гражданскопр. казус адв. ноември 2010

[gat59]

Колега pl_dinev сега прочетох Вашия анализ от 15.11.2010 в 03`44ч. и съм съгласен с Вас.

[pl_dinev]

Колега gat, никъде в казуса не е посочено, че Братоев осъществява фактическо владение върху откраднатата вещ. За да се осъществи изпълнителното деяние на кражбата трябва да се изпълнят две условия:
1. Отнемане на вещта от владението на собственика
2. Установяване на свое владение върху откраднатата вещ
В слуая първото условие е изпълнено, Братоев е отнел вещта от владението на собственика, но не е установил свое владение върху вещта. Братоев би установил свое владение върху откраднатата вещ тогава, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с нея. Това не се е осъществило поради намесата на другите двама герои в тази история, поради което няма кражба а само опит за кражба. По този въпрос не може да има спор.

[antonio_di_pietro]

това че е взел чантичката в ръцете си не означава че е осъществил фактическа власт. деянието все още не е довършено, такова ще е когато се отдалечи на известно разстояние от местопрестъплението. в този момент две лица са се опитали да му попречат при което той е употребил сила при което деяние започнало като кражба е пререаснало в грабеж. както казах силата при грабеж може да се употреби върху всяко лице а не само върху владелеца. критерият е един- силата да е употребена за да се парализира вече започналата или възможна съпротива. затова чл.198ал.2 казва " върху владелеца или друго някое присъстващо лице" т.е всяко лице, което се намира на местопрестъплението и може да попречи на установяването на фактическа власт върху вещта. така е и тук. защото вие сами казахте колеги- деянието не е довършено. е, щом не е довършено значи нали няма да спорите че лицата все още са на местопрестъплението

[gat59]

Колега мога да споря с Вас Братоев след като взема от л.а. чантата в себе си и се отдалечава от л.а. не ли осъществява фактическото владение на откраднатата вещ,тази чанта се намира в него при залавянето.Този случай е коментиран в съдебната практика на Лазар Груев.За това според мен не е опит а извършено деяние.

[pl_dinev]

Може да се спори дали е Грабеж или Кражба, но и в двата случая деянието е останало във фаза на опита. Разбира се колега gat вие имате право на вашето мнение, въпреки че в случая не е правилно.

[gat59]

Колега Динев на стр.244 от Казуси по нак.право на Л.Груев в т. 4 се цитара.Кражбата следва да се счита за извършена,когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение.Не е необходимо да е установено дълготрайно владение,нито деецът да е успял да укрие вещта,да се разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. Залавянето на дееца с вещта прекъсва отнемането й само когато е извършено преди това да е установил свое фактическо владение. Как ще коментирате.

[DEKAH]

Решение № 765 от 28.ХII.1968 г. по н. д. № 670/68 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1968 г.
чл. 256, ал. 2 ,

във връзка с чл. 199, ал. 2, т. 2 ,

чл. 116, т. 8 НК
Не е налице престъпление по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 199, ал. 2, т. 2 НК - опит за грабеж, придружен с убийство, когато деецът само е направил опит да открадне вещите, но когато е бил сварен на местопрестъплението, ги е оставил и за да не бъде разкрито престъпното му деяние, извърши опит да убие лицето, което го е сварило, или го е убило. В тези случаи налице е престъпление по чл. 116, т. 8 НК - опит за убийство или убийство с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление.
----------------------------

При очертаната по делото фактическа обстановка окръжният съд е направил извода, не в случая се касае до опит за грабеж, придружен с убийство, и е квалифицирал престъпното деяние на подсъдимия по чл. 256, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 2 НК .

Върховният съд намира този извод на окръжния съд за незаконосъобразен и тъй като фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционния съд и делото е напълно изяснено от фактическа страна, то на основание чл. 234, ал. 1 НК Върховният съд сам измени квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, без да връща делото за ново разглеждане, понеже и при новата квалификация по чл. 116, т. 8 НК се предвижда същото наказание, лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или смърт.

За да имаме грабеж или опит към извършване на такова престъпление, което е съставно престъпно деяние, необходимо е деецът да е осъществил напълно престъпния състав или да е започнал изпълнително деяние, или да е приключил неговото изпълнение, но вредните последици да не са настъпили поради други обстоятелства и във връзка с отнемането на движимата вещ или за нейното запазване той да е употребил сила или заплашване, да е извършил убийството или направил опит към такова. Квалифициран случай на грабеж ще имаме тогава, когато за отнемането на вещта или за нейното запазване деецът е направил опит да лиши от живот собственика или държателя на вещта или пък е убил същия.

В зависимост от това, дали убийството е завършено или не, престъпното деяние ще бъде квалифицирано като такова по чл. 186, т. 3 НК (отм.) или по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК (нов) във връзка с чл. 18 НК .

В конкретния случай извършеното от подсъдимия престъпно деяние неправилно е квалифицирано като грабеж, придружен с убийство. От горните данни по делото е било установено, че подсъдимият само е наслагал някои от вещите на пострадалия в пазарската чанта, но нито е понесъл чантата с вещите да излиза от дома на пострадалия, нито пък в момента, когато е бил сварен от него, той е тръгнал да излиза с чантата, а оставил същата в стаята. При сварването на подсъдимия в стаята от пострадалия и при чутото от подсъдимия, че той изпраща жена си да отиде и доведе човек от селсъвета, единственото намерение на подсъдимия е било да избяга и да не бъде сварен на местопрестъплението от органите на властта. Именно с цел да прикрие това свое престъпно деяние, опита да открадне вещите от дома на пострадалия, той се нахвърля върху него и го убива. В случая се касае до квалифицирано убийство по чл. 116, т. 8 НК - подсъдимият е извършил убийството, за да прикрие извършеното от него престъпно деяние.

[pl_dinev]

Колега gat съдебната практика е категорична по този въпрос.
За справка Решение№639 от 28 окт. 1992г. по н.д 628

[stojanovg]

Аз ще изкажа моето скромно мнение за гражданскоправния казус:

На първо място, договрът има вещноправно действие, собствеността се прехвърля от момента на сключването му, направо се изумявам на други мнения. Павлов иск по 135 ЗЗД съвсем не е необходим, имате си 226 ГПК- има СПН и по отношения на последваш приобретател на спорното материално право, 135 касае разпоредителни сделки, извършени преди вписване на искова молба и е абсолютно неприложим в случая....
Неприсъственото решение- една от кумулативните предпоставки е искът да е вероятно основателен- как съдът ще разбере това само от исковата молба, придружена с писмени доказателства??? Следва да се доказва неизпълнение- факти от действителността, могат да се установят на практика само с устни доказателствени средства.. Имайте предвид, че на казуът имате изяснена фактическа обстановка- кой изпълнил и кой не, но за съдът това само твърдения на страна... Никой съд не би постановил неприсъствено решение по такъв иск.

Казусите не бяха кой знае какво, но времето не беше достатъчно за доброто им написване..

[antonio_di_pietro]

чудесно решение. то много добре отговаря на колегата който искаше практика по въпроса- дали изоставянето на чантата е обстоятелство за което съдим за намерението да се запази държането и. иначе колега gat мисля че не ме разбрахте както трябва. аз не казвам че установяването на фв трябвада е дълготрайно а че се изисква все пак деецът да се отдалечи ня известно разстояние за да се счете че фактическа власт е установена от него. и в това отношение съдебната практика е достатъчно последователна. иначе по вашата логика излиза че една кражба от апартамент би била довършена в момента в който деецът излезе пред входната врата а това си е все още опит и предполагам ще се съгласите. аз за това казах че понеже не съм чел дословно казуса искам да знам горе долу на какво разстояние се разиграват събитията от автомобила, понеже по това обстоятелство ще съдим дали кражбата на чантичката и вещите в нея е довършена или все още не е. например ако е на няколко метра очевидно че все още няма да е довършена. затова нека не се подвеждаме че в момента в който взема вещта в ръцете си, това е отнемане по смисъла на НК. налице е начало на отнемането, но то е довършено известно време след това. а колко е това време е фактически въпрос който се решава за всеки конкретен случай

[antonio_di_pietro]

забележете и логиката от която изхожда съдебното решение- няма грабеж само защото не е установено че деецът не е опитал да излезе с вещите а е оставил чантата в стаята. иначе щеше да е грабеж. по това че не е взел торбата с вещите съдиите правят извода че не е извършил убийството с цел да ги отнеме. в обратния случай сами разбирате каква ще е квалификацията. все логика напълно приложима към казуса който дискутираме, който между другото е сходен. и тук деецът не е изоставил чантичката а напротив. и когато за окончателното завладяване се употреби сила, квалификацията е ясна. водещият умисъл е бил за грабеж. убийството на едното лице е било подчинено на това т.е било е форма на принуда

[xetra]

Колеги, имахте ли време да развиете въпросите от казусите, така както се аргументирате тук?
Защото виждам, че доста подробно пишете. И аз също имах да кажа доста повече неща вчера, но не ми стигаше времето и пишех много съкратено, особено за втория казус заради бързането май се поизложих

[pl_dinev]

Времето за решаване на казусите е крайно недостатъчно, за да може самото решение да бъде достатъчно пълно, ясно и изчерпателно. Хич не е лесно да решиш два казуса за няма и три часа, когато си под напрежение и времето те притиска.

