Дефиниция на понятието "корупция"

[demetrius_magnus]

Здравейте! Наскоро прочетох, че в Наказателния кодекс няма определение за корупция. Ако това е вярно, що за деяние е - отрицателно обществено явление, простъпка ...? Изобщо как законът се бори срещу нещо, което даже не е дефинирал, камо ли инкриминирал?
Тъй като не съм юрист, дори не и журналист, ви моля да ме извините, ако нещо греша. Моля за коментар. Благодаря предварително.

[kursant_amvr]

Корупцията не е понятие на казазателното право, а понятие на говоримия българси език, на политологията, социологията... но не и на наказателното право.

Корупцията е събирателно понятие, което включва множество явления от обективната дейтвителност и може да се тълкува и по-широко от това, което всички сме свиканли да разбираме.
Това прави понятието неподходящо за използване в Наказателното право, и вместо него законодателят използва понятието "подкуп".

На подкупа е посветен цял раздел в НК с едноименно заглавие: гл. VIII, р-л IV "Подкуп", чл. от 301 до 307а.

Юридически правилно е да се казва, че срещу X или Y е образувано наказателно производство за подкуп, а не за корупция, но не можем да искаме от всички журналисти да бъдат юристи.

[d_mavrodieva]

Корупцията е обществено явление, което е познато на човечеството от хилядолетия. В последните години то отново е обект на интензивно обсъждане в публичното пространство и се коментират многобройни случаи на корупция в различни обществени сфери. Независимо от това, макар да звучи парадоксално, все още липсва ясна и добре структурирана обществена представа за същността и характеристиките на това явление. Проблемът се усложнява и от отсъствието на категорична правна дефиниция на понятието “корупция”, макар че то се използва като официален и законов термин.

Значението на понятието “корупция” е етимологически свързано с латинската дума “corruptio”, която буквално означава “разваленост”, “изхабеност”, “лошо състояние”. Второто значение на думата се свързва с “лъжливост”, “подкупност”. “Тълковният речник на българския език” влага подобен смисъл в термина “корупция”: “поквареност на длъжностно лице; продажност”. Тази интерпретация е най-близко до ежедневното разбиране на корупцията от масовото съзнание, но тя е твърде обща.

В българското законодателство няма правна дефиниция на понятието “корупция”. В изготвената от Съвета на Европа Гражданска конвенция за корупцията, открита за подписване през 1999 г., се дава следното определение на термина “корупция”:

“Искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава.”

В приетата от Съвета на Европа Наказателна конвенция за корупцията са посочени и различни категории лица, които тази конвенция визира като субекти на потенциални корупционни действия:

1. Национални длъжностни лица и членове на национални публични събрания.
2. Чужди длъжностни лица и членове на чужди публични събрания.
3. Служители на международни организации и членове на международни парламентарни събрания.
4. Съдии и служители на международни съдилища.
5. Лица, които изпълняват ръководна работа в частни юридически лица.

В контекста на тази дефиниция реализацията на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента:

а) служител (или група служители) в обществения сектор (в широк смисъл на думата, включвайки и административни служители, политици, магистрати, заети в бюджетната сфера на услугите и други);
б) дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по усмотрение);
в) злоупотреба с публична власт от страна на служителя;
г) извличане на лична или групова полза (финансова, материална услуга) от служителя/служителите.

В зависимост от вариациите на тези елементи се различават и разнообразни типове, форми, мащаби, механизми на реализация на корупцията.

Целият текст: списание Коснос - http://kosnos.com/, бр. 5

[zidaromazach]

Корупция е искането, предлагането, даването или приемането пряко или косвено на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надрежното изпълнение на някои задължения или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагаща се облага или обещаването на такава (в НК- подкупи, престъпления по служба, пране на пари и др.)

Субект- длъжностно лице или обществен деятел, който в личен или в частен интерес получи неполагащи му се блага.
И доста други неща са написани в учебниците по антикорупция.

Само ще наблегна, че корупционно поведение е и изпълнение на законовите функции и правомощия за санкциониране на едни лица, макар и виновни, и неизпълнението на същите тези задължения спрямо други ("от наште")...