Какво може да ми направи съдия изпълнителя

[kalahan2008]

Напротив, явно длъжникът знае за запора, т.е. е получил съобщението за налагне на запор. Няма такова нещо "запорът не е наложен докрай" - с получаване на съобщението от СИ запорът е наложен и край. Запорното съобщение до КАТ цели единствено да попречи да бъде променена регистрацията на автомобила, но собствеността се прехвърля преди това.

[ivan_lawyer]

А така, не е назначен за пазач. Човека ще живее.
Гърми пък сега съдията за набедяване. Как ще се измъква от кашата не знам. Хем е с юридическо образование и не може да не знае престъпните състави.

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.

Дано не са му повдигнали вече обвинението, защото се увеличава горната граница.
Не трябва да се престараваш, дори и в частния бизнес.

[kalahan2008]

[ivan_lawyer]

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

Поне засега нямаме данни да е извършен опис и протокол за пазене - тогава човека щеше да е наясно, че извършва престъпление.

[kalahan2008]

ЕШЕНИЕ № 731 ОТ 11.07.2005 Г. ПО Н. Д. № 96/2005 Г., II Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2004 г.

ПО СИЛАТА НА САМИЯ ЗАКОН ЗАПОРИРАНАТА ВЕЩ СЕ СЧИТА ЗА ОСТАВЕНА ЗА ПАЗЕНЕ НА ДЛЪЖНИКА С ПОЛУЧАВАНЕТО НА ПРИЗОВКАТА ЗА ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, В КОЯТО ВЕЩТА Е ПОСОЧЕНА ТОЧНО, БЕЗ ДА Е НЕОБХОДИМО ИЗДАВАНЕТО ЗА ТОВА НА ДРУГ АКТ НА СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.

Чл. 217, ал. 3 НК
Чл. 344, ал. 2 ГПК
Чл. 363 ГПК


Докладчик: зам.-председател на ВКС Румен Ненков

Подсъдимият И. И. е подал чрез защитника си касационна жалба против въззивното решение на Ш. окръжен съд, с което е потвърдена присъда на О. районен съд. В жалбата са развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 16, ал. 1 и чл. 337, ал. 2 НПК, както и за нарушение на закона, поради осъждане за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда при условията на чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 350, ал. 1 НПК, установи следното:
С обжалваното решение е потвърдена присъда, с чиято осъдителна част подсъдимият И. И. е признат за виновен в това, че на 30.10.2002 г. в гр. О. се разпоредил със запорирана вещ - лек автомобил "Мерцедес - 200 Д", оставена му за пазене, поради което и на основание чл. 217, ал. 3 във вр. с чл. 217, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 от НК изпълнението на това наказание е отложено за срок от три години.
Фактическата обстановка, възпроизведена в мотивите на обжалваното решение, по която страните не спорят, е следната:
Подсъдимият И. И. бил длъжник по образуваното по молба на А. М. изпълнително дело на Съдебно-изпълнителната служба при т. районен съд. За обезпечаване на вземането съдия-изпълнителят наложил запор върху неговия лек автомобил "Мерцедес 200 Д", като с призовка за доброволно изпълнение изрично го уведомил за това и го предупредил да не се разпорежда с вещта. Призовката била надлежно връчена на 16.09.2002 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК - получена е от пълнолетния син на дееца. Въпреки наложения запор, на 30.10.2002 г. подсъдимият продал посочения по-горе автомобил на трето лице.
Първото възражение на касационния жалбоподател - подсъдим е, че в представите му липсвал умисъл за извършване на престъпление по чл. 217, ал. 3 НК, тъй като към момента на инкриминираната продажба не знаел, че върху автомобила е наложен запор. Този въпрос е анализиран прецизно - както в съдържанието на осъдителната присъда, съобразно чл. 303, ал. 3 НПК, така и в мотивите на обжалваното решение. Показанията на свидетеля А. М. относно проведения през втората половина на м. септември 2002 г. телефонен разговор с подсъдимия И. И., съпоставени с другите надлежно събрани доказателствени материали, са дали пълно основание за отхвърляне на твърдението на защитата за липса на умисъл за противоправно разпореждане със запорирана вещ. От своя страна въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 337, ал. 2 НПК, като вътрешното му убеждение за съдържанието на правно-релевантните факти е изградено при спазване на правилото по чл. 16, ал. 1 НПК - на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Вторият касационен довод на защитата е за несъставомерност на деянието по чл. 217, ал. 3 НК, поради липсата на един от обективните признаци на състава, а именно запорираната вещ да е била "оставена за пазене" на дееца. Тази теза обаче няма законова опора. Гражданско-процесуалният кодекс (ГПК) предвижда два равностойни способа за налагане на запор върху движима вещ: а) с описване на вещта от съдия-изпълнителя (чл. 345, ал. 1 ГПК) или б) с получаване от длъжника на призовка за доброволно изпълнение, ако в нея са посочени точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. В случая е приложен вторият способ, като от момента на получаване на призовката по предвидения процесуален ред за подсъдимия И. И. са възникнали всички ограничения по чл. 345, ал. 1 ГПК, включително и да се разпорежда със запорирания автомобил. В интерес на длъжника законът предвижда да продължи да се ползва от запорираната вещ, стига това ползване да не води до намаляване на стойността й. Със съставянето на протокола за опис вещта се счита ex lege (по силата на чл. 363, ал. 1, изр. 1 ГПК) за дадена за пазене на длъжника, освен ако след негов отказ не бъде предадена от съдия-изпълнителя на трето лице-пазач. За това не е необходимо издаването на друг отделен акт на съдия-изпълнителя. Напълно аналогични са последиците и при получаване на призовка за доброволно изпълнение в хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК, защото законодателят изцяло е приравнил това изпълнително действие на налагането на запор чрез описване на вещта в хипотезата по чл. 344, ал. 1 ГПК. Затова в случая също не е бил необходим друг акт, с който посоченият в призовката автомобил да се даде за пазене на длъжника. Това е било непосредствена правна последица от нейното получаване. Следователно и този обективен признак на престъплението по чл. 217, ал. 3 НК е осъществен, поради което искането на защитата за постановяване на оправдаване при условията на чл. 357, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК е неоснователно.

[ivan_lawyer]

Няма покритие това решение.
Съгласно ГПК длъжникът може да откаже да пази, а в същото време се счита пазач.
Освен това изрично трябва да е минала процедурата по опис и оставяне за пазене.
Тези с мълчаливото съгласие за пазене са много изкуствени.
Ужас - това е Върховен касационен съд.

[kalahan2008]

Съгласно ГПК длъжникът може да откаже да пази, а в същото време се счита пазач.
Освен това изрично трябва да е минала процедурата по опис и оставяне за пазене.
Тези с мълчаливото съгласие за пазене са много изкуствени.

Възлагането за пазене е властнически акт от страна на съдебния изпълнител. Законът позволява пазачът да откаже да приеме за пазене вещта, но само ако заяви това изрично.

[emo99]

Уф... аз пак по моя въпрос.Днес ме извика прокурорката за да пиша , защо съм прехвърлил колата на името на майка ми като е под запор и понеже един адвокатат ме посъветва да напиша , че имам задължения към майка си и аз така и направих .Прехвърлих колата на името на майка ми , защото имам задължения към нея.
Ще отърва ли колата?!? Какво според Вас ще реши прокурорката?

[Melly]

Ами, като Ви е посъветвал така да напишете, защо не поискахте от колегата разяснене за последиците, а сега наново питате тук?

Не мисля че е колегиално да обсъждаме действия на колега.

[vanio11]

На теб съветите май ти действат с обратна сила! Някой да ти е казал да прехвърляш колата?!? С риск да се повторя ще кажа: НАМЕРИ СИ АДВОКАТ и се моли да не е вече късно...

[ivan_lawyer]

Не подписвай нищо и не се съгласявай на никакви споразумения, все едно, ще те водят "крупен" криминален престъпник.
Престъпният състав на твоя казус включва и назначаването ти с протокол в писмена форма (аман от тези хитрини на съдебните прокурори и частните изпълнители), моля за внимание на последното.
Протокол с номер, дата, час, на който пише - назначава лицето на длъжност "пазач".
Тези хитринки на съда, един вид мълчаливо съгласие на длъжника нямат опора в закона и не са особено издържани и като решение.
Вярно, дълговете трябва да се плащат.
Но, закона е такъв до последното тиренце и запетайка.
Не може да да няма разлика между изречението "Не да се разстреля" и "Не, да се разстреля" - една запетая.
Просто съдия-изпълнителя е избързал.
Господ е един за всички, не само за длъжниците и не само за кредиторите.

[sparklet_law]

Опис на колата направен ли ти е? запор има ли вече? начинът на спреш принудителното изпълнение е следния: Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 411. (1) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, съдебният изпълнител спира изпълнението.
(2) Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, съдебният изпълнител, по молба на всеки от взискателите, продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.

Това е че в случай, че си в състояние да внесеш част от сумата, което те съветвам.
Не го съветвайте човека да крие колата,че според текста на чл.431/3/ описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2. Ако тя не бъде намерена у лицето, което я е приело за пазене, от него се събира равностойността й.
Успех. Разбирам те, не е приятно.

[sparklet_law]

Ясно, запор има. Ами това е. Дано помогне....

[kalahan2008]

sparklet_law, най-вероятно МПС е оставено за пазене на самия длъжник. Тогава няма как да се събира равностойността на вещта, тъй като чрез продажбата й се цели удовлетворяване на кредиторовата претенция.
По-горе сте цитирал чл. 454, а не чл. 411 ГПК, както е посочено. Сигурно е техническа грешка.
Лек ден

[sparklet_law]

Благодаря за забележката,поправям се. Обаче пак не може да скрие колата.
Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Предполагам,че това се отнася и за скриването на вещта от съдия изпълнителя.
Най-добре е да разсрочи дълга ако може, така печели време. УСпех.

[ivan_lawyer]

Хубав, оригинален съвет, добре е да се ориентирате към адвокатурата.

[sparklet_law]

За жалост Вашето мнение,ivan_lawyer ми е безразлично. Но пък съветите Ви биха били ценни за длъжника, тъй като важното е да се помогне на човека. Успех.

[plamen_penev]

Случайно влезнах тук и какво да видя: "набий го", "ритни го", "скрий колата"... А съветите ... малееее!

Но пък съветите Ви биха били ценни за длъжника, тъй като важното е да се помогне на човека. Успех.

Да се помогне на кого? На този, който дължи другиму нещо и се опитва всячески да не се издължи? Т.е. да ограби другия? Или на този, който има да получава нещо да си го получи?
emo99, почитаеми! Почтеността изисква сметките да се плащат! Поне аз така бих постъпил. Просто намери начин да си платиш дълга!
Българио....

[gudio]

Пенев, трябва да Ви поздравя Преди... май две години, тук във форума се заформи скромна дискусийка за "същинската роля" на Великия Андрешко и дали наистина създателят му Д. Иванов от Байлово е имал предвид това, което при социализЪма се пишеше в "кандидат-гимназиалните" помагала и анализи на "Тончо Жечев & со." Защо ли "Андрешко" на Елин Пелин вече не се преподава в училищата Дава ли си сметка ( а се дискутираше много дълбоко - за "качеството бирникЪ" и дали това е съдебен изпълнител или нещо като съвременния публичен изпълнител ), та дава ли си сметка всеки, който безплатно съветва някого как да избегне плащането на някакво задължение, че в крайна сметка държавате ще си вземе парите от джоба на съветващия, както и от другите "ни при чем" люде ?

[ivan_lawyer]

Авторът на Наказателният кодекс би се хванал за главата, ако види как му се прилага на практика текста.
Добре, че поне има известен резон, факта, че кодекса е доста остарял, да кажем трябва нов (разбира се коренно радикален, според разбиранията ни за реформи).
Аз, всеки път като се спъна в прага на вратата, избивам нова врата навън - през балкона.
Съжалявам, че не успях да се снабдя с онези чудни коментари на Иван Ненов, макар, че не може да ги няма в библиотеките, но в Особената част на този учебник е дадено мнението на водещия специалист в областта по много престъпни състави.
Мисля, че независимо от корекцията на двамата депутати - мисля Минчев, беше единия, в посока наказанието по състава да стане наказание по реда на Наказателния кодекс, а преди беще просто административно, няма нищо корегирано в състава, който обхваща две отделни състояния - задълженост, качество на пазач и разпореждане в посока необратимо обезпаричяване - в случая има Павлов иск, има парична престация, за прочутата кола и така нататъка.
Водката, обаче прави чудеса, особено по Коледа.