начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

казус по наказателно право

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


казус по наказателно право

Мнениеот galin » 23 Юни 2006, 23:36

А и В им трябвали пари и се наговорили да заплашат С,че ще го издадат на полицията.За целта написали заедно писмо ,в което поискали от С 3000лв,определили мястото и датата,където С трябвало да донесе парите.На уречения ден и час, и място зачакали С да донесе парите.А бил въоражен с пистолет ,а В с нож.
С се появил и оставил плик на указаното място и бързо се отдаличил.А отишъл до мястото и отворил плика,и видял ,че парите са само 1000лв..Ядосъл се ,извадил пистолета и догонил С.Насочил го срещу него и му поискал останалите пари.С си извадил портофейла,като му обяснявал,че има само 50лв. и че това са последните му пари.А взел парите и се отдалечил.
В този момент дошъл В и опрял нож в гърлото му,и отнел на С часовника и GSM му.Отстъпил няколко крачки и казал на С ,че ако каже на някого за случилото се ще му виде сметката.
galin
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 18 Фев 2006, 19:18

Мнениеот gosho72 » 08 Сеп 2006, 13:11

Описанието завършва без поставени въпроси по казуса.Ще се опитам да формулирам правната квалификация на деянието.

1.По отношение на заплахите отправени от А и В спрямо С считам,че е осъществен квалифицирания състав на деянието изнудване по чл.213а,ал.2,точка 3 и 4 от НК.
Деянието е извършено в съучастие на лицата А и В при пряк умисъл от субективна страна под форма на съизвършителство.

2.От страна деянието на дееца В спрямо С се наблюдава и грабеж по смисъла на чл.198 от НК. При отнемането на часовника и мобилния апарат в казуса е посочено,че се извършва в отсъствието на А.В случая относно дееца "В" може да се говори за т.нар "екцес на извършителя" тъй като той е извършил нещо повече от предварително уговореното в съучастие с дееца А.Извършения грабеж от дееца В се квалифицира и като сложно /съставно/ престъпление,в което са осъществено самостоятелно две деяния - принуда върху С като първо деяние и отнемане на собствените му вещи като второ деяние.

Търсенето на наказателната отговорност на А и В може да бъде извършено в общ процес,поради общност на деянията.Размера на наложените наказания ще се определи по правилата на НК според гореизложените квалификации на деянията,като ще вземе в предвид и смекчаващи и утежняващи обстжоятелства и съдебното минало на дейците .
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот tosho_81 » 08 Сеп 2006, 15:58

Много добре изложен коментар по казуса. Радвам се, че има колеги, които споделят мненията си.

Макар и да не ме касае конкретно, Благодарности на gosho72
tosho_81
Нов потребител
 
Мнения: 7
Регистриран на: 21 Окт 2001, 13:03

Мнениеот RinTimTim » 08 Сеп 2006, 16:59

1. Според мен е осъществен съставът на престъплението по чл. 214 ал.2 т.1. Чл. 213а по принцип е почти неприложим на практика, защото представялва една предварителна престъпна дейност по отношение на 214. Когато деянието, визирано в 213а, се осъществява с цел да се принуди някого да извърши акт на имуществено разпореждане, това ще представлява опит към престъплението по следващия член и ще се подведе под него. Приложното поле на чл. 213а се ограничава само до случаите, когато целеното разпореждане не е вредоносно за пострадалия, защото причиняването на имотна вреда е белег от състава на чл. 214.

В случая е налице довършено престъпление - А и В в съизвършителство (изключени са общите правила на съучастието, налице е специалната норма на чл. 213а ал 2 т. 4, към която препраща нормата на чл. 214 ал. 2) осъщестявават принудата чрез заплашване, за да набавят за себе си имотна облага, вследствие на принудата от С е осъществен акт на фактическо разпореждане против волята му, от което му е причинена вреда в размер на 1000лв.

Деянието не може да се подведе под чл. 213а ал 1 т.3, защото там се визират случаи, когато отнемането на имущество е средство, способ за принуждаване на пострадалия към акт на имуществено разпореждане с предмета на престъплението. Макар и лицата да са били въоръжени, самото изнудване също не се може да се квалифицира като извършено от въоръжени лица, тъй като при упражняването на принудата пострадалият не е имал представи за наличието на оръжие у извършителите. Що се отнася до белега "значителни имуществени вреди", визиран в чл. 213а ал 3 т 2, доколкото имам спомен съдебната практика приемаше за значителни вреди на стойност НАД 1000лв.

2. От А е осъществен в реална съвкупност с изнудването и грабеж по чл. 198 ал1. Малката стойност на предмета на престъплението от една страна и оръжието, използвано от А от друга, ще се отчетат при индивидуализацията на наказанието.

3. От В също е осъществен грабеж по същия текст от закона и отново използването на оръжие ще се отчете като отегчаващо обстоятелство. В осъществява в реална съвкупност освен грабежа и състава на престъплението по чл. 144 ал 3 във връзка с ал1. Заканата с убийство не е средство за сломяване съпротивата на пострадалия с цел отнемане на вещите, нито такова за запазване на предмета на престъплението във фактическата власт на дееца - налице е вече един довършен грабеж, така че деянието на В е самостоятелно престъпление и не може да се погълне от грабежа.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот kursant_amvr » 12 Сеп 2006, 12:23

gosho72 написа:Описанието завършва без поставени въпроси по казуса.Ще се опитам да формулирам правната квалификация на деянието.

1.По отношение на заплахите отправени от А и В спрямо С считам,че е осъществен квалифицирания състав на деянието изнудване по чл.213а,ал.2,точка 3 и 4 от НК.



Категорично несъгласен съм с изразеното становище !!! Квалифицирайки деяние по НК трябва да подхождаме внимателно и пунктуално към законовият текст. Не можем да квалифицираме инкриминирано деяние, като четем закона "отгоре-отгоре".

Елемент от обективна страна на състава по 213а е заплахата с " насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие ". Моите уважения, но "издаването в полицията" не е противозаконно, а точно напротив - то е едно обществено-полезно и дори правно изискуемо деяние. Така че за чл. 213а и дума не може да става в случая.

В така описания казус престъплението извършено от А и В в условоята на съизвършителство е предвиденото в чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. 213а, ал. 2, т. 4. - квалифициран състав на класическото изнудване.
Не са причинени значителни имуществени вреди. Значителните имуществени вреди са в размер 1/5 от "големите размери", които пък са 70 минимални работни заплати. Елемантарната аритметика показва, че това прави над 1000 лв. Исканите 3000 лева попадат в графа "значителни вреди" но по състава на 214 значение имат реално нанесените имуществени вреди.

РимТимТим не е направил твърде вярно разграничение между съставите на 213а и 214. Същинският вододел между двата състава, с ГОЛЯМО ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ е момента на довършване на престъплението. При 214 престъплението е довършено с нстъпването на имуществените вреди. При 213а не е задължително пострадалият да се е разпоредил с правото си или да е поел задължаени или да е претърпял някакви вреди... Престъплението е довършено с акта на отправяне на заплахата и наличието на предвидената от НК субективна ЦЕЛ.

Що се отнася за деяниата, когато А отнема парите а В часовника и Телефона на С:
Тук нямаме две отделни престъплениа или ексцес. Става дума за едно престъпление по чл. 198, ал. 1. извършено в условията на съизвършителство. Актът заплаха и отнемане на 50 лв от А и актът на заплаха и отнемане на вещите от В са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Тогава имаме едно престъпление, а не две отделни, ексцес на умисъла или каквито и да е други дивотии.

Колеги, защо никой не е коментирал относимостта, към казуса на членове от НК: 294 - лично укривателство и 144 - закана с престъпление ?????
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот gosho72 » 12 Сеп 2006, 14:02

Приемам и се съгласявам с изложеното от колегата Rim Tim Tim.Нека състава да е подведен по чл.214 от НК

Но примерно ако аз съм защитник на дееца А в досъдебното и съдебното производство ще пледирам за "невинността" му по отношение на деянието-извършено от дееца "В" спрямо дееца "С" във връзка с отнемането на часовника и мобилния апарат.Защото поне аз не виждам участието на дееца "А" в осъществяването на деянието.А и как да докажа,че дееца "А" има съучастие -в казуса е посочено "А е взел парите и се отдалечил ".това,че принудата и отнемането на парите е извършено от двамата-спор няма.Но по втората част от поставения казус нека малко да помислим.Колегата от академията на МВР,който счита "екцеса" при съизвършителство за дивотия как ще докаже формата на съучастие на дееца "А" при второто деяние.Дори и ролята на "помагач" или "подбудител" не може да бъде доказана по безспорен и категоричен начин.В поставения казус ясно е посочена каква е целта при вземането на решение от "А" и "В" -трябват им пари и решават да упражнят принуда върху "С".
Нямам виждане по приложимостта на чл.144 и чл.294 от НК по конкретния казус.Нека коментара по тях да се направи от колегата,който учи в АМВР. :lol:
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот RinTimTim » 12 Сеп 2006, 14:40

kursant_amvr написа:РимТимТим не е направил твърде вярно разграничение между съставите на 213а и 214. Същинският вододел между двата състава, с ГОЛЯМО ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ е момента на довършване на престъплението. При 214 престъплението е довършено с нстъпването на имуществените вреди. При 213а не е задължително пострадалият да се е разпоредил с правото си или да е поел задължаени или да е претърпял някакви вреди... Престъплението е довършено с акта на отправяне на заплахата и наличието на предвидената от НК субективна ЦЕЛ.


Голямо практическо значение на чл. 213а въобще няма, за да се налага да го отграничаваме задълбочено от чл. 214 :) Когато заплахата е отправена с цел пострадалият да се разпореди с вещ или свое право или да поеме имуществено задължение, ще е налице започнато изпълнение на престъплението по чл. 214, т.е. опит към него; ОСВЕН КОГАТО така желаното от дееца поведение не МОЖЕ ДА БЪДЕ вредоносно за пострадалия. Защото във всички случаи, когато целеното поведението ще бъде вредоносно, ще се изпълни и субективният признак на състава по чл. 214 - користната цел (т.е. някой ще се облагодетелства имотно за сметка на жертвата), който отсъства от признаците на субективната страна по 213а. Тогава обаче остава отворен въпросът какъв е смисълът да се криминализира подобно деяние. чл 213а а абсолютно излишен - натоварва ненужно уредбата на изнудването.

kursant_amvr написа:Що се отнася за деяниата, когато А отнема парите а В часовника и Телефона на С:
Тук нямаме две отделни престъплениа или ексцес. Става дума за едно престъпление по чл. 198, ал. 1. извършено в условията на съизвършителство. Актът заплаха и отнемане на 50 лв от А и актът на заплаха и отнемане на вещите от В са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Тогава имаме едно престъпление, а не две отделни, ексцес на умисъла или каквито и да е други дивотии.


Не съм съгласен. Никъде от казуса не става ясно, че А и В действат при общност на умисъла при осъществяване на деянията след изнудването. Напротив. За какво съизвършителство въобще може да става въпрос, след като нито В в първия случай, нито А във втория, осъществяват елементи от някой от двата акта на изпълнителното деяние на грабежа - упражняване на принудата и отнемане на вещите? За други форми на съучастие също не може да става въпрос, повече от видно е, че умисълът у всеки един се формира отделно.

kursant_amvr написа:Колеги, защо никой не е коментирал относимостта, към казуса на членове от НК: 294 - лично укривателство и 144 - закана с престъпление ?????


Личното укривателство според мен не е относимо, а заканата с престъпление съм я коментирал :)
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот kursant_amvr » 13 Сеп 2006, 12:52

За RimTimTim:
Да, вярно е че сте обърнал внимание на деянието по 144. Грешката е моя. Напълно подкрепям това, което сте изложил по въпроса.

Относно личното укривателство:
Посоченото в казуса дава основание да се направи извода, че по отношение на С има основания за реализиране на НО. ( все пак А и В заплашват да го "издадат в полицията").
Текстът на чл. 294 НК е формулиран така: " Който спомогне..." Тази формулировка предполага, че престъплението може да се извърши по множество начини: както чрез дейтвие, така и чрез бездействие. Точно такова бездействие е "неиздаването в полицията". При чл. 294 е запретен съответен предвиден в НК резултат, начинът по който е постигнат е без значение. Резултатът е именно: да е спомогнато извършилото престъпление лице да избегне нак. преследване, същото спрямо него да бъде осуетено или лицето да остане ненаказано.

Наличието на престъплени е по 294 в казуса, обаче не може да бъде обосновано, доколкото казусът мълчи относно два елемента от състава:
1. За какво А и В заплашват да издадат С ? Възможно е ( макар и чисто хипотетично) да не става дума за извършено от С престъпление, а за някакво друго правонарушение. Тогава съставът на 294 няма да е изпълнен. Не мога да се сетя убедителен пример в момента, но хипотетично е възможно.
2. Казусът не дава информация доколко С е избягнал осъществяване на НО спрямо него и доколко действията и бездействията на А и В са спомогнали за това.

Относно разсъжденията на РимТимТим, за ненужността на 213а, както и по отношение на множеството изразени от него становища за съставите 214 и 213а и за приготовлението към тях: Смятам, че тук сте твърде далеч от истината. Нямам време да се аргументирам сега, но ще го направя по-късно или утре.

Относно изразеното на Гошо становище по приложението на чл. 198 за този казус, също има какво да напиша. Изразил съм мнението си по въпроса веднъж и ще гледам да го аргументирам по подробно.
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот gosho72 » 13 Сеп 2006, 13:40

kursant_amvr написа:Относно изразеното на Гошо становище по приложението на чл. 198 за този казус, също има какво да напиша. Изразил съм мнението си по въпроса веднъж и ще гледам да го аргументирам по подробно.


Очаквам с нетърпение аргументите Ви.Нека с чисто "учебна цел" и двамата да приемем следните роли на "субекти в досъдебното производство-вие дознател ,аз - защитник на "А" и "В".И да стигнем до някакво заключение-има ли деецът "А" съучастие в извършеното от деецът "В" спрямо пострадалият "С" деяние-квалифициращо се като грабеж по смисъла на чл.198 от НК или не ?Като дознател по досъдебното производство Вие трябва по безспорен начин да оборите исканията и аргументите на защитата и да съставите доказано по несъмнен начин обвинително заключение ,съгласно изискванията на чл.232,ал.1 от НПК.Иначе току виж,че наблюдаващият Ви прокурор приложи чл.226,ал.3 от НПК.
Аз продължавам да отстоявам позицията си,че "А" е невинен по отношение на второто извършено деяние.Ваш ред е да ме убедите в противното !
Последна промяна gosho72 на 13 Сеп 2006, 13:43, променена общо 1 път
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот kursant_amvr » 14 Сеп 2006, 12:24

:D Идеята Ви ми харесва, но трябва да отбележя някои неща: Все пак това е чисто теоретичен казус и целта едеянията да се квалифициран по зададеното в него, което приемаме за безусловно доказано. А иначе в практиката коеи как ще докажем е нещо съвсем различно. За съжаление в практиката някои неща са много трудно доказуеми. Когато в една реална житейска ситуация имаме няколко извършени престъпления, органите на досъдебното са доволни и когато успеят да докажат едно-две от тях по безспорен начин. Да се докаже всичко понякога граничи с невъзможното. Това е реалността. Но мисля, че с Вас вече говорихме по този въпрос в друга тема :D
Освен това не се чувствам достатъчно подготвен да създавам перфектни обвинителни заключения.
Все пак нека се опитам да защитя тезата си, макар и не в стил подходящ за обвинително заключение.

Обвинението е за това, че А и В отнемат от владението на С, като използват за това заплашване вещите: 50 лв., GSM и ръчен часовник с намерение противозаконно да ги присвоят.

Деянията:отнемане владението на сумата от 50 лв и деянието отнемане на GSM и ръчен часовник, макар и извършени в различни моменти, съответно първото от А, второто от В, по същество са извършени при условията на чл. 26, ал. 1 НК.
И двете деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто се явяват от обективна и субективна страна продължение на първото. Тогава съгласно разпоредбите на чл. 26 НК двете деяния се разглеждат, като едно продължавано престъпление по основния състав за грабеж чл. 198, ал. 1 НК.

Лицата А и В действат, като съизвършители в описаното по-горе продължавано пресъпление. Всеки от тях от обективна и субективна страна изпълнява състав от описаното по-горе продължавано престъпление. Юриспруденцията приема, че общността на умисъла при съучастие не се изразява задължително в предварителен сговор за конкретните действия в дадено престъпление. Достатъчно условие за общност на умисъла може да бъде самото съзнание, че съучастниците действат съвместно и задружно в извършеното престъпление. В казуса такова съзнание, мълчаливо съгласие и съпричастност в извършваните от А и В действия, очевидно съществува. Следователно А и В трябва да отговарят, като съизвършители в продължавано престъпление по чл. 198 НК, като се съобрази характерът и степента на участие на всеки един от тях.

В заключение искам да приведа един пример:
Ако двама души изнесат от склад последователн съответно: Първия 15 телевизора а втория 20 телевизора, за какво ще ги съдим ??? Всеки си изнася неговите телевизори, при това, като установява владението си върху всеки от тях последователно. Е, ако следваме вашата логика Гошо, то тогава трябва да съдим първия за 15 кажби, а втория за 20 други кражби ! Звучи абсурдно. За това е създаден чл. 26 НК.

По отношение на спора ми с РимТимТим... пак не остана време, но ще пиша. И да не вземе да се обиди някой, ей ! ПОнякога малко по-остро говоря, ноо... то в спора се ражда истината ! :)

ПС: НЕ ИСКА ЛИ НЯКОЙ С ПРАКТИЧЕСКИ ОПИТ ДА СЕ НАМЕСИ КАТО АРБИТЪР ???? Така де: имаме си адвокат, чат-пат дознател, сега само един съдия ни липсва. :D
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот gosho72 » 14 Сеп 2006, 13:02

Добро теоритично изложение-ако този въпрос ви се падне на държавния изпит ,считайте,че сте го взели !

Ето какви уточняващи въпроси бих задал като "защитник" по време на провеждания от "дознателя" разпит в досъдебното производство-съответно и предполагаемите отговори на дееца "А":

1.Въпрос:Какво направи след като отне сумата от пострадалия ?
Отговор: Тръгнах си ,не зная после какво е станало;

2.Въпрос:Известно ли ти е за отнемането на часовника и мобилния апарат и къде се намират ?Бяхте ли предвидили и отнемане на други вещи извън паричната сума.
Отговор:Не,не ми е известно.Не съм знаел за притежанието на такива вещи.Искахме само парите,които после трябваше да си поделим.

3.Въпрос:От страна на дееца "В" бяхте ли уведомен за отнемането на тези вещи.
Отговор:не,не знаех нищо.

4.Въпрос към "В":Изнесеното от "А" отговаря ли на обективната истина?
Отговор:Да отговаря !

И сега конкретно към моя въпрос:Въз основа на дадените обяснения и липса на свидетелски показания,които да оборват дадените от обвиняемите как ще си формулирате обвинителното заключение по отношение на "А" и второто деяние.Не можете да се обосновавате само на хипотези и презумпции ! :lol:
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот kursant_amvr » 14 Сеп 2006, 17:35

ОХ, АМА КОЛЕЕЕЕГАААААААА.....вие май не сте прочел какво съм написал отгоре. Това което имаме е Т Е О Р Е Т И Ч Е Н казус. А какво можем и какво не можем да докажем, зависи от безброй други неща извън казуса!
А, В и С могат да дават безброй много различни обяснения за станалото. Ами ако С откаже да се тъжи и свиетелства в полза на А и В, какво ще доказваме тогава изобщо и как ???????????? Ами ако дойдат 5 кошаревски свидетели... Ами, ако, ако, ако.....

Какви въпроси би задал адвоката и как биха му отговорили свидетелите са напълно ирелевантни неща в случая !

Аз считам, че обосновах и доказах моята теза. Вие имате ли нещо да кажете по същество ?
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот kursant_amvr » 14 Сеп 2006, 18:14

RinTimTim написа:
Защото във всички случаи, когато целеното поведението ще бъде вредоносно, ще се изпълни и субективният признак на състава по чл. 214 - користната цел (т.е. някой ще се облагодетелства имотно за сметка на жертвата)


От къде и как направихте този извод колега ????
Защо си мислите, че не могат да бъдат увредени интереси на пострадалия без да има користна цел ?? Деецът може да преследва някакво чисто морално удовлетворение. (Каквото побойникът изпитва нанасяйки ТП на обидилият го преди това пострадал.)
Още повече имущественото увреждане не е елемент от състава на 213а !!!!

RinTimTim написа:Когато заплахата е отправена с цел пострадалият да се разпореди с вещ или свое право или да поеме имуществено задължение, ще е налице започнато изпълнение на престъплението по чл. 214, т.е. опит към него;ОСВЕН КОГАТО така желаното от дееца поведение не МОЖЕ ДА БЪДЕ вредоносно за пострадалия.


Не колега, ще е налице довършено престъплени по 213а във всички случаи. Защото със самото отправяне на заплахата съставът е довършен. Дали желаното от дееца действие е вредоносно или не, в случая е ирелевантно. Деецът може да иска изнудваният да се разпореди чрез възмездна сделка, която съвсем да не е вредоносна за пострадалия, а дори да е изгодна. Но престъпление пак ще има.
Тук законът защитава преди всичко свободата на пострадалия да се рзпорежда с имуществото и правата си по СВОЕ усмотрение.
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот gosho72 » 14 Сеп 2006, 19:23

kursant_amvr написа:Аз считам, че обосновах и доказах моята теза. Вие имате ли нещо да кажете по същество ?


Считам обвинението спрямо А по второто деяние за недоказано !!

Казуса вярно е теоритичен,но е реално осъществим в практиката.И вие трябваше да докажете по безспорен начин участието на "А" във второто деяние.Ето успяхме да разбием обвинението още на досъдебното производтво.А оттам в съда може да се пледира и за намален размер на санкцията по НК !!!
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот RinTimTim » 14 Сеп 2006, 19:49

kursant_amvr написа:Лицата А и В действат, като съизвършители в описаното по-горе продължавано пресъпление. Всеки от тях от обективна и субективна страна изпълнява състав от описаното по-горе продължавано престъпление. Юриспруденцията приема, че общността на умисъла при съучастие не се изразява задължително в предварителен сговор за конкретните действия в дадено престъпление. Достатъчно условие за общност на умисъла може да бъде самото съзнание, че съучастниците действат съвместно и задружно в извършеното престъпление. В казуса такова съзнание, мълчаливо съгласие и съпричастност в извършваните от А и В действия, очевидно съществува. Следователно А и В трябва да отговарят, като съизвършители в продължавано престъпление по чл. 198 НК, като се съобрази характерът и степента на участие на всеки един от тях.


Според мен от изложеното в казуса е видно, че са налице две отделни деяния на две различни лица. Макар и между деянията да има предполагаема връзка, по никакъв начин това не става достатъчно ясно.

Естествено, че не е задължително общността на умисъла да се изразява в предварителен сговор. За да има общност на умисъла, съучастникът трябва да предвижда последиците от собственото си поведение и от поведението на другите съучастници, да съзнава характера на деянията и да иска или се съгласява с резултата. Налице са два елемента: умисъл са съответния вид престъпление и умисъл за съучастие, който се изразява на първо време в представа за, отразяване в съзнанието на дееца на поведението на другите лица. Защо да е чак очевидно мълчаливото съгласие за задружна дейност от изложеното в казуса? Освен това, къде е умисълът за съответния вид престъпление? Къде е общият умисъл у А и В за отнемане на 50 лв, ГСМ и часовник?

А отишъл до парите, след като видял, че сумата не е поисканата, се "ядосЪл" и решил да отнема още пари. Т.е. умисълът у А да извършва грабеж се формира в момента, когато той вижда недостатъчната сума. В въобще не е там, той не участва по никакъв начин нито във формирането на умисъла за отнемането на още пари, нито в изпълнителното деяние. А решава на своя глава да вади пистолета и да граби. За да бъде В съизвършител в грабежа, той трябва от обективна страна да осъществява елементи от изпълнителното деяние. Дори и да има представи за поведението на А, да го вижда как граби, да се съгласява мълчаливо с това му поведение, В по никакъв начин не участва от обективна страна в извършването на престъплението. Нито като създава условия на А, нито като го мотивира, нито като принуждава или отнема заедно с него.

Същото, с още по-голяма сила, важи за А впоследствие. След като отнема парите, той се ОТДАЛЕЧАВА. Отдалечил се от мястото на престъплението, как може да бъде съизвършител в грабежа от обективна страна, по какъв начин участва в упражняване на принудата или отнемане на вещите? Как формира умисъл за грабеж на тези вещи, как предвижда и цели отнемането на ГСМ и часовник? А приключва всякакво участие, отива да си пие ракията някъде. В този момент пристига В и върши там нещо си по някакво собствено решение.

Примерът с телевизорите: ако А изнася 15 телевизора, отива си, след това отнякъде идва В и без А ДОРИ ДА ЗНАЕ изнася още 20 телевизора, каква е логиката всеки да носи отговорност за кражбата на 35 телевизора? Различно би било, ако А и В решават заедно да изнасят телевизори и всеки носи, колкото му позволяват силите, било по едно и също време или последователно. Тогава е не толкова важно как ще ги изнасят, заедно, поединично, като ги разглабят, кой колко ще носи и т.н. Тогава имаме и съпричинен общ резултат, и общност на умисъла за отнемане на вещите.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот RinTimTim » 14 Сеп 2006, 20:05

kursant_amvr написа:Защо си мислите, че не могат да бъдат увредени интереси на пострадалия без да има користна цел ?? Деецът може да преследва някакво чисто морално удовлетворение. (Каквото побойникът изпитва нанасяйки ТП на обидилият го преди това пострадал.)
Още повече имущественото увреждане не е елемент от състава на 213а !!!!


Ако деецът иска изнудваният да се разпореди чрез възмездна сделка, която не е имуществено вредоносна за последния, хайде някой да обясни защо чл. 213а се намира в Глава 5 "Престъпления против собствеността"? Как се уврежда родовият обект на тази глава с посегателство, което ще подвеждаме под този текст? Това е меко казано абсурдното. Как може да е ирелевантно дали има опасност от увреждане или същинско увреждане на имуществени права при престъпление по тази глава? Това противоречи не само на всякаква логика, но и на основните принципи, върху които е систематизиран НК.

kursant_amvr написа:Не колега, ще е налице довършено престъплени по 213а във всички случаи. Защото със самото отправяне на заплахата съставът е довършен. Дали желаното от дееца действие е вредоносно или не, в случая е ирелевантно. Деецът може да иска изнудваният да се разпореди чрез възмездна сделка, която съвсем да не е вредоносна за пострадалия, а дори да е изгодна. Но престъпление пак ще има.
Тук законът защитава преди всичко свободата на пострадалия да се рзпорежда с имуществото и правата си по СВОЕ усмотрение.


Законът много добре си защитава на съответните места свободата на пострадалите да се разпореждат с правата си по тяхно усмотрение.

Въпросът тук е КОМУ Е НУЖНО изключителното натоварване на уредбата на изнудването с този текст, който е излишен и вреден. Защо ще налагаме наказание лишаване от свобода от една до шест години И глоба от хиляда до три хиляди лева на някого, който принудил, да - против волята му и всичко останало, друг да се разпореди имуществено, обаче НЕ В НЕГОВА ИМОТНА ВРЕДА !?!?!? Не знам само аз ли усещам абсурда и спорим за глупости в момента?

Защото във всички други случаи, отново ще го кажа, си е налице чл. 214 НК, който си е точно на мястото!

Хайде помислете си за пример за изнудване, което излиза извън приложното поле на 214, било като опит или довършено престъпление, а може да се подведе само под 213а и ще разберете абсурда от съществуването на тоя текст, на това място, с тази редакция и с тези наказания.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот kursant_amvr » 15 Сеп 2006, 13:33

Добре колеги. Аз нямам намерение да губя повече сили и време да споря с вас.
Не знам до колко имате някакъв досег до реалната практика по наказателни дела, но ми се струва че нямате въобще. Успех ви пожелавам.
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Мнениеот gosho72 » 15 Сеп 2006, 14:11

kursant_amvr написа:Добре колеги. Аз нямам намерение да губя повече сили и време да споря с вас.
Не знам до колко имате някакъв досег до реалната практика по наказателни дела, но ми се струва че нямате въобще. Успех ви пожелавам.



Колега,това не е загубено време!И ние като теб сме в началото.
И няма нищо лошо по такива спорни въпроси да се обсъждат мнения.
gosho72
Потребител
 
Мнения: 740
Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
Местоположение: Novi Pazar

Мнениеот RinTimTim » 15 Сеп 2006, 15:44

Спорим си чисто теоретично, нещо, което сам Вие Курсанте изтъкнахте преди няколко поста.
RinTimTim
Потребител
 
Мнения: 343
Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32

Мнениеот kursant_amvr » 16 Сеп 2006, 11:20

Да така е. Но Гошо е този който твърди, че разсъждениятя ми били "теоретично верни", но на практика....

Вече трети път го казвам: ако Гошо, вие сте адвокат на "А", и свидетелите оговарят така както ви се иска ( а това често се случва), можете да докажете, и че "А" няма участие в нито едно престъпление, а само случайно е бил там. Но това няма общо с казуса. Ето това ме изкара извън нерви.

Иначе, какво Ви притеснява в това, че А и В ще бъдат съдени като съизвършители в грабеж на 50 лв., ГСМ и Часовник ??? Забравихте ли, че има и индивидуализация на наказанието ?? Там ще бъде отчетено кой, какво точно е взел, ще бъде отчетено, че В има о голям принос в извършването на грабежа и т.н. А мнението ми е подкрепено и от практиката по сходни случаи, с които съм се сблъсквал по време на практиките ми в РПУ( 2 месеца всяка година). След това лицата бяха осъдени от РС ( ех, условно разбира се) за грабеж именно с оглед крайния и общ резултат от пресъплението, като се отчете приносът на всеки от съизвършителите. Признавам си, че когато за пръв път хванах тази преписка в ръцете си, още на стадий "заявителски материал" и аз като вас се лутах, кой точно за какво трябва да отговаря. Но аз тогава тепърва започвах изучаването на Обща Част НП.
kursant_amvr
Потребител
 
Мнения: 265
Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03

Следваща

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 56 госта


cron