Днес е 01.06.2007г. - ден на детето. С вяра се обръщам към Вас - да запазим децата.
Ето моя случай: Имам едно дете (Петър Симеонов Узунски, род. на 26.09.2003г.), което е с детска церебрална парализа (инв. Ігр.) и бронхопулмонална дисплазия. С баща му сме разведени по негова вина. Той въобще не се интересува от детето, освен, че плаща дължимата издръжка със запор...След дълга, постоянна рехабилитация у нас и по специализираните болнични заведения синът ми се научи да кара триколесно колело, а преди около месец започна да прави и първите самостоятелни крачки. Радвах му се на това дългоочаквано за него постижение. Детето е със съхранен интелект (Слава Богу!). Познава цветовете, марките на колите, опитва се да съставя сложни изречения и т. н. Онзи ден (30.05.2007г.) при поредната си следобедна разходка с дядо си, вуйна си и двамата му братовчеди, за нещастие е СТАНАЛ ИНЦИДЕНТ (ПТП). Всичките се разхождали НА ТРОТОАРА в парка на с. Е.П. Там има и търговски обект (кафе) в непосредствена близост до него има подобие на детска площадка с остатъчен пясъчник, две люлки, една катерушка и ОПАСНИ основи от открадната детска пързалка. Това е една от причините да има голям поток от деца и майки в тази част на парка. Винаги съм се старала да възпитавам детето си (като пешеходец и с колелото) да се движи по ТРОТОАРА. Така и този път. Но, въпреки, че има достатъчно място да се паркират ППС върху пътното платно наоколо, много водачи на МПС паркират върху тротоара, за удобство
?! Моето дете и племенника ми са карали велосипеди. В един момент една жена с дете решила да паркира върху тротоара и племенникът ми се е изплашил и паднал от колелото 
. Баща ми е направил забележка, че не е редно да се паркира там. Тя се ефектирала и потеглила с газ на заден ход, след което МОЕТО ДЕТЕ ПОПАДНАЛО ПОД КОЛАТА Й . Какъв е резултата: Първо-въпросната госпожа се е прибрала у тях с лекия автомобил. По - късно била намерена от органите на реда. Оглед от дознатели, разпит на свидетели, снимки и т. н. Второ-детето ми е било закарано от случаен посетител с дядо си до най-близкото болнично заведение, а по-късно до ПИРОГОВ, където е и в момента с комоцио, охлузвания и т. н. Докторите казват, че ще се оправи и не е нещо сериозно...ПАЗИ БОЖЕ ПО-КЪСНО ОТ ЛОШИ ПОСЛЕДИЦИ!Но нервите, стреса, разходите...Може би ще последва една дълга процедура по съдилищата... В началото мислех да не се разправям, но от друга страна, ако ние хората не си търсим правата - кой ще ни помогне? А можеше да бъде и по-лошо или утре може да се случи с някой друг...Не зная какво ще стане със случая...
И НАКРАЯ - ДА ПАЗИМ ДЕЦАТА!
, относно влязло в сила решение, с което размера на неимуществените вреди се определя от съдебния орган 
, НЕ Е ОСТАНАЛА НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО, НЕ Е ОСТАНАЛО И МПС-то, НА ВСИЧКО ОТГОРЕ 
Мислех да не се разправям, но сега, след всичко, което научих, смятам, че е редно да подам тъжба и да заведа и граждански иск за вредите..., но не зная какъв ще бъде размера на обезщетенията и дали ще си заслужава