заявление за заповед за изпълнение - такса?

[mimi_sharkova]

Здравейте, ако някой колега се е сблъсквал с този проблем, моля да се включи:

Подготвям няколко заявления за издаване на заповед по 410 ГПК. Въпросът е, че длъжникът дължи суми по няколко фактури, съответно лихвите пресмятам за всяка главница по отделно. Аз смятах, че таксата се определя като се сумира цялата търсена сума. Обаче в някои съдилища считали, че трябвало да се внесе такса за всяка фактура, съответно лихва , по отделно: т. е ако имаш 5 фактури, смяташ си таксата за всяка по отделно, така правиш и за лихвите, защото логиката била, че става дума за отделни вземания. Имали ли сте такива случаи. Аз смятам, че това е безумно.

[REVOLUTION]

Колеги не се сърдете , но ми омръзна тая порочна терминология.Какви са тези вземания по фактури?Фактурата ли е правопораждащия юридически факт на облигационното отношение или е просто един частен свидетелстващ документ?Значи основанието на вземането не е фактура , а някакъв вид договор или др. основание за пораждане на вземане.
Относно питането , не става ясно какво е основанието на дълга , но Вие казвате , че имате 5 главници , а това означава че имате и пет отделни вземания , нали ?Лихвата като акцесорно задължение , също е самостоятелно и значи имате 5 акцесорни вземания за лихва , към всяка главница.Е кое му е безумното да ви искат отделна такса и на какво основание събирате 5 различни вземания(главници) в едно?

[sunrise]

Колега REVOLUTION, в това което казвате е скрит според мен ключа за палатката.
Колко ще са таксите, зависи според мен от това , колко са вземанията. Тези фактури по един договор ли са или по различни, за пероидични доставки ли става въпрос по един договор, за различни ли , на няколко пъти ли се дължи плащане и т.н. Според мен трябва да се изхожда не от фактурите, а от правоотношението.

[mimi_sharkova]

Да, колега, когато става за исково производство, отделните вземания на основание договор за доставка на стоки, са отделни искове. Но заповедното производство не е исково и до този момент , когато съм подавала такива заявления, съм сумирала цялото вземане + лихвите. Разбира се, че ако заведа дело по общия ред, ще си смятам таксите за всеки отделен иск.
В случая обаче изглежда има различна пракитка в съдилищата по отношение на заповедно производство.
Изивнявам се, наистина не съм се изразила правилно: става дума за периодични доставки на стоки. Проблемът е, че не са се случвали на основание писмен договор, а са се правили периодични устни заявки какво да се достави.

[sunrise]

А чл. 415 ГПК, как го тълкувате тогава? Как ако имате възражение завеждате искова молба , с други такси, с други основания?

[mimi_sharkova]

Не знам колега. Лутам се между двете мнения, защото има различна практика. В едни съдилища изискват да си внесеш една такса по главницата, друга за лихвите. В други сумираш двете суми и така изчисляваш таксата си. Аз съм имала и двата случая. Не знам какво да мисля, затова питам.

[sunrise]

За лихвите мисля ,че са си отделна такса.

[mimi_sharkova]

Да, логиката е такава, но пък имам две заповеди за изпълнение, при които съм сумирала главницата и лихвата, на тази основа съм изчислила таксата и е издавана заповедта. Говорих обаче с колега съдия, който каза, че в някои съдилища се практикува обратното. Той самият призна, че има различни мнения
( което е най- неприятното). Наистина - и това е безспорно - лихвата е акцесорен иск, за който би следвало да се плаща отделна такса.
В Стара Загора пък колежка има заявление, оставено "б.д", защото според съдията за всяко отделно вземане по договор за превоз, следвало да се депозира и отделно заявление по 410.

[mimi_sharkova]

В този ред на мисли възниква още един въпрос: Всяко отделно вземане представлява отделен иск, и няколкото вземания представляват обективно съеднинени искове. При определяне на подсъдността се преценява с оглед цената на всеки иск по отделно, а не сбора от тях. Ако тълкуваме разпоредбите на заповедното производство във връзка с чл. 415 от ГПК, то тогава бихме могли да одстигнем до извода, че приложимостта на заповедното производство следва да се преценява не като се сборуват всички вземания, които търсим със заявлението, а всяко отделно. Тъй като, ако по всяко вземане и акцесорната към него лихва се дължи отделно такса, по аналогия с исковия процес, то тогава по аналогия следва да се прилагат и правилата, свързани с подсъдността и цената на иска. Моля ви, да се включите, тъй като наистина няма практика по въпроса.

[ivtis]

Ако имате предвид размера на сумата - таксата е 2% от исканата сума. Чисто аритметично дали ще сумирате исковете и ще внесете общо таксата за всичките е същото като да изчислите таксата за всеки иск по отделно и да внесете 5 отделни такси. разликата ще е само в едното левче за банката.

[mimi_sharkova]

Не , не е така:
Ако имам пет вземания по 500 лева, ще трябва да платя за всяко по отделно по 25 лева, т. е 125 лева. Ако обаче платя таксата върху 5.500, са 2% от 2500 лева, или 50 лева. Има разлика.

[vega]

Здравейте и от мен, колеги.
По заповедното производство практиката засега явно с е само на етап РС, евентуално ОС. Както и да е....
Та относно моята "практика": Не виждам причина да не може да се извърши ОСИ. Т.е. вземанията може да произтичат от договор за наем. В този случай се искат - наемните вноски, евентуални вреди, поради неплащане на ток и т.н., както и лихвите. В зааявлението за издаване на заповед за изпълнение, на мястото на "основание" си описвате фактурите, договора и т.н. Представяте ги със заявлението. Смятате си всички сумарно, но на съответното място в заявлението си посочвате отделно главницата и лихвите. Вече имам няколко издадени по този начин заповеди за изпълнение и изпълнителни листи. Естествено възразени, но това е отделен въпрос
Според мен логиката е в това, че при евентуално възражение трябва да си подадеш иск, т.е започва исково производство. То, обаче може да е само в рамките на исканото от ищеца, по време на заповедното производство. В такъв случай какво правим. Отделни искове, в смисъл на отделни производства?.. Няма логика.

[razli4na]

Не , не е така:
Ако имам пет вземания по 500 лева, ще трябва да платя за всяко по отделно по 25 лева, т. е 125 лева. Ако обаче платя таксата върху 5.500, са 2% от 2500 лева, или 50 лева. Има разлика.

Ако проблемът е в калкулаторът Ви, веднага да го изхвърлите, щото е сметнал грешно.
2% от 500 лв са 10 лв. По пет са общо 50 лв.- толкова, колкото е и ако ги сметнете общо- сиреч 5 иска по 500 лв са 2500 лв. 2 % от 2500 лв. пак са 50 лв.

[city-m]

Минималната такса по заповедното производство е 25 лева.

[razli4na]

Приемам уточнението, city-m. Изчислението, което представих е чисто математическо и съобразно аргументите на колегите.
Центърът е това, което казва Революция- та, а именно: от един факт ли произтичат вземанията. В случая се сочи, че се касае за периодични вземания, които очевидно произтичат от един договор. Следователно, дори и да са налице ликвидни и изискуеми множество вноски /задължения/, те се дължат на едно основание. Предявяването им ще е общо и д. т. за тях ще е обща. Така ще е и ако процесът е исков.
За лихвата- ще се изчисли отделно съобразно изискуемостта на всяка от вноските, ще се формулира ясно и подробно, т. е. обосновка относно това коя сума за лихви от коя вноска произтича, от коя дата и в какъв размер, но цялата сума за лихви ще се предяви пак общо и с една такса.
За по- лесно мога да кажа следното- адвоката следва да напише това, което очаква съда да напише в ЗИ, съответно в ИЛ или в диспозитива на осъдителното решение, в зависимост от развитието. Като го напише, д. такси си идват на мястото веднага.
Така мисля.

[Гост.]

Колеги не се сърдете , но ми омръзна тая порочна терминология.Какви са тези вземания по фактури?Фактурата ли е правопораждащия юридически факт на облигационното отношение или е просто един частен свидетелстващ документ?Значи основанието на вземането не е фактура , а някакъв вид договор или др. основание за пораждане на вземане.
Относно питането , не става ясно какво е основанието на дълга , но Вие казвате , че имате 5 главници , а това означава че имате и пет отделни вземания , нали ?Лихвата като акцесорно задължение , също е самостоятелно и значи имате 5 акцесорни вземания за лихва , към всяка главница.Е кое му е безумното да ви искат отделна такса и на какво основание събирате 5 различни вземания(главници) в едно?

Принципно- това е истината и практиката се уеднакви напоследък навсякъде- чл. 72, ал.1 от ГПК. Не знам за повечето съдилища, но във Варна от самото начало го смятат по този начин и е правилно. Вече и в Добрич. В Шуменско все още не. За София ми е твърде спорадична информацията, но не съм и правила опити в тази насока- плащам предварително.
А ако претендирате и обезщетение за забава в размер, чиято ДТ е по-малка от 25лв, следва да заплатите 25.

Ако имам пет вземания по 500 лева, ще трябва да платя за всяко по отделно по 25 лева, т. е 125

правилно.

от един факт ли произтичат вземанията. В случая се сочи, че се касае за периодични вземания, които очевидно произтичат от един договор. Следователно, дори и да са налице ликвидни и изискуеми множество вноски /задължения/, те се дължат на едно основание. Предявяването им ще е общо и д. т. за тях ще е обща.

Не е точно така. Съдът се произнася по всяко от твърденията за вземанията( имаш по едно ПО няколко не платени фактури, претендираш и обезщетение за забава)- съдът ще се произнесе по всяка от така предявените( твърдения в заповедното) претенции- главници, обезщетения за забава и така.
Дължи се такса върху всяко твърдение за вземане в размер на 2%.
Няма норма, която да изключва приложението на общите разпоредби на ГПК в заповедното.

[Гост.]

Има практика и това е първото, което ми попадна. Не е точно по казуса, но дава основната линия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, . 26.06 2009 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административна колегия, III Г състав, в закрито заседание на двадесет и шести май

и в присъствието на прокурор …………………………., като разгледа докладваното от…………съдия Т. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т-С”АД, представлявано от инж. П.М. - Изпълнителен Директор срещу Разпореждане, постановено по гр.д.№2662/2009г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.В. за сумите посочени в него, представляващи стойност на употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата.

Софийски градски съд, като взе предвид становището на жалбоподателя и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови процесното Разпореждане, СРС приема, че искането не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ,във вр. с чл.128 т.2 ГПК .Заявителят не е представил документ за изцяло внесена държавна такса по двете кумулативни искания-за заплащане на главница и за обезщетение за забава, при което съдът приема наличието на отрицателна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Освен това с оглед бързината на производството неточностите не могат да бъдат отстранени по реда на чл.127 ГПК.

Съдът намира, че разпореждането на Районния съдия е законосъобразно постановено.Изложените мотиви съответстват на фактическата обстановка по делото. Законодателят е регламентирал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд.

Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т. е. - по съдържание на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и държавна такса/.

Районният съд е сезиран с две отделни кумулативни искания : за заплащане на главница в размер на 3310.69 лв. и за обезщетение за забава на плащане на главницата преди подаване на заявлението в размер на 1193.79 лв.Заплатената от заявителя държавна такса е 90.09.лв.върху общата сума на двете претенции..Разпоредбата на чл.12 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК/в сила от 01.03.2008г./визира,че за издаване на заповед за изпълнение по заявление се събира 2 % върху интереса,но не по-малко от 25 лв .

Съобразно разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК,приложима и в заповедното производство, за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса за всеки иск.В случая държавната такса по вземането за главница е 66.21 лв.,а по вземането за лихва е 25 лв. като общо дължимата държавна такса става 91.21 лв.Заявителят е представил платежен документ само за 90.09 лв. като за разликата до 91.21 лв.не е представил такъв.

Законосъобразни са изводите на първата инстанция, че за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 от ГПК, относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК. В Глава 37 - чл. 425, ал. 2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 или по чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.

По тези съображения настоящият състав намира, че заявлението за издаване на заповед на изпълнение е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението на "Топлофикация" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се остави в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл.278 и чл.279 от ГПК, Софийски градски съд:





О П Р Е Д Е Л И :



ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 18.02.2009г., постановено по гр.д.№2962/2009г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявление на „Т-С”АД, за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.В..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Та, ако не са прекратили производството- по-добре платете.

[razli4na]

Поли, по същество сме казали едно и също нещо- една такса върху общия размер на вземанията и друга такса върху общия размер на лихвите.

[Гост.]

Различна, явно аз нещо не съм разбрала или трябва да съм го казала неразбираемо.
Не е една таксата- вярно сумарно може и да посочиш едно число, но то е сбор от ДТ по всяко отделно искане, но не по-малко от 25лв.
По правило го правя с едно платежно нареждане.
Ако сте казали това- нищо ново не казвам.

[razli4na]

Една е, Поли- виж и практиката, която удачно си приложила:
"...заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.В. за сумите посочени в него, представляващи стойност на употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата."- сиреч множество вземания по различни фактури, които представляват първия иск- за главницата по доставена енергия, и, лихвата, която е вторият иск /обезщетението за забава/.
"Заявителят не е представил документ за изцяло внесена държавна такса по двете кумулативни искания- за заплащане на главница и за обезщетение за забава..."
Същото казвам и аз- главницата и лихвата са два отделни иска и д. т. се дължи отделно за всеки един от тях.