начало

Обявиха конкурси за повишаване в гражданските и наказателните отделения на окръжните съдилища Обявиха конкурси за повишаване в гражданските и наказателните отделения на окръжните съдилища

ПОМОЩ-изп. дело



ПОМОЩ-изп. дело

Мнениеот denar » 25 Окт 2006, 16:54

Осъден съм да платя главница+договорена лихва 10% на месец+разноски.В случая лихвата се явява неустойка за забавено изпълнение,която се дължи ако не се издължи главницата на падежа.Лихвите вече надхвърлят в пъти главницата.Имам обезпечителна заповед за спиране на изпълнението и срок за предявяване на иск по чл.254 ГПК.Намерих пари и внесох главницата по изп. лист по сметка на СИ(тъй като това не е законна лихва,а неустойка за забавено изпълнение),но получих съобщение,че задължението се погася разноски,лихви,главница(тоест не мога да избирам.Какво да правя тези лихви ще ме съсипят.Излиза,че не мога да ги спра по никакъв начин.Имали ли сте подобен случай.Договорът по който дължа парите е ипотека между физ. лица.Адвокатът ми ме успокоява,че ще спечелим иска за нищожност на клаузата в договора за лихвите.Правилно ли СИ изпълнител не иска да приеме,че плащам главница?
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Отговор

Мнениеот Sveteza » 25 Окт 2006, 20:18

Правилно и законосъобразно СИ погасява първо разноските по изп. дело, лихви, главница! Искът по чл.254 от ГПК най - вероятно ще бъде уважен от съответния съд, но ..... от външна страна СИ има перфектен изп. титул и без изрично основание не може нито да спре изп. дело, нито да избира кое да погасява най-напред.

Чл. 329 от ГПК: Изпълнителното производство се спира:
а) по нареждане на съда;
б) по искане на взискателя;
в) в случаите на чл. 182 , б. б. "б" и "в", с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, и
г) в други случаи, предвидени в закона.

До колкото разбрах става въпрос за ипотекиран имот - в този случай не можете да се ползвате от разпоредбата на чл.348, ал.І от ГПК, тъй като попадате под удара на ал.ІІІ.

Защо не сте направили възражение в срока на чл.250 ГПК и не сте поискали спиране от съответния съд?!?

Това от юридическа гледна точка, а от морална - не мога да разбера хора, които се считат за достатъчно интелигентни, а учредяват ипотеки в/у собствените си имоти, като уговорената лихва при забава е например 10% в/у остатъка на сумата НА МЕСЕЦ?!? :shock:
Аватар
Sveteza
Нов потребител
 
Мнения: 9
Регистриран на: 23 Окт 2006, 21:35

Мнениеот tankovbg » 26 Окт 2006, 11:10

Нещо нещата не се вързват. Не става ясно на какво основание е издаден изп. лист, съдебно или несъдебно. Питащия казва "ОСЪДЕН съм да платя главница+договорена лихва 10% на месец+разноски", значи кредитора на основание влязло в сила съдебно решение е извадил изп. лист и е образувано изп. дело. Значи е налице съдебно изпълнително основание, изпълняемото право на взискателя подлежи на принудително изпълнение (арг. на чл. 237 б. "а") и СИ правилно прилага закона досежно и внесената сума от питащия. Същият казва че има обезпечителна заповед за спиране на изпълнението и срок за предявяване на иск по чл. 254 ГПК. Аз обаче мисля, че иск по 254 е допустим само за несъдебни изпълнителни основания и това е по аргумент на чл. 250 където са изброени основанията букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и" от чл. 237, или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт. В тази хипотеза не попада б. "а" от чл. 237. Легитимни да предявят иск на основание чл. 254 са длъжниците по несъдебни изпълнителни основания (Решение №2378/10.10.1972 г. на I г.о. на ВС).Той може да предяви отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК , но само при наличие на предпоставките за това - да е образувано изпълнително производство въз основа на несъдебно изпълнително основание. Съгласно Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението и когато то е основано на други, извън посочените в чл. 250 , актове. Когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е някой от предвидените в чл. 237, букви "а" и "б" , възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове. Следователно ако е налице съдебно изпълнително основание както твърди питащия, то възраженията на длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на тези актове. При съдебно изпълнително основание длъжникът може да оспори изпълняемото право само чрез отрицателен установителен иск, основан само на факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо (чл. 255 ГПК). И какви са тези факти ? Той оспорва факта на договорната неустойката, да има това основание по арг. на чл. 86 ЗЗД, но този факт е съществувал преди издаването на акта и е преклудиран от силата на пресъдено нещо.
На всичкото отгоре тази неустойка е платена.
tankovbg
Потребител
 
Мнения: 209
Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40

Мнениеот denar » 26 Окт 2006, 17:51

Писах ипотека(несъдебно изпълнително основание)Договорената лихва(в случая се явява неустойка за забавено изпълнение)е след падежа на ипотеката(между физ. лица)ако сумата не бъде издължена.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот lunatik » 26 Окт 2006, 18:50

Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК

Уговаряне на неустойка в размер на 1,5 % за всеки просрочен ден и липсата на краен предел като срок по договора, до който тя да бъде изплащана, налага извода, че тази неустойка е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за нищожност на тази част от договора.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

...Определената с договора за заем неустойка не е прекомерно завишена по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави. Уговореният й размер от 1,5 % за всеки просрочен ден и липсата на краен предел като срок по договора, до който тя да бъде изплащана, налагат извода, че тя е определена в противоречие с добрите нрави, накърняването на които представлява основание за нищожност на тази част от договора за заем - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Автономията на волята и свободата на договарянето са прокламирани като основни конституционни свободи, чието зачитане е задължително както за частно правните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 ЗЗД, според който съдържанието на договорите страните могат да определят свободно само дотолкова, доколкото, то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Противоречие със закона е налице, когато има противоречие с правен принцип, който, макар и да не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от действащата правна система.
Второто по значение ограничение на свободата на договаряне е накърняването на добрите нрави. Като морални норми добрите нрави нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и правно значение, като нарушението им се поставя по последици наравно с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаването на принципа на справедливостта при сключването им правоприлагащият орган изхожда от законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Безспорно е, че неустойката освен обезщетителна има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. Очевидно е, че така договореният дневен размер на неустойката не цели проявлението на посочените й функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения. В случая следва да се приеме, че се касае до неморално висок размер на неустойката, уговорен с договора за заем, и поради това договарянето й е в противоречие с добрите нрави, с които в интерес на обществения интерес е ограничена договорната автономия. Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД...

Дали е 1,5 % на ден или 10 % месечно - се е тая...
lunatik
Потребител
 
Мнения: 166
Регистриран на: 10 Сеп 2005, 14:54

Мнениеот tankovbg » 26 Окт 2006, 20:36

Абе Denar казваш ОСЪДЕН СЪМ явно не правиш разлика между съдебни и несъдебни основания. То ти сам си се осъдил ако питаш мен.
Я виж това все пак

http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=17868
tankovbg
Потребител
 
Мнения: 209
Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40

Мнениеот gudio » 27 Окт 2006, 00:16

tankovbg написа:Абе Denar казваш ОСЪДЕН СЪМ явно не правиш разлика между съдебни и несъдебни основания. То ти сам си се осъдил ако питаш мен.

Абе, Tankov, ти пък не си ли виждал определение, издадено по "несъдебно основание" ? Там какво пише в диспозитива ("осъжда....") ? А и ако изпълнителен лист не си виждал... :oops:
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот mitko6 » 27 Окт 2006, 00:18

Той сигурно и съдия-изпълнител не е виждал! И по-добре, нали?
mitko6
Потребител
 
Мнения: 514
Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57

Мнениеот denar » 27 Окт 2006, 14:40

Най-много се вълнувам в момента за парите,които внесох и посочих,че внасям главница.Иска за нищожност на клаузата в договора за лихвата за забава 254 гпк е друго нещо(внесох и него).Сега ще обжалвам пред ОС постановлението на СИ,че нямам право да избирам и се погасява по реда разноски,лихви главница,тъй като не се касае точно за лихва, а за неустойка за забавено изпълнение.Няма логика да не мога да платя главницата и да спра да се начислява огромната неустойка.Според вас СИ правилно ли реши,че не мога да посоча какво погасявам?И ако ОС остави постановеното от СИ какъв е пътят да търся правото си-в исков процес ли?Защото договорът ни е така: лихва след падежа се дължи 10% на месец върху неиздължената част до пълното издължаване на сумата.Благодаря.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот denar » 30 Окт 2006, 11:41

denar написа:Най-много се вълнувам в момента за парите,които внесох и посочих,че внасям главница.Иска за нищожност на клаузата в договора за лихвата за забава 254 гпк е друго нещо(внесох и него).Сега ще обжалвам пред ОС постановлението на СИ,че нямам право да избирам и се погасява по реда разноски,лихви главница,тъй като не се касае точно за лихва, а за неустойка за забавено изпълнение.Няма логика да не мога да платя главницата и да спра да се начислява огромната неустойка.Според вас СИ правилно ли реши,че не мога да посоча какво погасявам?И ако ОС остави постановеното от СИ какъв е пътят да търся правото си-в исков процес ли?Защото договорът ни е така: лихва след падежа се дължи 10% на месец върху неиздължената част до пълното издължаване на сумата.Благодаря.
Maj nikoj ne moje da otgovori.Javno shte se reshava v sada.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот Ivailo5rov » 03 Ное 2006, 18:01

Ако отпадне основанието за лихвата, сумата ще се отнесе към главницата. Всичко зависи от съдебното решение. Засега СИ правилно смята, че се погасяват разноските, лихвата и част от главницата- докъдето стигне. Но цялото това изчисление има значение към момента на погасяване и изчисляване с експертиза на остатъка. Интересно, че не са поискали гаранция за обезпечителната заповед. Щом изпълнението е спряно с обезпечителната заповед и при условие чу искът се уважи, изпълнителното основание ще се измени. Тогава СИ ще отнесе внесената сума към главницата.
Според мен искът ще се уважи!
Ivailo5rov
Активен потребител
 
Мнения: 1098
Регистриран на: 16 Сеп 2006, 14:39

Мнениеот denar » 04 Ное 2006, 14:06

Ivailo5rov написа:Ако отпадне основанието за лихвата, сумата ще се отнесе към главницата. Всичко зависи от съдебното решение. Засега СИ правилно смята, че се погасяват разноските, лихвата и част от главницата- докъдето стигне. Но цялото това изчисление има значение към момента на погасяване и изчисляване с експертиза на остатъка. Интересно, че не са поискали гаранция за обезпечителната заповед. Щом изпълнението е спряно с обезпечителната заповед и при условие чу искът се уважи, изпълнителното основание ще се измени. Тогава СИ ще отнесе внесената сума към главницата.
Според мен искът ще се уважи!
За обезпечителната заповед съдът е определил гаранция.Имам предложение от кредитора да му платя+парите,които внесох, разноските и лихва от около 3% на месец и мисля да приема.Сумата по неустойката превишава близо 3 пъти главницата(падежът е преди повече от 2 години)и при 3% на месец пак са доста пари в сравнение със законната лихва(ако тя е 2500) ми искат около 7000лв,но искът по 254ГПК има и риск(например съдът само да намали лихвата от 10% на месец на % по-висок от законната лихва)Струва ли си да водя делото за 4500лв разлика и да рискувам при вероятност да го загубя от около 5% според адвокатът ми.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот gudio » 05 Ное 2006, 08:06

Като плащаш, на всяка цена подпиши "спогодба" с взискателя (адвокатът ти да я подготви), защото ако платиш така..., взискателят може да каже "мерси" и да продължи да си търси остатъка.
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот Ivailo5rov » 06 Ное 2006, 13:35

Няма нищо по-хубаво от едно хубаво споразумение, но гледай да се документира, както казва бате ти Гъдьо, така, че да се погаси задължението.
Ivailo5rov
Активен потребител
 
Мнения: 1098
Регистриран на: 16 Сеп 2006, 14:39

Мнениеот Ivailo5rov » 20 Ное 2006, 12:10

Никога един съвет във форума не може да замести истинска консултация от адвокат. Но човекът трябва сам да осъзнае това и той би го разбрал от публикуваните мнения. Те са, така да се каже, демо-версия на това, което е необходимо на човека. Да не ги упрекваме, нека питат...
Ivailo5rov
Активен потребител
 
Мнения: 1098
Регистриран на: 16 Сеп 2006, 14:39

Мнениеот denar » 21 Ное 2006, 10:17

Може и вие да имате подобно дело след време.Спогодбата не стана и внесох жалба до ОС срещу отказа на СИ да спре да начислява лихви тъй като договорната лихва 10% на месец за забава върху неизплатената част от главницата се явява неустойка.Ще ви пиша за определението на ОС.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот denar » 22 Фев 2007, 19:56

ОС РЕШИ: жалбата е частично основателна. Из мотивите:...длъжникът е посочил,че плаща главница съгласно чл.76 ал.1 ЗЗД,но трябва да се има предвид,че кредиторът за да се снабди с изп. лист е направил разноски,които трябва да му бъдат възстановени,тоест първо да се приспаднат разноските,а остатъкът от сумата да се отнесе към главницата,а не към мораторната неустойка(лихвата).....не се касае за лихва,а за договорена мораторна неустойка,така че длъжникът има право да плати главницата,за да спре начисляването на неустойка.... Аз като длъжник в изп.произ. съм доволен от решението на ОС.
denar
Младши потребител
 
Мнения: 62
Регистриран на: 30 Юли 2006, 11:01

Мнениеот gudio » 22 Фев 2007, 21:48

:lol: Бравос, добър отпор на "лихоимството" !
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот coreli » 09 Мар 2007, 15:09

Denar , преди време написа:

Не съм адвокат,но имам същият случай като длъжник.Само,че ОС остави в сила определението на РС(въпреки доводите ни,че са в % и трябва да се търсят по друг ред),с което бях осъден да заплатя главницата,договорената лихва(неустойка)за забава посочена като конкретен размер към момента на подаването на молбата за издаване на изпъл. лист(с платена д.т за нея) и договорената лихва в % до окончателното изплащане на сумата.Само,че тук аз оспорвам неустойката като прекомерна и внесох иск по чл.254 ГПК и поисках обезпечаването му чрез спиране на изпълнението срещу гаранция.Така,че и да ви бяха издали изп. лист и за неустойката длъжникът можеше да ги оспори чрез иск.Даже според адвокатът ми според чл. 174 ЗЗД ако лихвите не са вписани като материален интерес в нот. акт за ипотеката то ипот. обезпечава само главницата.

Моля те напиши вкратце мотивите на Окръжен съд и делото, по което е постановено това решение. За мен това е изключително важно - вериятно ще реши моят казус, без да се налага да водя дълги дела.
Ако не искаш да го цитираш тук по някаква причина, моля изпрати го на личния ми адрес -: elia52@abv.bg

Благодаря предварително!!!
coreli
Младши потребител
 
Мнения: 72
Регистриран на: 16 Мар 2006, 14:19

Мнениеот coreli » 12 Мар 2007, 14:35

Всъщност съм юрист, но казусът е личен, а не служебен.
Необходима ми е практика на пловдивски съд - защото тук често ни напомнят, че практиката на ВКС няма задължителна сила!
РС ми издаде ИЛ по 237 ГПК само за главница, а за лихвата ми отказа с мотив, че същата не била ликвидна (?), била определена като процент и макар да е определяема, не е определена по размер и поради това трябва да си я търсим по общия исков ред! А това, че договорът ми е нотариално заверен и обезпечен с ипотека за съда няма значение.
Моля, колеги, помогнете ми ако можете - напишете ми номера на определения на Пловдивски РС или Окр.С, с кратки мотиви за присъждане на лихви в производстово по 237. Срокът ми за обжалване вече тече, МОЛЯ, помогнете ми!!!
coreli
Младши потребител
 
Мнения: 72
Регистриран на: 16 Мар 2006, 14:19

Следваща

Назад към Изпълнително и обезпечително производство


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


cron