гражданскопр. казус адв. ноември 2010

[pala4inka6]

Колега monz67,

в казуса наистина пишеше нещо от сорта : "двамата го видели и тръгнали да бягат .." (имаше и пряка реч - нещо като "Спри!") си спомням, т.е. в момента не мога да пресъздам точните думи на автора, но със сигурност имаше такова нещо, от което аз направих извода за намерението им да "спрат крадеца".

[monz67]

Според мен, щом пострадалият от принудата и от кражбата не е един и същ, говорим за две отделни престъпления, според мен не можем така да разделяме състава, наистина в НК не е конкретизирано, нека някой да извади практика от Апис или Сиела. Аз когато видя някой да краде, не го гоня за да защитя собствеността или владението на друг, а защото виждам, че върши престъпление (разбива ключалка, прониква и т.н.) Разбира се, дано имаме всички късмет, макар и на гражданския да се поизложих.

Първоначално аз също реших, че са налице признаците на:
- чл. 198 ал.3 от НК – грабеж (грабежоподобна кражба) или
- чл. 199 ал.1 т.3 от НК – грабеж, придружен със средна телесна повреда.
Преди да напиша мнението си отново прочетох казуса и отхвърлих двете тези като считам, че всеки начинаещ адвокат лесно ще обори подобно обвинение.
Не са налице признаците на чл. 198 ал.3 от НК, тъй като деецът, след като е откраднал вещта не е употребил сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ, а напротив – опитал се да избяга.

Това мнение на колега от друга тема също заслужава внимание.

[kmonev]

колеги, дайте да видим наказателния казус, не само отговорите ви.
благодаря

[pl_dinev]

Не всичко е така както изглежда на пръв поглед. Прекалено лесно би било да посочим "Грабеж" и да направим грешка, още повече че в края на казуса беше посочено, че прокурорът е изменил обвинението по чл.198 ал.3. Нормално е във всеки казус да има уловки.
При грабежът предмет на престъплението е движима вещ, която деецът чрез своето деяние отнема от чуждото владение, като употребява за това ПРИНУДА и то с цел противозаконно да я присвои. При това грабежът започва с упражняването на самата принуда с цел да се отнеме вещта, като това се прави от дееца, за да установи своята фактическа власт върху нея. Престъплението грабеж е довършено в момента, в който след упражнената принуда е приключило отнемането на вещта. Отнемането предполага прекъсване на досегашното и установяване на ново владение върху вещта. Отнемането е приключило, когато деецът е установил своя фактическа власт върху вещта. Последващите му действия на разпореждане със същата вещ обективират желанието му за своене на вещта, но не и действия включени като необходими за съставомерността на деянието грабеж. За да има грабеж е необходимо да бъде осъществена принуда, изразяваща се в сила или заплашване по отношение на лицето владеещо определена вещ, която деецът има за цел да отнеме с намерението противозаконно да я присвои. В конкретния случай липсва точно този елемент от фактическия състав на Грабежа. Братоев не е осъществил принуда по отношение на собственика на откраднатата вещ. А след като няма принуда тогава не можем да говорим за грабеж а за кражба. Освен това, дори хипотетично да приемем, че е налице грабеж, то тогава изпълнителното деяние е осъществено само във фазата на опита, тъй като Братоев не е могъл да осъществи фактическа власт върху вещта. Следователно отново нямаме довършено престъпление грабеж. Очевидно Братоев е извършил в условията на реална съвкупност две престъпления - кражба и умишлено убийство по чл.115НК.

[vero6]

Колеги, аз квалифицирах деянието така: чл. 199, ал.2, т. 2, вр. чл. 199, ал.2, т.3, пример втори, вр. чл. 198, ал.3, вр. ал.2 и ал.1 на същия. Счетох , че по отношения на другия подсъдим трябва да се прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК .
Така искът на единият подсъдим към втория е недопустим на това основание, а и на основание, че деецът няма правата на пострадал не е допустимо да се конституира като гр. ищец в това производство. Писах , че правото на гр. иск преминава върху роднините на починалият общо и те не могат да подават няколко самостоятелни иска.
По отношение на гр. казус ме интересува точно как е формулиран последният въпрос и дали в казуса не пишеше, че въпреки, че ищецът не е направил искане за постановяване на непресъствено решение, а съдът е постановил такова и въпросът е -правилно ли е постановил съдът това решение.- аз така го прочетох , но явно съм в грешка, което е много жалко за мен....

[pala4inka6]

Мисля, че един опреснителен преглед на учебника - престъпления против собствеността на проф.Стойнов ще бъде от полза на всички, които считат, че при грабеж силата или заплашването трябва да бъдат упражнени върху собственика или владелеца. Конкретизирам - стр.70-71 и стр.75-76, изданието от 2003г.

[monz67]

А я кажете 5ти въпрос не се ли питаше за дарения дали да се конституира, или за наемателя? Щото аз май писах за дарения...

[vero6]

Мисля, че един опреснителен преглед на учебника - престъпления против собствеността на проф.Стойнов ще бъде от полза на всички, които считат, че при грабеж силата или заплашването трябва да бъдат упражнени върху собственика или владелеца. Конкретизирам - стр.70-71 и стр.75-76, изданието от 2003г.

Абсолютно съм съгласна. А и под сила се има предвид въпросното въздействие върху прозорци, ключалки , врати и други такива предмети, които препястват отнемането на вещта.

[velikova_]

Здравейте, не съм се явявала на изпита за адвокати, но мисля да се пробвам в решението му.Според мен само на пръв поглед изглежда лесен- казуса.
Моето мнение е,че престацията по договор за гледане и издръжка следва да се изпълнява цялостно и непрекъснато, като задълженията за издръжка и гледане са неделими по своята същност.Задължението би могло да се трансформира в парично, ако е налице обективна невъзможност за изпълнение или просто кредитора (отчуждителя) не приема предложеното изпълнение.Затова и в такъв случай се изисква от съда решение за трансформиране на издръжката от натура в парична.В конкретния казус такива данни нямаме, следователно е налице едно неточно в количествено отношение изпълнение още от началото.Моето мнение е,че нотариалната покана няма отношение относно забавата на длъжника, защото такава е налице още към момента на започване на изпълнението.По отношение на договора за наем - той е недействителен спрямо отчуждителя, който си е запазил правото на позлване и следователно всички граждански плодове на вещта.Правото да отдава под наем вещта е негово изключително право.По отношение на прехвърлянето на имота СИО - сделката си е напълно действителна, тука нямаме нищожен договор, а една висяща недействителност спрямо другия съпруг, който може в 6 месечен срок от узнаването мисля да оспори сделката.Ако не я оспори сделката се валидира.Общо взето това, не твърдя, че съм права, но това е моето мнение.

[milakolarova]

Колеги, аз също бях разбрала, че въпросе е дали съда да конституира дарения, а не наемателя

[monz67]

Колега Великова, в общи линии сте права. Не съм съгласен само дотолкова, доколкото договорът за наем може да бъде сключван и от лица, които нямат право на ползване върху вещта. Той просто няма да може да се противопостави на праводателката на собственичката, поради запазеното за нея право на ползване. А тя от своя страна, ще може да търси обезщетение за вреди, както от наемодателя, така и от реалния ползвател - наемателя.

[monz67]

Колеги, аз също бях разбрала, че въпросе е дали съда да конституира дарения, а не наемателя

Станахме трима. Хайде някой, който със сигурност си спомня да го каже, че този въпрос ще се окаже решаващ за повечето от нас, които не сме отговорили на поне един въпрос.

[vero6]

Някой знае ли какъв е критерият за издържал/неиздържал на казусите специално? На колко въпроса трябва да си отговорил , за да си издържал?

[monz67]

Мисля 4.5 за гражданския, 3 на наказателния. Това са малко повече от седемдесет процента

[monz67]

А кога ще излязат резултатите? Знаете ли?

[vero6]

Най-късно до една седмица преди устния

[pl_dinev]

Критериите по отношение на които се оценяват казусите са пълна мистерия. Обикновенно казусите са такива, че може да имат няколко възможни решения и всяко от тях да бъде правилно или грешно. За решаването на казусите е необходимо сериозно да се наблегне на съдебна практика. Познаването в детайли на закони и учебници не е достатъчно за казусите. В практиката често се случва първоинстанционния съд да постанови едно решение, след това въззивния съд да го отмени и да постанови друго, а касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав като даде задължителни указания. След като цели съдебни състави се произнасят с различни решения по един и същ казус, то напълно естествено е кандидат адвокати да решават нееднозначно един казус. Според мен правилно би било, да се взема предвид не толкова правната квалификация на съответното деяние а да се преценя относно това дали отговорите са дадени последователно и непротиворечиво, аргументирано и логически издържано въз основа цитираните правни норми. Това е моето мнение, ...но в това отношение имам доста въпроси, които остават без отговор.

[vaniaoz]

Здравейте,
по отношение на договора за наем, така както наемателя не може да преотдава под наем повече права от тези които има, така мисля, че ако нямаш право да ползваш, не може да сключваш договор ,с които да отдаваш имота под наем.Споделям по въпроса мнението на колежката Великова.Разбира се, ще се радвам на още мнения.

[monz67]

Е да, колега, но този изпит се създаде не с целта да се пресеят знаещите хора, а да се ограничи достъпът до гилдията. Абсурдно е да разрешат цели 3 часа за един тест, който спокойно се решава за час, а същевременно да изискаш от същите хора за същото време да решат два сложни казуса, които трябва да се обмислят внимателно. Та нали конкурса за мл. прокурори е 1 наказателен казус с 4 часа време за решаване, там няма гражданско право, т.е. не стига, че се подготвят по 3 закона, ами им дават почти 3 пъти повече време за решаване на казуса. Не искам да ме разбират погрешно колегите кандидат-прокурори, просто твърдя, че на нас се пречи, докато тях ги атестират.

[antonio_di_pietro]

с предварителната уговорка, че не съм чел наказателния, но от коментарите горе долу схванах фактическата обстановка, категорично това е квалифициран грабеж- придружен с убийство. преди всичко няма никакво значение дали деецът е бил преследван от собственика на вещта или не. важното е че той съзнавал, че на местопрестъплението се намират още две лица които могат да го лишат от фактическата власт върху вещта. при квалификацията се изхожда не от това какво са целяли двамата- да го заловят или да върнат вещта на собственика а от субективното отношение на дееца. щом като той е действал със намерение да запази фактическата власт върху вещта значи се касае за грабеж. важно е неговото намерение а не тяхното. по отношение на целта за запазване на владението практиката се е ориентирала към следното- щом като деецът не е пуснал( изоставил) вещта счита се че действа именно с тази цел. относно въпроса за пострадалия не виждам проблем. това е престъпление с множество пострадали- собственика на вещта и наследниците на убития