук става дума за ЯВНОТО им приложение.Вярвам, както и ти, че има съдии, които преписват от тези ППВС и така създават впечатление, че казват нещо ново в практиката...Нали това имаш предвид, като казваше, че се прилагат все още? Бъди жива и здрава!!
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
53 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта