Отказ от наследство по отношение възбранен имот

[p_dyan]

има изп.дело и възбранен имот, които имот обаче бил единствен на длъжника. Длъжника си отива от белия свят, а наследниците правят отказ от наследство. Можем ли сега да продължим с проданта на този имот ?

[Pause]

Чл.429 ал.2 ГПК може но следва наследниците да установят това с надлежен отказ.

[kalahan2008]

Може, но съгласно чл. 432, т. 3, вр. чл. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК производството първо трябва да се спре, след направения отказ от наследство се преминава към следващия по ред наследници. Тук обаче идва като пречка Държавата - при направен отказ от наследството районният съд е длъжен да уведоми общината по откриване на наследството, с оглед в регистрите да бъде отразен отказът от наследство, за да може да бъде издадено удостоверение за наследници с посочени следващите по ред наследници съгласно чл. 8 ЗН. Това обаче на практика не се случва - съдът не уведомява общината за отказа от наследство (по незнайни за мен причини), въпреки че ЗГР го задължава, и тогава попадаме в "патова ситуация", един своебразен Параграф 22, който много трудно може да бъде разрешен.

[p_dyan]

калахан, това не би ли могъл да го направи и съдебният изпълнител - да уведоми общината за направения отказ (със копия от документите), съответно и да поиска удостоверение за следващите по ред наследници.
Ще трябва и тия наследници да уведомяват, а на тях ще им дойде като гръм от ясно небе. Ще почнат да се чудят защо получават това наследство(без да са го очаквали), после ще установят че са получили и задължения. Ще подскочат като ужилени и т.н.....

[portokal]

Къде в ЗГР или друг закон пише, че за отказ от наследство съдът уведомява общината?

[kalahan2008]

Къде в ЗГР или друг закон пише, че за отказ от наследство съдът уведомява общината?

чл. 115, ал. 1, т. 7 ЗГР.

[portokal]

...съдебни решения, постановяващи вписвания в регистрите на актове за гражданско състояние или ограничаване дееспособността на лицата.

Не че е лошо да ги знае и тези неща общината, но според мен не може да се смята, че влиза тук.
Това, което се вписва в актовете за гр. състояние - а регистър е сборът от актове за годината - са името, родителите, датата и т.н. на раждане, бракът, смъртта... толкова.

[Pause]

В една статия латентно е поставен проблема доц. д-р.В.Попова е на същото мнение но така и няма отговор защо не се призовават следващите по ред наследници и, така докато се стигне до държавата.
Според мен:
При тази практика би следвало,Чл.433 ал.1т.4 ГПК производството да се прекрати и ищеца да води ново дело само че срещу държавата понеже държавата става длъжник.

[kalahan2008]

...съдебни решения, постановяващи вписвания в регистрите на актове за гражданско състояние или ограничаване дееспособността на лицата.

Не че е лошо да ги знае и тези неща общината, но според мен не може да се смята, че влиза тук.
Това, което се вписва в актовете за гр. състояние - а регистър е сборът от актове за годината - са името, родителите, датата и т.н. на раждане, бракът, смъртта... толкова.

E, ако разсъждаваме по този начин, ще излезе, че и общината няма право да издава удостоверение за наследници, защото няма основание в никой нормативен акт (най-много в някоя общинска наредба). Чл. 40 ЗГР регламентира при кои случаи се издават удостоверения и при такова стеснително тълкуване удостоверението за наследници не би следвало да попадне в обхвата на нормата. Нещо повече, ще излезе, че издаването на такова удостоверение ще е в противоречие със ЗЗЛД, видно от това решение на ВАС:

РЕШЕНИЕ № 9979 ОТ 30.11.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 3377/2004 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР
Чл. 30, ал. 1 от ЗАП
Чл. 1 от ЗАОФЮЛ
Чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗЗЛД
Чл. 36, ал. 1 от ЗЗЛД

Върховен административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

При секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 3377/2004 г.

Производство по раздел втори на глава трета от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по жалба на Богомил Колев Белчев, кмет на Община Габрово, срещу заповед № 87 от 25.03.2004 г. на областния управител на Област Габрово.
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.
От данните по делото е видно, че с писмо № 113 от 25.02.2004 г. Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Габрово, е направило искане служба "ГРАО" на Община Габрово да удостовери кои са наследниците на Косьо Димитров Косев, б. ж. на гр. Габрово. Според съдържанието на писмото тези данни са били необходими "за уреждане на пенсионната преписка" на починалото лице. С писмо № 92-314 от 04.03.2004 г., подписано от секретаря на Община Габрово, е направен отказ по това искане с мотиви, че исканите от РУСО данни са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а от съдържанието на искането се вижда, че то не попада в хипотезите на чл. 35, ал. 1 от ЗЗЛД.
С писмо № КО-005/1274 от 08.03.2004 г., РУСО, гр. Габрово, е подало жалба, адресирана до: а) кмета на Община Габрово; б) областния управител на Област Габрово; в) Комисията за защита на личните данни и г) министъра на регионалното развитие и благоустройството. В жалбата се пояснява, че исканата информация за наследниците на починалия пенсионер е необходима, за да бъде издадено разпореждане по чл. 98, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тези лица да възстановят неправилно изплатени суми за пенсии на техния наследодател.
Със сега обжалваната заповед № 87 от 25.03.2004 г. областният управител на Област Габрово е отменил отказа на кмета на Община Габрово, да предостави на РУСО, гр. Габрово, удостоверение за наследниците на починало лице и е върнал преписката на кмета с указание да бъде издадено исканото удостоверение в сроковете по Закона за административното обслужване на физическите и юридическите лица (ЗАОФЮЛ). В заповедта са изложени мотиви: че жалбата е подадена на основание чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР); че отказът, направен от секретаря на общината е нищожен, защото секретарят не е овластен от закона с правото да издава административни актове; че тази нищожност обуславя наличие на мълчалив отказ на кмета да бъде издадено исканото от РУСО удостоверение за наследници; че по силата на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР данните от гражданската регистрация се предоставят на държавни органи, какъвто е Националния осигурителен институт и неговите поделения и предоставянето на тази информация не противоречи нито на ЗГР, нито на ЗЗЛД.
Кметът на Община Габрово е оспорил законосъобразността на посочената заповед с доводи за отменителни основания по чл. 12, т. 4 и т. 5 от ЗВАС.
Първият довод е, че "при наличие на изричен отказ за извършване на административна услуга, каквато безспорно е издаването на удостоверение за наследници, е приложим ЗАОФЮЛ, където е предвиден специален ред за отмяна на отказите, а не цитираното в заповедта основание от ЗАП".
Този довод и изложените в обжалваната заповед мотиви налагат да бъде изяснена правната същност на Националния осигурителен институт за да бъде даден отговор на въпроса дали неговите поделения - РУСО - са държавни органи по смисъла на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР.
Държавата е форма на организация на човешката общност върху конкретна територия. Нейната основна цел е да защити и гарантира общите интереси на тази човешка общност и на първо място нейната всестранна сигурност. Държавата има за цел и създаването на необходимите предпоставки за свободна (стопанска, културна и пр.) изява на всеки един индивид в общността. Постигането на тези цели е регламентирано със закони, които определят органите, овластени с решаването на общественозначимите проблеми в съответните сфери на живота и начините на тяхното действие. Затова държавата може да функционира само чрез своите определени от позитивното право органи и то по начините, регламентирани в законите.
С решение № 21 от 14.11.1996 г., по к. д. № 19 от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 29.11.1996 г.) Конституционният съд на Република България прие, "че основен, същностен белег на държавния орган е наличието на властнически правомощия, които по своето съдържание включват автономна директивна дейност на органа (като елемент от неговата обща компетентност), правото му да издава задължителни по своя характер предписания във формата на общи или индивидуални задължителни актове". В гражданското общество, обаче, защитата на общите и индивидуалните интереси от страна на държавата е немислима без участието на нейните граждани, без доброволното съдействие на цялото общество. С оглед на това прехвърляне в гражданското общество вече се говори за прехвърляне на някои функции на държавата върху различни публични институции (субекти на публичното право), които не са държавни органи. Така публичните институции, които в гражданското общество упражняват властови функции по въпроси от обществен интерес, най-общо се разделят на два вида: публични институции, които са държавни органи и публични институции, които не са държавни органи.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че за да бъде определена една публична институция като държавен орган, тя трябва да притежава, освен посочения от Конституционния съд белег, още два - да е елемент от структурата на държавата и да е включена в държавния бюджет.
Общественото осигуряване е форма на организирана материална защита на гражданите при липса на доходи в резултат на временна неработоспособност или временна намалена работоспособност поради общо или професионално заболяване или трудова злополука, при майчинство, безработица, инвалидност, старост или смърт (чл. 2 от КСО). Общественото осигуряване е една от функциите, които обществото постепенно поема от държавата и затова провеждането на непрекъснат социален диалог при управлението на осигурителната система е един от принципите на неговото осъществяване. То е два вида - основно и допълнително. Основното е държавното обществено осигуряване и то е винаги задължително. Допълнителното от своя страна също се разделя на два вида - задължително и доброволно.
Държавното обществено осигуряване се управлява от Националния осигурителен институт, който е автономна публична, държавно-обществена институция, юридическо лице на публичното право, създадено със закон за осъществяването именно на тази цел - управлението на държавното обществено осигуряване. Стои извън системата на държавните органи (законодателна, изпълнителна и съдебна власт) и не е включен в държавния бюджет. Тези обстоятелства водят до отрицателен отговор на въпроса е ли Националният осигурителен институт държавен орган. Поради това и неговите териториални поделения не са териториални поделения на държавен орган. Следователно по отношение на тях нормите на чл. 7, т. 2 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗГР не са приложими.
Според чл. 7, т. 1 от ЗГР данните от гражданската регистрация се предоставят на трети лица когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Това правило е възпроизведено и в текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от същия закон. А чл. 107 от ЗГР гласи: "Отказът за предоставяне на данни от информационните фондове по този закон може да се обжалва по реда, предвиден в ЗАП".
Буквалното възприемане на тези правила, обаче, води до грешка, каквато е допуснал областният управител на Област Габрово с оспорената заповед.
Според чл. 1, ал. 3 от ЗГР гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото. В края на 2001 г. бе приет Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД - обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2002 г., доп., бр. 70 и 93 от 2004 г.), чл. 2, ал. 1 на който дефинира понятието "лични данни" така: "Лични данни са информация за физическо лице, която разкрива неговата физическа, психологическа, умствена, семейна, икономическа, културна или обществена идентичност". Следователно, данните по гражданската регистрация са лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. Затова този закон - ЗЗЛД - има качеството на специален закон по въпросите за защита на личните данни, в т.ч. и за реда, по който могат да бъдат предоставяни лични данни на трети лица. А този ред е регламентиран с нормите на глава шеста "Предоставяне на лични данни на трети лица". Той трябва да бъде спазван и в случаите на чл. 7, т. 1, респ. тези на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР.
Издаването на разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО не попада в нито една от хипотезите на чл. 35 от ЗЗЛД. Поради това, правилно е било прието, че това обстоятелство не е предпоставка да бъдат предоставени на РУСО, гр. Габрово, данните за наследниците на починалия пенсионер.
Смъртта на един човек е юридически факт, от който възникват наследствени правоотношения. Когато към наследниците премине вземане на наследодателя към държавното обществено осигуряване, те ще удостоверят качеството си на наследници на починалия пенсионер. Но са възможни случаи, при които с приемането на наследството към наследниците да преминат задължения на наследодателя към държавното обществено осигуряване. В тези случаи възниква въпросът по какъв ред Националния осигурителен институт и неговите териториални поделения могат да получат данни за наследниците на починал пенсионер - длъжник.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, счита, че отговорът на този въпрос е: по реда на чл. 36 от ЗЗЛД след разрешение на Комисията за защита на личните данни. Това е така, защото и ЕСГРАОН, и Националният осигурителен институт, са администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД. Затова е наложително те, със съдействието и разрешението на Комисията за защита на личните данни, да регламентират такъв ред за обмяна на данни от своите регистри, който да позволява бързо реагиране в съответните ситуации и едновременно с това да гарантира защитата на личните данни от неправомерен достъп и непозволена употреба.
Изложените дотук съображения налагат и извода, че в случая Законът за административното обслужване на физическите и юридическите лица, и по-точно регламентирания с него ред за обжалване на отказите, е също така неприложим, както и реда по Закона за административното производство, към който препраща чл. 107 от ЗГР. Развитите в този аспект доводи на жалбоподателя са неоснователни.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, счита, че оспорената заповед на областния управител на Област Габрово следва да бъде отменена, а делото да му бъде изпратено за решаване на въпроса, поставен с жалбата на РУСО, гр. Габрово, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с тези мотиви.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № 87 от 25.03.2004 г. на областния управител на Област Габрово.
ИЗПРАЩА делото, като преписка, на областния управител на Област Габрово, който да реши въпроса, поставен с жалбата на РУСО, гр. Габрово, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

[Pause]

РЕШЕНИЕ №

гр.Сливен,04.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в ЗАКРИТО съдебно Заседание на ЧЕТВЪРТИ ФЕВРУАРИ ДВЕХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ
ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ……………. като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ гр.д. № 14 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявано от ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР К.С. чрез пълномощника си С.Д. експерт по приходите в „Отдел „Правен” на дирекция „Частни държавни вземания” с пълномощно № 31/05.01.2010 год. с правно основание чл.435 ал.1 от ГПК.
Обжалвано е Постановление на ДСИ при РС-Сливен Загора по изпълнително дело № 119/2006 год. по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен, с което е прекратено изпълнителното производство образувано против Жоро И. К. ***.
В жалбата се твърди, че действията на ДСИ при РС-Сливен по изпълнително дело № 119/2006 по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен , с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.26 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изпълнителното производство е образувано по молба на АДВ /Агенция за държавни вземания/, чийто правоприемник е НАП /Националната агенция по приходите” на основание § 36 ал.1 от ПЗР към ЗИДДОПК от 01.01.2010 год., за принудително събиране на частно държавно вземане по изпълнителен лист от 13.04.2005 год. по гр.дело № 1777/2005 год. по описа на СРС и изпълнителен лист от 14.04.2005 год. по гр.дело № 1788/2005 год. на СРС, издаден в полза на ДФЗ, общо за сумата от 23 634,45 лева, представляващи главница в размер на 21 163,75, и обезщетение за забава в размер на 2 470,70, ведно със законната лихва върху сумата от 21 163,75 считано от 02.02.2005 год. до окончателното й изплащане. В хода на изпълнителното производство длъжникът Ж. И. К. *** е починал на 23.04.2009 год. Взискателя с молба от 20.07.2010 год. е поискал ката страна по делото да се конституират неговите наследници И.Ж.К. с ЕГН:********** и Г.Ж.К. с ЕГН: ********** съгласно удостоверение за наследници № 40/08.04.2010 год. на Община гр.Сливен. На 15.10.2010 год. е получено от взискателя Постановление за прекратяване на изпълнителното дело от ДСИ при РС-Сливен с изх. № 7962/29.09.2010 год. на основание чл.26 от ГПК , тъй като наследниците на Ж. И. К. са направили валиден отказ от наследство и липсва надлежна страна срещу която да се насочи изпълнението.
Твърдят че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е неправилно и незаконосъобразно, тъй като „липсата на надлежна страна” е извън хипотезата на чл.433 от ГПК, където изрично са изброени случаите в които съдия изпълнител може да прекрати принудителното изпълнение. В случая при констатиран отказ от наследство от страна на конституираните наследници ДСИ следва да осигури възможност на взискателя да посочи друга надлежна страна, до изчерпване на законовите възможности за това. ДСИ е прекратил изпълнителното производство без да даде възможност на взискателя да посочи наследници от друг ред, които са съгласни да приемат наследството. Освен това на основание чл.11 от ЗН при предвидените в закона хипотези наследството се приема от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражи както и парцели и имотите предназначени за жилищно строителство които стават собственост на Общината в чиито район се намират те.
Молят съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно постановление от 29.09.2010 год. на ДСИ при Районен съд гр.Сливен за прекратяване на изпълнително дело № 119/2006 год. с правно основание чл.26 от ГПК и постанови продължаване на изпълнителните действия за събиране на вземането на ДФ „Земеделие” по издадените срещу лицето изпълнителни листове.
Към делото са приложени обясненията на ДСИ при Районен съд гр.Сливен в които се изразява становище за нейната неоснователност. В обясненията си ДСИ изтъква аргументи, че и двамата наследници на починалия длъжник са направили надлежен отказ от наследство и не могат да бъдат конституирани като длъжници.
По делото е постъпило е възражение от И.Ж.К. и Г.Ж.К. *** , в което твърдят, че жалбата на НАП против Постановлението на ДСИ при РС-Сливен е неоснователна, тъй като деца на починалия наследник от 28.09.2010 год. е надлежно вписан отказът им от наследство на своя баща Ж. И. К.. Жалбата на НАП София касае наследници от друг ред, тъй като със направения от тях и надлежно вписан отказ от наследство те нямат качеството на наследници.
От представените към жалбата писмени доказателства и представеното копие на изпълнителното дело съдът намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Изпълнително дело № 119 по описа на ДСИ при Районен съд гр.Сливен е образувано по молба на Агенция за държавни вземания и е изпратено по компетентност на основание чл.427 от ГПК от Съдия изпълнител при Районен съд Елхово против Ж. И. К. *** за сумата от 23 634,45 лева, представляващи главница от 21 163,75 лева, обезщетение за забава 2470,70 , и законната лихва върху главницата от 21 163,75 считано от 02.02.2005 год. до окончателното й изплащане и разноски по делото.
Дължимата сума е образувана от два изпълнителни листа издадени в полза на Държавен фонд „Земеделие” със седалище и адрес на управление гр.София.
Със законодателна § 36 ал.1 и 35 ал.2 от ПЗР на ЗИДДОПК в сила от 01.01.2010 год.ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Национална агенция по приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на Агенцията за държавни вземания, и е страна по незавършените към този момент съдебни производства включително и изпълнителни.. Съгласно чл.3 ал.7 т.5 от ЗНАП Агенцията събира следните частни държавни вземания на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
С Разпореждане от 20.07.2010 год. ДСИ е конституирал като взискател Националната агенция по приходите и като длъжници И.Ж.К. и Г.Ж.К. по нарочна молба на Националната агенция по приходите на основание чл.429 ал.2 от ГПК като наследници на починалия длъжник Ж. И. К. *** поч. на 23.04.2009 год., по удостоверение за наследници № 40 от 08.04.2010 год. на Кметство с.Ковачите.
На новоконституираните длъжници не е връчено съобщение за това обстоятелство и не им е връчена призовка за доброволно изпълнение.
По делото е представено Удостоверение изх.№ СД-02-09-9542 от 28.09.2010 год. и Удостоверение № СД-02-09-9545 от 28.09.2010 год. от което е видно, че по ч.гр.д № 5982/2010 год. по описа на СлРС Г.Ж.К. се отказва от наследството на Ж. И. К. *** , който е вписан в регистъра на съда под № 44 с определение № 2989 и по ч.гр.дело № 5083/2010 год- по описа на СлРС И.Ж.К. се отказва от наследството на Ж. И. К. , който отказ е вписан под № 45 с Определение № 2990.
С постановление от 28.09.2010 год. ДСИ при РС-Сливен е прекратил производството по изпълнителното дело, като е мотивирал постановлението си с отказа от наследство на двамата наследници на длъжника и е посочил нормата на чл.26 от ГПК, като в диспозитива на постановлението изрично е посочил, че изпълнителното производство се прекратява поради липса на лице против което да се води изпълнителното дело, поради отказа от наследство на наследниците на длъжника.
Съобщението за прекратяването на изпълнителното дело е връчено на взискателя на 15.10.2010 год.
Жалбата на взискателя против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е постъпила на 18.10.2010 год.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установено от събраните писмени доказателства, които кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима, като подадена от взискателя като страна в изпълнителното производство против действие на ДСИ-при РС-Сливен, с което се прекратява производството по принудителното изпълнение по смисъла на чл.435 ал.1 от ГПК. Подадена е от надлежна страна срещу акт на съдия изпълнител изрично посочен в нормата на чл.435 ал.1 от ГПК и подлежащ на обжалване по този ред и е спазен преклузивният срок по чл. 436 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
ДСИ при РС-Сливен е прекратил производството по принудителното изпълнение на основание чл.26 от ГПК, тъй като няма надлежна страна срещу която да се води производството.
Този извод на ДСИ при РС-Сливен е незаконосъобразен. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично изброени в хипотезите на чл.433 от ГПК.
В случая при констатиран отказ от наследство от страна на конституираните наследници ДСИ следва да осигури възможност на взискателя да посочи друга надлежна страна, до изчерпване на законовите възможности за това. ДСИ е прекратил изпълнителното производство без да даде възможност на взискателя да посочи наследници от друг ред, които са съгласни да приемат наследството. Освен това на основание чл.11 от ЗН при предвидените в закона хипотези наследството се приема от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражи както и парцели и имотите предназначени за жилищно строителство които стават собственост на Общината в чиито район се намират те.
Наследниците на длъжникът в изпълнителното производство са доказали, че са се отказали от наследството на починалия си наследодател по реда на чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН. Този отказ отнема възможността да се насочи изпълнението върху имуществото на тези наследници. Независимо от това изпълнението ще продължи срещу имущество на починалия длъжник, останало в наследствената маса. Ако всички наследници са се отрекли от наследството, изпълнението ще продължи върху имуществото от наследствената маса в лицето на държавата или общината, ако се касае за движими вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцели и имот, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират съгласно чл. 11 ЗН.
Следователно отказът на наследници от наследството на длъжника не само не е посочено като изрично основание за прекратяване на делото - чл. 433 от ГПК, но и практически не може да доведе до прекратяване на производството, тъй като съгласно чл. 5 - 11 от Закона за наследството никое открито наследство не може да остане неполучено от правен субект.
Съдия изпълнител следва да спре производството по делото на основание чл.432 ал.1 т.3 в вр. чл.229 ал.1 т.3 от ГПК даде възможност на взискателя да отстрани възникналата със смъртта на длъжника пречка за движението му, като го задължи на основание чл.230 ал.2 от ГПК в шестмесечен срок от съобщението да посочи правоприемници и адресите им на починалия длъжник или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство. Ако в дадения от съдия изпълнител срок взискателя не изпълни задължението си делото се прекратява.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата на Националната агенция по приходите е основателна и следва да се отменят атакуваните действия на ДСИ при Районен съд гр.Сливен като незаконосъобразни
Водим от гореизложеното, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 28.09.2010 год. на ДЪРЖАВЕН СЪДИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ при РАЙОНЕН СЪД гр.Сливен по изп. дело № 119/2006 год., с което е прекратено производството срещу Ж. И. К. *** поч. на 23.04.2009 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ДСИ при СлРС за сведение.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: