Уважаеми административни съдии,
Не споделям становището на ответната страна, че чл. 91 от ЗАвП предоставя възмосност, но не и задължение за длъжностните лица на ИА "АА" да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници. Такова тълкувание би довело до извода, че ИААА разполага с оперативна самостоятелност, а не с обвързана компетентност да осъществяват контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници, като считам, че не е такъв разумът на нормата. Чл. 91 (3) ЗАвП следва да се тълкува в систематическа връзка с 91 (2), където изрично е упоменато, че контролът по прилагането на ЗАвП се осъществява от ИААА, като липсва думата "може". Наредбата се явява подзаконов акт в приложение именно на ЗАвП и поради това не следва да му противоречи в никоя част. Разбирането на ответната страна не може да бъде възприето и поради посоченото от мен в първото заседание по делото нарушение на принципа "non bis in idem". Наредбата не може да дерогира правомощията на органите на ИААА, предоставени им от ЗАвП, да осъществяват контрол върху прревозите на пътищата. Считам, че ако се възприеме разбирането на ответника, то това би създало реална опасност за едно и също нарушение един и същи нарушител да бъде санкциониран два пъти, веднъж от контролните органи на СКГТ, втори път от контролните органи на ИААА, и то с различни по размер глоби, което е лишено от всякаква правна логика.
Не споделям становището на ответната страна, че е атакувана само обособена част на Наредбата, а именно Глава 5-"контрол и ...". От текста на жалбата ясно се вижда, че се атакуват и разпоредбите, отнасящи се до конкретните параметри и съществени елементи на договора за превоз, сключен между пътника и СКГТ, а именно-Глава ІІ "Цени и условия за превоз на пътници", препращаща към Приложение 2 на Наредбата. Считам, че Глава ІІ и 5 представляват същността на Наредбата и евентуалната им отмяна би обезсмислило съществуването на останалата част от Наредбата, поради което считам, че съдът следва да отмени Наредбата в нейната цялост.
Не намирам легална опора и в становището на ответната страна, че СКГТ действа като публичноправен субект. Подобно разбиране противоречи на константната съдебна практика, а и на разбирането на Конституционния съд, изразено в Решение на Конституционния съд № 11/21.052001 г. по конституционно дело № 18/2000 г. Считам, че подобно разбиране не може да бъде споделено и поради агрументи в самата Наредба-чл. 4, където посочено, че взаимоотношенията м/у СКГТ и СО се осъществават въз основа на договор, а властнически правомощия не се осъществават въз основа на договор, а единствено ex lege. Всъщност СКГТ представлява търговско дружество и като такова може да извършва единствено търговска дейност, но не и публичноправни функции.
В изложението си ответникът не коментира редица аргументи, изложени в жалбата и в изложението в първото заседание по делото. А именно-режимът, установен с чл. 21, ал. 2 от Наредбата, дава възможност на нарушителя сам да избира размера на санкцията, която следва да понесе-10кратен размер на билета (7 лв.), а в случай на отказ-100кратен (70 лв.). Както беше посочено вече, подобна разпоредба е в противоречие с целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а Наредбата в санкционната си част се явява подзаконов акт и на ЗАНН (освен на ЗАвП, ТЗ и ЗМСМА в останалите си части).
Ответникът не е коментирал и предвидената в чл. 22, ал. 3 от Наредбата възможност като свидетели в АУАН да се подпишат и други длъжностни лица от системата на Градски транспорт, а с оглед на факта, че съгласно чл. 25 "Събраните суми от билетите за таксуване на нередовен пътник по настоящата наредба се отнасят в приход съответно на "СКГТ-София" ЕООД и "Метрополитен" - ЕАД, а глобите - в приход на бюджета в съответствие със ЗАНН", то безпристрастността на подобни свидетели може да бъде поставвена под сериозно съмнение.
Не е коментирано и нарушението на договорната свобода на страните по договора за превоз, тъй като съществените елементи на договора са изначално установени, а също така не е ясна контратезата на ответника по отношение на аргумента на жалбоподателя, че всъщност в Наредбата е регламентиран договор при общи условия, което е в противоречие с чл. 298 от ТЗ, поради липса на писмено съгласие на пътника.
Не е коментиран и доводът срещу чл. 5 (1) от наредбата-основополагащо правило в българското законодателство е принципът за административнонаказателната неотговорност на малолетните лица, както и нищожността на договорите, сключени от малолетни лица.
Хайде засега толкова от мен, че днес бях на зъболекар
Предоставям думата на ответника (каза съдът)
п.п. Много се радвам, че съставът на съда се попълни
![Laughing :lol:](./images/smilies/icon_lol.gif)
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")