Но, пък какво намерих- точно в обратния смисъл е. И е на СГС... О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………, 16. 06. 2009 год., гр.С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНА КОЛЕГИЯ, ІІІ „з” състав, в закрито заседание на шестнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : З.Ч.
ЧЛЕНОВЕ: З.И.
К.Е.
При участието на секретаря…………………………и в присъствието на прокурор…………………………………………, като разгледа докладваното от съдия Зл.Ч. ***. 4991 по описа за 2009г.,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 от ГПК, вр. с чл.274-279 от Кодекса.
Образувано е по жалба на „Т. С.” ЕАД срещу разпореждане от 17.02.2009г. по гр.д. 45486/2008г. на Софийски районен съд, 40-ти състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В жалбата се съдържат доводи за неправилни изводи на първоинстанционния съд относно определянето на държавната такса по заявлението, като жалбоподателят счита, че е внесъл точния размер на дължимата такса. Иска се отмяна на разпореждането.
Софийски градски съд намира от фактическа страна следното:
Молителят „Т. С.” ЕАД е подал до Софийски районен съд заявление, с което е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Л.И.Б., за сумата 1585,09 лева - главница , сумата 173,40 лева – мораторна лихва за периода 01.04.2007 год. - 01.12.2008 год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. В заявлението е посочено, че сумите са дължими за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ж.к.”Х. Д.”, бл.55Г, вх.2, ап.27, с аб. № 280565. В обстоятелствата, от които произтича вземането, заявителят е посочил, че съгласно публикуваните Общи условия на дружеството и по силата на чл.154 от ЗЕ, длъжникът е потребител на топлинна енергия и за посочения период не е заплатил дължимото възнаграждение за ползваната енергия.
Към заявлението е представен вносен документ за заплатена държавна такса в размер на 35,17 лева.
С атакуваното разпореждане СРС е приел, че размерът на дължимата държавна такса следва да се определи поотделно за претенцията за лихва и претенцията за главница, на основание чл.72 от ГПК. Определено по този начин и съгласно размерите на таксата, определени в Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, общият размер на държавната такса е 56,70 лева. Тъй като заявителят не е внесъл дължимата , според СРС, държавна такса, заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е отхвърлено.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 01.04.2009 год., а жалбата срещу него е подадена на 08.04.2009 год.
При тези обстоятелства Съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима , като подадена в срок.
Разгледана по същество, съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА.
Законосъобразен е изводът на СРС, че нормата на чл.72 от ГПК следва да намери приложение при определяне на държавните такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение по реда на Заповедното производство. Това произтича от систематичното място на разпоредбата - в Част Първа на ГПК „Общи правила”, определящо приложимостта й по отношение на всяко едно от различните видове производства, уредени в Кодекса. Нормата на чл.72 от ГПК не следва да бъде тълкувана самостоятелно и изолирано от останалите норми в раздел І и ІІ от глава осма на Част Първа на ГПК. В цитираните два раздела се уреждат правилата за определяне на държавните такси в съдебните производства. Съгласно чл.71 ал.1 от ГПК държавната такса се събира върху цената на иска. В чл.72 ал.1 от ГПК е предвидено, че при кумулативно съединяване на искове се събира държавна такса по всеки един иск, т.е. при кумулативно съединяване на исковете, държавната такса ще се събере по всеки един иск върху цената на иска. От своя страна, разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК е регламентира реда за определяне на цената на иска при претенция за парични вземания – цената на иска се определя от търсената сума. С други думи цената на исковете за събиране на парични вземания се определя от общия размер на търсената с иска сума, включително и в случаите на кумулативно съединяване на исковете. При кумулативното съединяване на искове за заплащане на парично задължение, ищецът предявява повече от един иск за заплащане на определени суми пари едновременно и определянето на цената на иска, при буквалното прилагане на нормата на чл.69 ал.1 т.1 от ГПК, изисква да се сумира размера на всяка една претендирана сума. Така, общият размер на паричните вземания по предявените искове, ще представлява и цената на предявените искове. Върху тази цена, съгласно чл.71 ал.1 от ГПК ще се определи и държавната такса. В случая цената на вземането, за което е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 1758,49 лева. Държавната такса върху тази претенция е в размер на 35,16 лева, а от заявителя е внесена сума от 35,17лв., покриваща пълния размер на дължимата държавна такса в случая. С оглед изложените доводи, СГС намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като не е налице нередовност на заявлението, с което съдът е бил сезиран. Делото следва да бъде върнато на СРС – за произнасяне по същество по подаденото заявление. Настоящият съдебен състав приема, че не дължи произнасяне по съществото на спора, съгласно нормата на чл.278,ал.2 от ГПК, тъй като такова произнасяне не извършено от първоинстанционния съд. Мотивите, с които СРС е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение, са свързани с редовността на заявлението, а не с неговата основателност. Ето защо, ако настоящият съдебен състав се произнесе с акт по съществото на спора по реда на чл.278,ал.2 от ГПК, последицата от това би било лишаване на заявителя от една инстанция за разглеждане на въпроса по същество.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.02.2009г. по гр.д. 45486/2008г. на Софийски районен съд, 40-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРС 40-ти състав за произнасяне по същество по заявлението за издаване на заповед за изпълнението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Хъм, при нас това не минава.
Имаше едно определение на ВРС- ако го издиря, ще го пейстна.
