Прилага ли се чл.32, 33 от ЗС при ипотека на правото на пол

[младежа]

Е, какво ? Ограничена ли е свободата да се разпореждам със свещенната си част от собствеността / ид.част/ или мога да учредя върху нея ползване ???
Чл 33 ЗС не противоречи ли на Конституцията за свещенност на собствеността???
Правилно и допустимо засега е апортирането на идеална часст - в ТДружество БЕЗ приложение на чл. 33 ЗС , а наемче ???
Разбрахме ,че Иван не е успял да даде под наем идеална част , а да учредим ползване........??? Да питаме някои нотариуси.........

[лунатик]

Свободата е ограничена само в рамките на закона. Твоята идеална част може да я продадеш на съсобственика или на друго лице, ако съсобственика отказва. Ограничение все пак има и то идва от липса на предмет. Така например ако имаш 1/2 идеална част от лек автомобил как ще можеш да ползваш само своята идеална част без да ползваш целия автомобил? Май не можеш - освен ако не го разделите с ъглошлайф : ))) Е, с другия съсобственик може да се разберете да го ползвате през ден например, или единия да кара 1000 км. после другия 1000 км. и т.н. Но едва ли другия съсобственик ще е съгласен ти да учредиш само право на ползване върху твоята идеална част от автомобила като си останеш едновременно съсобственик на "голата собственост".
Възниква въпрос : на коя реална част съответства твоята идеална част: на предната част на автомобила с първия ред седалки или на задната част на автомобила със задния ред седалки? Или на единия шасито пък на другия купето.
--------
Пък за апортиране в ТД на идеална част или на ограничено вещно право на ползване: вече се съмнявам, че е възможно да стане - нищо, че Герджиков го допуска.

[младежа]

Не само Герджиков го допуска ,а съм го правил няколко пъти /т.е. апортирането на идеална част/
Проблемът идва когато апортирам 5, 6 път идеална част от имот съответстваща на 1/2 идеални части от имота - т.е. КЛОНИРАМ ИМОТА :)))
Не знам защо на съсобственика ще му пука , кой ползва другата част след като е идеална . Как съсобствениците на една банка ползват облагите и ; така и съсобствениците на една нива или гарсониера ще ползват облагите на
" ползването" в идеални части.
Ако не могат да се разберат - съд, да им разпредели ползването / с флекса:)) /
Кой ползва банката и кой е собственика??? В идеални части/ акцийки/
Правото на акционера в голата собственост ли е или и в ползването на сградният фонд на банката???

[piri111]

Колеги няма пречка да се ипотекира идеална част от имот, както и да се учреди право на пълзване върху такава част. Чл. 33 ЗС се отнася само до продажба т.е. възмездна разпоредителна сделка- ипотеката и учредяването на право на ползване не са нито разпоредителни нито възмездни сделки, те са сделки за управление на собственоста и следователно не е нужно съгласие на останалите съсобстненици. Няма пречка да се ипотекира ид.ч. както и да се учреди право на ползване върху нея- виж реш.373/18.03.1996г. по гр.д.№1593/95г.ІV г.о. на ВС, там става дума за запазено право на ползване върху 1/2 ид.ч. от имот.

[зам.министър]

Благодаря ти много " piri111 " ще погледна тези решенийца и ще споделя, засега ПРЕГРЪДКИ !!!!!!!!

[младежа]

Погледнах това решение, и логиката от него е ,че щом се прехвърля идеална част от голата собственост и е възможно запазване на правото на ползване върху идеална част , то по " argumentum kontare"/ kъде е ГЕГА -да ми оправи латинския?/
ще може и да се учреди право на ползване върху идеална част .
Цитирам решението:

РЕШЕНИЕ № 373 ОТ 18.III.1996 Г. ПО ГР. Д. № 1593/95 Г., IV Г. О.

ПРИТЕЖАВАЩИЯТ ГОЛАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ НЕ МОЖЕ ДА ГО РЕВАНДИКИРА ОТ НАЕМАТЕЛЯ НА СВОЯ ПРЕХВЪРЛИТЕЛ, ЗАПАЗИЛ ПРАВОТО СИ НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕГО.
ОГРАНИЧЕНОТО ВЕЩНО ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ ВКЛЮЧВА В ПРЕДМЕТНОТО СИ СЪДЪРЖАНИЕ СЪБИРАНЕТО НА ДОБИВИТЕ - НАЕМИТЕ ОТ ВЕЩТА, И НА ТОВА ОСНОВАНИЕ СЪЩЕСТВУВАЩОТО НАЕМНО ПРАВООТНОШЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ НА ПРИОБРЕТАТЕЛЯ НА ИМОТА.
ЗСЧл. 56 ЗСЧл. 108 ЗЗДЧл. 237, ал. 2

Молбата е частично основателна.
За да отхвърли предявеният иск за собственост на дюкянско помещение, предявен от А. П. против държащата го фирма, районният съд е приел, че като съсобственик майката е сключила договор за наем с ответната фирма за целия недвижим имот, който е противопоставим на последния, след като е станал негов изключителен собственик, защото е бил надарен с идеалната част, притежавана от наемодателката с уговорена в дарствения акт тежест, според която дарителката си запазва ползването, включващо и отдаването под наем на имота.
Изводът на районния съд, възприет и от втората инстанция, е незаконосъобразен и необоснован - чл. 207, б. "а" и "г" ГПК. По делото е установено, че процесното дюкянско помещение представлява първия етаж от двуетажна сграда, построена в парцел Х-897 в кв. 103 по плана на гр. П., като същият е бил отдаден под наем от единия от съсобствениците на имота Ж. П., майка на молителя - ищец на КФ "И" - П., с договор от 1.I.1992 г. за срок от пет години. По наследяване от своя съпруг и баща М. П. наемодателката и сина й са съсобственици при равни права - по 1/2 ид. част от целия недвижим имот, включващ отдадения под наем дюкянски етаж по цитирания договор, в който не е участвал като договарящ А. П. С договор за дарение № 43, т. 2, н. д. № 491/93 г. Ж. П. е прехвърлила на 9.VI.1993 г. собствената си 1/2 ид. част от описания недвижим имот на своя син, като е уговорена тежест на дарствения акт, изразяваща се в запазване правото на дарителката да разполага с подарения от нея имот до края на живота й, като при евентуално предоставянето му под наем на трети лица дарения да не пречи на дарителката и полученото се дели между тях по равно. При тези фактически данни необосновано е прието, че искът за собственост е изцяло неоснователен, тъй като за 1/2 ид. част от процесния имот - дюкянско помещение, не е налице обвързваща ищеца облигационна връзка - наемният договор няма действие по отношение на него, тъй като той не е страна по същия съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД, въпреки че към момента на сключването му е бил съсобственик на наемодателката, той не фигурира като договарящ, а такова качество има само неговата майка. При това положение той се легитимира като собственик за тази 1/2 ид. част и може да я ревандикира от ответната фирма, която не може да му противопостави държането й на основание на наемния договор, по който той не е страна. В тази връзка неправилно изтълкувана от съдилищата клаузата, предвиждаща тежест на дарението, тъй като тя се изразява в запазено ползване върху подарения имот, т. е. върху прехвърлената 1/2 ид. част от него - терен и сграда включително 1/2 от дюкянското помещение и доколкото съгласно чл. 56, ал. 1 ЗС то включва в предметното си съдържание събиране добивите от вещта, а такива са и гражданските плодове - наемите от ползвателя се отнася до тази идеална част, а не до притежаваната от молителя преди дарението в качеството му на съсобственик, поради което държането й от ответната фирма е без основание и тя подлежи на ревандикиране от собственика й - ищеца.
Относно другата идеална част от имота майката на ищеца като дарителка си е запазила ползването, което включва и събиране на гражданските плодове от нея - наемите и независимо от неточната формулировка на съдържанието на тежестта на дарението, щом се визира това ограничено вещно право не само досежно бъдещото събиране на тези добиви от вещта, но и оглед настоящото положение свързано със съществуващия наемен договор между нея и ответната фирма, то включва това правомощие на ползувателя, което притежаващият голата собственост, какъвто се явява молителят по отношение на подарената му идеална част, не може да дерогира с ревандикацията й, тъй като само ползвателят в това си качество може да прекрати наемното правоотношение с ответната фирма за тази идеална част. В този контекст наемният договор е противопоставим на собственика на имота не с оглед на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ЗЗД, изр. 2, а с оглед на обстоятелството, че по прехвърлителния акт последният е придобил голата собственост без правото на ползване, което дарителят си е запазил и сключеният от него наемен договор за дарената 1/2 ид. ч. от дюкянското помещение е основание за държането й от ответниците наематели, от които тя не може да се ревандикира. Поради това решенията на двете инстанции следва да се отменят по реда на надзора досежно частта, в която е отхвърлен иска за собственост по отношение на 1/2 ид. част от процесното дюкянско помещение, за която по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК следва да се постанови ново, с което той се уважи, като в останалата част молбата за преглед се остави без уважение.