Член 292 ,ал.2 гласи:" когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.".Това означава че лицето трябва да се отрече от показанията си пред органа пред които е направило лъжливото свидетелстване,а не пред съда.Докато се назначават връзкари и пълни некомпетентници за прокурори ще е така.
О, тука явно имаме обиден, че не е "назначен". С тия познания по наказателно право няма да стане, ще трябва да почетеш повечко
- Дата и час: 18 Дек 2024, 09:24 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
|
|
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
И го прави.Целта на защитата по 290 е да се осигури установяването на истината.Ако е установена и свидетелят се е отрекъл преди да стане обвиняем, няма за какво да го наказваме.
Тук ще си позволя да не се съглася Защо например извършителят на престъпление против собствеността да получава само бонус, ако възстанови вредите, а един лъжесвидетел се разминава ей така, само защото на третата година на влачене на делото и занимаване на цялата тромава система заради него (примерно) се сеща да си каже истината, тя в крайна сметка се установява и всички са доволни. Няма много логика.
290 и всички около него защитават правосъдната дейност - това, че в края на краищата уж е установена от съда истината по едно дело не значи, че правосъдието не е увредено, ако делото заради това се е влачило три години най-общо и образно казано.
Правосъдието се затормозява най-вече и на първо място от променените показания, а не от нещо друго.
Не коментирам изключенията, а принципа - едно дело бетон от досъдебното производство, пред съда свидетелите почват да пеят друга песен. Ен брой пъти случвало се и ще продължава да се случва с тая уредба. Ако свидетелят си беше изказал "оправдателните показания" от самото начало на делото, до съдебна фаза нямаше въобще да се стигне, истината (поне формалната ) щеше да си е установена веднага. Малко ли са случаите - измами най-вече, при които след като обвиняемият и пострадалият/ите си уредят нещата, изведнъж множеството свидетели почват да не си спомнят нищо. В този случай интересът на всеки е налице - обвиняемият няма да бъде осъден, пострадалите са си получили парите и оттам насетне слабо ги интересува какво ще стане с делото, по което до скоро са ревали на умряло да се вкара изедника в затвора до живот, само правосъдието губи, защото машината се е движила продължително време, а резултатът е доста съмнителен. Така че не мисля, че обществената опасност се губи напълно и дотолкова, че да оправдава чак наличието на доброволния отказ от довършено престъпление в 292.
Що се отнася до незабавното започване на дело за лъжесвидетелстване за изказаното такова пред съда, до какво ще доведе това? След като вече са му образували дело, лъжесвидетелят ще знае, че вече мърдане за него няма. Дори и за пореден път да си промени показанията пред съда по висящото дело за убийството вследствие на оказания му натиск, ако това би била възможна цел, 292 за него вече не важи. Следователно за него се превръща в още по-голяма мисия да се докаже, че именно неговата "обновена" версия на показанията е така прокламираната в състава истина. И сещайте се как ще завършат и двете дела. В крайна сметка всичко опира и по двете до "истината", за която ще се събират доказателства - ами какви доказателства да се съберат и откъде по второто по-различни? А ако по първото си има достатъчно такива, които да указват на обратното на казаното от лъжесвидетеля, то тогава проблеми никакви и той ще си го отнесе. Обаче нали се сещате, че тогава самото лъжесвидетелстване ще е ненужно, за да се стигне въобще до тая промяна на показанията, те нещата са вече преценени има ли ги тия доказателства или ги няма. Дори и по филмите обвинителни доказателства не се изнамират в последния момент, а само оправдателни
Между другото, в този ред на мисли, ако с криминализирането на лъжесвидетелстването се цели защита на установяването на истината по делото, то тогава обществената опасност на едно лъжесвидетелстване в полза на обвиняем, срещу когото са налице категорични и необорими други доказателства, също излиза да е нулева. Истината ще си е установена и въпреки лъжливите показания, и какъв е тогава смисълът и на тоя да му повдигаме обвинение? Какво е препятствал, съдът си е установил истината и въпреки него?
Така че според мене тука обществената опасност идва по-скоро от другаде - от разкатаването, преченето на бързото и качествено правосъдие. Следователно не може една промяна в показанията да бъде толерирана по тоя начин.
Тук ще си позволя да не се съглася Защо например извършителят на престъпление против собствеността да получава само бонус, ако възстанови вредите, а един лъжесвидетел се разминава ей така, само защото на третата година на влачене на делото и занимаване на цялата тромава система заради него (примерно) се сеща да си каже истината, тя в крайна сметка се установява и всички са доволни. Няма много логика.
290 и всички около него защитават правосъдната дейност - това, че в края на краищата уж е установена от съда истината по едно дело не значи, че правосъдието не е увредено, ако делото заради това се е влачило три години най-общо и образно казано.
Правосъдието се затормозява най-вече и на първо място от променените показания, а не от нещо друго.
Не коментирам изключенията, а принципа - едно дело бетон от досъдебното производство, пред съда свидетелите почват да пеят друга песен. Ен брой пъти случвало се и ще продължава да се случва с тая уредба. Ако свидетелят си беше изказал "оправдателните показания" от самото начало на делото, до съдебна фаза нямаше въобще да се стигне, истината (поне формалната ) щеше да си е установена веднага. Малко ли са случаите - измами най-вече, при които след като обвиняемият и пострадалият/ите си уредят нещата, изведнъж множеството свидетели почват да не си спомнят нищо. В този случай интересът на всеки е налице - обвиняемият няма да бъде осъден, пострадалите са си получили парите и оттам насетне слабо ги интересува какво ще стане с делото, по което до скоро са ревали на умряло да се вкара изедника в затвора до живот, само правосъдието губи, защото машината се е движила продължително време, а резултатът е доста съмнителен. Така че не мисля, че обществената опасност се губи напълно и дотолкова, че да оправдава чак наличието на доброволния отказ от довършено престъпление в 292.
Що се отнася до незабавното започване на дело за лъжесвидетелстване за изказаното такова пред съда, до какво ще доведе това? След като вече са му образували дело, лъжесвидетелят ще знае, че вече мърдане за него няма. Дори и за пореден път да си промени показанията пред съда по висящото дело за убийството вследствие на оказания му натиск, ако това би била възможна цел, 292 за него вече не важи. Следователно за него се превръща в още по-голяма мисия да се докаже, че именно неговата "обновена" версия на показанията е така прокламираната в състава истина. И сещайте се как ще завършат и двете дела. В крайна сметка всичко опира и по двете до "истината", за която ще се събират доказателства - ами какви доказателства да се съберат и откъде по второто по-различни? А ако по първото си има достатъчно такива, които да указват на обратното на казаното от лъжесвидетеля, то тогава проблеми никакви и той ще си го отнесе. Обаче нали се сещате, че тогава самото лъжесвидетелстване ще е ненужно, за да се стигне въобще до тая промяна на показанията, те нещата са вече преценени има ли ги тия доказателства или ги няма. Дори и по филмите обвинителни доказателства не се изнамират в последния момент, а само оправдателни
Между другото, в този ред на мисли, ако с криминализирането на лъжесвидетелстването се цели защита на установяването на истината по делото, то тогава обществената опасност на едно лъжесвидетелстване в полза на обвиняем, срещу когото са налице категорични и необорими други доказателства, също излиза да е нулева. Истината ще си е установена и въпреки лъжливите показания, и какъв е тогава смисълът и на тоя да му повдигаме обвинение? Какво е препятствал, съдът си е установил истината и въпреки него?
Така че според мене тука обществената опасност идва по-скоро от другаде - от разкатаването, преченето на бързото и качествено правосъдие. Следователно не може една промяна в показанията да бъде толерирана по тоя начин.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
Хареса ми анализът ви RinTimTim!
При все това мисля, че лъжесвидетелят, поне в нашия съд, има "многопластово" значение и "влошаването на кпд" на съда е само едната, наистина немаловажна вреда. Както споменах и по-горе, лъжесвидетелят чрез чл. 292 получава законова възможност да лъже безобразно в очакване на момента, в който, платен, застрашен или буквално уличен в лъжа, да се отметне от предишните си показания и да каже... друга лъжа, нагаждайки я не към истината, а само към вече установеното с други средства и вече известно на съда! За мен чл. 292 не подпомага установяването на истината. За какво ни е тогава съда? За да легализира една измама ли? Не трябва да забравяме, че в нашия съд свидетелят е особено важна фигура, като се отчете нежеланието или неумението на прокурори (и помощниците им) да събират обективни доказателства. При това много са и случаите, при които такива доказателства по принцип не могат да бъдат събрани! Да добавим също, и че лъжесвидетелят се вихри не само в наказателното производство. Дори там ролята му е сравнително ограничена в сравнение с гражданското.
За мен решението е този член просто да бъде премахнат. Малцина ще се решат да се бъзикат с правораздаването, ако знаят, че 10 години след лъжата си ще трябва да треперят дали няма да се разкрие истината. Така мисля.
Разбира се, трябва да бъде защитено някак си правото на пребити в полицията лица да се отказват от изтръгнати с изтезания неверни показания, но това е съвсем друга тема...
При все това мисля, че лъжесвидетелят, поне в нашия съд, има "многопластово" значение и "влошаването на кпд" на съда е само едната, наистина немаловажна вреда. Както споменах и по-горе, лъжесвидетелят чрез чл. 292 получава законова възможност да лъже безобразно в очакване на момента, в който, платен, застрашен или буквално уличен в лъжа, да се отметне от предишните си показания и да каже... друга лъжа, нагаждайки я не към истината, а само към вече установеното с други средства и вече известно на съда! За мен чл. 292 не подпомага установяването на истината. За какво ни е тогава съда? За да легализира една измама ли? Не трябва да забравяме, че в нашия съд свидетелят е особено важна фигура, като се отчете нежеланието или неумението на прокурори (и помощниците им) да събират обективни доказателства. При това много са и случаите, при които такива доказателства по принцип не могат да бъдат събрани! Да добавим също, и че лъжесвидетелят се вихри не само в наказателното производство. Дори там ролята му е сравнително ограничена в сравнение с гражданското.
За мен решението е този член просто да бъде премахнат. Малцина ще се решат да се бъзикат с правораздаването, ако знаят, че 10 години след лъжата си ще трябва да треперят дали няма да се разкрие истината. Така мисля.
Разбира се, трябва да бъде защитено някак си правото на пребити в полицията лица да се отказват от изтръгнати с изтезания неверни показания, но това е съвсем друга тема...
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
Така че според мене тука обществената опасност идва по-скоро от другаде - от разкатаването, преченето на бързото и качествено правосъдие. Следователно не може една промяна в показанията да бъде толерирана по тоя начин.
Може и прав да си, ама ми се вижда много радикално бързината и процесуалната икономия по дела, всякакви дела, да се обезпечава с наказателна отговорност на граждани - нестрани, несубекти- и то на всяка цена.Не че късното правосъдие е правосъдие, само прилича на такова...
Т.е. - "за" съм 292 да съществува / втората му точка, де/ - като приемам да е възможно тая допусната от законодателя "толерантност" към лъжата да се корегира, в някаква степен.Идеята на текста е общо взето - даваме на човека два шанса и никога трети .
По делата - до колкото имам поглед -аз съм обикновена човечка - се лъже от заинтересованост или зависимост - материална или емоционална, както и от страх.Т.е. подбудите са укорими, човешки погледнато, но в много различна степен.Не всяка лъжа е платена лъжа по знаково дело, просто такива излизат на повърхността. НК не се интересува дали се лъже срещу пари или безплатно, от страх или безстрашно.Не е неразумно да се даде шанс за изправяне на дееца,без да му се интересуваме от подбудите, "благородни "ли са или не, ако той се изправя не заради това, че е вече обвиняем и преди неговата неистина да се възпроизведе в съдебен акт.
В стария НК има интересна формулировка, която може и да е по- удачна :
"когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжесвидетелствуване, заключение или заявление преди да бъде възбудено срещу него наказателно преследване за това и преди да е причинена другиму вреда"
С две думи: мисля и с отрязване на езика да се наказва лъжесвидетелстването, това няма да доведе до драстичен спад на лъгането в съд
Повече не споря
П.П.А, само за съпоставката-какво да ти кажа за съпоставките .
С престъпленията против собствеността - казваш, че обикновения крадец си остава крадец и след като върне вещите, а лъжецът престава да бъде лъжец като си каже истината - няма логика.
Има ли логика лъжецът да си остане лъжец след като си е казал истината преди делото да свърши, а самоуправникът да не е вече такъв, след като върне нещата в изходно положение, или членът на организирана престъпна група да "изпадне " от нея след като я е разкрил?
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
Има ли логика лъжецът да си остане лъжец след като си е казал истината преди делото да свърши, а самоуправникът да не е вече такъв, след като върне нещата в изходно положение, или членът на организирана престъпна група да "изпадне " от нея след като я е разкрил?
Няма.
