Промяната в конституцията

[Imperator]

§ 3. Член 132 се изменя така:
"Чл. 132. (1) Съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове при осъществяване на съдебната власт, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер."
Така казва законопроектът, приет на второ четене. Колкото до гражданската отговорност, подобна клауза си съществува в ЗСВ от доста време. Колкото до наказателната, смущаващо тук е че се набляга на "умишлено престъпление". Това е една норма, която всеки що-годе изпечен мошеник може да заобиколи. Оправданието ще бъде, че е сбъркал нещо с прилагането на закона в решението си, и така ще бъде подложен единствено и само на дисциплинарна процедура и отговорност . по-точно казано делото ще бъде преобразувано като дисциплинарно?! Лесно и съвсем просто нещо. Впрочем, кое е умишлено и деяние? Текстът на НК от 1968 дава някакво свътно определение на това обстоятелство. Конституцията въдежда норма в това отношение, без да се произнася, какво трябва да се разбира под умишлено престъпление. някак си е недопустимо да се дава сила на НК в Конституция!! Нима на практика няма да се постави въпроса за неумишлено престъпление? По мое най-дълбоко убеждение, с тази норма още повече се развързвът ръцете на съдебните кадри да извършват произвол. щом ще им се заплати или щом ще им се нареди още повече по партийна линия - няма проблеми?! Затова казвам, че думите " умишлено престъпление" са излишни, а следователно, нормата съвсем непотребна.Колкото до другите промени, те можеха да се уредят и на ниво ЗСВ. В заключение, тази реформа е нова форма на старо съдържание.Сиреч шия, вместо врат!! Простете за откровеността. Това не са законотворци, а еквилибристи по български език и литература.Браво на Кошлуков, че не сложи подпис под този текст.Явно дава заявка за кандидат в президенските избори след три години и нещо. Малко позакъсня, трябваше да се изяви още през 2001 г., понеже нямаше изминали пет години през които Абу Кардам да е бил нескончаемо гражданин в страната си, даващо му правото да се кандидатира за президент.
Та конституция с малко "к". Не заклужава голямо "К"!! Тя е з разрез с волята ми, изразена на 16 май 1971 г., когато съм гласувал за К оттогава. не за това съм гласуевал, което става сега...за изгубването на множество права, които по КНРБ имахме и можехме да имаме, без , разбира се, да сочим, че някой ни ръводи!Савмо това признавам по тази конституция.Другото е само отворена врата за лапачи и мошеници.

[Imperator]

Замолвам да не се гневите, а да приемете изказаното като лично мнение. Ако има нещо, в което не сте съгласни, моля съобщете ми го с подобаващо вам достойнство, може и на личната поща, ако решите да ме понапсувате.Няма да се разсърдя.Благодаря предварително.

[oTGOVOR]

Щях да коментирам по-подробно тезата ти, но като прочетох накрая, че считаш Живковата конституция от 1971 за по-добра от сега действащата Конституция (която въпреки недостатъците си все пак НЕ Е ЛОША Конституция) се отказах и то категорично.
В ткива нелепи случаи някой беше казал, че коментара няма нужда от коментар (дано да разбирате какво искам да кажа)!
А и да твърдиш, че по конституцията от 1971 си имал повече права, отколкото по сега действащата Конституция е напълно смехотворно.
Не е нужен задълбочен сравнителен анализ между двете конституции, за да се разбере, че това, чисто и просто НЕ Е ВЯРНО.

[bgjurist]

Колеги, не мислите ли, че при промяна в Конституцията следва да се свика ВНС?

[gega]

Прочети си КРБ и сам ще си дадеш отговор, кога обикновеното народно събрание има пълномощие да изменя конституцията. В конкретния случай то е упражнило това свое пълномощие.

[Imperator]

Много добре познавам Конституцията от 1971, защото съм имал повод да я поизкритикувам. А и съм гласувал по нея, когато бях студент.Има доста нелепости, като например за герба-пише, че бил кръгъл. Но що се касае до правата, там имаше прогласено право на безплатно образование, на безплатно медицинско обслужване, на правото на труд. Все права, които днес сме загубили.Колкото до свободата на словото, то тя действително се даде де факто, но и тогава имаше клауза за свода на мнението. Не мога да приема за нормална тезата, че Конституционния съд не е от системата на правораздаването или правосъдието.Съд, пък не е от тази система. А нещо, което не е от тази система, не може да носи прилагателното , определящото същността на дейността-СЪД.Това са някакви напъни на теорията. А това" по право", когато се говори за избирането на председателите на ВКС и ВАС и Главния Прокурор.късе е тогава ПРАВОТО. Така някак си изглежда, че конституцията не е основен правен акт, а то самото като право не черпи водите си от конституцията а от нещо неопределено.сега предпочиталено е този критик да прецени отново позицията си да да каже онова, което е искал да каже.ще додавя- през 1976 и 77 има публикувани основни Конвенции на ООН, касаещи политически, социални, икономически и граждански права. Защо тези актове не се публикуваха на първите страници на ДВ, а нейде по ведомството на МП. И защо не са възпроизведени в текста на конститцията от 1991 г. основните положения от тези актове. Тази констиция от 1991 г. лично определям като по-скоро, тя ни върна назад още пред 09.09.1944 г. Тя също така се оказа основополагащ акт за един нов тоталитаризъм, а аргумента за това е Закон за ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО обществено осигуряване приет от сините "другарчета" Задължително, че задължително.Знам, че се премахна тази дума от закона, но основите си останаха неплокатими, и нищо не се промени в посока на международната норма.Там има задължение отредено за правителствата да осигурявт, и не може да се делегират тези международни задължения на гражданите.Тоест, материята не е стправедливо уредена в конституцията от 1991 г.
Оккъде накъде ще се освобождават даже и от гражданска отговорност съделните кадри. Значи, против тях не може да се водят устоновителни искове по чл.97, когато става дума за установяване на престъпни деяния, извършени от тях.Че това схправедливост ли е или както казах, още по-голямо развързване на ръцете има да правят произвол.

[Imperator]

Трябваше да се свика ВНС още на монента, когато иван Костов отстъпи територия на Турция.

[mirela]

Izvinete, kolega, no pravite li razlika mezhdu pravo, pravomoshtie i pulnomoshtie?
Boia se, che ne, a triabva:)

[Imperator]

Драга Мирела,
Вярно е, че на практика не се првавят разлики между тези три сродни, но нетъждествени понятия. Знам даже, че и законите понякога бъркат тези понятия.
А според Вас, кои са атрибутите на правото? Отговорете, ако знаете, ако не, дайте да напишем една статия по въпроса!

[gega]

Императоре, тази закачка е към мен:))))) Г-це Мирела, българският народ като единствен суверен - носител на цялата държавна власт, може дса я упражнява пряко или чрез органите, избрани от него. Народното събрание е такъв орган, а неговите членове се наричат народни ПРЕДСТАВИТЕЛИ. Следователно, те са пълномощници на суверена и изразяват неговата воля. Правото да законодателства, т. е. да установява общи правила за поведение с ранг на закон принадлежи на суверена, но той е упълномощил да упражняват от негово име това право членовете на върховния законодателен орган, които да приемат нармативни актове с ранг на закон. Това е и тяхно задължение, което възниква ex lege, по силата на самата Конституция - учредителния акт на Републиката.

[Imperator]

Здравей Гега,
Аз не се горещя от закачките, даже позволих да ме напсува някой, само че по личния ми адрес, а не така във web стил.Това, което казваш дза суверена е предмет за изпит по История на държавата и Правото. Ще трябва да се чете Жан Боден, който ужким пръв говори за подобни неща. В същността си пръв суверен е бил Папата. Така се казва и днес, на френски например - souverain pontif. това са въпроси с повишена трудност за студентите, защото няма от къде да прочетат за интергрирането на каноничестото право в правните системи на държавите. по този въпрос нашата правна наука от преди 10 ноември не правеше нищо. Ето още един пример - министър, по определение на законодателното тяло на Ватикана е легат на Папата. Било е доста отвадна, когато се е въвеждало това ново понятие. Тпрябва да се знае, че това е своего рода канал на влияние по места върху светската власт в католическите епархии и пр., а по-късно и в другите държави от т.нар.източноправославно изповедание. няма учен засега, който да каже, кога е сформиран пъвия състав на министерски съвет, в коя година и от кого.Изобщо материята за администрацията е пълна с тайни, както е била бремнна с тайни светата и пресвета Инквизиця.
какво е положението у нас.Властта е радзделана на три формално самостоятелни и независими части- законадателна, съдебна и изпълнителна. Със Закон за администрацията, в чл.,3 ал.3 е предвидена субсидиарна норма, в смисъл, че този закон се прилага, доколкото не е определено друго в специални закони и за администрацията на другите държавни органи. ученниците за студенти са пълни с информация,как става обжалването по административен ред на ИАА-индв.адм.актове, но нийде по тези учебници няма лекцията, как става обжалването на административните актове на съдиите. Например, съдията по всипванията е в същността си един администратор, понеже се занимава с вписванията на някакакви обстоятелства. В случаите, когато му се поиска някакъв документ-удостоверение или друго, и той не го издаде с исканото съдържание, на практика всеки е поставен в позицията на ощетен в материалните си права. Как и къде да се жалва е въпросът тук? В случая със съдията по всипванията, явно това обжалване трябва да е пред Министъра на Правосъдието, понеже той издава заповед по силата на ЗКИР-закон за кадастъра и имотния регистър и която заповед се публикува в ДВ. Не съм имал възможността да видя на подходящо място в службата по вписванията заповед на МП за определен град-нали трябва да се определя график за изготвянето на новия имотен регистър, чрез съставянето на предварителен имотен регистър. Нийде няма сведения и е трудно да се разбере за момента, от който настъпват правните последици от неспазването на тази заповед на МП. Оказва се, че суверенът ткака си движи нещата, че не дава на подопечните му да му се бъркат в работата, докато той може да създава обстановка, благоприятна за придобивната давност, на която след 21 ноември 2007 г.ще се позовават множество акули от днешното ни съвремие.Та това е засега. Вероятно в една констиционна промяна трябва да се определят видовете срокове в отделна норма. такава няма по тази от 1991 г., нито пък има по ГПК.само в теорията се разграничават сроковете -преклузивни, инструктивни и прочее.Няма изричен текст, който да дава основните характеристики на сроковете. Нашата теория си служи с теоритични изводи от други правни системи и борави с техните виждания при наши условия. Говорим за пропуск в основен закон, а не за пропуск по ИАА.

[ka]

позволете и аз да се включа с риторичен въпрос - е ли възможно в Контитуцията да се регламентират всички обществени отношения и произтичащите от тях последици /в случая: видовете срокове/. Ако - да, то за какво са ни тогава законите и другите подзаконови нормативни актове?

[Imperator]

Въпросът съвсем не е реторичен, а съвсем нормален въпрос. Струва ми се, че добре изнесох фактите, като казах, че у нас няма закон, по който да са квалифицирани сроковете, така, както ги преподават теоритично. А от това произлизат неясноти за обикновения човек, защото едва ли ще има адвокат, който да го изтърпи да обяснява на клиента си до безкрай, що е това или онова като срок. Имплицитно казвам, че у нас има смътни норми, неразбираеми от всеки. И което не мога да не подложа на преосмисляне по начина, който вече приложих чрез тази малка дискусия. Аз на свой ред ще попитам, какво чак толкова конституционно има в преподните разпоредби на конституцията от 1991 г., че да се определят срокове за приемането на ЗСВ и другите там закони за съдебната власт.Не можеше ли това да стане с респективно Решение на Народното Събрание, тогава Велико? нищо велико не видях в него, още и защото изборите бяха крайно манипулирани и поради факта, че комисията за проверка на изборите не докладва първо на първо своята легитимност, за да е ясна легитимността на избраните народни представители.Докладът явно е засекретен, а аз имам основания да твърдя, че по този спешен въпрос тогава съм вземал дейно отношение. Имам и съответната документация за това, адресирана до митрополит Панкратий, наречен от нас "Наше високопреосвещенство". Георги Първанов твърди, че едва сле като влезнем в Евпора, ще мислим за нова конституция, съобразена с Европейската.защо, дявол да го вземе ще вървим все след другите, нима сме толкова некадърни, че да не дадем и ние нещо на света?
Ей това е вече реторичен въпрос, драга КА.

[Tod]

Исторически увод на средно ниво.
Кое ли ще да е законодателното тяло на Ватикана? Досега си мислех, че законодателната власт принадлежи само на Папата /постоянно/ и на Вселенските събори /по времето, кагота заседават/-за сведение последният такъв приключва работа през 1965 г. Или може би оттогава във Ватикана не се законодателства и тя върви на автопилот? Сам казваш, че Папата на френски се нарича суверен-някак не върви суверенът да дели точно законодателната власт с някакво "законодателно тяло".
И откога в католическите епархии има светска власт-това вече за първи път го чувам. Мислех, че епископите, които ги ръководят, все пак са част от духовенството. Толкова за познаването на каноническото право.

[Imperator]

Драги ми Тод,
Вселенски Събори е понятие за невежите. Тези църковни събори за Католическата църква се наричат Консилиуми -Concils or Conseils. До Томас Джеферсон е имало общо 21 Консилиума и поради тази причина той употребява 21 пъти думата "ТОЙ" в своята Декларация за Независимост. И това не си го чувал, защото знанията ти са под средното ниво. Колкото до върховните органи на Ecclasiae до папа Йоан Павел Втори имаше само три КОНСИСТОРИУМА-consistoires! При него се проведоха още ДВА, което означава, че е свършена голяма по обхват работа. Колкото до законодателното тяло на Ватикана, бих ти препоръчал да прочетеш Голямата Френска Енциклопедия, която, както може би знаеш, се председателствува от 40 избраника. Досега няма допуснат българин в управителното и тяло, така че те изключвам като съавтор по прррезумпция в този тридесет томен труд на Френската Академия на Науките. може, разбира се, да прочетеш и нещо по-съвременно в тази област, писано е от професор по право- Пол Робер. И неговия труд се говори за това законодателно тяло на Ватикана.
Колкото до съборите на Източно-православната църква, има такива, но те не се додят в официалната исдториография на църквата, а само до един определен период от време.нито пък се водят общозадължителнни разните събири , свиквани от отделна държава и на които има, все таки, приемани някакви актове за спазване.
Предлагам ти да отгонвориш на въроса, защо точно 21 пъти Т.Джеферсон употрребява думата "ТОЙ". Да не би да е бил под средното ниво, а? Как мислиш?
Последният Вселенски събор, за който пишеш се нарича Ватикан II. Но има още един консилиум, Jonathan, проведен в Йерусалим, след 13 май 1981 г. Тук видимо показваш знания на ниво 1965 г. Това не е лошо, но би било лошо ако си бил съветник на някой наш първенец по тези въпроси.

[Imperator]

Драги Тод,
Преппрочетох казаното от мен и намерих някои печатни грешки. Прощавай, ако те затруднявам с това. Приятно ми е да беседвам с теб по тези важни въпроси, за които Ал.Лилов би казал, че са от идеологичско естество." Нашата" в кавички иделогоия, никога не се стараеше през онези времена да осветли правилно въпроса, откъде идва идеологическото влияние и как става това на практика. Аз само бегло споделям с теб, че някакви си писатели-философи на тази тема са нищо, в сравнение с нашенските преписавачи, които по същността си бяха проводниците на една ненашенска идеология. Има и пример в тази посока-господин академик д-р ярослав радев, който внасяше закони, като ги съобразяваше със законите от преди. Искаш пример, може би. Прочети ДВ, бр.33 от 20 април 1933 за Закон за физическите лица или пък за Закон за Устройство на съдилищата пак от тогава-1926 г. Последният закон беше приет по име през 1973 г. у нас - първият и ЗЛС - по втория случай. А да ти показвам, колко много практиката на съдилищата през 1944-1997 г. е повлиявана от предишни практики на ВКС...струва ли си или не? Питам, просто питам.

[ka]

драги Императоре,
простосмъртната ка ще уточни какво имаше предвид под "Риторичен" въпрос:
Всички знаем, че Контитуцията е основен закон и като такъв урежда основните принципите, основните права и задължения, разделението и разпределението на властите, хайде да не преразказвам всичко...В същото време в един Основен закон е невъзможно и абсурдно да се уредят и предвидят всички въпроси, които възникват в правоприлагането и правораздаването. В противен случай, за какво са ни законите, за какво ни е правната теория...То тогава всеки ще си чете едната конституция и ще си решава сам казусите...Не мислите ли, Императоре, че тогава ще останете без хляб!

[Imperator]

Драга Ка,
Възприемам забележката ти досежно хляба, който трябва да заработват юристите.Н държа да ти съобщя, че такава конституционна норма няма.това на свой ред предполага, че има доста трудности даже при онагледяването на някои положения от практиката по прилагането на ЗАП и конституцията. За това, кой намира тази трудност, можеш да прочетеш в рубриката на Бай Атанас Друмев. Днес там има нещо писано по въпроса, разглеждат се казуси, свързани с невъзможността да се разкрие обективната истина. Една конституция изрично трябва да укаже, какви срокове има да се спазват при предявяването на права. Норма засега в нашата нямаме, но това не означава, че сме изрядни в законодателството въз основа на тази липса. Ако твърдиш, че е правилна тази липса, то най-малкото бих ти поставил оценка Слаб 2 по конституционно Право. Да изброявам ли някои дефекти на настоящата, които водят до отричане правото на защита от страна на Министерския Съвет.Прочети чл. 120, ал. 1 и ал. 2 и ще разбереш, че защита на правата на граданите не са , ама не са ни най-малко защитени от този орган на държавна власт. Нещо повече: критиката на т.нар. административно-командна система само даде допълнителни оръжия на състави на НС да изфабрикуват още по-големи тънкости, с които да продължат старата практика на тоталитаризма. Я прочети Решение №21 на Конституционния съд от 1995 г. -ДВ, бр. 99/99 г. По този въпрос даже и виднияат професор Добри Димитро внася бъркотия, на стр. 205 от учебника си "Административен процес по общата и специалната клауза", С.; Сиела, 2002 г. Там той неправилно сочи Решение № 5 на КС, вместо правилното Решение №21 на КС. Съгласна ли си с констатирания дефект на конституцията от 1991 г. Да споменавам ли и други дефекти или да подготвим една съвместна статия с това заглавие? питам и държа да ми съобщиш.
След като е основен Закон, този закон трябва да урежда основни неща. А времето, както знаем от философията е атрибут, неотменен атрибут на материята.
Защо тогава да не се уредят сроковете в този основен текст.
Противното означава или може да означава, че приемаме без резерви едно летоброене, началния момент за което е много спорно. Анадъм му??
Ако ли пък претендираш, че си от състава на Новото Време, моля да не претендираш повече за първенство в тази насока. Защото си има други, които са повдигали този въпрос още през 10 ноември 1989 г. Анадъм му?
А и нещо повече. Само те питам: има ли тъждество между държава и република. По конституция сме република като правова държава. ПРри хан Аспарух сме били първата българска дърлжава. Под въпросът е: Били ли ме , следователно, Първата Българска Република? Искаш ли другите дефекти?
Анадъм му?
Бъди жива и здрава!

[Стефан Кънев]

Здравей Кате,
Разбрах, че си имала вчера писмо. Не стана, както очаквахме най-лошото. Все пак не дадоха ход на делото, защото не се бил явил ищецът. Но това не е основание за отлагане на ВНОХД - чл. 328, ал. от НПК. Защото само участието на прокурора е задължително. Тази норма, обаче, поставя в неравнопоставеност жабоподателя понеже цялата държавна власт задължава прокурора с пъддържане на обвинението по този начин. За жалост и СДС се оказа неототалитаристи с подобни разрешения на "старата песен на нов глас"?! Направи ми впечатление, че съставът на съда, досега три пъти с един и същ председател, е сменен, както и прокурора. Чест им прави, ако са се самотвели, защото ми изфабрикуваха едно определение, "а ла Луканов", с което се показаха крайно предубедени, тоест подлежащи на отвод. Приложиха ми старата мярка на отменения чл. 147, ал. 3 от НПК, с нареджане до МВР да ми изземе задграничния паспорт. Ти познаваш ли Лулчева, която беше адвокат на Луканов, та да я наема за мой адвокат по делото ми, пренасочено на 18 декември 2003 г? Мисля че беше Лулчева, лъжа ли се или не? Моля да ми кажеш.

[Imperator]

В днешния брой на вестник “Труд” – бр. 296/18897/ от 27 октомври 2003 г. – не успя да убеди по-вниматените читатели на най-представителния правен Форум у нас в необходимостта от анонимност на научната критика. Защо? Първо на първо,, проблемът за обективната истина бе повдигнат по казус на бай Атанас Костадинов Друмев от Свищов, в светлината на пресната промяна на конституцията. С риск да сгрешим, ако кажем, че неспеециалист повдига този въпрос за същността на сложилата се на трикрартно разглеждане промяна, смело може да се отчете факта на актуалността на проблематиката, застъпена по това мнение.
Ето какво казва видният наш реценцент по наказателно право професор д-р Тодор Тодоров на стр.39 статията “ Топчето пукна по промените в конституцията” от вестник “Труд”: ” Повелята, че производството по делата осигурява установяването на истината /чл.121,ал2 / е безсмислено без подборна законова уредба на доказването (доказателства и доказателствени средства) в гражданския и наказателен процес” дали това е точният изказ или редакторите от вестника са допуснали една печатна грешка поставяйки в среден род това безсмислие вместо в женски род, не знаем. Вероятно професорът поставя под въпрос самото приложение на релевантното досега понятие “производство” като несъстоятелно, поради неговата идеологическа окрасеност. Производството като категория на политическата икономия явно няма място в правната лексиката и вероятно това е основната теза на професор тодоров за коренна промяна на всички текстове по законите, използващи този ужким отречен арсенал. Изводът от тази констатация тук е, че онзи пръв наш научен кадър на нова България, видният свищовлия, е бил много правдободобен, като дава думата на пра-пра дядото на инженер Ганчев :” И едните и другите...”
А сега нещо по въпроса за обективната истана. Ще подходим от друг аспект, а имено от аспектна на касационните основания за отмяна поради съществени нарушения на процесуалните правила. Самата употреба на релеватното прилагателно “съществени”, предполага съществуването на също така релевантното понятие несъществени процесуални нарушения. Засега, обаче, подобна ирелевантност само се предполага, което на свой ред може да ни падскаже, че наказателният процес у нас продължава да се дви ипо кривата “виновен до доказване на противното”, сиреч че се осъществява по стария и добре познат ни обвинителен уклон. Многобройни са дедуктивните факти от НПК и НК, които навеждат на тази констация. Все пак, нека отбележим, че международният Съд в Страсбург издава решения, които стават задължителни за страните-членки по силата на самата Конвенция. По НПК и ГПК, обаче, за да има въозновяване на наказателното или гражданско производство след окончателното триинцстанционно решение на ВКС по НОХД или по ГПК, трябва да са налице установени съществени нарушения на процесуалните права. Тази опозицонна на европейската мисъл стратегия, струва ни се, бе фактически предложена от проф.д-р Живко Сталев, вероятно под внушение на аналазитаторите на “реколтите от грозде и ягоди”
За да се осигури равенството на страните в слетлината на разкриването на обективната истина, по НПК са нужни промени, като след алинея втора на чл. 12 се въведе трета за отводът като процесуално право на страните. Защото това право на безпристрастен съд никъде по ГПК и НПК не се застъпва, освен като възможно пожелание. Тази норма по чл. 25 от НПК е само инструктивна, и по същността на природата се отрича реалното право на равнопоставеност на страните по повод разкриването на тази нужна на наказтелното преследване обективна истина. Сегашната уредба не допуска нарушаване на презумпцията за непогрешимостта на държавната власт, а това на своя ред може само да предположи наличието на съмнителен фактор за подкрепа в пълен обем на нужната ресипрочна защита. Има, разбира се и други дедуктивни факти, като се каза. Те изглежда трябва да се систематизират в отделен дисертационен труд, по който с голямо благоговеене бихме дали нужния “ отзив”. Впрочем, и тук трябва да поясним, защо поставяме кавички. Защото отзив е релевантно на административноправната теория понятие, а приложено в една процедура по научна защита би означавало мълчаливо непризнаване на достиженията на който и да било автор. Та това за сега.