[monz67]

Аз ще изкажа моето скромно мнение за гражданскоправния казус:

На първо място, договрът има вещноправно действие, собствеността се прехвърля от момента на сключването му, направо се изумявам на други мнения.

Никъде не се пита, кога се прехвърля собствеността.

Павлов иск по 135 ЗЗД съвсем не е необходим, имате си 226 ГПК- има СПН и по отношения на последваш приобретател на спорното материално право, 135 касае разпоредителни сделки, извършени преди вписване на искова молба и е абсолютно неприложим в случая....

СПН дава вписването на иск ли?

Алтернативно съм предложил 135, ако нямаше вписване на молбата за имота, това щеше да е единствената възможност за защита срещу дарението. Ако, разбира се, говорите за това. Признавам, че не ми стана ясно, какво точно искате да кажете.

Неприсъственото решение- една от кумулативните предпоставки е искът да е вероятно основателен- как съдът ще разбере това само от исковата молба, придружена с писмени доказателства???
Следва да се доказва неизпълнение- факти от действителността, могат да се установят на практика само с устни доказателствени средства.. Имайте предвид, че на казуът имате изяснена фактическа обстановка- кой изпълнил и кой не, но за съдът това само твърдения на страна... Никой съд не би постановил неприсъствено решение по такъв иск.
Колега, идеята на неприсъственото решение е да даде възможност на страната, която е заинтересована

Хайде малко теория:
Искът да е вероятно основателен означава преди всичко фактическите твърдения на ищецада оправдават заявения с исковата молба петитум, с оглед правната квалификация на спорното право. За разлика от присъственото решение, при постановяване на което съдът подвежда под приложимата към претенцията правна норма фактическите си констатации, основани на преценката на събраните доказателства, при неприсъственото решение вместо фактическите констатации, първо се подвеждат фактическите твърдения в исковата молба. Съдът трябва да прецени дали съвкупността от фактите, наведени в исковата молба, е достатъчна да обоснове основателността на исковата претенция. Всичко това обаче предпоставя, че практическата страна на спора е изяснена.

А това означава, че съдът е длъжен да обсъди твърдяните в ИМ факти и обстоятелства. Това е и идеята на неприсъственото решение: да не се допуска процесуалното бездействие на неизправната страна да бъде във вреда на изправната. Щом не е навел аргументи в своя защита, щом не е положил минимално необходимо усилие да участва в процеса, значи все едно признава иска. Няма съд, който да НЕ постанови неприсъствено в този случай. И Хитров го каза на семинара по новия ГПК. Така че, колега, от тази страна винаги сте гарантирани, едно добро изложение в рамките на петитума ще ви свърши работа винаги.

Казусите не бяха кой знае какво, но времето не беше достатъчно за доброто им написване..

Много вярно.

[Sahiba]

за Неприсъственото решение ще кажа само, че е необходимо да са налице кумулативно предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Ако не са съобщени последиците от неподаване на писмен отговор по чл. 133 от ГПК, не са налице основания за постановяване на НР (разбира се или ако не са налице някое от останалите предпоставки).
Не си спомням добре всичките въпроси, но ще се опитам да коментирам и другите:

Смятам,че съпругът на Петрова е необходим другар в производството по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Съдът може да конституира само небохдими другари, иначе ищеца предявява исковете (т.е. той избира срещу кой да се водят).

Неизпълнението започва от самото сключване на договора...

Според мен е налице забава на кредитора, т.к. дори след предявяване на иска Цонева има интерес от получаването на грижи, а същевременно отказа й е необоснован...

Голата собственост на Петрова не й дава правото да управлява имота, същото е запазено от Цонева. Цонева не е необходимо да води дело за да върне владението си.

Дарението е непротивопоставимо, поради вписването на ИМ.

[velikova_]

Здравейте,
по отношение на договора за наем, така както наемателя не може да преотдава под наем повече права от тези които има, така мисля, че ако нямаш право да ползваш, не може да сключваш договор ,с които да отдаваш имота под наем.Споделям по въпроса мнението на колежката Великова.Разбира се, ще се радвам на още мнения.

Колега,
Договорът за наем няма вещнопрехвърлителен ефект, в случая договорът е безсрочен, което определя сделката като такава на обикновено управление. Затова и няма никаква пречка обикновен владелец да отдаде имота под наем. Освен това, сделката е реална, а не консенсуална, необходимо е на наемателя да бъде предоставена вещта в негово владение, не само да се подпише един договор.

Колега позволете ми да не се съглася с вас, няма пречка обикновен владелец да го отдаде под наем, но в случая собственика на имота не притежава качеството на владелец, тей като той е лишен от основното право на позлване.Той не може да сключва договор за наем,иначе би било нелогично, къде е защитата на този, в чиято ползва е учредено право на позлване.според мен този договор за наем е недействителен спрямо позлвателя, а между страните възниква отговорност за неизпълнение.Може и да съществува друга възможност - примерно позлвателя да го потвърди, но преди да се е съгласил , не може да се извършват каквито и да било действия с негово право, било то на разпореждане или на управление.Ще се радвам да чуя повече мнения по този въпрос.

[monz67]

къде е защитата на този, в чиято ползва е учредено право на позлване

Той може да прекрати договора и без СПН, защото същият не му е противопоставим. Защитата се състои в това, че той има иск за неоснователно обогатяване срещу наемодателя, т.нар. непрестационна кондикция, за получените наемни плащания без правно основание. Наемателя не може да противопостави нищо на договорния ползвател, затова последният ще може по всяко време да иска от наемателя да освободи имота, а при неизпълнение ще действа по общия ред. Наемателят, от своя страна, ще може да търси обезщетението си съгласно договора за наем. Поне аз така мисля.

Колкото до качеството на обикновен владелец, то се придобива, чрез упражняване на фактическа власт върху вещта с animus domini. Никога няма и не е имало пречка, обаче, и обикновен държател да отдава под наем. Това е така, защото той дължи плодовете от вещта на чистия собственик, или този, у когото е правото на ползване, или този, за когото владее/държи. Смятам даже, че той ще има право на възнаграждение за управлението на вещта. Няма значение, дали договорният ползвател е знаел за сключването на договора, тук нямаме висяща недействителност, според мен бъркате недействителността, с непротивопоставимостта.
Поздрави!

[vero6]

При договорът за наем е налице разпореждане с правото на ползване. В случаят Петрова няма това право, тя е носител на тъй наречената гола собственост. Правото на ползване е доживотно запазено за Цонева. Как тогава Петрова ще се разпореди с право, което тя не притежава?

[monz67]

Този договор за наем е сделка на управление, а не на разпореждане, защото е безсрочен. Това означава, че може да бъде прекратен винаги с предизвестие, не може да се счете, че сделката е разпоредителна, зашото не цели отчуждаването на едно право, а управление на имота. Ако беше сключен за 5 години, 10 години, 20 години, тогава да, защото не може да се прекратява преди срока. Този договор обаче е безсрочен и се приема, че сделката е на управление.

[velikova_]

Така - правото на ползване включва в себе си правомощието владение и правомощието ползване.Това означава,че веднъж учредил в полза на друго лице право на позлване, собственика се лишава от тяхното упражневане, т.е. прехвърля в патромониума на позлвателя упражняването на правомощията владение и ползване.И няма как да остане владелец на имота.Упражняването на фактическата власт над имота не означава непрекъснато държане на вещта, това че конкретния казус ползвателя поради болест е напуснал имота не означава,че той прекратява правомощието си на владение и същото се прехвърля към собственика, който в казуса няма данни да извършва каквито и да е действия на упражняване на фактическа власт.По своята същност след като няма качестовото нито на държател,нито на владелец собственика няма право да отдава под наем имота си.Т.е. сделката еотносително недействителна само спрямо ползвателя и е действителна между страните по договора, поражда отговорност за неизпълнение, но между собственика и позлвателя - не.Разбира се, не претендирам за 100% достоверност, може и да греша, а и не съм се явявала на този изпит.Но както се казва в спора се ражда истината, затова се радвам на всяко мнение, макар и различно от моето.