пп Самоуправството не е престъпление
Няма.
пп Самоуправството не е престъпление
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
А как ви се струват два абсолютно идентични разпити-като думи,изрази,пунктояция-този извършен от дознателя и този пред съдията?
Разпитващият пита едно и също,но малко вероятно е разпитвания два пъти да отговори с едни същи думи,по един и същ начин.
Кого лъжем сега?
Разпитващият пита едно и също,но малко вероятно е разпитвания два пъти да отговори с едни същи думи,по един и същ начин.
Кого лъжем сега?
- vanvan
- Младши потребител
- Мнения: 27
- Регистриран на: 12 Сеп 2007, 13:13
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
Струва ни се, че някой си носи дискета или флашка...
- zidaromazach
- Потребител
- Мнения: 146
- Регистриран на: 18 Юли 2006, 13:44
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
и като че ли е време да престанем с тия съдебни следствия - един съдия ще се разхожда с разследващите - от огледа до предявяването , и накрая кварталния ще изпълнява присъдата на место - зад ъгъла .... .... така де , иначе прокурорчетата много се изнервят в съдебно заседание ...
- dino6506
- Потребител
- Мнения: 301
- Регистриран на: 13 Ное 2007, 00:11
Re: Е, стига вече с тия разпити пред съдия !!
Браво.Уникална тема,каквито вече не се намират особено .При това със задълбочени анализи.
Става дума именно за деец по чл.292 ал.1 т.2 НК
Обаче не е допуснат на повторен разпит.При първия потвърди неистина.Става дума за гражданско дело,и най-необичайното,встрани от въпроса,е,че свидетелят излъга във вреда на страната,която го води в с.з за разпит . Това е уникалното.Осем пъти говорено(и то няма и какво да се преговаря,т.к следваше да се каже истината.Малката подробност е,че извън залата бяха свидетелите на противника,заради които се получи загуба на определени събития в съзнанието на човека)
Тъй като явно излъга първия път,осъзна какво е направил,сам пуска молба(след съвет с адвоката естествено) по делото с искане да бъде допуснат за повторен разпит.На следващото с.з. се явява.В молбата си е написал,че предишното изявление е неистина и е обяснил какво всъщност е станало.Съдията-друг човек-т.к по гражд. дела се сменят отвреме-навреме.Гледа-гледа умно кадията,и така и не го допусна.И така лъжата си остана,признанията в молбата,потвърдени в с.з. също- него какво го правим? Следва ли да се ползва с привилегията за ненаказуемост?Какво повече да направи?
Съвсем случайно с.з е отложено,въпреки че намаше причина/всъщност има-да се върне титуляра на състава,че на тази госпожа(ица) май не и се пише много съдебно решение/.
Това му дава възможност още веднъж да поиска разпит.Моето мнение е че не следва да се накаже,независимо,че в действителност по делото няма как да се ползуват "обясненията " му в молбата.
Става дума именно за деец по чл.292 ал.1 т.2 НК
Обаче не е допуснат на повторен разпит.При първия потвърди неистина.Става дума за гражданско дело,и най-необичайното,встрани от въпроса,е,че свидетелят излъга във вреда на страната,която го води в с.з за разпит . Това е уникалното.Осем пъти говорено(и то няма и какво да се преговаря,т.к следваше да се каже истината.Малката подробност е,че извън залата бяха свидетелите на противника,заради които се получи загуба на определени събития в съзнанието на човека)
Тъй като явно излъга първия път,осъзна какво е направил,сам пуска молба(след съвет с адвоката естествено) по делото с искане да бъде допуснат за повторен разпит.На следващото с.з. се явява.В молбата си е написал,че предишното изявление е неистина и е обяснил какво всъщност е станало.Съдията-друг човек-т.к по гражд. дела се сменят отвреме-навреме.Гледа-гледа умно кадията,и така и не го допусна.И така лъжата си остана,признанията в молбата,потвърдени в с.з. също- него какво го правим? Следва ли да се ползва с привилегията за ненаказуемост?Какво повече да направи?
Съвсем случайно с.з е отложено,въпреки че намаше причина/всъщност има-да се върне титуляра на състава,че на тази госпожа(ица) май не и се пише много съдебно решение/.
Това му дава възможност още веднъж да поиска разпит.Моето мнение е че не следва да се накаже,независимо,че в действителност по делото няма как да се ползуват "обясненията " му в молбата.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта