Проверка на медицинско

[mishi_83]

Здравейте! Надявах се нещата при Вас да са се поуспокоили, но уви.. И така:
Наказателен кодекс

.........
Раздел VII.
Унищожаване и повреждане

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който унищожи, разруши или повреди свое ипотекирано или заложено имущество, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който, като осъществи нерегламентиран достъп до компютър от значение за предприятие, учреждение, юридическо или физическо лице, и по този начин унищожи или повреди чуждо имущество, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до десет хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или глоба от сто до триста лева.

В случая ако се повдигне обвинение според мен ще намери приложение чл. 9, ал.2 НК (Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна).

И така.. Доводите, които изтъквате в жалбата си се базират единствено на вашите предположения! Ако бях на мястото на колегата прокурор и аз бих отхвърлил жалбата Ви като неоснователна, поради липса на доказателства. След като никой не е видял въпросните лица да повреждат имуществото Ви, то срещу тях е невъзможно да се повдигне обвинение. И отново Ви казвам - прилагайте доказателства, а не твърдения и предположения, защото никой не се интересува от съседските пререкания и сплетни - това е истината!

Успех!!!

[pavlina]

Здравейте!
Благодаря Ви! Много ми помагате като ми показвате реалността в очите.
Преди малко Ви написах дълго писмо, в което се аргументирах защо поведението на сем. Р. според мен трябва да се преследва от закона, но го затрих без да искам . Поне ми олекна и поне няма да Ви губя времето.
Накратко: най-много ме притеснява, че според закона когато предизвикваш някой ако не постигнеш конфликт това не е престъпление. Така те опитват докато успеят. Онзи ден се опитаха да държат сметка на наш гост (защото с нас не успяват). Започнаха по стълбите на къщата с това защо ни идвал на гости. Имали сме общи части в къщата (стъпалата) и за това не можело всеки да идва у нас. Така гостът ни се разправяше с тях и постигнаха това, че аз вече никога няма да го поканя у нас и се срамувам от това, че под покрива ни имаше разправия. Това не е първото им такова постижение, не е и второто.
Приятен ден:
Павлина.

[spravedlivost]

G-jo iskam da vi kaja, 4e vashite susedi izvurshvat zloupotreba s pravata si i daje prekrachvat praga na zloupotrebata, kolegata mishi e prav - za vsichko triabvat dokazatelstva. Ot men edin suvet - ako ne vi oburnat vnimanie ot prokuraturata, vinagi mojete da zavedete grajdanski isk - za vredi i da gi osudite za vsichki materialni i nematerialni sheti, koito sa vi nanesli dosega, no se obosnovete konkretno v kakvo se izraziavat vredite i se opiraite na dokazatelstva kato napr. svideteli, zashtoto daje i da ste prava bez dokazatelstva sudut niama da gi osudi i za stotinka!

[pavlina]

Здравейте,
много пъти съм се питала дали да заведа гражданско дело. Ако искам обезщетение, а то в случая за нематериални щети до колкото съм запозната друго не може, ще мога да си го търся само от пенсията на обвиняемия или съпругата му или от социалните им помощи на сина му. Дъщеря им не работи и има дете и живее при тях, а синът им работи но в сивата икономика. Звучи ми безнадеждно да ми плащат обезщетение. Доказателствата за тормоза упражнен над нас биха могли да са техните жалби. Свидетелите ми биха могли да са гостите ми пред, които сем. Р. са се изявявали - те са повече от трима и коментарите им пред мои познати, които дори специално за това са посещавани. Желанието ми е обаче е просто да ни забравят и да не чувам за тях повече. Мисля, че дори и да плюят пак ще ни остане чест. Дано да съм права. Страх ме е от физически сблъсаци. От 5 агресивни натури у тях за 3-4 години останаха 2. Единият от тях изобщо вече не ни създава проблеми, а другите две вечно се надяват да подкладат огънчето и да минат между капките и ако мога да накажа тях знам, че проблемите ще свършат, но не виждам как може да стане това. Синът ме притеснява най-много, а баща му прави глупости за да го прикрива. Когато полицаите разпитвали сина и почти го разкриели той казвал "Аз съм невменяем не ме закачайте" или отплесвал темата. Има нещо, но сигурно не е съмсем невменяем. Та спасението е да не ги забелязва човек и да се пази, а за щастие до колкото разбирам, в затвора не им се влиза. Защото в началото така се държаха, че мислех, че и това им е безразлично.
Просто трябва да внимаваме и ние се справяме - поне за сега. Вярвам, че рано или късно от съда ще им наложат поне условни наказания, а това може и да реши проблемите ни. Защото синът, който се прави на луд според мен не е луд. Само дето ако делото беше по-скоро можеха да ми спестят нервите през тези месеци.
Приятен ден!
Павлина

[marinov]

Здравейте, прегледах вашия случай и искам да направя няколко бележки.
1) На ВСЯКА цена си намерете адвокат.Ако адвоката към когото сте се обърнали не желае да съдейства тогава си намерете друг.Казусът е сложен и изисква сериозна юридическа подготовка с каквато вие не разполагате.
2) Считам, че квлификацията на деянието е неправилна.Ако коректно сте описали фактическата обстановка, съм категоричен, че става дума за опит за убийство.Умисълът е евентуален.Деецът е извадил с нож и замахнал с него вероятно с цел да причини телсена повреда,той обаче е съзнавал, че с тези си действия може да се причини смърт на лицето и въпреки това се е отнесъл с безразличие към престъпният резултат.Единствено вашата съпротива е осуетила престъпните му намерения. При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл. 18 ал. 2 от НК/.Опитът за убииство се преследва по общия ред и поглъща телсната повреда която се разлежда по частна тъжба на пострадалия.
3) Относно болничния лист разполагате със няколко възможности.Тъй като се касае за болничен лист с непрекъснат отпуск над 30 работни предположението ми е, че е издаден от ЛКК.Редът за обжалването е определен в чл. 112 от Закона за здравето.Следва да имате предвид,че не сте от кръга заинтересовани лица очертани в разпоредбата, затова трябва да направите преложение/не жалба/ до ТП на НОИ или РЗОК да обжалват болничния лист от ЛКК.Редът е сложен и изгледите за успех далеч не са преспективни.Друга възможност е да обжалвате болничния лист по реда на ЗАП тъй като, той предствлява индивидуален административен акт.Освен това можете да предявите и установителен иск за признаване или непризнаване правото на болничен лист.
Пак подчертавам, не е изкушавайте да водите делото сами.Делото има специфики при които дори и опитен специалист трудно би се ориентирал.Не забрявяте, че много често евтиното излиза скъпо.Така, яе умната и успех.

[marinov]

Здравейте, прегледах вашия случай и искам да направя няколко бележки.
1) На ВСЯКА цена си намерете адвокат.Ако адвоката към когото сте се обърнали не желае да съдейства тогава си намерете друг.Казусът е сложен и изисква сериозна юридическа подготовка с каквато вие не разполагате.
2) Считам, че квлификацията на деянието е неправилна.Ако коректно сте описали фактическата обстановка, съм категоричен, че става дума за опит за убийство.Умисълът е евентуален.Деецът е извадил с нож и замахнал с него вероятно с цел да причини телсена повреда,той обаче е съзнавал, че с тези си действия може да се причини смърт на лицето и въпреки това се е отнесъл с безразличие към престъпният резултат.Единствено вашата съпротива е осуетила престъпните му намерения. При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл. 18 ал. 2 от НК/.Опитът за убииство се преследва по общия ред и поглъща телсната повреда която се разлежда по частна тъжба на пострадалия.
3) Относно болничния лист разполагате със няколко възможности.Тъй като се касае за болничен лист с непрекъснат отпуск над 30 работни предположението ми е, че е издаден от ЛКК.Редът за обжалването е определен в чл. 112 от Закона за здравето.Следва да имате предвид,че не сте от кръга заинтересовани лица очертани в разпоредбата, затова трябва да направите преложение/не жалба/ до ТП на НОИ или РЗОК да обжалват болничния лист от ЛКК.Редът е сложен и изгледите за успех далеч не са преспективни.Друга възможност е да обжалвате болничния лист по реда на ЗАП тъй като, той предствлява индивидуален административен акт.Освен това можете да предявите и установителен иск за признаване или непризнаване правото на болничен лист.
Пак подчертавам, не е изкушавайте да водите делото сами.Делото има специфики при които дори и опитен специалист трудно би се ориентирал.Не забрявяте, че много често евтиното излиза скъпо.Така, яе умната и успех.

[marinov]

Здравейте, прегледах вашия случай и искам да направя няколко бележки.
1) На ВСЯКА цена си намерете адвокат.Ако адвоката към когото сте се обърнали не желае да съдейства тогава си намерете друг.Казусът е сложен и изисква сериозна юридическа подготовка с каквато вие не разполагате.
2) Считам, че квлификацията на деянието е неправилна.Ако коректно сте описали фактическата обстановка, съм категоричен, че става дума за опит за убийство.Умисълът е евентуален.Деецът е извадил с нож и замахнал с него вероятно с цел да причини телсена повреда,той обаче е съзнавал, че с тези си действия може да се причини смърт на лицето и въпреки това се е отнесъл с безразличие към престъпният резултат.Единствено вашата съпротива е осуетила престъпните му намерения. При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл. 18 ал. 2 от НК/.Опитът за убииство се преследва по общия ред и поглъща телсната повреда която се разлежда по частна тъжба на пострадалия.
3) Относно болничния лист разполагате със няколко възможности.Тъй като се касае за болничен лист с непрекъснат отпуск над 30 работни предположението ми е, че е издаден от ЛКК.Редът за обжалването е определен в чл. 112 от Закона за здравето.Следва да имате предвид,че не сте от кръга заинтересовани лица очертани в разпоредбата, затова трябва да направите преложение/не жалба/ до ТП на НОИ или РЗОК да обжалват болничния лист от ЛКК.Редът е сложен и изгледите за успех далеч не са преспективни.Друга възможност е да обжалвате болничния лист по реда на ЗАП тъй като, той предствлява индивидуален административен акт.Освен това можете да предявите и установителен иск за признаване или непризнаване правото на болничен лист.
Пак подчертавам, не е изкушавайте да водите делото сами.Делото има специфики при които дори и опитен специалист трудно би се ориентирал.Не забрявяте, че много често евтиното излиза скъпо.Така, яе умната и успех.

[marinov]

Здравейте, прегледах вашия случай и искам да направя няколко бележки.
1) На ВСЯКА цена си намерете адвокат.Ако адвоката към когото сте се обърнали не желае да съдейства тогава си намерете друг.Казусът е сложен и изисква сериозна юридическа подготовка с каквато вие не разполагате.
2) Считам, че квлификацията на деянието е неправилна.Ако коректно сте описали фактическата обстановка, съм категоричен, че става дума за опит за убийство.Умисълът е евентуален.Деецът е извадил с нож и замахнал с него вероятно с цел да причини телсена повреда,той обаче е съзнавал, че с тези си действия може да се причини смърт на лицето и въпреки това се е отнесъл с безразличие към престъпният резултат.Единствено вашата съпротива е осуетила престъпните му намерения. При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл. 18 ал. 2 от НК/.Опитът за убииство се преследва по общия ред и поглъща телсната повреда която се разлежда по частна тъжба на пострадалия.
3) Относно болничния лист разполагате със няколко възможности.Тъй като се касае за болничен лист с непрекъснат отпуск над 30 работни предположението ми е, че е издаден от ЛКК.Редът за обжалването е определен в чл. 112 от Закона за здравето.Следва да имате предвид,че не сте от кръга заинтересовани лица очертани в разпоредбата, затова трябва да направите преложение/не жалба/ до ТП на НОИ или РЗОК да обжалват болничния лист от ЛКК.Редът е сложен и изгледите за успех далеч не са преспективни.Друга възможност е да обжалвате болничния лист по реда на ЗАП тъй като, той предствлява индивидуален административен акт.Освен това можете да предявите и установителен иск за признаване или непризнаване правото на болничен лист.
Пак подчертавам, не е изкушавайте да водите делото сами.Делото има специфики при които дори и опитен специалист трудно би се ориентирал.Не забрявяте, че много често евтиното излиза скъпо.Така, яе умната и успех.

[pavlina]

Здрявейте!
Благодаря Ви, че се отзовавате!
Причината да не водя гражданско дело за намушкването с ножа е, че само семейството ми и обвиняемият са свидетели и единствените ми доказателства за правотата ми са, че формата на раната ми съответства на начина, по който аз съм описала, че съм я получила и не съответства на начина по който обвиняемият описва, че съм я получила. Освен това обвиняемият си сменя показанията в процеса на предварителното производство, като никои от показанията му не съответстват на истината итова се вижда от формата на раната ми.
Т.к. точно на 01.06. вечерта отговарях на нова тяхна жалба вместо да съм с детето си. (Обвиняемият твърди, че сме го били на улицата, пред нас в 22.30 вечерта на 26.05. Живея в оживен район и не мисля, че ще е трудно да разоблича, че лъже. Дори разпра е нямало тогава. ) Това, което ме ядосва е, че са писали и нашите гости, че всички сме го били. Та и тях ги викат за обяснения. Освен това сем. Р са ходи при наши познати за пореден път са им обяснява колко сме опасни и да не пускат децата си в нас и да не играят с моето дете. Просто не мога да коментирам поведението им. Хората ни познават и идват да ми кажат за действията им. Въпреки това обаче, не намирам нещо, което да оправдае поведението им. Интересното е че в нощта на 26 срещу 27. 05. обвиняемият наистина е имал наранявания и на 27.05. е постъпил в болница със синини в лицето. Има бързо производство срещу наш гост и ние сме посочени от обвиняемият като свидетели, а от сина му като участници в побоя му. По този повод писахме отговори на жалби на 01.06.
Мисля, че този път ще заведа дело за клевета. Това не може да продължава вечно. Има достатъчно техни жалби с неверно съдържание и мои гости, които в различни моменти от време са били свидетели на агресивното им и предизвикателно поведение. Има и поне 10 човека пред които членове на сем. Р са ходили лично да ме клеветят през последните 2 години. Мисля, че едно такова гражданско дело трябва да успее.
Къде трябва да прочета какви могат да въдат наказанията при спечелването на едно такова дело. Смятам след като изясня всичко да ангажирам и адвокат. Не мога да не изясня въпроса.
Приятен ден:
Павлина

[pavlina]

Здравейте!
В НК намерих само това:
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Мисля, че поне минималното наказание трябва да им бъде присъдено.
Относно писмото на г-н Маринов:
Здравейте!
Това дело ще продължим без адвокат, защото мисля, че той до сега трябваше да се включи, а не от тук нататък. В следващите, може би ще има и такива, няма да се лиша от помощта им.
Болничният лист на обвиняемия може да е най-много за два дни, а не за 30 или повече така, че най-вероятно не е издаден от ЛКК. Относно
>" Друга възможност е да обжалвате болничния лист по реда на ЗАП
> тъй като, той предствлява индивидуален административен акт.
>Освен това можете да предявите и установителен иск за признаване или непризнаване правото на болничен лист. "
До колкото знам все още няма болничен в документите по делото, а само бележки от прегледи и препоръка за издаване на двудневен болничен. Не мога да разбера кой в случая е "горестоящия административен орган". Освен това се съмнявам, че някой ще ме уведоми за издаването на болничния преди следващото заседание на съда както би трябвало да е според чл.17 ал. 1 както и не разбирам тогава от кога ще започне да тече този 7 дневен срок, който е споменат в чл.22 ал. 1. Т.е. след като прочетох само началото на ЗАП ми изглежда невъзможно да го използваме в случая. Може би ще можем да го използваме обаче, в седем дневен срок след като видим съответния документ, нали?
Остава само възможността за установителен иск. Може ли да ми напишете пред кого се предявява и на базата на кой нормативен документ.
Благодаря Ви и приятен ден:
Павлина

[kostova_s]

Gospojo,
Kolegite bjha poveche ot dobronamereni kam Vas!
Vslushajte se v savetite im!
Uspeh!

[pavlina]

Здравейте,
извинете ме ако съм прекалила с въпросите!
Говорих с адвоката, който познавам за да заведем дело за клевета. Той почти се ядоса, че още не съм ги забравила. Каза, че не иска да се занимава с тях. Твърди, че просто не трябва да им обръщаме внимание за да няма конфликти. Хората ги знаят и това било достатъчно.
Сигурно сте прави.
Благодаря за всичко, с което ми помогнахте! Ще вложа цялото си старание за да ги изтърпим без да има конфликт докато се цивилизоват.
Искренно Ви желая успехи и всичко най-добро!
Павлина

[pavlina]

Здравейте!
Опитах се да Ви пиша преди делото (то беше вчера), но при опита ми да публикувам коментара си системата няколко пъти ми даде "обща грешка". Писмото ми беше оптимистично в резултат от това, че цели 10 дни не бях виждала обвиняемия. За съжаление след заседанието на съда изобщо не ми е светло пред очите. Много съм разочарована за пореден път от невъзможността да достигна до истината.
Съда явно няма как да достигне до истината и съответно вероятно няма да налжи адекватно наказание. Причините да мисля така са следните:
1. Най-лошо впечатление ми направи това, че когато съпругът ми разпитваше обвиняемият и той започна да се обърква и почти щеше да стане ясно, че лъже адвокатката на обвиняемият му каза:
"Кажи, че не си спомняш",
а той явно си спомняше и щеще да говори.
Извитнете ме по-късно ще продължа.

[pavlina]

Извинете ме за прекъсванията, но докато Ви пиша и работя.
По въпроса за
1. Най-лошо впечатление ми направи това, че когато съпругът ми разпитваше обвиняемият и той започна да се обърква и почти щеше да стане ясно, че лъже адвокатката на обвиняемият му каза:
"Кажи, че не си спомняш",
а той явно си спомняше и щеще да говори.
Бих приеля тя да каже
"Имаш право да не отговориш" или нещо такова, но това което адвокатката каза за мене е недопустимо, не знам дали е в правото си или не, но ако е е по-добре да разпитват направо адвокатите, а не обвиняемите имаче всичко изглежда като подигравка с пострадалия.
2. Съпругът ми искаше да се изясни, че заплахите за убийство не съ били еднокретни и, че минути преди да изрече поредната заплаха обвиняемият ме е наръгал с нож, но и адвокатката на обвиняемият и прокурорът многократно казаха на съпруга ми, че това няма отношение по делото защото делото било само за еднократната текуща заплаха за убийство и друго нямало значение. Не знам как разкъждават тези хора, но би трябвало да оценят, че е едно да те заплаши някой само веднъж и то на шега и е съвсем друго да те заплашва някой многократно и единият от всичките пъти да е малко след като съвсем съзнателно е намушил някого с нож. Не знам как е възможно прокурорът, на когото всъщност съм от части благодарна, че повдигна обвинетието сам да каже, че това дали малко преди заплахата е имало намушкване с нож или не няма значение и за това няма защо да се разследва. При тези обстоятелства според мен съда не може да прецени реално ситуацията.
3. Оказа се, че за да се извини пред някого работещо и усигурено лице това може да станане само с болничен, изготвен по стандартната процедура, а не с медицинско направление, каквото е предсавил обвиняемият. Съпругът ми е казал и това, но са го насочили към ново дело сякъш за това дело няма значение дали обвиняемият злоупотребява с това или не.
4. Трима от независимите свидетели вече не можеха да си спомнят точно какво е станало.
(Извинете ме пак ще прекъсна за около час)

[pavlina]

4. Трима от независимите свидетели вече не можеха да си спомнят точно какво е станало. Тъй като единият е лекарят на линейката, а другият е шофьоът й за никого няма съмнение, че тези лица са били там, но те дори не си спомниха физиономиите ни. В миналото не са били разпитвани и това което са видели си остана само някъде в съзнанието им. Във връзка с това искам да изкажа възмущението си, че загубата на показанията на тези свидетели се дължи само на отложеният им разпит във времето, това е, което попречи на разкриването на истината.
5. Отново във връзка с показанията на обвиняемият и сина му. Оказа се, че те в много неща се различават от показанията, дадени при следователите в предварителното производство, а още повече се различават от това, което са казали обвиняемият и синът му на полицаите в нощта на престъплението. Когато съпругът ми попита обвиняемият на какво се дължи това неговата адвокатка поясни, че това какво е казвал преди няма значение защото онова пре следователите не било разпит по НПК. Важно било какво говори сега. Не знам дали е така, но мога да кажа следното. Ако съдя по нашите дела най-точна информация получиха полицаите в нощта на престъплението. Следваща по точност е информацията, която получиха следователите въпреки, че там вече обвиняемият беше съчинил 50% от твърденията си и то точно най-съществените. Когато говореше пред съда, вчера вярното в показанията на обвиняемият беше само пътят по който е минал той в нощта на престъплението нищо друго вярно нямаше, а не знам дари това изобщо беше забелязано от съдията (въпреки, че той ми изглежда много мъдър, търпелив и честен човек, но само тези му качества не могат да компенсират всички останали проблеми в правосъдието, които засегнах тук.)
Това е ще спра до тук. Ще има ново заседание на което ще бъдат разпитани пак полицаите изобщо няма да се учудя ако и те кажат, че вече не помнят. Със семейството ми обаче едва ли ще забравим. Веднъж бяхме наранени физически от обвиняемият. От друга страна пет пъти пред свидетели обвиняемият е заплашвал съпругът ми. Освен това като не послушах мъдрият си адвокат си помеслих, че в нашата система е възможна да стигна да истината и сгреших и се разочаровах съвсем като си дадох сметка къде живея и още нещо изобщо нямам застраховка, че след тази безнаказаност обвиняемият и семейството му няма да се прояват пак. Няма да кажа как ще постъпя ако това ми се случи пак.
Благодаря все пак на тези които се отзоваваха. Написах Ви всичко това с надеждата поне малко системата ни да се пренастрои адекватно на ситуацията за която е предназначена. Вече изобщо не вярвам, че с този НПК мога да разкрия истината.
Приятна работа и БОГ ДА НИ ПАЗИ!

[pavlina]

Здравейте!
Малко ми е трудно да се обърна по псевдоним, не знам кой сте Mishi_83, но се оказахте прав, явно имате невероятни професионални възможности в областта на правото и безкрайно ще се радвам ако обществото Ви оцени и Ви отдаде необходимото уважение. Бях сигурна, че обвиняемият вече е бил осъждан по чл.78 а от НК, та той вече веше разследван за заплахи за убийство, но явно са наказали само сина му в предишните инциденти. При предишното заседание мислех, че обвиняемият е симулирал болките в крака си само за да забравят полицаите и лекарите, които бяха там в нощта на престъплението. Забравиха обаче само лекарите, а полицаите до край си свършиха работата искрено съм им благодарна. Единият се казва Димитър Димитров, а другият е Христомир и двамата работят в РПУ - Шумен с гордост пиша имената им, и ще се радвам ако мога по-явно да декларирам, благодарността си към тях. Дори не съм им благодарила, но някой ден ще го направя.
Отвратителни бяха отново действията на адвокатката на обвиняемия. Тя има баща адвокат. До колкото разбрах, той е бил днес в залата, това не и позволява да се опитва да подвежда съда и мисля, че действия като нейните трябва да са обект на наказанията в НК, а не да се чудят как да смекчават наказанията. Да Ви припомня, че адвокатката отложи предишно заседание на съда като размахваше ренгенови снимки на обвиняемия и твърдеше, че имал фрактура, а в последствие обвиняемият се извини пред съда само с медицинска бележка за два дни дори не е болничен въпреки, че е работил към този момент. След като връчиха призовките адвокатката поиска ускоряване на делото. То обаче не беше ускорено, това значеше нови призовки и т.н. и така - влязоха в сила промените на НПК и обвиняемият можа да се възползва от чл.78 а. И това ако не е измама....В следващо заседание на съда същата адвокатка прекъсна разпита на обвиняемия с думите цитирам: "Кажи, че не знаеш" в момент, когато съпругът ми точно щеше да докаже, че е имало удар с нож и че показанията на обвиняемия сериозно си противоречат. След това разпита не можа да продължи, защото адвокатката каза, че това дали е имало или не удар с нож не е обект на това дело. Днес в пледоарията си тя каза, че не може да се използва членът за наказание за заплаха с убийство защото преди това обвиняемият трабва да е извършвал някакви действия, които да доказват, че той е способен да извърши убийство, т.е. тя сама каза, че удърът с нож е от голямо значение. Така днес обвиняемият се размина по чл.78 а от НК и глоба от 500 лв. и 400 лв. по гражданския иск на съпруга ми за да забрави случилото се. Незъзможно да остана същата като преди да ме наръгат с нож, но да се надяваме този член да свърши работа, въпреки, че днес по-скоро на обвиняемият му олекна. Докато съм жива ще следвам яростно правото макат и да смятам, че наказанията са смешно леки, но друг начин за намаляне на престъпността е ясно, че няма. Погледнете наредбите на Общината и кажете като сравните наказанията не е ли смешно, те да са по-големи от тези в НПК?! Като е наясно с това обвиняемият извърши и една имуществена измама по време на периода в който беше обвиняем, та се надявам още веднъж да отговаря пред съда и тогава този чл.78 а няма да му помогне. Въпреки, че основно измамените изобщо не вярват в правото и в държавата и май по тази причина не смятат да търсят правата си. Този път има по-пострадали от мен. В резултат от тази измама за която още не е дори уличен обвиняемият по днескашното дело подобри материалното си състояние с толкова, колкото може би никога не е спестявал през живота си. Аз вярвам в Прокуратура и в Съда, искам това да не се допуска в родината ми и вярвам, че ще име ново дело за новите му деяния. Системата действа макар и законите ни да са слаби.
Желая Ви всичко най-добро!
Още веднъж благодаря на всички, които ми помагат да преживея случилото се!
Успех!
P.S. Ако имате идея по кой чл. от НК мога да потърся отговорност на адвокатката за неверния коментар на ренгеновите снимки и отлагането на делото ще го направя!